Трейси Козънс
Синя кръв (13)

Тринадесета глава

— Още не съм ви благодарила — усмихна се Зара на Никол следващата сутрин на закуска. — Ако не бяхте вие, нямаше да срещна Ранд. Никога не съм се срещала с толкова интересен мъж. Понякога усещам някаква меланхолия в настроението му, но съм решила да се преборя с нея.

Меланхолия? Ранд? Никол не беше забелязала такова нещо.

— Няма защо да ми благодарите, принцесо — отвърна тихо тя.

Въпреки че Ранд още не се бе появил да поеме ролята си на домакин, не след дълго Никол избяга горе да си приготви багажа. Питаше се какво би казала принцесата, ако знаеше в какво пияно животно се бе преобразил нейният очарователен принц предната нощ. Тя спря да подрежда багажа и се втренчи в куфара, връщайки се в паметта си към случилото се.

Ръцете на Ранд по тялото й, галещи гърдите й, каращи я да изпитва дълбоки, примитивни копнежи, които заплашваха да разстроят здравия и разум.

Ядосана от своята слабост, Никол затръшна капака на куфара и го отнесе вън, където шофьорите товареха багажа на останалите — с изключение на този на Ранд. Застана до Джералд на каменните стъпала. Зара беше по-долу, до първата лимузина и говореше високо с двамата си прислужници на родния си език, жестикулирайки рязко и енергично с ръце. Никол се досети, че принцесата не е свикнала да я карат да чака.

— Ваше височество! — Джералд видя Ранд преди Никол. — Добро утро.

Принцът излезе през тежката дървена врата и поспря за кратко до Джералд.

— Да тръгваме. Губим време.

Никол се страхуваше да го срещне тази сутрин, не искаше да го гледа в очите, след като му бе позволила да се държи по такъв начин предната нощ.

Нямаше защо да се притеснява. Той носеше тъмни очила, които скриваха очите му, и нито веднъж не погледна към нея. Сигурно има махмурлук, помисли си тя с мрачно задоволство. Надяваше се главата ужасно да го цепи.

Беше си сложил джинси, обувки за тенис и светлокафяво спортно сако над тясна черна тениска. Не беше се обръснал и бузите и челюстта му тъмнееха. Косата му бе разбъркана, като че ли бе прекарал гребена си само веднъж през нея, преди да излезе. За нейна изненада небрежната му външност подчертаваше тъмната му красота и му придаваше див, нецивилизован вид.

Преглътна. Знаеше, че това е реакция на опита му да я съблазни предната нощ. Трябваше да го изхвърли напълно от съзнанието си.

— Тази екскурзия ме накара да изостана много с работата — промърмори той на Джералд. Извика на шофьора на лимузината си: — Вземи куфара ми от стълбището и да изчезваме оттук.

— Да, ваше височество. — Шофьорът кимна и побърза да го вземе.

Без да погледне втори път към Джералд, без да обърне въобще внимание на Никол, Ранд започна да слиза бързо по стъпалата.

Джералд подаде куфара на шофьора, след това погледна към Никол.

— Изглежда не е в много добро настроение тази сутрин — промърмори тихо той.

— Държи се като разглезена кинозвезда — процеди Никол.

Джералд вдигна вежди и я погледна. Тъмните му очи заискриха.

— Интересно сравнение, госпожице Олдридж, като се има предвид, че той е по-голяма знаменитост от повечето звезди.

Никол се ядоса на себе си. Отново бе напълно забравила кой е Ранд в действителност. Принц от кралското семейство, наследник на трона, бъдещият крал на Каледония, единствената надежда за продължаване на кралското родословие, непрекъсвано от кръстоносните походи насам…

Той е просто човек, помисли си тя с раздразнение. Грешен, вбесяващ, непредвидим… Знаеше, че това е вярно, познаваше го прекалено добре, за да мисли другояче. Вярно, ролята му в живота бе да служи на народа си като принц и бъдещ крал. Задълженията му означаваха повече за него от всичко друго. Както би трябвало да бъде. Но трябва ли да те унижава така, нашепваше й един вътрешен глас.

Без да изчака шофьора да се върне с чантата му, Ранд отвори задната врата на лимузината.

— Влизайте, принцесо — избъбри на Зара, която го изгледа с широко разтворени очи. Обаче го послуша без никаква реакция. Без да вдига глава, Ранд извика: — Джералд, идваш с мен. — След това се настани до Зара и тръшна вратата.

Никол влезе в другата лимузина и прекара двата часа пътуване, заслушана в музикалната реч на двамата прислужници на Зара, седнали на задната седалка. Поне не й се налагаше да слуша флиртаджийския брътвеж на Зара и Ранд. Трябваше да е благодарна за това.

 

— Госпожице Олдридж, принцът ви вика в покоите си.

Камериерът на Ранд бе застанал пред вратата й. Бледото му лице изглеждаше още по-изпосталяло от обикновено в контраст с тънките като молив черни мустачки.

— Казах, че принцът…

— Чух. В покоите му — каза рязко Никол. — Защо?

Камериерът свиваше и разпускаше облечените си в ръкавици пръсти.

— Не съм в състояние да кажа.

— Много добре.

Никол остави проектодоклада и се оттласна от бюрото. Ранд й беше изпратил съобщение да прегледа и провери всички факти в доклада от двеста страници подкрепящ неговото предложение пред Великото събрание. До понеделник.

Тя нямаше никакви планове за уикенда — и никакво лично време, тъй като трябваше да бъде непрекъснато на разположение на принцеса Зара. Все пак не можа да не се възмути от това как се бе разпоредил със свободното й време.

Нарежданията и изискванията към нея не преставаха, но — след посещението в селското имение — се предаваха чрез трето лице. След така промененото му отношение към нея Никол знаеше, че няма да остане дори и да я молеше. Което, разбира се, той нямаше никога да направи.

