Брам Стокър
Дракула (9)

Глава девета

Писмо от Мина Харкър до Люси Уестънрей

Будапеща, 24 август

Драга Люси,

Сигурно си в напрежение да узнаеш какво е станало, откакто пристигнах тук. Джонатан е само едно подобие на себе си и не помни какво му се е случило от много време насам. Следвайки съвета на сестра Агата, не отворих дума за неговите преживявания, за да не би събуждането на спомените за тях да бъде съдбоносно за мозъка му. Тази сутрин той ме извика и ми показа дневника, който е водил по време на пътуването си, с думите: „Мила, ти знаеш убежденията ми относно доверието, което трябва да съществува между съпруг и съпруга; не мога да допусна, че би могло да има нещо скрито между нас. Известно ти е, че съм преживял силен шок и че спомените ми за причините са доста смътни и объркани. Тайната е тук, в тези записки и аз не искам да я зная. Ти самата ще решиш за себе си дали да споделиш незнанието ми или да ги прочетеш. Ако избереш последното, никога не ме осведомявай за съдържанието им, освен ако не дойде момент, в който това е наложително.“ След като изрече това, той се отпусна уморено на леглото, а аз го целунах и пъхнах бележника под дюшека.

Сестра Агата ми каза, че е изпратила да доведат капелана на близката църква. Така че ще се оженим след около час, когато очаквам Джонатан да се събуди…

Церемонията бе много вълнуваща. Когато останах насаме със съпруга си, измъкнах бележника изпод дюшека, увих го в бяла хартия, обвързах го с небесносинята панделка, която свалих от врата си, и го запечатах с восък, като за печат използвах годежния си пръстен. Показах това на Джонатан, уверявайки го, че ще го запазя така за целия ни живот като видим знак на взаимното ни доверие. Добавих, че никога не ще го отворя, освен ако не се наложи за собственото му добро или под натиска на извънредни обстоятелства. Тогава той ме притисна към себе си с все още отслабналите си ръце, целуна ме и като че в този миг скрепихме тържествена клетва…

Люси, много съм щастлива и искрено ти желая същото.

 

Мина Харкър

Писмо от Люси Уестънрей до Мина Харкър

Уитби. 30 август

Драга Мина,

Радва ме мисълта, че скоро ще бъдеш у дома заедно със съпруга си. Иска ми се да се върнете колкото се може по-скоро, та да прекарате няколко дни с нас. Тукашният въздух ще вдигне на крака Джонатан, както направи с мен. Имам превъзходен апетит, чувствам се пълна с живот и спя добре. Знай, че спрях да се разхождам, спейки. Артър смята, че напълнявам прекалено. Впрочем, забравих да ти кажа, че той е тук. Заедно се разхождаме, яздим, гребем и играем тенис. Обичам го повече от всякога. Ще се оженим на 26 септември. Мама ти изпраща сърдечни поздрави. Тя като че ли е по-добре.

Дневникът на доктор Сюърд

20 август. Случаят „Рънфилд“ става все по-интересен. През седмицата, която изтече след пристъпа му, бе много буен, докато една нощ, точно когато луната изгря, се успокои и започна да повтаря шепнешком:

— Сега мога да чакам, сега мога да чакам.

Това му състояние ми се стори задоволително и наредих да му свалят усмирителната риза. Не без известно колебание пазачите изпълниха заповедта. По повод тяхното недоверие, приближавайки се, пациентът ми прошепна, като ги поглеждаше крадешком:

— Мислят си, че мога да ви навредя! Представете си, аз да навредя на вас! Глупаци!

По-късно ще трябва да се опитам да разбера защо в ума си той ме дисоциира от другите. Тази нощ не желае да говори. Дори подхвърлянето на идеята за котенце или котка не го блазни:

— Снабдяването с котки не ме интересува. Има нещо по-важно, за което мисля сега, и мога да чакам, мога да чакам…

След малко го оставих. Санитарят ме осведоми, че е бил кротък докъм призори, когато станал нервен, докато стигнал до буйство, след което се изтощил и изпаднал в нещо като кома.

… Следващите три денонощия се повтаряше едно и също — изстъпления през деня и покой от изгряването на луната до изгрев-слънце. Като че ли съществуваше някакво влияние, което ту прииждаше, ту се оттегляше. Щастливо хрумване: тази нощ ще направя експеримент — предишният път той избяга без нашата помощ; нощес ще избяга с нея. Ще му дам възможност за това и ще държа в готовност хората да го последваме при необходимост…

23 август. Неочакваното винаги става. Нашата птичка пренебрегна отворената врата на кафеза, така че подготовката ни не послужи за нищо.

