Хелън Митермайър
Лунна красавица (21)

Двадесета глава

Който зло мисли, сам зло намира и на себе си вреди.

Хезиод

Времето спря за всички бойци — както за нортумбрийците, така и за викингите и шотландците. Всички бяха чули гръмкото предизвикателство на грамадния викинг, с което ги предупреждаваше, че сам трябва да се справи със Скийн.

Битката бавно замря, тъй като един след друг воините свалиха оръжието си, изгарящи от любопитство да видят изхода на дуела между викинга и йониеца.

Магнъс беше приковал поглед върху Йона. Душата му се гърчеше от ужас, макар да бе обзет от силен гняв към Скийн. Принцесата беше запазила самообладание. Дори направи опит да му се усмихне, но той съзнаваше, че привидното й спокойствие е само една маска. Споменът за стореното от вуйчо й в нейното детство я измъчваше. Сега тази свиня я държеше здраво и й причиняваше болка. Магнъс сподави гнева, който се надигаше у него. Не можеше да си позволи да направи погрешен ход, като позволи на яростта да направлява постъпките му. Нищо не бе в състояние да му попречи да я спаси, но за момента Глен бе поел инициативата в свои ръце.

Айнър стоеше до Магнъс и се оглеждаше наоколо.

— Един подир друг войниците слагат оръжията си в ножниците. В нито една от многобройните битки, в които съм участвал, не съм видял това.

— Наистина е странно — лаконично се съгласи Магнъс.

Айнър проследи погледа му.

— Няма да я убие, след като е нападнат от Глен. Тя му служи като щит. Не се бой, Синклер.

— Този кучи син й причинява болка.

Айнър се усмихна мрачно.

— Нашата принцеса ще издържи. Тя е викинг.

— Тя е моя съпруга — процеди Магнъс през зъби. — Ще изтръгна сърцето му заради това.

Глен отново се удари в гърдите и извика силно на Скийн:

— Вотан повелява да дадем черната ти душа за храна на лешоядите. — Той захвърли своя меч и се приближи до Скийн невъоръжен. — Ти си гад, който не заслужава да умре като воин и наистина няма да умреш доблестно. Ти си осквернител на невинни души и на деца, за което ще откъсна главата ти.

— Убийте го! Убийте го! Помогнете ми! — Скийн викаше, изпълнен е гняв и уплаха. — Съсечете това викингско псе!

Когато някои от войниците му насочиха лъковете си към Глен, воините на Синклер също размахаха своите оръжия.

— Никой няма да ме убие, преди да съм изтръгнал сърцето на този детеубиец — изрева Глен. — Кълна се в Бога. Отдръпнете се!

— Убийте го! — прокънтя гласът на Скийн. — Глупаци, та той е най-обикновен мъж. Убийте го!

Магнъс изрече тихо своята заповед и в отговор войниците му отново се приготвиха за бой. Неколцина от викингите схванаха тежкото положение и също заеха позиции. Строиха се в гъста редица, образувайки преграда между Глен, Скийн, Йона и нападателите. Всеки втори човек гледаше навън. Всички посоки бяха покрити.

— Синклер! — извика Скийн. — Заповядайте на този кучи син да се махне, иначе ще й извия врата.

— Не, Магнъс! — изпищя Йона. — Недей… О-ох!

Магнъс се закова на място, макар сърцето му да подскочи от страх. Само едно движение от страна на Скийн бе достатъчно, за да убие жена му.

— Глен, почакай! — извика той на викинга. — Това е мое право.

Исполинът го изгледа продължително, след което отново прикова погледа си върху Йона и нейния похитител.

— Законът е на негова страна.

— Той е хванал моята жена — добави Магнъс, молейки се Глен да го е разбрал.

Глен кимна:

— Благочестивата кралица Маргарет стои по-високо от вас, но предполагам, че ще уважи вашите мотиви. — Като сви огромните си ръце, той умишлено бавно обърна гръб на своя противник.

Йона не смееше да мръдне. Успя да разчете посланието, което прелетя от Глен към Магнъс. Ако Скийн беше достатъчно умен, нямаше да…

Скийн поотхлаби леко ръката си, за да хване по-добре своя меч, готов да го хвърли всеки момент.

В този миг Йона се отпусна напред, сякаш припадна. Тежестта на тялото й го повлече и той загуби равновесие. Докато се мъчеше да се изправи, Магнъс и Глен вече връхлитаха върху него.

Скийн отстъпи назад, полагайки усилия да задържи както меча си, така и Йона. Той осъзна грешката си, когато Магнъс изтръгна Йона от обятията му. С вдигнат меч се обърна да посрещне атаката на викинга.

