Стивън Ериксън
Лунните градини (4)

Изстинали са вече пепелищата. И разтваряме

древната книга.

Омазаните страници редят сказания за власт, залязла

и порутена: слова без топлина.

Погасло е огнището — топликът му, искриците живот

са само спомен в замъглените очи… Кое омайва моя ум,

кое обсебва мисълта ми, щом се разтвори Книгата

на мъртвите и вдишам мириса на старо време?

Та чуйте, прочие, словата понесени от този дъх.

Че тези сказания са сказания за всички нас,

отново и за кой ли път.

Че ние сме историята преживяна и това е всичко.

Вовеки и безкрай.