Читателски коментари (за „Лунните градини “ от Стивън Ериксън)

Книгата е приятна, но има прекалено много имена и темини,доста е объркващо в началото

Слабо произведение.Трудна за четене,литературно неиздържана(може да е от превода).

Напълно съм съгласен с didkata71 Много добра от 1-ва до 10-та книга.

Най-добрата книга(фентъзи). Заради нея започнах да чета фентъзи на 44 год.

Книгата си е достатъчно добра. Не знам какво ви бъркат новите термини и многото имена, лично аз не срещам никакви трудности.

Единственото, което адски много ме дразни, е постоянното „швирване“ на кръвта. Не че нещо, но преводача толкова ли не може да намери други синоними на думата…

Напълно споделям мнението ви, интересно четиво. Това за швирвнето на кръвта… абе много е швирващо….

Току що я приключих и започвам втората, то се знае! Трудно ми вървеше първата половина от книгата, признавам. Но го отдавам на стила на писане и честото превключване между различните сюжетни линии. След като свикнах с тези неща, книгата потръгна доста добре.

поредицата е много добра….. ако успее човек да изчете първата част на книгата за Пейл от там нататък става разбираемо и интересно. всяка следваща история е все по-интересна.

Много е трудна за четене тази книга. Направо ми бърка в здравето. А иначе чета много фентъзи…

Трудна е наистина, мислех че е от превода, но май не е. Иска твърде голяма концентрация. И втората до средата ми беше тежичка, но след това се оправя. Обикновено чета по няколко книги паралелно, но тази поредица иска цялото ти внимание и всяко връщане към нея е трудно. Нужно е дълбоко потапяне в нейния свят.

Книгата е интересна. Ако човек може да се справи количеството герои и сюжетни линии в ’Песен за огън и лед’, тази поредица не би била кой знае какво предизвикателство. За съжаление, преводачът за нищо не става и някои от творческите му напъни наистина бъркат в здравето.

Много силна поредица, но първата книга е трудна за четене. Успеете ли да я минете, очакват Ви много по-силни следващи.

Най-доброто фентази което прочетох :-)

Започвам да я препрочитам за 4-ти път…

За тези, които тепърва ще я почват — поемете дълбоко дъх и скачайте в дълбокото. Поредицата изисква съсредоточаване и пълно отдаване. Не става да прочетете 1-вата и после да почнете втората след 2 месеца — всичко трябва да е едно след друго и да няма големи паузи. След 10-тата няма да искате да виждате фентъзи поредица поне 3 месеца :P

10/10 книга. Стоях до късно по нощите за да я чета, а аз нямам време за това, и не съм имал време за това от години. Супер!

Не виждам какво ѝ беше „сложното“. Вярно, няма много предисловия или exposition-и, но не беше нищо особено откъм трудност. Но пък аз никога не съм намирал нищо трудно в никоя книга, така че може би е просто от мен… ;)

(Между другото, много е смешно как всичките исторически факти и събития в тези „Лунни градини“ не ни биват казани, докато всичките вътрешни монолози и емоционални състояния биват описани в подробности. Човек би могъл да го нарече „стилов дисонанс“…)

How good is „Gardens of the Moon“? Turns out it’s preeeeetty good…

П.П.: Тази е по-добра от втората, но не по-добра от третата.

Стилът е специфичен — действието се разклонява на много нишки, светът в който се развива действието е огромен, броя на героите е като в телефонен указател и имат навика да мрат като мухи. Ако има книга в която да умират повече главни герои отколкото в Троновете, това е тази. Като цяло не е и най-лекото четиво. Ако обаче издържите до средата на първата книга няма да спрете до края на последната и ще искате още.

Рядко ми се е случвало да не мога да пусна книга, след като съм я почнал. С тази книга ми се случи. Върхът е. Препоръчвам я на всички.

Ако „Малазан“ не ви харесва, значи вкусът ви не стру… добре де, би ми се искало да можех да го кажа с чисто сърце, но наистина стилът на Ериксън е тежичък, и едва ли ще се хареса на всички читатели. Аз лично обаче се радвам, че съм един от тези, на които им допада.

Минете ли първата,няма спиране вече.Епична поредица!