Трейси Козънс
Синя кръв (4)

Четвърта глава

— Започнете с тези, в този порядък.

Принц Ранд подаде на Никол пет от досиетата, които тя бе подготвила. Беше седнал срещу нея на масата за закуска на терасата на двореца. Свеж и красив, облечен в светло спортно сако и черни панталони. Ако не знаеше, би могла да забрави, че това е принцът, изглеждаше толкова спокоен и освободен.

Искаше й се да не изпитва такова удоволствие при вида му. Не беше от тези, които припадаха заради мъже, независимо от красивите лица или атлетичните фигури. Реакцията й я караше да се чувства ужасяващо непрофесионална.

Цяла седмица измина докато се срещне с Ранд. Беше заета със съставянето на подробни досиета на кандидатките принцеси, като ги комплектуваше с лъскави фотографии, изпратени с експресна поща от канцеларията на „Аристократи“.

След приключването на задачата беше потърсила възможност да представи работата си на принц Ранд. Беше се наложило да изчака да мине и краят на седмицата, тъй като той беше напуснал града по лични дела, според Джералд.

Никол, естествено, множеше да си представи какво означава това. Да управлява яхта в Средиземно море, може би, или да посети имението си в провинцията. И, несъмнено, да се забавлява с някоя от своите любовници, която и да бе за този месец. Поведение, типично за Палавия принц.

Закуската днес бе единственото време, което Ранд бе успял да й отдели.

Мястото за работа би могло да изглежда и по-зле. Докато разглеждаше градината и просторната морава, тя се възхити на фонтана и изобилието от цветя около него. Тук, в Южна Европа, пролетта бе вече дошла. По поляната, разперили опашки, се перчеха пауни.

Никол отмести поглед от ярките лазурно зелени пера и прегледа подбраните от Ранд пет досиета. Един бърз поглед потвърди подозренията й — Ранд имаше предпочитания към хубавите лица, въпреки твърденията си. Може би не трябваше да си прави труда да съставя досиета, когато снимките щяха да бъдат достатъчни, помисли си тя, неспособна да потисне раздразнението и разочарованието си.

Всичките пет жени, които бе подбрал, биха могли да се сметнат за привлекателни, дори изумителни. Платинената блондинка най-отгоре поразително приличаше на Грейс Кели.

— Лейди Колет Дюпри от Франция? — попита Никол, без да успее да прикрие колебанието в тона си.

Ранд отпи глътка от кафето си.

— Това представлява ли проблем?

— Бихте ли могли да ми кажете какво ви накара да се спрете първо на нея?

Той сви рамене.

— Много просто. В профила й се казва, че обича домашни любимци. Аз също. — Той посочи ловджийското си куче, заспало на стъпалата на терасата. — Една обща основа, от която да започнем. Ти беше тази, която каза, че общите интереси са важни.

— Ммм. — Никол остави листите встрани и намести отново очилата на носа си.

Ранд тракна чашата си на масата, привличайки вниманието й.

— Какъв е този звук, който току-що издаде? — Попита той, като се намръщи. — Имаш нещо наум.

— Нищо. Аз… Нищо…

Неговата проницателност я порази. Подозираше, че няма да може да скрива много неща от този човек. Стисна чашата си, решила да остане спокойна, за да не усети той нейното вълнение. Не би могла да понесе притеснението, ако новият й шеф откриеше как се бе поддала на силния му мъжки чар.

— Глупости — прекъсна я той с тон, настояващ за отговор. — Какво има? Избрах ги въз основа на профилите, които ти ми предостави, Никол, така че ако нещо те смущава, трябва да ми кажеш.

— Срещал ли си се с лейди Колет? — изрече тя бавно.

— Не. Обаче нейният профил е толкова пълен, че сякаш вече я познавам. — Комплиментът му бе придружен от благосклонна усмивка. — Всъщност търсенето може да приключи още утре, ако нещата потръгнат.