По-късно. Рънфилд притворно изчакал санитаря да влезе в стаята на оглед, после внезапно се шмугнал край него и хукнал по коридора. При дадената тревога го последвахме и го намерихме на предишното място, долепен о вратата на стария параклис. Изпадна в бяс, когато ме видя и ако хората не го бяха сграбили, щеше да се опита да ме убие. Докато го обуздавахме, се случи нещо странно: първо удвои съпротивителните си усилия, а сетне изведнъж се успокои. Проследих погледа му, вдигнат нагоре, но по осветеното от луната небе не видях нищо, освен един огромен прилеп, който призрачно се придвижваше на запад. Направи ми впечатление, че лети в права линия, като че ли целенасочено, нещо рядко при прилепите. Душевноболният ставаше все по-спокоен, докато накрая каза:

— Не е нужно да ме връзвате; ще тръгна с вас кротко. Завърнахме се в приюта без затруднения. Но все си мисля, че има нещо застрашително в спокойствието му и не мога да забравя тази нощ…

Дневникът на Люси Уестънрей

Хилингъм. 24 август. Трябва по примера на Мина да записвам всичко, което се случва, та като се съберем, да го обсъждаме. Как бих искала отново да е край мен! Чувствам се нещастна. Миналата нощ сънят ми беше както когато бях в Уитби. Всичко ми е смътно и тъмно, защото не мога да си спомня нищо. А и съм изпълнена със страх и отпадналост. Когато Артър дойде на закуска, помрачня много при вида ми и не можа да скрие това. Питам се дали тази нощ не бих могла да спя в стаята на майка ми; ще измисля някакъв предлог.

25 август. Още една лоша нощ. Мама не прие идеята ми. Не се чувства добре и се страхува да не ме натовари с близостта си. Въпреки усилията си да остана будна, когато часовникът удари дванадесет часа, сънят започна да ме надвива; тогава чух нещо като биене на криле о прозореца, но не му обърнах внимание. След това, предполагам, съм заспала дълбоко, защото не помня нищо повече. Пак лоши сънища, от които обаче при събуждането ми не бе останал никакъв спомен. Лицето ми е бледо, а гърлото ме боли. Трябва да ми има нещо на дробовете, тъй като въздухът не ми стига. Ще направя всичко възможно да изглеждам по-бодра, когато дойде Артър, понеже иначе ще добие отново угрижен вид.

Писмо от Артър Холмууд до доктор Сюърд

хотел Албъмейрл, 31 август

Драги Джек,

Пиша ти, за да те помоля за една услуга. Люси е болна; тоест няма конкретно заболяване и все пак изглежда все по-зле. Сигурен съм, че причината е психическа. Казах й, че ще те помоля да дойдеш и в началото се възпротиви — зная защо, скъпи приятелю — но после склони. Известно ми е, че ще бъде болезнено за теб, но е необходимо за нея. Поканен си на обяд в Хилингъм утре в два часа, за да не се събудят подозрения у мисис Уестънрей, и след обяд Люси ще нагласи нещата така, че да остане с теб насаме. Аз ще дойда в часа за чай и после ще си тръгнем заедно. Изпълнен съм с тревога. След като я видиш, разчитам да ми кажеш какво мислиш.

Телеграма от Артър Холмууд до Сюърд

1 септември

Извикаха ме при баща ми, чието състояние се е влошило. Пиши ми подробно до Ринг още тази нощ. Ако е нужно изпрати ми телеграма.

Писмо от доктор Сюърд до Артър Холмууд

2 септември

Относно здравето на мис Уестънрей бързам да ти кажа веднага, че по мое мнение не се касае за функционално нарушение или болест, която да ми е известна. Въпреки, че има признаци за известна анемия и аз смятам, че става въпрос по-скоро за нещо психическо. Тя ми разказа, че от малка страда от сомнамбулизъм и че по време на престоя й в Уитби това й страдание се е подновило, като една нощ отишла чак на източното възвишение, където я намерила мис Мърей. Макар и да ме увери, че напоследък не е имала такива случаи, имам съмнения и направих възможно най-правилното по моя преценка: писах на стария си приятел и учител професор Ван Хелсинг от Амстердам, който е най-добрият специалист по неординарни заболявания в света. Помолих го да дойде колкото се може по-скоро. Освен че е лекар, той е философ-метафизик с абсолютно разкрепостен ум.

