Брам Стокър
Дракула (18)

Глава осемнадесета

Дневникът на доктор Сюърд(продължение)

30 септември. Когато се прибрах, се оказа, че Годалминг и Морис не само са пристигнали, но и че вече са изчели различните дневници и писма, които семейство Харкър бяха поставили в ред. Джонатан още не се бе завърнал от посещението си при коларите, за които ми бе писал доктор Хенеси. Мисис Харкър ни приготви по чаша чай и след като го изпихме, се обърна към мен:

— Доктор Сюърд, мога ли да ви помоля нещо? Имам желание да видя пациента ви Рънфилд. Толкова интересен ми стана от дневника ви!

Съгласих се. Когато влязох в стаята на душевноболния и му съобщих, че една дама желае да го види, той само се ограничи да попита защо. Отговорих му, че тя ми е гостенка и е пожелала да види всички болни в болницата.

— Много добре — каза той. Нека влезе, но преди това искам да поразтребя.

Начинът, по който осъществи това си намерение, бе крайно странен: преди да успея да го възпра, изгълта всички мухи и паяци, които бяха налице в кутиите, като че се опасяваше някой друг да не свърши това вместо него. Когато приключи това си дело, с готовност обяви:

— Нека дамата заповяда.

Седна на ръба на кревата с полунаведена глава, но гледайки зорко. След като тя го поздрави, той запази мълчание, докато погледът му изрази първо удивление, после — съмнение. Накрая наруши тишината, а думите му ме поразиха:

— Вие не сте момичето, за което искаше да се ожени докторът, нали? Не, не може да бъде, защото тя е мъртва.

— О, не! — отвърна с нежна усмивка мисис Харкър. — Вече си имам съпруг. Аз съм мисис Харкър.

— Тогава какво правите тук?

— Съпругът ми и аз дойдохме на гости на доктор Сюърд.

— Ако е така, не оставайте на това място — с тон на предупреждение каза Рънфилд.

— Защо не?

Считайки, че разговорът може да стане неприятен за мисис Харкър, аз се намесих:

— Откъде знаете, че съм желаел да се оженя за някого?

— Що за глупав въпрос! — процеди той пренебрежително.

— Не смятам, че е глупав, мистър Рънфилд — възрази мисис Харкър.

— Вижте, мисис Харкър, — отговори Рънфилд с подчертано вежливи интонации — нашият попечител мистър Сюърд е толкова обичан от цялата ни малка общност тук, че всичко, свързано с него ни интересува.

Продължихме известно време разговора си. Виждайки, че Рънфилд е достатъчно смислен, мисис Харкър го насочи към щекотливата тема, след като ме погледна крадешком. Много се впечатлих, като го чух да говори все по-свързано и изискано.

— Аз съм човек, който поддържа своеобразна вяра; заради това моите приятели се разтревожиха и настояха да бъда затворен тук. Убеждението ми е, че животът е една позитивна и вечна същност и че поглъщайки множество живи същества, независимо на какво ниво по скалата на животворението се намират, човек може да продължи съществуването си до безкрайност. На моменти тази ми убеденост е стигала до пароксизъм. Надявам се, че присъстващият тук доктор ще ми прости това, че веднъж се опитах да го убия, за да усиля виталитета си, като абсорбирам неговата жизнена енергия посредством кръвта му.

Само кимнах с глава, тъй като смайването ми беше такова, че не знаех нито какво да кажа, нито какво да мисля. Трудно ми бе да вярвам, че същият човек пет минути преди това беше ял паяци и мухи. Погледнах часовника си и установявайки, че е наближил часът, в който трябваше да посрещнем Ван Хелсинг на гарата, казах на мисис Харкър, че е време да тръгваме. Тя ме последва веднага, след като любезно се прости с Рънфилд.

— Довиждане, надявам се да ви виждам често и то при по-благоприятни за вас обстоятелства.

— Довиждане, драга. Моля се Богу никога повече да не видя очарователното ви лице. Дано Той ви благослови и ви закриля.

Излишно е да казвам, че и тези му думи ме озадачиха.