Думите му изумиха Никол.

— Утре?

Толкова скоро щеше да се върне към обичайния си живот в Ню Йорк?

Загриза я нещо като недоволство. Ако всичко, което бе направила за Каледония, бе това, дали щеше да почувства, че е изпълнила задачата си? Дали с това щеше да е извършила нещо наистина градивно за страната си? Лейди Колет не я беше впечатлила като човек, който би проявил някакъв интерес към замисляните от принца реформи — независимо от това, че двамата с Ранд биха изглеждали страхотна двойка. Но не тя трябваше да вземе окончателното решение.

— Кралицата покани лейди Колет на вечерен прием — обясни Ранд, докато си играеше с лъжичката за кафе. — Мисля, че е приела. Това е идеална възможност да се опитаме да я убедим да остане за една вечеря насаме. Знам, че майка ми би приветствала това предложение, въпреки че така й отнемам една гостенка.

Никол примигна, изумена. За човек, който се бе колебал толкова дълго по отношение на брака, неговата решителност да задвижи бързо нещата бе наистина забележителна.

— Впечатлена съм. Бързо действаш.

Блестящият му поглед срещна нейния.

— Такъв съм, когато условията го налагат. Случаят сега е точно такъв.

Никол прехвърли вниманието си отново върху прекрасното лице на лейди Колет. Сърцето й се сви. Установи, че е невъзможно да остане безстрастна и делова.

Откакто се върна в Каледония, беше започнала да открива един по-различен принц от описвания в пресата плейбой Ранди. Истинският принц. Човек с усет за истинските стойности, въпреки приписваните му хедонистични наклонности.

Той, разбира се, бе изглеждал загрижен за Каледония, с тези приказки за икономически планове и здравето на нацията. Но сега, по отношение на нейния проект, беше приел една наистина плитка стратегия.

Несъмнено бе омаян от това изражение на богиня. Явно не знаеше нищо за лейди Колет като личност, а Никол само бе загатнала нещо — съвсем дипломатично — в досието й. Беше използвала думи като енергична, темпераментна, нежна. А лейди Колет по свой начин наистина бе такава.

Хората виждат другите различно, разсъждаваше Никол. Не беше нейна работа да обрисува в отрицателна светлина една жена, с която Ранд тепърва щеше да се срещне. Доколкото разбираше от тези неща, между тях можеше да припламне искра и Ранд да открие другото си аз, въпреки твърденията му, че любовта не играе никаква роля в избора му на съпруга.

— Защо не споделиш опасенията си с мен, Никол? — произнесе той тихо и настойчиво, като я гледаше изпитателно.

Никол погледна полуизядения си омлет. Чувстваше стомаха си свит на топка и знаеше, че няма да може да поеме нито една хапка повече. Бутна чинията встрани и се насили да го погледне в лицето, вдигнала брадичка, възвърнала деловото си държане.

— Моите опасения са без значение. Приятно прекарване, надявам се компанията й да ти хареса. А това… — Тя извади една бланка от папката си на масата. — Не забравяй да я попълниш след това. Ще започна да съгласувам с Джералд светски прояви, на които ще можеш да се срещнеш и с останалите дами.

Ранд кимна:

— Отлично. — Облегна се назад и протегна дълги те си крака. — Струва ми се, че всичко това започва да става доста забавно. Не си ли съгласна, Никол?

Забавно? Никол би могла да го опише и с по-други думи. Да изпрати Ранд да се забавлява с други жени бе нейно задължение, напомни си тя строго. Нямаше смисъл да се терзае само защото той имаше лош вкус по отношение на жените — нищо, че ставаше дума за поразително красиви жени.

— Щастлива съм, че мога да ти бъда полезна в това отношение — изрече бавно тя, като внимаваше гласът й да остане спокоен. — Възможността да служа на страната си ми доставя удоволствие.