Твой Джон Сюърд

Писмо от доктор Сюърд до Артър Хелмууд

3 септември

Драги Арт,

Ван Хелсинг дойде и си отиде. Той успя да прегледа Люси, без майка й да разбере това, и ми се вижда много угрижен, ако и да се ограничи да каже, че му е нужно да размисли по случая. Не се сърди, Арт, но както го познавам, като му дойде времето ще заговори. „Съгласен съм с теб“, ми каза той. „че е имала голяма загуба на кръв. Но в същото време липсват някои типични признаци на анемията. Ще се върна вкъщи, за да мисля. Случаят ме интересува и при необходимост ще дойда пак. Дръжте ме в течение на по-нататъшното й състояние.“

Сега, Артър, знаеш колкото и аз. Ще държа Люси под око и ще ти пиша, ако има нещо ново.

Дневникът на доктор Сюърд

4 септември. Щом изплува луната, Рънфилд започна да става неспокоен, докато не забуйства така, че бе необходима силата на значителен брой хора, за да бъде удържан. След това постепенно започна да се успокоява, докато не изпадна в меланхолия, в каквато се намира и сега. Все още не мога да разбера много неща.

По-късно. Нова промяна у пациента. Отидох да го видя в пет часа и го намерих много весел. Ловеше мухи и ги ядеше, като в същото време с пирон отбелязваше броя им върху вратата. Като ме видя, се извини за лошото си държание и ме помоли смирено да му позволя да се върне в обичайната му стая, където да разполага с бележника си. Съгласих се и ето, че сега е отворил прозореца, за да привлича мухите със захарта за чая си, като едновременно с това тършува из ъглите в търсене на паяк. Опитах се да го накарам да говори за случилото се през последните дни, но той отказа. За миг или два придоби натъжен вид и възкликна с отчужден глас, като да казваше по-скоро на себе си, отколкото на мен:

— Всичко свърши, всичко свърши! Той ме изостави. Няма надежда за мен, освен ако не го направя сам. — След което, вдигайки глава с решителен вид: — Докторе, ще ме снабдите ли с малко повече захар? Мисля, че ще ми дойде добре.

— А мухите? — попитах.

— Да, и мухите я обичат и тъй като аз обичам мухите, обичам захарта.

Дадох му това, което искаше, и го оставих, превърнал се в най-щастливия човек на света. Как бих искал да проникна в мислите му!

Полунощ. Пак промяна в Рънфилд. След като бях ходил да видя мис Уестънрей, която се чувства доста по-добре, на връщане се спрях пред портата на приюта, за да съзерцавам залеза. Тогава чух крясъка му, изтичах по стълбите и стигнах до неговата стая, тъкмо когато оттам най-добре се виждаше потъващия зад хоризонта червен диск. Започна да се успокоява ведно с угасването на залеза и щом слънцето се скри напълно, той се изхлузи от ръцете, които го държаха, и се отпусна на пода като безчувствена маса. Удивителна е все пак възстановителната способност на лудите — след няколко минутки се изправи напълно спокоен и се огледа. Направих знак на пазачите да не го пипат, тъй като исках да видя какво ще стори. Тръгна право към прозореца и помете навън бучките захар; после взе кутията с мухите и изпразни и нея. След всичко това затвори прозореца, отиде до леглото си и седна на него. Учуден от действията му го попитах:

— Няма ли повече да събираш мухи?

— Не — отвърна той. — Омръзна ми този боклук!

Този човек наистина представлява интересен обект за проучване. Бих искал да зная защо бесовете го хващат именно при залез-слънце и при лунна светлина. Дали тези две светила в определени периоди не упражняват зловредно въздействие върху някои природи? Ще видим.

Телеграма от Сюърд, Лондон, до Ван Хелсинг,

Амстердам 4 септември

Днес пациентката е още по-добре.

Телеграма от Сюърд, Лондон, до Ван Хелсинг,

Амстердам 5 септември

Състоянието на пациентката забележително се подобрява.

Добър апетит; спокоен сън; възвръща цвета си.

Телеграма от Сюърд, Лондон, до Ван Хелсинг,

Амстердам 6 септември

Ужасен обрат. Елате веднага; не губете нито час.