Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Пърси Джаксън и боговете на Олимп (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Sea of Monsters, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 155 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2010)

Издание:

Рик Риърдън. Морето на чудовищата

Редактор: Вихра Василева

Коректор: Таня Симеонова

Издава „Егмонт България“, www.egmontbulgaria.com

Отпечатано в „Лито Балкан“ АД, София, 2010

ISBN 978-954-27-0472-0

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Морето на чудовищата от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Морето на чудовищата
The Sea of Monsters
АвторРичард Ръсел Риърдън
Първо издание3 май, 2006 г.
САЩ
Издателство Miramax Books
Егмонт
Оригинален езикАнглийски
ЖанрФентъзи роман
ВидКнига (твърда и мека корица)
ПоредицаПърси Джаксън и боговете на Олимп
ПредходнаПохитителят на мълнии
СледващаПроклятието на титана
ISBNISBN 9789542704720

Морето на чудовищата е фентъзи/приключенски роман базиран на гръцката митология написан от Ричард Ръсел Риърдън и издадена през 2006. Това е втората книга от поредицата Пърси Джаксън и боговете на Олимп и продължение на Похитителят на мълнии. Книгата е за приключенията на 13-годишния полубог Пърси Джаксън, който заедно с приятелите си спасява сатира Гровър от циклопа Полифем и спасяват лагера от атака на титан, като донасят златното руно, за да изцелят натровеното дърво на Талия.

Морето на чудовищата е прието с добри отзиви и е номинирано за множество награди. Продала е над 100 000 копия. Морето на чудовищата е продължено от Проклятието на титана, третата от петте книги в поредицата.

Резюме

Като предишната книга, Похитителят на мълнии, този роман е фентъзи. Считан е за забързан, хумористичен, пълен с действие роман.

Пророчество

На кораба на мъртвите ще вдигнеш платна,

надалече ще плаваш и ще стигнеш целта.
Живота си ще оплачеш, затворена в пещера,

ще се провалиш без приятели и ще се върнеш сама.

Сюжет

Докато е на училище, Пърси трябва да играе народна топка срещу големи седмокласници, които се оказват лестригони. Те призовават експлодиращи огнени топки и опитват да убият Пърси, но той е защитен от Тайсън, приятел, който остава невредим от огнените топки на чудовищата. Анабет спасява Пърси като наръгва последния лестригон отзад и взима Пърси и Тайсън обратно в лагера на Нечистокръвните. Те намират лагера по нападение, защото дървото на Талия, което пази лагера, е било отровено от някого. Хирон, асистент-директора, е бил уволнен, защото е смятан за виновника отровил дървото и е заменен от Тантал, дух от Полетата на наказанието.

Пърси открива, че Тайсън е циклоп и Посейдон го обявява за негов син. Анабет и Пърси молят Тантал да прати някого на мисия, за да открие златното руно, което той прави, пращайки Клариса. Пърси получава помощ от Посейдон, който му дава три водни кончета и заедно с Анабет и Тайсън, се озовава на кораб, Принцеса Андромеда, който се оказва, че е притежание на Люк. Те са уловени и научават, че Люк се опитва да съедини Кронос, титан, който е баща на Зевс. Те успяват да избягат и са спасени от Клариса, която има лодка, подарена от баща ѝ, Арес. Тя е унищожена, когато навлиза в Морето на чудовищата, познато като Бермудския триъгълник от смъртните. Те достигат до острова на Полифем и спасяват Гроувър, с помощта на Тайсън и Клариса, като същевременно взимат руното. Те достигат до Флорида и Пърси праща Клариса, с руното, обратно в лагера. Пърси, Анабет, Гроувър и Тайсън са уловени от Люк. Пърси успява да се свърже с лагера, подмамвайки Люк да си признае, че е отровил дървото на Талия. В дуел с Люк, Пърси е почти убит. Той е спасен от Хирон и неговите роднини, парти понитата. Хирон е върнат на поста си, след като е доказано, че е невинен и руното изцелява дървото на Талия и самата Талия се появява като човек.

Главни герои

  • Пърси Джаксън: Главният герой, 13-годишен полубог, който пътува до острова на Полифем в Бермудския триъгълник, за да открие Гроувър и да вземе златното руно. Той е придружен от Анабет и Тайсън, неговият полубрат, на мисията. Накрая той успява; и дава руното на Клариса, докато е нападнат от Люк по пътя към лагера. Обаче, той и приятелите му са спасени от Хирон и парти понитата.
  • Анабет Чейс: 13-годишна полубогиня и приятел на Пърси. Тя го придружава до острова и му помага на мисията, като спасява Пърси от острова на Цирцея. Анабет е ранена от Полифем и се възстановява благодарение на златното руно. Тя придружава Пърси до лагера, след като Хирон ги спасява от ръцете на Люк и армията на титана.
  • Гроувър Андъруд: Сатир, който е уловен от Полифем по време на опита си да открие дивият бог Пан. Поради лошото си зрение, Полифем бърка Гроувър с женски циклоп. Той е спасен от приятеите си Пърси и Анабет.
  • Клариса Ла Ру: Дъщеря на Арес, която получава мисия да октрие златното руно. С помощта на Пърси и приятелите му, тя успява да завърши мисията си. Пърси ѝ дава руното, за да го занесе в лагера. Полифем пожелава да се ожени за нея след като разбира, че Гроувър е мъжки сатир.
  • Люк Кастелан: Главният антигерой; той работи за Кронос. Той улавя Пърси и останалите преди да бъдат спасени от Хирон и роднините му, парти понитата.
  • Тайсън: Полубрата на Пърси; той е мислен за бездомно дете преди Анабет да помогне на Пърси да осъзнае, че той е циклоп. Той придружава Пърси и Анабет на мисията им и се сприятелява с хипокамп, който кръщава Дъга. Когато кораба на Клариса избухва, той е смятан за мъртъв докато Пърси не разбира, че е бил спасен.