Ранд я погледна някак особено и тя почувства, че е озадачен от официалния й тон. Задържа погледа си върху един паун, който се надуваше на двайсет фута от тях.

 

Ранд заудря по вратата на Никол. Звукът отекна по облицования с мрамор коридор. Не го беше грижа, че може да събуди половината дворец. Щеше да си изясни нещата с нея — сега, веднага. Флагчето беше свалено, за да му покаже, че не може да разполага с времето й. Вероятно защото беше близо един часа през нощта. Но той не бе в състояние да изчака дневната светлина, за да привика Никол и да й поиска сметка за провалената вечер.

Минаха няколко секунди, но не чу никакъв звук иззад дебелата дървена врата. Несвикнал да чака, той отново вдигна юмрук към вратата. Тогава тя я открехна, съвсем леко. Вдигна сънените си кафяви очи към него.

Ранд натисна с длан вратата и я разтвори докрай. Никол се запрепъва назад. Той видя как очите й се разширяват зад очилата при вида му — разкопчано сако, разхлабена вратовръзка, разчорлена коса. Добре. Щеше да я остави да види опустошенията, които бе предизвикала в живота му тази вечер.

Запъти се към средата на стаята и Никол затвори бързо вратата след него. Той впери поглед в гърба й и се сепна като видя, че е с нощница — светлосиня, дълга до земята — и роба. Имаше изненадващо стройна фигура — като на модел, грациозна и с дребна кост. Но не слаба. Погледът му се плъзна от гърба към красиво закръглените й бедра. В никакъв случай не слаба.

Внезапно и неочаквано у него пламна желание, което го раздразни още повече. От него съвсем не се очакваше да желае тази жена, за бога! Беше си представял как съблазнява лейди Колет. Лейди Колет. Той потръпна. Това определено беше изцяло грешка на Никол.

Никол се обърна с лице към него и се загърна в робата, като че ли прочела непозволените му мисли. Заля го чувство за вина, която подкладе още по-силно неговата ярост.

— Ъъъ… бях махнала флагчето, ако не си забелязал. — Нейната забележка го накара да се намръщи. — Е, как мина вечерята тази вечер? — попита тя спокойно, като че ли опитваща се да отклони бурята, която знаеше, че ще избухне всеки момент. — Как ти се стори лейди Колет?

Ранд не искаше дори да чуе това име. Обзе го силно желание да хване нежните рамене на Никол и да я разтърси. Силно.

При мисълта за такъв страстен изблик кръвта му пламна. Внезапно почувства как гърлото му пресъхва. Питие. Имаше нужда да се разсее с едно питие. Огледа се наоколо и забеляза едно барче зад бюрото, но не видя никакви бутилки по рафтовете.

— Нямаш ли нищо за пиене? Копнея за глътка уиски. — Той се тръшна на най-близкото диванче. Протегна краката си и облегна глава на възглавничките.

За негова изненада напрежението започна да го пуска — за пръв път, откакто бе започнала тази катастрофална вечеря преди четири часа. Не можеше да разбере защо. Нямаше логика. Беше дошъл тук обзет от силното желание да й се скара. Само че тя не беше облечена.

Никол бавно се отпусна на вишневочервеното кресло до камината.

— Не, забравих да помоля да заредят барчето. Съжалявам.

Той се взря в лицето й, озарено от светлината огъня. Беше освободила косата си и гъстите къдрици се спускаха меко по гърба й. Една загадка бе разрешена. Веднага нейното място зае друга — Ранд си представи как прокарва пръсти през косата й в желанието си да открие дали е толкова мека и лъскава, колкото изглежда.

Да бъде проклет, ако можеше да откъсне очите от нея. Нямаше и достатъчно енергия да го направи. Лицето й изглеждаше различно със спусната коса. Не по-хубаво, тя всякак изглеждаше привлекателна. Но косата смекчаваше чертите на лицето й, придаваше й невинен вид, който те караше да забравиш, че й се сърдиш.