Тя хвърли поглед на косата и грима си в огледалото над тоалетната масичка, нагласи очилата на носа си и последва камериера в коридора. Забави крачки, когато наближиха апартамента на Ранд. Последното й идване тук беше онази сутрин след бала, когато бе загубила своя приятел, изместен от нова, студена версия на принца.

Вратата им отвори прислужник в униформа, застанал отвън.

Край очите й минаха бегло следи от личния живот, на Ранд — сложени в рамка снимки с приятели, не надути портрети, а случайни фотографии, показващи как се развлича с игрите на богатите: поло, яхти, езда. На масичката за кафе до дивана бяха струпани книги — най-вече съвременни заглавия, свързани с икономиката. А над мраморната камина имаше прекрасна картина с палави горски нимфи.

Арманд я поведе през масивна бяла врата с дърворезба към личните покои на Ранд. Стъпките на Никол станаха несигурни, когато съзря огромно кръгло легло. От тавана към него се спускаха завеси, които му придаваха някак еротичен вид.

Легло за нещо повече от спане. Легло, достойно за кралска двойка, заета с жизненоважната задача да продължи кралския род.

Никол забави стъпки при вида на една картина на стената срещу леглото. Тази отразяваше друг древногръцки мит: отвличането на Персефона от мрачния бог Хадес. Той беше привел мургавото си лице над млечнобялата гръд на девойката, изпълнила пазвата на роклята й в стил от времето на Империята. Изразът на лицето й: страх ли беше, или екстаз?

Потръпна, а тялото й внезапно си спомни усещането от силните и настойчиви ръце на Ранд, които я караха да гори за него. Дали Ранд лежеше тук сам през нощта, загледан в тази картина? Представяйки си какво чувства девойката — копнежа, отчаяната страст? Дали си мислеше за…

— Госпожице Олдридж? — напомни й за себе си с колеблив тон камериерът. — Оттук.

Никол се овладя, отпъждайки абсурдните мисли.

Камериерът я поведе към една тоалетна стая голяма колкото всекидневна на обикновено жилище.

Ранд беше застанал по средата на стаята пред двойно огледало в позлатена рамка.

Беше облечен в смокинг — като се изключеше сакото. Хвърли бърз поглед към нея; след това започна да наглася тирантите си.

— Защо се забавихте толкова много, госпожице Олдридж?

Никол погледна към него и двете му отражения в огледалото — гледаха я два чифта очи.

— Работех върху икономическия доклад…

— Когато моят прислужник ви призове, очаквам от вас да се подчините. Вие сте моя служителка, госпожице Олдридж. — Без да погледне към камериера, той нареди. — Можеш да ни оставиш.

— Но, сър, не съм приключил с обличането…

— Веднага — каза остро Ранд.

Придобил обиден вид, камериерът се поклони на излизане и затвори вратата след себе си. Значи се държи отвратително с всички, не само с мен, помисли си Никол. Искаше й се да почувства задоволство при тази мисъл. Отвратително като господаря на подземното царство, отвлякъл невинна девойка от познатия й свят, за да я направи своя царица.

— За какво ви трябвам? — Никол силно подозираше, че изобщо не му е нужна.

Може би заради странния блясък в очите му… Кожата на ръцете й настръхна, когато си спомни отново какво бе изпитала, когато той притисна разгорещеното си тяло в нейното. Господи, ако можеше само да забрави!

— Наясно сте, предполагам, с плановете за тази вечер — изрече рязко той.

Той поне явно бе забравил пиянската си пламенност.

— Да — кимна Никол. — Пристигнали са кралят и кралицата на Омат и вие ще вечеряте с тях и родителите си.

— Много добре, госпожице Олдридж. Може би това, което не знаете, е, че щом свършим с вечерята, ще имаме едно по-интимно излизане с принцеса Зара. — Той отиде до тоалетната масичка и взе едно златно копче за ръкави, след това си го сложи. — Разходка в заляната от лунна светлина градина ми се струва подходяща. Много е романтично, тъкмо мястото да й предложа. — След като си сложи и второто копче, обърна се към нея. — Какво мислите за това, госпожице Олдридж?

Храмът… Спомняше ли си как я целуваше там? Или толкова много жени бе водил през годините, че срещата им не означаваше абсолютно нищо? Почувства как пребледнява, но се зае с героичната задача да изкаже одобрението си от брака, който сама бе подготвила.

— Това е чудесно, ваше височество.

— Чудесно. — Той сложи ръце на кръста си. — Наистина действате много ефикасно, нали, госпожице Олдридж? Съвършена професионалистка, както и да го погледне човек.

Никол усети, че той й се подиграва, но не можеше да разбере защо. Подразни се, повече от всякога. Без да изчака нейния отговор, той продължи:

— Ами щом сте толкова добра, може да ми помогнете в настоящата ми дилема. — Той отиде до една стойка и откачи две закачалки със сака. Вдигна по една във всяка ръка — едното беше обикновено черно вълнено сако като панталона му, а другото — от виненочервен велур. На Никол й се прииска да поглади тъканта, за да разбере дали е толкова мека, колкото изглежда.

— Кое смятате, че е по-подходящо за този романтичен случай?

Никол се поколеба. Спомни си, против волята си, за ден от един друг живот, деня на техния пикник. Онази сутрин го бе посъветвала за облеклото, насърчила го бе да носи неофициални дрехи, за да покаже своята близост с хората.

Идеята й бе свършила по-добра работа, отколкото можеше да си представи. Коментаторите бяха отбелязали новия, по-достъпен образ; когато външната промяна бе последвана от значителни реформи, медиите побесняха. Малката промяна му бе помогнала да привлече на своя страна общественото мнение, което иначе може би нямаше да стане.

И всичко, защото се бе доверил на мнението й. Дали си спомняше за онази сутрин? Не можеше да разбере от безстрастното му изражение. Не й се искаше да му дава повече съвети, още повече от такъв личен характер. За страната нямаше да има никакво значение как е облечен, когато прави предложение на принцеса Зара насаме.

Внимаваше да запази гласа си равен.

— Би трябвало да попитате камериера си кое сако е подходящо.