Продължение

Романа е последван от Проклятието на титана, издадена на 1 май, 2007. В Проклятието на титана, Пърси, Гроувър, Анабет и Талия отиват в училище, за да намерят два могъщи полубога (Нико и Бианка ди Анжело, син и дъщеря на Хадес). Както предшествениците си, тази книга е с добри отзиви и е хвалена за хумористичния си стил и сюжета на историята.

Вижте също

Външни препратки

Шестнайсета глава
Корабът потъва

Как пък не му свършиха камъните — измърморих аз.

— Във водата! — извика Гроувър.

Той и Клариса се бухнаха в прибоя. Анабет беше прегърнала Клариса през врата и се опитваше да гребе с едната ръка, но мокрото руно тежеше и я завличаше към дъното.

Ала вниманието на чудовището не беше насочено към руното.

— Ти, младият циклоп! — изрева гръмовно Полифем. — Предател!

Тайсън застина.

— Не го слушай! — замолих го аз. — Хайде, да вървим!

Дръпнах го за ръката, но все едно се опитвах да поместя планина. Тайсън се обърна и отвърна:

— Не съм предател!

— Служиш на простосмъртните! — извика Полифем. — Хората крадци!

Той хвърли единия камък, но приятелят ми спокойно го отби с ръка.

— Не съм предател! — повтори Тайсън. — И ти не си от моя род.

— Няма да те оставя да се измъкнеш! — Полифем нагази в прибоя, но заради раната на крака веднага стъпи накриво и се пльосна по корем. Едва не избухнах в смях, но той веднага се надигна, плюейки вода и ръмжейки.

— Пърси! — извика Клариса. — Хайде!

Те вече почти бяха стигнали до кораба. Ако успеех да забавя чудовището още малко…

— Върви — рече ми Тайсън. — Аз ще задържа дебелия грозник.

— Не, той е по-силен от теб. — След като Тайсън се беше появил така чудодейно, не исках да го изгубя отново. — Заедно ще се изправим срещу него.

— Добре, заедно — кимна той.

Извадих меча.

Полифем се приближи предпазливо, накуцвайки. Но на ръката му явно й нямаше нищо. Метна втория камък. Отскочих встрани, но въпреки това скалата щеше да ме смаже, ако юмрукът на Тайсън не я беше раздробил на парчета.

Заповядах на морето да се разбушува. Шестметрова вълна ме издигна на гребена си. Понесох се към циклопа и го ритнах в окото, а след това отскочих и водата го събори на пясъка.

— Ще те разкъсам! — ръмжеше Полифем. — Ти, дето ми открадна руното!

— Ти си откраднал руното! — извиках аз. — И с него примамваш сатири, за да ги убиваш!

— И какво от това? Сатирите са вкусни!

— Руното трябва да се използва, за да лекува. То принадлежи на децата на боговете!

— Аз също съм дете на боговете! — Полифем посегна към мен, но не ме достигна. — Татко Посейдон, прокълни този крадец!

Той премигваше ожесточено, явно почти нищо не виждаше и се ориентираше по гласа ми.

— Посейдон няма да ме прокълне — отвърнах аз и веднага отскочих, избягвайки на косъм юмрука на циклопа. — И аз съм негов син. Той няма да вземе страна.

Полифем изрева. Изтръгна едно маслиново дърво и го стовари там, където бях преди миг.

— Човеците не са деца на боговете! Те са отвратителни подли лъжци!

Гроувър помагаше на Анабет да се качи на кораба. Клариса ми махаше настойчиво да отида при тях.

Тайсън се опитваше да заобиколи Полифем.

— Младежо! — извика старият циклоп. — Къде си? Помогни ми!

Тайсън спря.

— Тези хора са те възпитали лошо — жално занарежда Полифем, размахвайки дървото. — Горкото сираче! Помогни ми!

Никой не помръдваше. Чуваше се единствено шумът на вълните и оглушителното бумтене на сърцето ми. Тайсън пристъпи напред и вдигна ръка в знак на помирение.

— Мир, братко. Остави…

Полифем се извъртя към него.

— Тайсън! — извиках.

Дървото се стовари върху него с такава сила, че ако бях на негово място, щеше да ме размаже и да ме превърне в пица „Пърси“. Тайсън се олюля и падна на пясъка. Полифем се хвърли към него, но аз изкрещях и замахнах с всичка сила с Въртоп. Надявах се да го улуча в бедрото, но някак успях да подскоча по-високо.