Яростно, той си напомни, че тя може и да изглежда невинна, но положително не беше. Не и този път. Погледът му падна върху хълмчетата на гърдите й под сатенения пеньоар, стана му горещо. Защо, по дяволите, нямаше уиски? Къде, по дяволите, беше умът му?

— Къде са дрехите ти? — произнесе той третия въпрос на висок глас и с груб тон, без да го е грижа как биха могли да прозвучат думите му. — Не си облечена както трябва.

— Аз… аз се бях приготвила за лягане — започна тя да обяснява. — Тъкмо щях да си лягам да спя. Какво…

Интимните подробности около приготовленията й за сън бяха последното нещо, което му се искаше да чуе. Той се наведе и дръпна раздърпания маншет на крачола си.

— Виж какво направи тази кучка!

Никол се втренчи в него стресната.

— Лейди Колет?

— Нейното кученце! — обясни той. — Едното от трите. Тази малка гадина сгриза панталона ми. Целият съм в кучешки косми. — Той потупа ръкавите си и във въздуха захвърчаха фини бели косми.

— Довела е кучетата си? — изуми се Никол. В тона й, напълно в реда на нещата, пролича шок. — Знам колко много ги обича, но да ги доведе на среща с…

— Каза ми, че обича животните и особено домашните си любимци! — поясни Ранд, отново започнал да кипва. — Не ме разбирай погрешно — нямам нищо против домашните любимци. Но да газят по мен по време на вечеря. Да лаят в лицето ми! Да ме хапят! Противни малки гадини. А начинът, по който ги глезеше — тя дори ги остави да ядат от чинията й. — Засмя се беззвучно. — Това би предизвикало цяла сензация по време на държавна вечеря.

— Значи не е минало добре — констатира Никол.

По някаква причина тя някак се успокои, вместо да бъде обхваната от чувство на вина.

А той откри, че му е дяволски трудно да продължава да й се сърди. Нужно ли беше да изглежда толкова хубава, както си седеше там, с това изумено изражение на лицето? Той отказваше да престане да се гневи сам, защото тя изглеждаше толкова сладка, че можеше да я изяде.

Тя покри устата си с ръка, очите й блестяха на светлината на огъня от камината. Не. Това не беше изумление — това беше смях.

— Значи намираш ситуацията за смешна, така ли?

— Е, трябва да признаеш, че е малко… смешно? — Тя прехапа устни, явно опитваща се да сдържи смеха си — Косата ти. Стърчи право нагоре.

Това преля чашата. Ранд отново се ядоса. Пъхна ръка в косата си в опит да я приглади. Не му харесваше да изглежда глупак, най-вече пред тази жена. Така или иначе, тя не хранеше никакви илюзии относно него.

Той скочи и я посочи обвинително с пръст.

— Ти предизвика това, Никол. Каза, че била нежна. Това бяха точните ти думи.

Тя вдигна ръце.

— Тя обича домашните си любимци.

Той застана пред нея. Загледа я сърдито, сложил ръце на кръста.

— Къде е досието й?

Явно Никол знаеше, че е по-добре да не спори един разгневен принц. Изправи се и отиде до бюрото. Намествайки тези абсурдни очила на носа си, тя огледа бюрото и откри папката с данните за лейди Колет.

— Ето.

Ранд я грабна от ръката й. Преди да се занимае досието, я погледна отново смръщено. Имаше намерение да я сплаши. Вместо това видя пред себе си очарователното лице на Никол, която се опитваше да не се засмее. Веселите искрици в очите й разкриваха една нова — освободена и достъпна, нейна страна, която той не беше виждал досега. И от която искаше да види още.

Подразнен от реакцията си, той прехвърли листите в папката и откри въпросния пасаж. Заби пръста си в него.