— Знам дяволски добре, че би трябвало да попитам камериера си — изръмжа той. — Но той не познава Зара. Вие сте жена. Познавате Зара. Така че питам вас кое смятате, че би предпочела тя.

Никол си представи как Зара седи до Ранд в храма, как плъзва длани по ръцете, раменете му, заравя ги в абаносовочерната му коса, докато той притиска устни в нейните. И него — вече не застаналия пред нея мъж от лед, а пламенния, страстен любовник, който бе спрял дъха й с прегръдката си в същия този храм — и я бе накарал да се почувства най-желаната жена в целия свят, неговата богиня, слязла на земята…

Споменът я прониза като нож в сърцето. С огромно усилие успя да изтласка болезнените емоции някъде дълбоко в съзнанието си. Запазвайки неутрален тон каза:

— Всъщност, мисля, че няма значение.

Ранд хвърли саката на дивана, без да го е грижа, че може да паднат на пода.

— Как не! По-добре от всички други знаете колко е важен успешният брак.

— Нямах това предвид. — Никол се опита да запази спокойствие. — Мисля, че за Зара няма значение кое сако ще облечете. Сигурна съм, че тя ще… ще бъде щастлива, каквото и да носите.

Той стисна юмруци.

— По дяволите, най-добре ще е да е щастлива след всичко, през което минах, за да я намеря.

Никол леко вирна брадичка.

— Няма нужда да ругаете.

Той се обърна отново към саката.

— Ами изберете едното! Тогава ще може да си тръгнете и няма да ме слушате как ругая!

— Добре! Това. — Тя посочи с пръст семплото черно сако, ненавиждайки се за своята дребнавост в избора.

— Това тук? — Той грабна черното сако от дивана, вдигна го и се замисли. Втренчи се в Никол с блеснали очи за секунда, през която сърцето й сякаш спря.

След това отново го захвърли на дивана и вдигна оттам червеното. Без да отмества поглед от Никол, свали сакото от закачалката и го облече.

Никол ахна, засегната от оскърблението. Какво му ставаше? Защо я бе извикал — само за да я унижи и смути ли? Тя стисна устни, докато го гледаше как приглажда сакото и издърпва ръкавите си.

— Както казах — произнесе тя студено, — смятам, че което и да е от двете, ще бъде приемливо за нея.

Той се извърна, освобождавайки я.

— На това разчитам. Можете да си вървите.

 

Никол прекара вечерта в стаята си, опитвайки се безуспешно да чете. Хвърли книгата встрани, почопли вечерята си, след това звънна на прислужницата да я вземе. Не можеше да мисли за нищо друго, освен за това какво прави Ранд със Зара. Все още вечеряха, без съмнение. Вероятно още не я бе отвлякъл в градината, но скоро щеше да го направи. Съвсем скоро. Никол, спри, укори се тя. Нека. Нали точно това искаш. И знаеш, че тя ще каже да. Работата ти ще бъде приключена и ще можеш да си тръгнеш с чиста съвест. — Запъти се към банята и завъртя крана, като пусна горещата вода да напълни ваната с лъвски крака. След като се съблече, се плъзна в нея и затвори очи.

Въпреки релаксиращата топлина на водата, в съзнанието й изплува образът на Ранд, целуващ Зара. Никол се размърда във водата и след минута жената в прегръдките му се преобрази в нея. Прониза я остра тръпка на желание, докато си припомняше сладостното чувство, което я бе обзело при целувката, страстните му думи. Отново бяха станали близки както през оная нощ в храма, преди той да се превърне в мъж от лед.

Всичко се дължеше на романтичната обстановка, на глупавите й сълзи. Ако той беше истински джентълмен, след това би могла да очаква извинение. Най-малкото би трябвало да направи така, че да продължат като че ли нищо не се бе случило, да работят заедно, за да разрешат проблемите, създадени от нелепите спекулации на медиите за тях двамата. Но той й бе отказал дори приятелството си, като я караше да заплати за слабостта си онази нощ.

След това, в извънградското си имение, бе заместил студенината с нещо по-лошо — използвал бе скандалната й слабост срещу нея — като я засрами и безмилостно я възбуди.

Мисли за нещо друго, за всичко друго, освен него. Тя се опита да си припомни живота си, преди Ранд да бе нахлул в него. Опита се, и не успя. Още откакто дойде тук и започна да се среща и да работи с него, животът й бе станал неразривно свързан с неговия, въпреки усилията й да поддържа чисто делови взаимоотношения, въпреки промяната в него.

Спомни си с болка първото му идване в стаята й, когато не беше почукал и когато видя нейния компютър. Беше я изненадал с непринуденото си и приятелско държане без всякакви церемонии — и с изискването да го третират като обикновен човек. Изобщо не трябваше да го пуска да влиза тогава. Нито в стаята, нито в сърнето си.

Като че ли паметта й нравеше номера — чу силно почукване на вратата. Никол подскочи от изненада, след това излезе от водата и грабна една хавлия.

— Идвам — извика тя, докато се бършеше припряно. — Една минута.

Почукването се повтори, още по-силно този път — толкова силно, че Никол се уплаши да не се разтревожат всички в това крило на двореца.

Ранд. Единствено той я посещаваше през нощта. Не би могъл да бъде той. Вече не.

— Казах, че идвам!

Влезе в спалнята и навлече атлазената си роба в прасковен цвят. Отказа се от хвърления на леглото халат, който вървеше в комплект с робата, и се запъти към вратата.

Едва открехна вратата и принцът нахлу в стаята, както бе правил през всичките месеци след онази първа провалена среща. Затвори вратата след себе си и заключи. Никол се стресна, като го видя отново в интимната обстановка на своя апартамент.

Почувства тръпка на страх — и вълнение — по гърба си. Какво е могло да го привлече тук? Дали не смяташе да докладва за успеха по осигуряване на бъдещата си съпруга? Господи, защо трябваше да я подлага на това мъчение?