— Беее! — изблея досущ като овца Полифем и завъртя дървото.

Отскочих, но въпреки това клоните ме шибнаха по гърба. От раните потече кръв, целият бях посинен, нямах сили. Морското свинче в мен настояваше да побягна, но аз му заповядах да млъкне и прогоних страха.

Полифем замахна отново с дървото, но този път не успя да ме изненада. Сграбчих един клон, стиснах го здраво с разранените си ръце и полетях нагоре във въздуха заедно с него. Щом се издигнах достатъчно високо, се пуснах и скочих върху лицето на великана, като се приземих право върху раненото му око.

Полифем изрева от болка. Тайсън го бутна силно и го събори на пясъка. Пристъпих към него с меча в ръка, сега вече спокойно можех да го забия в сърцето на чудовището. Но погледът на Тайсън ме спря. Не можех да го направя. Не беше правилно.

— Пусни го — рекох. — И да се махаме.

Тайсън блъсна циклопа настрани и двамата хукнахме към водата.

— Ще ви размажа! — крещеше Полифем, превит на две и вдигнал огромните си ръце към окото.

Двамата с Тайсън се гмурнахме във вълните.

— Къде си? — извика Полифем. Сграбчи дървото и го метна във водата. То падна вдясно от нас.

Заповядах на течението да ни отнесе към кораба. Вече започвах да се надявам, че ще успеем да се измъкнем благополучно, когато Клариса извика от палубата:

— Браво, Джаксън! Така ти се падаше, циклоп!

Защо не млъкнеше?

— Гррр! — Полифем вдигна една скала и я хвърли по посока на гласа й. Скалата не стигна до кораба и при падането си едва не премаза мен и Тайсън.

— О, хвърляш като слабак! — продължи да го подиграва Клариса. — Така ти се пада, задето се опита да се ожениш за мен, циклоп!

Не се сдържах и се обадих:

— Клариса! Млъкни!

Твърде късно. Полифем метна нова канара и този път тя прелетя над главите ни и се стовари право върху „Отмъщението на кралица Ана“.

Едва ли имате представа колко бързо може да потъне един кораб. „Отмъщението на кралица Ана“ изскърца, изпъшка и се наклони на една страна.

Изругах и подканих морето да ни понесе по-бързо, но след миг мачтите вече бяха под водата.

— Гмурни се! — извиках на Тайсън. Над главите ни прелетя нов камък и ние се устремихме към дъното.

 

Приятелите ни напразно се мъчеха да се задържат на повърхността, потъващият кораб ги повличаше и придърпваше след себе си към дъното.

Клариса беше добра плувкиня, но дори и тя не можеше да се справи. Гроувър ожесточено риташе с копита. Анабет държеше здраво руното, което проблясваше във водата.

Заплувах към тях, макар да знаех, че едва ли щеше да ми стигне силата да ги извадя на повърхността. Наоколо се носеха отломъци от корпуса и се налагаше внимателно да ги заобикалям, тъй като властта ми над водата нямаше да ми помогне с нищо, ако някоя греда ме халосаше по главата.

„Трябва ни помощ“ — помислих си.

Да — обади се гласът на Тайсън в главата ми.

Озърнах се към него сепнат. И преди се беше случвало да долавям мислите на нереиди и други водни създания, но не ми беше хрумвало, че… И все пак Тайсън също беше син на Посейдон. Беше съвсем естествено, че можехме да общуваме мислено.

— Дъга! — извика Тайсън.

Кимнах, затворих очи, съсредоточих се и двамата заедно отправихме мощен призив:

— Дъга! Нуждаем се от теб!

В мрака под нас се появиха искрици — три коня с риби опашки се носеха към нас като делфини. Дъга и приятелите му ни погледнаха и като че ли се досетиха какво искахме от тях. Втурнаха се сред останките и след миг изскочиха обратно в облак мехурчета — Гроувър, Анабет и Клариса се държаха за шиите им.

Дъга, най-едрият, носеше Клариса. Приближи се към нас и позволи на Тайсън да го хване за гривата. Този, който помагаше на Анабет, дойде при мен.

Изскочихме на повърхността и започнахме да се отдалечаваме от острова на Полифем. Зад нас циклопът продължаваше да крещи победоносно:

— Успях! Най-сетне потопих Никой!

Надявах се никога да не разбереше, че греши.

Не след дълго островът се смали до точица и след това напълно изчезна.

— Успяхме — измърмори едва чуто Анабет. — Най-накрая…

Облегна глава на шията на морското конче и заспа.

Нямах представа колко далеч можеха да ни отнесат морските коне. Дори не знаех накъде са се насочили. Закрепих Анабет, за да не падне, покрих я със Златното руно, заради което бяхме минали през толкова премеждия, и мълчаливо отправих благодарствена молитва към боговете.

Което ме подсети за клетвата ми пред тях.

— Ти си гений! — прошепнах в ухото на Анабет.

След това отпуснах глава на руното и заспах.