Брам Стокър
Дракула (5)

Глава пета

Писмо от мис Мина Мърей до мис Люси Уестънрей

9 май.

Драга Люси,

Прости ми за закъснението, с което ти пиша, но животът на една учителка понякога е уморителен. Освен това уча усилено стенография, та да мога да помагам на Джонатан, когато се оженим. Понякога с него си пишем писма в тази форма, а той пише така и дневника си за своите пътувания в чужбина. Когато се събера с теб, и аз ще прибягна до този начин в собствения си дневник. Но ще ти разкажа лично за плановете си. От Трансилвания Джонатан ми изпрати няколко кратки реда, в които казва, че е добре и че ще се завърне след около седмица. С нетърпение очаквам да чуя неговите разкази за преживяванията му. Сигурно е прекрасно да опознаваш други страни. Питам се дали ние, искам да кажа Джонатан и аз, ще имаме възможността да попътуваме някога заедно.

Като ми пишеш, постави ме в течение на всички новини. От доста време не разказваш нищо, а дочух слухове за някакъв висок и къдрав хубавеляк. Какво ще кажеш за това? Сега се разделям с теб, защото стана вече много късно.

Искрено твоя

Мина

Писмо от Люси Уестънрей до Мина Мърей

ул. „Четъм“, 17 сряда

Драга Мина,

Несправедлива си в обвиненията си, че не ти разказвам нищо, тъй като няма нищо интересно за отбелязване. Що се отнася до високия и къдрав мъж, предполагам, че става дума за мистър Холмууд. Идва често да ни види и се разбира много добре с мама, с която разговаря надълго на интересуващи ги теми. Преди време се запознахме с един човек, който би бил идеален за теб, ако ти не беше сгодена за Джонатан. Привлекателен е, елегантен и от добро семейство. Лекар е и е много интелигентен. Представи си: само двадесет и девет годишен е, а му е поверен един голям приют за душевноболни. След като ми го представи мистър Холмууд, идва често у дома и той. Има странния навик да гледа другите право в лицето, като че опитвайки се да чете мислите им. Казва, че прави интересно психологическо изследване. Артър твърди, че… Ето че назовавам мистър Холмууд с малкото му име. Чувствата ми накрая ме издадоха. Никога не съм имала тайни от теб; от малки сме се смели и плакали заедно. Досети се, нали? Обичам го, Мина, но се изчервявам, като го казвам, имайки предвид, че не ми е казал още нито дума, въпреки че съм сигурна, че и той ме обича. Пиши ми скоро, моля те, какво мислиш за това, което ти споделих. Лека нощ. Мина, и се моли за щастието ми.

Люси

Писмо от Люси Уестънрей до Мина Мърей

24 май.

Скъпа Мина,

Хиляди благодарности за прекрасното ти писмо. Почувствах се много добре, след като ти се доверих и срещнах твоето разбиране. А ето междувременно какво стана: аз, която навършвам двадесет години през септември и до сега не бях получавала нито едно предложение за брак, днес получих три. Три за един ден! Единият от претендентите ми дойде преди обяд; касае се за доктор Джон Сюърд, онзи, който управлява приюта за душевноболни. Той е невъзмутим човек, който много добре владее емоциите си, но тогава беше нервен. След като го изслушах, се почувствах задължена да му кажа, че ако и да съм свободна, сърцето ми вече си има своя господар. Той запази присъствие на духа, хвана ми ръцете със сериозен вид и ми каза, че се надява да бъда много щастлива и че се надява също да го считам в бъдеще за един от най-добрите си приятели. Мина, да знаеш само как ми бе тъжно, че се налага да го отблъсна. Извини ме, но не мога да овладея сълзите, които напират в очите ми…

 

Вечерта. Артър току-що си тръгна и тъй като се почувствах в по-добро душевно състояние, ще продължа разказа си за случилото се през деня. Номер две дойде след обяд. Това е един свестен човек, американец от Тексас, на име Куинси П. Морис. Беше в толкова добро настроение, за да не кажа весел, че при отказа си не се притесних толкова, колкото с бедния доктор Сюърд. Когато ме попита дали съм влюбена в друг, казах му истината и тази ми искреност изглежда му хареса, защото ми обеща беззаветно приятелство от тук насетне.

Мисля, че не е нужно да ти разказвам за номер три, нали? Освен това всичко беше толкова объркано… Стори ми се, че се измина само един миг от неговото пристигане до прегръдката и целувката му. Много съм щастлива и не зная какво толкова направих, за да го заслужа. Бог показа голяма доброта, изпращайки ми съпруга и приятеля, който ще имам. Твоя обичаща те.

Люси.

Дневникът на доктор Сюърд

25 май. След отказа, който получих вчера, чувствам някаква празнота; нищо на този свят не си заслужава и нямам желание за каквото и да било… Тъй като зная, че единственият лек за този вид бележки е работата, слязох да посетя пациентите си. Избрах един случай, който ми предоставя възможността да направя интересно изследване и реших да се заема с него по-отблизо, за да проуча причините за халюцинациите му.

Касае се за Р. М. Рънфилд, петдесет и деветгодишен. Има сангвиничен темперамент, голяма физическа сила, изпада в силно възбудни състояния, след което — в периоди на тъга, завършващи в някаква фиксидея, която не мога да дешифрирам. Може да се окаже опасен.

Писмо на Куинси П. Морис до Артър Холмууд

25 май.

Драги Артър,

Никога не забравям миговете, които заедно споделихме около огньовете на различни лагери, както и това, колко пъти взаимно си превързвахме раните след нашето слизане на Маркизките острови; същото се отнася и до наздравиците ни по бреговете на Титикака. А имаме още неща да си кажем, още рани да лекуваме и още наздравици да вдигнем. Не би ли ти било приятно това да стане утре вечер в моя лагер? Не се колебая да те каня, тъй като зная, че определена дама е ангажирана с едно вечерно празненство и че ти съответно си свободен. С нас ще бъде и старият ми приятел от Корея Джек Сюърд. Искаме да вдигнем заедно чашите си за щастливеца, който спечели сърцето на толкова чудесна жена. Обещаваме ти топло посрещане и се заклеваме да ти помогнем да се върнеш, в случай че попрекалиш с пиенето в чест на определен чифт очи. Ела!

 

Твой навеки

Куинси П. Морис

Телеграма от Артър Холмууд до Куинси П. Морис

26 май.

Разчитай на мен.

Арт.