— Не трябваше ли да забавлявате гостите си? — попита тя, опитвайки се да прозвучи спокойно, въпреки че, кръвта й пулсираше.

Застина, опитвайки се да прикрие нервността си.

— Приключих със задълженията си на домакин — процеди той мрачно. Обърна се и се втренчи в нея, като плъзна поглед по едва прикритото й тяло.

Никол скръсти ръце на гърдите си, съжалявайки, че не си е облякла халата. Там, където не се бе избърсала добре, платът бе прилепнал по нея като втора кожа. Последното нещо, което искаше, бе да се разкрие пред него — физически или емоционално.

Пристъпи към камината и успя частично да се прикрие зад креслото там.

Очите на Ранд останаха впити в нея, като че ли търсеха нещо. Красивото му лице изглеждаше напрегнато и сурово на светлината на огъня, като изсечено от камък. Когато заговори, гласът му прозвуча приглушено.

— Просто реших да намина преди успешното приключване на проекта, за който ви наех. Ще бъдете доволна да узнаете за благоприятните реакции на двете семейства. Разговорът по време на вечерята бе изцяло насочен към плановете за обединение на двата кралски дома.

Никол прокара пръсти по виненочервената дамаска на креслото, като си представяше, че го прави по кожата на неговото сако, опънало се на широките му рамене.

— Значи… й направихте предложение? — насили се да изрече тя.

— Не официално, все още не — поклати глава Ранд и направи няколко крачки към нея. — Разговорът на вечеря прозвуча хипотетично, но всички разбирахме за какво става дума. Това ще бъде съвършен брак, госпожице Олдридж — обобщи той хладно. — Знам, че изпитвате голяма гордост, като виждате успешния финал на цялата си упорита работа.

Тя преглътна буцата в гърлото си, търсейки отчаяно в себе си гордостта, която би трябвало да изпитва — патриотичната гордост, която би дала смисъл на личната й болка.

— Благодаря, ваше височество.

Той бръкна в джоба на сакото и извади малка кадифена кутийка.

— Ето пръстена, който смятам да й дам. — Той отвори кутийката и я протегна към нея да го види. На Никол не й оставаше нищо друго, освен да я вземе. Ръката й потрепери леко, когато той я остави в дланта й.

Видя върху черното кадифе най-огромния брилянт в живота си. На златната халка се виждаше спираловиден мотив, оформен от миниатюрни рубини и изумруди.

— Прекрасен е, нали? — произнесе едва ли не с ирония Ранд. — Пръстен, подходящ за принцеса.

Пръстен… Това беше нещо истинско. Най-сетне щеше да избере своята принцеса тази вечер.

— Прелестен е — промълви Никол, усещайки как сърцето й се свива и едва не спира да бие. Ти искаш това, напомни си яростно тя. Трябва да го искаш… — Сигурна съм, че ще й хареса.

— Малко е крещящ, но трябва да поддържаме традициите на Каледония, нали така. — Той сниши глас. — Бил е на баба ми.

— Кралица Есмерелда — произнесе механично Никол. — Прямата, обичана от всички дама от северните провинции — тази, която обединила страната по време на Втората световна война. Неин ли е бил?

— Да.

Никол не можа да се въздържи и погали скъпоценните камъни с ръка, представяйки си пръстена на ръката на тази динамична жена. Ако страната имаше повече жени като нея, нямаше да бъде в това състояние, в каквото бе сега…

— Била е удивителна жена — промълви тя. Вдигна поглед и улови напрегнатия поглед на Ранд върху себе си. Стори и се, че забеляза искрица на топлота в него, но малко след това той отново стана хладен и безстрастен. Тя продължи:

— След като узнае, че е бил неин, Зара ще го цени още повече. — Тя се запита дали Зара изобщо е чувала за кралица Есмерелда, дали изобщо за нея имаше някакво значение чий пръстен наследява. Подаде кутийката на Ранд и той я взе.

— Наистина се надявам да е така…

Загледа се изпитателно в пръстена за момент и в стаята надвисна тежка като олово тишина. Докато се вглеждаше в мрачното, непроницаемо изражение на лицето му, както бе свел глава над пръстена, Никол почувства нервите си опънати до крайност.

Защо бе дошъл? Присъствието му отново в уединението на нейния апартамент я изпълни с остра и болезнена тъга. Искаше да го докосне, да усети тялото, косата му под дланите си. В същото време й се искаше да не го вижда никога повече.

Накрая Ранд заговори. Дълбокият му глас звучеше унесено.

— Може би тази вечер, след като сложа пръстена на ръката на принцеса Зара, ще я заведа в леглото.

Думите сякаш я халосаха, заставиха я да приеме истината за това какво би означавала женитбата. Той смяташе да прави любов със Зара — тук, в двореца, под същия покрив, от другата страна на коридора. Стомахът на Никол се обърна и тя се изплаши, че може да й стане лошо.

Очите му се свиха и той се вгледа в нея, сякаш искаше да види колко точен е бил ударът му, негодникът.

— Да запечатаме сделката, така да се каже. Подозирам, че ще прояви нещо повече от готовност.

Никол не можа да сдържи възклицанието си. Почувства как кожата й пламва от неговата безочливост, грубост и цинизъм при обсъждането на такива интимни въпроси.

— Не е нужно да споделяте това с мен — рече тя късо.

— О? — Той вдигна вежди. — Извинете, ако съм ви засегнал. В края на краищата вие ми я намерихте. Мислех, че ще ви бъде интересно да научите нещо повече за степента на успеха си.

Той се втренчи в нея и Никол се пребори с желанието да погледне встрани. Отвърна му със също толкова хладен поглед.

— Много добре — кимна той. — Една по-прозаична тема — как смятате, ще бъде ли Зара добра майка на децата ми?

Никол стисна гърба на креслото, впивайки пръсти в плюшената материя.

— Да, струва ми се. Изглежда има добър характер.

Той повдигна вежди.

— А дали… ще бъде приятна съпруга?