— Точно тук. Написала си Лейди Колет е известна със своята възторжена природа, чар, и… — Той се спря, думите пред него сякаш го удариха. Гневът му не можа да издържи на напрежението. Стопи се като топка сняг, хвърлена в огъня. — Той въздъхна и продължи да чете по-бавно — и грижовно отношение към домашните си любимци. Явно съм пропуснал тази част.

Очевидно не беше прочел много внимателно доклада на Никол. Беше избрал жената заради прекрасното й лице. Беше си я представял като втора Грейс Кели, вероятно бе видял в красотата й знак, че е намерил своята принцеса, също като принц Рение от Монако.

Просто бе искал да приключи по-бързо с проклетата история. Беше си направил погрешни заключения. Това не извиняваше Никол. Тръшна папката на бюрото.

— Плащам ти, за да правиш реални оценки на тези жени. Ти знаеше какво представлява тя.

Като търкаше ръце през атлазената материя, тя погледна встрани — по лицето й най-сетне пробягна сянка на вина.

— Ами… — започна тя.

— Не знаеше ли? — размаха той пред лицето й папката, станала причина за неприятната случка.

Тя стрелна поглед към него.

— Да! Знаех, че е ексцентрична с тия нейни животни. И… егоцентрична, безразлична към чувствата на другите. Но не исках да повлиявам на оценката ти с моите разсъждения. В края на краищата ти си мъж. Мъжете често намират за очарователни някои черти, които дразнят нас, жените. Страхувам се, че ако ти бях казала какво наистина мисля за лейди Колет, може би нямаше да поискаш да се срещнеш с нея.

Нейното признание го засегна повече, отколкото би, могъл да си представи. Нямаше нужда от това — да го чуе точно от нея. Получаваше твърде много филтрирана информация от раболепни политици, тесногръди бюрократи и добре обучени дворцови слуги.

От Никол искаше откровеност. Имаше нужда от откровеност. Остави отново папката на бюрото и се обърна към нея.

— По дяволите, момиче! Аз ценя твоето мнение. Изглеждаш по-разумна от много други хора около мен. Не ми погаждай повече такива номера. Отсега нататък ми казвай съвсем точно какво мислиш. Не мога да понеса мисълта…

Не би могъл да си позволи да довърши. Инстинктът му подсказа да приключи дотук, преди да е изразил на глас още от тия неуместни чувства и да рискува да заличи границата между работодателя и служителя, между благородника и обикновения човек.

— Приеми го като заповед — произнесе той студено. — Прегледай всичко, което си написала за тези жени, и го преработи при необходимост. Утре започваме отново.

И се запъти към вратата.

— Да, ваше височество.

Ранд спря, поставил ръка на дръжката на вратата. Чу колебанието в гласа й, внезапното завръщане към формалния тон. Беше я подразнил със своя маниер или изискванията си. А може би с посещението си толкова, късно през нощта.

Какво правеше той? Не искаше тя да започне да се страхува пак от него. Господи, не! Бариерите накрая бяха започнали да падат и той откри човек, с когото би могъл да бъде откровен, да бъде такъв, какъвто беше.

Приятел. Това сигурно не беше много разумно, но той усещаше, че е правилно.

Извърна се и се вгледа в нея, както стоеше до камината в нощницата си. Беше я изкарал от леглото, за да вика и бушува пред нея, а тя се опитваше само да го направи доволен.

Оплетен от противоречиви чувства, той откри, че му е трудно да отговори. Не беше свикнал да се чувства в затруднено положение с жени, не и с такива, които носеха големи очила и го гледаха с очи, изпълнени с опасения.

Взирането в нея правеше нещата още по-лоши. Над всичко, не трябваше да забравя, че тя е само една негова служителка и нищо повече.

— Ти… се справяш добре, Никол — промълви той накрая, чувствайки се необичайно неловко. — Ако понякога забравям да го кажа, спомняй си, че този път съм го казал — добави той рязко.

Без да изчака отговор, излезе и затвори вратата плътно след себе си.