Ван Хелсинг пристигна, изпълнен с готовност да остане колкото бъде необходимо. След като го осведомих за всичко станало по време на отсъствието му, той каза:

— Приятелю Джон, досега тази изключителна жена ни оказа ценна помощ, но от тази нощ нататък ще трябва да остане изключена от това опасно дело. Мъже сме и е естествено да поемем всевъзможни рискове за унищожението на чудовището, но една жена не трябва да участва в това. Сега тя ще присъства на нашия съвет, но от утре ще продължим без нея.

Съгласих се напълно с него. Решихме да се съберем всички в девет часа.

Дневникът на Мина Харкър

30 септември. Когато се събрахме в кабинета на доктор Сюърд, изглеждахме като нещо от рода на колегия или комитет, председателстван от професора, който се настани на най-видно място и след като ме помоли да седна от дясната му страна, за да изпълнявам ролята на секретарка, взе думата.

— Мисля, че е необходимо да ви кажа няколко думи за вида враг, с който ни предстои да се сблъскаме. Ще ви кажа и нещо конкретно за историята на този именно, с когото си имаме работа; успях да проуча някои неща. Чак след това ще можем да обсъдим начините си на действие и да вземем нужните мерки… Колкото и трудно да е това да бъде възприето от позитивистично настроените умове, вампири има и някои от присъстващите тук са имали убедителни доказателства за това. Ако аз бях знаел по-рано всичко, което зная сега, щях да спася живота на онази, която толкова обичахме. Но тя си отиде и сега трябва да попречим други души да не погинат. Носфератусите, за разлика от пчелите, които, след като ужилят, умират, не ги сполетява същото, а напротив — всеки път стават все по-силни и волята им за злотворство укрепва с времето. Така и вампирът, който блуждае тук, е много по-силен и по-хитър от смъртните, тъй като е развивал тези си качества през различни поколения, а освен това разчита на знанията си в областта на некромантията. Може в известни рамки да се появява когато и където си поиска и под различен облик. Има и власт над природните сили — бурята, снега, гръмотевиците — а също и над някои животни като плъховете, кукумявките, прилепите, лисиците и вълците. Способен е да увеличава или смалява размерите си, а и да бъде невидим. Как тогава да подходим в нашето начинание, целящо унищожението му? Къде да го намерим и как да го премахнем? Приятели, започваме ужасно дело, което може да повлече последствия, способни да накарат и най-смелия да се разтрепери. Ако загубим тази битка, какво ще стане с нас? Тук не се касае просто за живот и смърт, а за опасността да се превърнем в онова, което е той — в полумъртъвци, жадуващи за кръвта и душите на онези, които най-много сме обичали приживе. За нас навеки ще се затворят небесните двери и няма да има кой да ни ги отвори. А сега вие си кажете думата.

Аз и съпругът ми се погледнахме и между нас нямаше нужда от думи.

— Аз и Мина сме готови на всичко — обяви Джонатан.

— Разчитайте на мен, професоре — каза Куинси Морис.

— С вас съм — извика лорд Годалминг. — Люси трябва да бъде отмъстена.

Доктор Сюърд се ограничи с достатъчно ясен жест.

Тогава Ван Хелсинг стана и сложи златното разпятие върху масата. Всички си стиснахме над него дланите и така клетвата бе положена.