Никол преглътна. Внезапно се почувства в слаба позиция, както се бе скрила зад креслото. Пристъпи напред. Опита се да придаде хладна нотка на гласа си.

— Разбира се. Широко известно е, че тя притежава много достойнства.

Той щракна капака на кутийката и я плъзна в джоба на сакото, след това сложи ръцете си на кръста.

— Да, разбира се, това са все външни аспекти. Мислех си най-вече за… интимната страна на брака. — На чувствените му устни се появи хищна усмивка. — Мислите ли, че ще ми доставя удоволствие в леглото?

Никол го погледна, неспособна да отговори. Как смееше да я пита такова нещо?

Той намали разстоянието между тях от успокоителните шест фута до твърде близките три.

— Тя има съблазнително тяло, не мислите ли? Гласът му стана провокативен. — Не е трудно да си представи човек как вдига тези дълги крака около кръста на мъж, нали? — Тонът му стана още по-неприличен. — Около моя кръст.

— Престанете!

Загриза я болезнено, мъчително чувство. Видя ги в съзнанието си, след това представата я прониза в сърцето. Стегнатото му тяло върху голата фигура на Зара сред разбърканите копринени чаршафи на онова огромно легло. Лицето й, застинало в екстаз, докато се движи в нея, мълвящ името й…

Накрая загуби битката да запази самообладание и сведе очи към пода. Молеше се този дявол да си тръгне по-скоро, молеше се никога повече да не й се налага да гледа лицето му на прелъстител, да чува греховно кадифения му глас.

Той отказа да я освободи толкова лесно. Застана пред нея и вдигна брадичката й. Пръстите му бяха като от стомана, изгаряха плътта й.

— Ти я намери. Би трябвало да си щастлива при мисълта, че тя ще ме задоволява в леглото — процеди той, стиснал челюсти.

Никол изтръгна брадичката си от пръстите му, но той отново я хвана, застави я да обърне измъчения си поглед към него.

— Всяка нощ ще бъдем заедно, Никол, в същото проклето легло, и ще правя с нея нещо много повече от това само да я целувам.

В очите й се появи влага и тя започна да мига силно в отчаяния си опит да скрие от него своята слабост. Но когато заговори, гласът й пресекна.

— Направо ми се повдига от всичко това.

— Повдига ти се? Защо трябва да ти се повдига при мисълта, че двамата със Зара ще се наслаждаваме на секса в леглото? — Думите му станаха страстни и мъжът от лед изчезна. — Или ти е противна представата как могат мъжете и жените да отстъпват пред желанията си?

— Върви по дяволите!

Той пусна брадичката й, за да я стисне този път за раменете, впивайки пръсти в голата й кожа.

— По дяволите, момиче! Би предпочела да умреш, но да не разкриеш какво чувстваш!

Фронталната атака заплашваше да срине грижливо градената й защита, вече пропукана от бруталното му и предизвикателно държане. Никол започна да го блъска в отчаян опит да се освободи. Той хвана и двете й китки с една ръка, после ги притисна до гърдите си. Никол се опита да се отскубне, но той просто я придърпа по-близо. Тя си помисли, че ще припадне от ужас, от силната, нежелана страст, която я обхвана отново при неговата близост. Обърна измъчения си поглед към него.

— Защо ми причиняваш всичко това?

— По дяволите… Кажи ми истината! — Той силно я разтърси, в изражението на лицето му се появи опасна решителност, която не бе забелязвала преди. Чувстваше ръцете му като стоманени обръчи около китките си. — Влюбена си в мен, нали?

Никол ахна, шокирана. Той искаше от нея да разкрие тайната си? Да я засрами, преди да направи Зара своя съпруга? Как можеше да бъде толкова безсърдечен? Как можеше да обича такъв човек? Но бог да я пази, това беше така. Все още го обичаше, въпреки неговата студенина и бруталното му отношение. С всяка частица от тялото си.

Той я разтърси още веднъж, яростно.

— Признай си!

— Да! — С признанието борбеността напусна Никол и тя започна да се отпуска в ръцете му. — Да, обичам те! Обичам те толкова много, болна съм от любов! — Ранд разхлаби прегръдката си и Никол притисна юмруци към устните си, опитвайки се отчаяно — и безуспешно — да сдържи риданията си. Додаде с пресеклив глас.

— Сега доволен ли си?

Ранд я пусна и отстъпи назад. Изпълнените със сълзи очи на Никол проследиха как залитна, а коленете му поддадоха, сякаш някой му бе изкарал въздуха. Той силно стисна очи, а лицето му така се преобрази, че единственото, което Никол можа да си помисли, бе, че изпитва някакво физическо страдание.

— О, Господи, благодаря ти — промълви той. — Благодаря ти…

Никол ахна, почувствала просветление в терзанията си. Не изпитваше болка, а го бе завладяло облекчението на затворник, получил отмяна на доживотната си присъда.

Той си пое дъх и се изправи, после вдигна поглед и го прикова в нея. Не каза нищо, но тя разбра. Човекът, когото обичаше, се бе върнал.

За един дълъг, бездиханен момент времето спря, а земята сякаш се разклати под нея. Без да разбере кой първи помръдна, тя се озова в неговите прегръдки. Ръцете му я притиснаха силно, сякаш от нейната близост зависеше животът му.

— О, Господи, Никол! — Обсипа с целувки слепоочията, шията, лицето й. — Вече мислех, че никога няма да го изречеш. Господи, колко ми липсваше…

Напрежението от последните няколко седмици внезапно изби. Всички тези опити да крие чувствата си, да се преструва, че не го обича! Тя притисна лице в атлазения му ревер и от гърлото й се изтръгна дрезгаво ридание.

— Ранд? Защо? — извика тя, неспособна поради силната емоция да обясни объркването си.

— Шшш. Не плачи, скъпа — промълви той, докато галеше косата й с нежните движения на любовник. — Толкова много неща са изложени на риск, че не посмях да разкрия истината — да не би да съм заслепен от нея, заслепен от факта, че съм отчаяно, страстно, безнадеждно влюбен в теб.

Никол не се опита да разбере какво друго се крие зад пламенната му декларация — а след минута нямаше и значение. Нищо нямаше значение, освен невероятната, невъобразима, блажена истина:

Той също я обичаше.

Обичаше я.

Тази мисъл се смеси със сладостно усещане, когато почувства дланите му, които започнаха да изучават формите на тялото й през тънката роба. Тя си призна, че противно на всички свои надежди, е отворила вратата с надеждата, че е той. Не беше си сложила халата в желанието си да бъде той. Желаейки го.

— Толкова си съвършена — прошепна той в ухото й, докато продължаваше да движи дланите си по талията, бедрата, задника й, а устните му вършеха чудеса върху голата й шия и рамене. — Толкова си съвършена. Ти си моята богиня.

— Изглеждаше толкова доволен от Зара…

— Не искам Зара — изрече той натъртено, като че ли самата идея бе абсурдна. — Не ме интересува изобщо. — Отметна назад косата й и обгърна лицето й с ръце. — Ти си единствената жена, която обичам — единствената, която някога съм обичал. — Засмя се. — Успя да се промъкнеш в сърцето ми, когато не внимавах. Стана част от живота и душата ми, не мога да си представя, че бих могъл да живея без теб.

— Ранд — Никол затаи дъх, малко преди устните му да намерят нейните, запечатвайки новата им връзка с чиста, идваща от сърцето страст.

Опиянена, тя също го целуваше, отново и отново, като докосваше лицето и косата му. Стисна тънката материя на реверите в съкрушителна ръкохватка, но това я делеше от него, затова сключи ръце около врата му и почувства как се напрягат мускулите на гърба му, докато я притиска към себе си.

Целувката им беше безкрайно позната територия, но бе още по-силно преживяване от онази в храма. Този път тя носеше в себе си едно ликуващо, поделено чувство, което помете и последното зрънце съмнение в сърцето й.

Той я обичаше.

Той прокара длан по голото й бедро под робата, след това извика срещу устните й, когато откри, че не носи пликчета. Ръката му тръгна нагоре и обгърна голия й задник със загрубяла длан, като масажираше и притискаше бедрата й към себе си. Повдигна крака й и тя инстинктивно го уви около кръста му.

Без да прекъсва целувката, той я вдигна до нивото на очите си, улавяйки я в капана на силната си прегръдка. Сега, когато бе изложена на докосванията му, той плъзна пръсти по меките, разголени кътчета на тялото й, заливайки я с разтопена жарава — толкова стихийна, че тя потрепери. Неспособна да се държи на крака, тя се предаде на силата му — знаеше, че ще падне, ако той я пусне; знаеше, че никога не би го направил.

Следващото нещо, което усети, бе как той седна с нея на креслото, придърпвайки я да седне в скута му с разтворени крака — пулсиращото средоточие на нейното желание се озова срещу члена му, почувства колко е възбуден. От време на време Никол се бе озовавала в положение близко до правенето на любов, но винаги се бе отдръпвала, тъй като някаква вътрешна сила настояваше, че нито времето, нито човекът са подходящи. Сега този глас мълчеше.

Тя се изви в ръцете му, отърка се, изостави всякакви претенции за сдържаност при внезапно изригналото неутолимо желание към Ранд. Нейния Ранд.

Стиснал бедрата й, той се размърда под нея, докосвайки я по най-чувствителните места.

— Сладка, красива Никол. Не съм на себе си от желание.

Страстният му шепот затрептя по пламналата й буза, докато целуваше шията й. Тя зарови лице в загорелия му врат, вдъхвайки прекрасната му мъжка миризма. Господи, колко много го обичаше!

— Не мога да повярвам, че си действително тук с мен.

— О, господи, мила… Толкова силно те желая. — Той задърпа робата й, разкривайки първо едната й гърда, после другата, като усука дрехата около кръста й и я оголи, за да я гледа, докосва, вкусва.

Толкова бързо. Всичко това се случваше твърде бързо. Загриза я леко съмнение, но точно тогава усети как горещите му устни започнаха силно да смучат зърното на гърдата й. Облялата я вълна заличи всяка рационална мисъл. Вътре в нея нещо експлодира — пожар, който я обхвана цялата. Тя се превърна в страст, пламнала от нуждата да докосва Ранд, да го усеща, да изразява чувства, които толкова дълго бе сдържала.

Беше смъкнала сакото му, издърпала вратовръзката и разкопчала ризата му наполовина, докато си даде напълно сметка за действията си, в копнежа да го почувства по-скоро. Погали загорелите му гърди, което изтръгна още един дрезгав стон от него.

— Да, скъпа — изхриптя задавено той срещу устните й, като галеше и си играеше с гърдите и стискаше леко с пръсти зърната й, изпращайки пулсиращи пламъци по цялото й тяло, които се концентрираха накрая между краката й. — Знаех, че ще се получи така с нас.

Тя изпъшка в знак на съгласие, внезапно почувствала, че й е невъзможно да си представи нещата по друг начин — всичко бе точно както трябва да бъде.

Преди да успее да свали ризата от раменете му, той притисна гърба й в креслото. Тя се изви и се озова в клопка между плюша и чувствения плам на зъбите му уловили зърното й, докато езикът му безмилостно шареше по него.

Тя зарови в косата му треперещи пръсти, придърпа лицето му към своето, устните му към своите. Той отърка гърди в нейните, нежните косъмчета подразниха зърната й и още повече изостриха чувствителността им.

— Толкова често съм мечтал за това — промълви глухо. — Колкото и да се борех с тези мисли, не можех да си наложа да не те желая.

Тя започна да се бори с ризата, като се опитваше да я издърпа през мускулестите му ръце, но платът се усука.

— Моля те — задъха се тя.

Той изтика ризата надолу, но на китките тя се запъна.

— Копчетата ми — въздъхна той, опитвайки се да освободи ръцете си. — Трябва да ги разкопчеем.