— Добре. — каза Ван Хелсинг — вече сме наясно, доколкото е възможно, срещу какво ще се сражаваме; но искам да знаете, че и ние сме силни. На наша страна е силата на единението, една сила, която вампирът не притежава. Имаме на разположение средствата на науката, а освен това сме способни да действаме не само нощем, а и денем, възможност, от която той е лишен… Сега да видим какви са ограниченията на вампира изобщо и на този в частност. Знаем, че с течение на времето той набира все повече сили, хранейки се с кръвта на живите. Известно ни е също, че по този начин може и да се подмладява. Но и не издържа без това си своеобразно зареждане, тъй като иначе не поглъща храна, нещо, в което нашият приятел Джонатан, живял с него седмици наред, се е уверил. Тялото му не хвърля сянка, не се отразява в огледало и е много силно. Може да се превръща в прилеп, което някои от присъстващите са имали възможността да видят. Способен е да се обгръща в мъгла, но радиусът на тази мъгла е ограничен. Може също да се появи по лунните лъчи, както Джонатан е виждал онези три сестри в замъка на Дракула. Може и да се смалява до минимум, което видяхме — Люси се проплъзна и през един процеп край вратата на гробницата. Така че влизат и излизат навсякъде, независимо дали е заключено. Въпреки всичко, което изредих, той не е напълно свободен в движенията и действията си. Не е все пак в състояние да отиде, където си иска; принуден е да се съобразява с някои природни закони, които са ни неизвестни. Например не му е възможно да влезе за пръв път в определен дом, без да е поканен; ала веднъж влезе ли по този начин, после винаги може да го прави по своя воля. Както е при всички нечисти сили, неговите способности се стопяват с настъпването на деня. Известно ни е, че се изгубват и при близост с чесън, разпятие, някои други свети символи; наличието на диви рози върху ковчега му пречи да излиза от него. Изстрелването на светен куршум в ковчега може да го изпрати напълно в света на мъртвите, а вече знаете, че същият резултат се постига и с рязане на главата и забиване на кол в сърцето. Последното го видяхме със собствените си очи… Следователно, ако намерим мястото — седалище на чудовището, ще имаме възможността да го притиснем в ковчега и да свършим с него. Обаче този вампир е свръх хитър. Поисках сведения за него от приятеля си Арминиус от Будапещенския университет и той ми изпрати данни за личността му, каквато е била приживе. Изглежда, че става въпрос за войводата Дракула, спечелил си слава и име в битките си срещу турците край голямата река, ограничаваща турските земи. Не ще да е бил обикновен човек, като се има предвид, че по онова време, а и през следващите векове за него се е говорело като за най-умния, най-хитрия и най-храбрия от синовете на „земята отвъд горите“. Присъщите му силен ум и желязна воля не са го напуснали до гроба му и така се оказва, че са още сред нас. Както твърди Арминиус. Дракулите били голям и благороден род, макар че по онези времена се говорело, че някои негови представители имали взаимоотношения с Лукавия.

Докато професорът говореше, мистър Морис се бе загледал втренчено в прозореца. Изведнъж стана и тихо излезе от стаята. Последва пауза, след която професорът продължи:

— А сега ще трябва да предначертаем плана си. От разследванията, направени от Джонатан, ни е известно, че от замъка са пристигнали в Уитби петдесет сандъка с пръст, които били откарани в Карфакс, а по-късно няколко от тях — измъкнати оттам. Според мен нашият първи ход се състои в това, да проверим дали останалите сандъци са в изоставената къща или са били взети още от тях. Ако липсват още, ще трябва да локализираме…

Силна детонация извън къщата ни накара да подскочим. Стъклото на прозореца се пръсна, чу се типичното изсвирване на рикоширал куршум, а самият той се заби в срещуположната стена. Много се страхувам, че реагирах като страхливка, защото в този момент нададох вик на уплаха. Лорд Годалминг се втурна към прозореца, но отвън долетя гласът на мистър Морис.

— Извинете ме — извика той. — Съжалявам, че ви стреснах. Прибирам се веднага.

Не повече, от минута по-късно той бе сред нас и ни обясняваше.

— Извърших глупост и отново ви моля да ме извините. Просто докато професорът говореше, забелязах, че един огромен прилеп е кацнал на перваза на прозореца. Тъй като под влияние на текущите събития изпитвам такъв ужас от тези животни, та чак не ги понасям, не се сдържах и излязох да му тегля един куршум, както неизменно правя през последните нощи, всеки път, когато видя някое от тях.

— Успя ли да го раниш? — попита Ван Хелсинг.

— Не зная; по-скоро — не, защото излетя сравнително нормално по посока на гората.

Морис зае отново мястото си и професорът поде:

— Трябва да открием всеки един от тези сандъци и когато бъдем готови, да убием вампира в леговището му. Ще бъде необходимо да стерилизираме пръстта в тях, та да не може да се приютява. Ще се стремим да го намерим и да се нахвърлим върху му през следобедните часове, когато е най-безпомощен. А сега, що се отнася до вас, мисис Мина, тук приключва вашето сътрудничество. Животът ви е прекалено скъп за нас, за да ви подлагаме на подобни рискове.