— Копчетата? — Просто я свали, мълчаливо се помоли Никол.

— Нека аз… Той се опита да открие маншетите, за да стигне до златните копчета. — По дяволите! Целият съм се оплел.

Нейната нервност бе не по-малка от неговата после страстта й утихна достатъчно, за да усети смешната страна на ситуацията. И по-лоши неща би могло да има от това да държиш в ръцете си оплетения и безпомощен принц Ранд. Той също се усмихна, но продължи с мрачно и съсредоточено усърдие да се занимава с ризата.

Тя едва не се пресегна да му помогне, но тъй като той бе разхлабил мощната си прегръдка, желанието й се охлади достатъчно, за да почувства съзнанието си прояснено. Мисълта за това, което се канеха да направят, я удари като електрически ток. Да не си бе загубила ума? Отново облече робата, придърпа я върху бедрата си.

Ранд накрая успя да се освободи от ризата. Смачка на топка скъпата коприна, хвърли я встрани и се обърна към нея. Тялото му изглеждаше толкова великолепно, че Никол бе обзета от нов прилив на желание, което се бореше със здравия й разум, увеличавайки объркването й. Той отново я прегърна, но тя опря длани в гърдите му.

— Не, Ранд…

— Никол…

— Ти ги остави.

— Оставих ги… — Той зарови глава в шията й и отново свали дрехата от раменете й.

Никол устоя на изкушението и успя да се отдръпне на достатъчно разстояние, за да го погледне в очите.

— Ти я остави, за да дойдеш тук. Зара, имам предвид. Твоето семейство — ще те търсят.

Очите му заискриха като два пламъка, отразяващи огъня от камината.

— Толкова години съм бил техен, Никол. Тази вечер е за нас.

Когато тя отвори уста да протестира, той я накара да замълчи, сложил пръст на устните й.

— Шшш. Не разбираш ли? Те не съществуват. Нищо извън тази стая не съществува.

И наистина, тя имаше чувството, че светът се е свил, станал е кръг светлина от камината, обгърнал само тях двамата. Но беше опасно да си правят илюзии.

— Твоят дълг…

Той я облегна отново на креслото и обгърна главата й като в пашкул, изпълвайки полезрението й само със себе си. Погледна я изпитателно.

— Не ни подлагай на съмнение, Никол. Никога не подлагай на съмнение важността на това, което става с нас.

— Но…

— Не се дръж повече настрана, Никол. Няма да мога да издържа. Аз съм само един мъж. — Гласът му потрепери от силното чувство. — Един мъж, който отчаяно се нуждае от теб.

Тя погали скулите и челюстта му, като изучаваше тъмната му красота и си мислеше колко много иска да му даде, колко силно й се иска да му покаже, че го обича. Горещите му гърди пареха сърцето й през дланите.

През целия си живот е бил тласкан и притискан в калъп, заставян да действа по правилния начин, от него се е очаквало да изпълнява какви ли не задължения, заплашващи да го задушат. Беше изправен пред непосилната задача да промени изцяло една страна — съвсем сам, без подкрепата на семейството си. От него се очакваше да пожертва и собственото си щастие, като се ожени за жена, която не желае.

Тя нямаше готови решения за него. Но тази вечер би могла да му даде това, което искаше. Тази вечер щеше да задържи вината по-далеч от себе си, щеше да се потопи в радостта и красотата да го обича.

Стегна ръце около врата му и го целуна — страстен израз на собствената й нужда. Разбрал, че тя най-сетне се предава, той изстена, тялото му потрепери в ръцете й като лист в буря. След това енергията му се възвърна и той свали робата й, сривайки веднъж завинаги тази преграда. Плъзна ръка към влажния, горещ център на нейното желание.

Пръстите му я галеха, изпращайки остри спазми на удоволствие по тялото й.

— Моята богиня — мълвеше той. — Искам да ти дам рая.

И той го направи. От движенията на нежните му, но настойчиви ръце я помете вълна, която издигна тялото, й и я закара до ръба. Когато напрежението стана нетърпимо, тя впи пръсти в гърба му, без да я е грижа, че може да го нарани. Внезапно изпита чувството, че експлодира. Потрепервайки, тя сякаш се разтопи в ръцете му и извика задъхано името му.

— Покажи ми какво чувстваш — извика той, като я тласкаше отново и отново да се забрави, да изгуби контрол. — Никакви прегради повече, любов моя…

Никол беше сигурна, че не би могла да издържи повече. Помоли го да спре, но той отказа, докато тялото й не заблестя на светлината от избилата по него пот.

Той се наведе, пръстите му отидоха още по-навътре, проверявайки дали е готова за него.

— Трябва да съм в теб, Никол — кълна се, че иначе ще умра — изстена той.

Никол кимна и постави ръка на дългото, твърдо очертание на члена му под панталоните. Разкопча колана и свали ципа му.

— Без повече прегради.

При дръзкия й жест в очите му пламна огън. Той се изправи и свали панталоните и обувките си. Погледът на Никол се плъзна по красиво загорялото му тяло, по мускулите под кожата с цвят на мед, широките рамене, плоския корем, дългите бедра… — и възбудения му член, огромен и готов. Тя разтвори ръце и той отиде при нея, горещ и тръпнещ.

Без да отделя поглед от очите й, проникна в нея. Тя почувства лека болка, последвана от удивителното усещане как той я изпълни цялата.

Изразът на лицето му бе смес от страдание и възторг.

— Никол, аз… аз — от нищо, сякаш ставам нов човек.

— О, господи, Ранд. Не мога да повярвам, че си в мен. — Тя сподави едно ридание, имаше чувството, че сърцето й ще се пръсне.

— Обичам те… Господи, обичам те! — Той се раздвижи, влезе още по-навътре, след това бавно се дръпна. Никол се изви, търсеше го, нуждаеше се от него. Очите му блеснаха триумфално, когато я погледна.

— Желаеш ме така.

— Всякак — прошепна тя задъхано.

Движенията му станаха по-бързи и собственото му желание я увлече, помете я. Никол не мислеше, че е способна на повече страст. Грешеше. Прониза я чувство на екстаз, равняващ се на неговия. Тя сякаш се разтопи, изгуби се, изгоря в неговата жар.

Измина цяла вечност, а може би бяха няколко минути? Беше изгубила представа.

Тя лежеше в леглото, сгушена в прегръдките на своя любим, с лице към него. Той някак я бе отнесъл тук, но тя едва си спомняше кога бе станало. След първия път? Преди третия? Той беше ненаситен, а нейната собствена страст сякаш нямаше край.

Подпрял глава на ръката си, той нежно галеше бузите й с опакото на пръстите.

— Не мога да повярвам, че вече си моя — каза той меко, с прокрадващо се в гласа му благоговение. — Ти си създадена да бъдеш моя любима.

Думите му не преставаха да я удивляват, но в същото време призна, че е прав. Абсолютно прав. Никога не бе чувствала някого толкова близък, колкото този мъж.

Той прокара палец по устните, после по гърлото й.

— Небето знае как ме понасяше през последните няколко седмици. Отнасях се към тебе като демон от ада.

— Мисля, че разбирам малко по-добре. — Тя се поколеба, сведе клепачи и се опита да попречи на външния свят да нахлуе. Но не успя и сърцето й се сви, заплашвайки да разруши равновесието и покоя, които бе намерила с Ранд. Вдигна поглед и забеляза тревогата в очите му, разбрала със сигурността на любеща жена, че той чете мислите й.

— Зная, че не можеш да се ожениш…

— Шшш… — Челото му се изглади и той зацелува раменете, гърдите й. — Да не говорим за това сега. Не и тази вечер.

Той лизна набъбналото й зърно и Никол остави милувката отново да разсее вниманието й. Искаше да се престори, че нищо не би могло да ги раздели. Но и двамата знаеха, че това не е вярно. Тя прекара тази нощ с него и това бе най-егоистичното нещо, което бе правила някога. Никога не би могла да я повтори, без да изпита угризения.

— Бях глупак, като се опитвах да си избера жена чрез документи и формуляри — промърмори той, движейки устни по пламналата й кожа. — Изобщо не взех предвид любовта, защото никога не я бях изпитвал.

Жена… Потопена в опияняващото откритие на тяхната любов, забравила се в сладостните ласки, Никол все пак успя да си даде сметка, че в думите му няма много смисъл. Все още му предстоеше да се ожени за дама с благороден произход. Макар че никога не бе разкривал защо е толкова спешно, до края на годината оставаха само няколко месеца.

Опряла ръце на раменете му, тя се изправи. Той вдигна неохотно поглед към нея.

— Ти… ти трябва да се сгодиш до края на годината — така каза. Но изобщо не ми обясни защо.

— По-късно.

— Не, сега.

Той въздъхна тежко и се отказа от опитите си да я разсейва. Подпря глава на ръката си.

— Баща ми заплаши да ореже бюджета ми, ако не се оженя. Имам нужда от тези пари за нашите проекти, за моята мисия да помогна на Каледония.

— Тогава… — Господи, жертвал ли бе държавата заради една, изпълнена със страст, нощ?

Почакай! Мислеше като обикновена жена от народа. Щеше ли баща му да го е грижа, че спи с нея? А Зара? Може би не. Нищо не се бе променило в действителност, не и за Ранд. Само за нея…

— Отново го правиш — обади се той. Дълбокият му глас резонираше по нервите й, отново притегляше нейното внимание към голото му присъствие в леглото, към доказателството за подновеното му желание. Той метна крак връз нея и отново започна да я целува — устните, лицето — шепнейки в ухото й. — Никол, не мисли за това. Не сега. Предполагам, че това е трудно нещо за една жена, която мисли през цялото време. Но го направи заради мен.

Неспособна да се бори, Никол кимна и започна да трепери, когато Ранд отново се наведе към гърдите й.

— Толкова много исках да правя любов с тебе в нощта на бала — призна й той. — Тогава ти избра онази рокля, за да ме измъчваш, нали?

Никол призна пред себе си, че е така.

— Исках да ме забележиш, да. Но не със съзнателното намерение да те отнемам от някого, не мисля. — Господи, дали пък не беше вярно? Дали през цялото време не се бе опитвала да стане негова любовница?

Той се привдигна и я погледна в очите.

— Не — заяви той твърдо, четейки отново мислите й. — Никоя жена с такива намерения не би се държала по подобен начин през тези няколко седмици. Боже мой, не можех и стъпка да направя, без да се препъна в Зара. — Той я погали по бузата и й се усмихна нежно. — Прекалено благородна си — едва ли не в ущърб на самата себе си.

Благородна? Не и тя. Положително не беше с благородна кръв. Не беше и достатъчно благородна, за да се отрече от любовта си към този мъж, който случайно бе и принцът на страната й. Въпреки че любовта към него би могла да разруши всичко, което бяха градили толкова упорито.

Сякаш решил да отклони вниманието й, той подложи длан под нейната глава и започна да я целува — бурно, жадно. Тя не можа да се противопостави на властната му настойчивост. Като огън във вените желанието пламна в нея и тя простена срещу устните му.

Без да я изпуска, той се изтърколи на гръб и тя се озова върху него. Никол го почувства как се размърда под нейния таз, търсейки я отново. Със сигурността и разбирането, споделяни от дълговременни любовници, тя го поведе дълбоко вътре в себе си и откри нов, възхитителен ритъм, който го оставяше изцяло в нейна власт.

Една-единствена ясна мисъл гореше в съзнанието й, преди страстта да изпепели логиката. Трябваше да направи всичко, за да изкупи греховната си любов към този мъж. И със своите ограничени ресурси можа да измисли само един начин да го направи.

Тъй като обичаше Ранд с цялото си същество, тя се вкопчи в него. Не й се искаше да го пуска. Този път, когато го почувства как стига до кулминацията, имаше сълзи по лицето си.