Лицата на мъжете, включително и това на Джонатан изразиха такова одобрение на думите му, че не ми остана нищо друго, освен да се съглася.

— Тъй като няма никакво време за губене, — продължи Морис — аз съм на мнение да отидем веднага да огледаме къщата на вампира. Времето е скъпо, а бързите действия от наша страна ще ни позволят да спасим много набелязани от него жертви.

И така аз останах сама със стегнато сърце, въпреки че пред тях успях да скрия силната си тревога. Преди да тръгнат, ме посъветваха да си легна и да спя. Като че ли бих могла пред лицето на такива опасности!

Дневникът на доктор Сюърд

1 октомври, четири часа сутринта. Тъкмо се готвехме да излезем, когато ми бе предадено, че Рънфилд настоявал да ме види спешно. Казах да му предадат, че това ще стане сутринта, защото сега съм много зает, но санитарят ме посъветва да се отзова на искането му; в противен случай бил сигурен, че пристъпите на буйство ще се подновят. Приятелите ми настояха да ме придружат, така че в стаята на пациента влязохме вкупом.

Заварихме го много неспокоен, но обноските и начинът му на говорене съвсем не бяха характерни за един маниак. Помоли ме да го изпиша и да му позволя да се върне веднага вкъщи. Обоснова молбата си с аргумента, че напълно е оздравял и се обърна за подкрепа в този смисъл към приятелите ми, като в същото време ми направи забележка, че не съм му ги представил. Тогава му ги представих един по един и за наше удивление той намери думи на възхвала за всеки от тях, като показа, че е запознат с професията и заниманията му.

— Опасявам се, доктор Сюърд. — продължи след това Рънфилд — че вие не си давате ясна сметка колко сериозни са основанията за моето желание. Искам да си тръгна веднага. Още в този миг, ако е възможно.

Прочитайки по лицето ми отказ, се обърна към останалите.

— Не бих се молил така, но го правя не за себе си, а за доброто на други. Не съм свободен да ви обясня мотивите си, но мога да ви уверя, че съм ръководен от възможно най-благородния подтик, възникнал от високо чувство за дълг. Ако можехте да надникнете в сърцето ми, щяхте да одобрите чувствата, които ме движат, и да ме броите между най-добрите си и лоялни приятели.

Ван Хелсинг заговори пръв и бях изненадан, че го прави като към равен нему.

— Не бихте ли ни обяснили искрено каква е всъщност причината да искате да си отидете още тази нощ?

— Доктор Ван Хелсинг, съжалявам много, но не мога да ви кажа нищо. В тези работи не съм господар на езика си, иначе нямаше да се поколебая да говоря. Само ви моля да ми имате доверие. Ако ли пък не, отговорността не ще бъде моя.

Считайки, че е вече време да се прекрати тази сцена, която започваше да прилича на трагикомедия, се отправих към вратата с думите:

— Хайде, приятели, имаме много за вършене. Лека нощ, Рънфилд.

Едвам се бях доближил до вратата и с пациента стана нова промяна. Хвърляйки се на колене на пода, вдигна умолително ръце и изля цял поток от жални увещания, като в същото време по бузите му обилно се стичаха сълзи.

— Умолявам ви, доктор Сюърд, оставете ме веднага да изляза от тази сграда. Изпратете ме както и където си искате, дори да бъда окован във вериги и съпровождан от пазачи с камшици. На всичко съм готов, само и само да ме няма тук. Вие не знаете какво правите, като ме задържате в болницата. Говоря ви от все сърце… от все душа. Не подозирате на кого нанасяте вреда, нито пък аз мога да ви го кажа. В името господне ме измъкнете оттук и спасете душата ми от всякаква вина! Не ме ли чувате? Не можете ли да ме чуете? Не разбирате ли, че сега съм здрав и говоря сериозно? Не съм някой луд в състояние на пристъп, а съвсем разумен човек, борещ се за спасението на душата си. Чуйте ме!

За да предотвратя приключването на всичко с криза, го хванах за ръката и му помогнах да се изправи.

— Хайде, стига вече — казах строго. — Идете си в леглото и се опитайте да се успокоите.

Подчини се, без да каже нито дума повече.