С рязко завъртане на силната си ръка Глен запрати своя меч във въздуха. После сграбчи Скийн през кръста и вдигна ругаещия мъж от земята. Глен счупи врата на злодея, при което се чу щракване и изпукване на кост, по-силни от рева на морето под тях. Извъртайки се, той се наведе напред и хвърли трупа на Скийн от ръба на скалата. Крясъците на рибарките заглушиха силния шум, който отекна, когато тялото се пльосна на каменния бряг.

Глен се извърна към Магнъс.

— Изпълних волята на благочестивата кралица Маргарет. Сега сте в правото си да ме убиете, Синклер.

Магнъс поклати глава и прегърна съпругата си.

— Никой от рода Синклер няма да стори зло на този мъж.

Категоричното му изявление бе посрещнато е въодушевление.

В последвалото мълчание двете противникови страни се задебнаха. Всеки се движеше предпазливо. Според военния обичай сражението можеше да се прекрати веднага щом войниците се прегрупират. Но битката трябваше да продължи, докато двете страни се оттеглят или се открои победител.

Магнъс пусна Йона.

— Върви в замъка и ме чакай там. — Сложи ръка на корема й. — Внимавай много, скъпа. — После вдигна меча си и обгърна с поглед нортумбрийците. — Сражението започва!

Йона се запъти към замъка, щом шотландците и викингите се нахвърлиха върху враговете си. Какво имаше предвид Магнъс? Дали бе се досетил, че е бременна? Едва ли. Никога не би предположил, че тя може да зачене дете. Къде ли беше сега? Кръвта й се смрази, когато го зърна в най-горещото място на битката. Той тъкмо се сражаваше с двама нортумбрийци… О, не, Урдрик Килдър го приближаваше откъм гърба!

Йона се присегна да вземе своя меч и се затича към барона, като едновременно е това извика:

— Магнъс! Внимавай, зад гърба ти!

Стреснатият барон погледна към нея, но Магнъс успя само да й хвърли бегъл поглед през рамо.

— Отдръпни се, Йона! — изрева той, като повали единия си противник.

Йона се спря за малко, колкото да завърже полите си и да ги закачи на колана. След това се изправи срещу барона.

— По-добре да го бяхте послушали, милейди. — Килдър размаха меча си и пристъпи, уверен, че ще се справи бързо с нея.

Йона парира първия му удар и отскочи настрани, като се засмя на изуменото му изражение. В секундата, в която Урдрик изгуби самообладание, принцесата замахна и прободе бузата му, преди да се дръпне назад. Но когато той скръцна със зъби и я нападна отново, усмивката на лицето й изчезна и тя събра всичките си сили. Баронът възнамеряваше да я убие…

Магнъс се потеше от страх, а не от топлина. Тя беше зад гърба му. Килдър също. А пред него стояха двама добри воини. Ах, тази Йона! Създаваше му само неприятности. Светкавично се нахвърли върху единия от противниците си и го промуши с меча си, после ожесточено връхлетя върху другия. С бърз и яростен удар отстрани и него.

— Бароне! — извика Магнъс. — Обърнете се към мен.

Килдър замахна рязко и нанесе силен удар на Йона, който я извади от равновесие и я повали на земята, без да я нарани. Тя изпълзя назад, освобождавайки мястото, необходимо на съпруга й.

— Ще се бием до смърт, Синклер. След това ще взема твоите земи и жена ти. Ще й се полюбувам добре, преди да я отстъпя на своите хора. Сигурно ще ме заинтригува… поне за известно време. — После се изсмя.

Магнъс отвърна на смеха му, схващайки хитростта на врага си, който искаше да предизвика гнева му. Въпреки това не можа да потуши яростта си, предизвикана от думите на барона.

— Не, Килдър. Боя се, че тя ще бъде заета със задълженията си като лейди Синклер. Но може и да запази една молитва за дяволската ти душа.

Килдър се нахвърли върху Магнъс със своя меч, но замахна е ножа, който стискаше в лявата си ръка.

Магнъс се отдръпна назад, избягвайки на косъм смъртоносния удар.

И този път останалите воини прибраха оръжията си и с интерес заследиха двубоя между двамата пълководци, които постепенно се спуснаха от възвишението в посока към замъка. Чуваше се единствено дрънченето на стомана и ревът на вълните, които се разбиваха в скалите и пясъка.

— Струва ми се, че това ще сложи край на войната — подметна Айнър, който застана зад Йона.

Но тя не му отговори. Примря от ужас, когато Килдър замахна и закачи ръката на Магнъс. Камата промуши гърдите му, разсичайки туниката, и тя изохка.

Те продължиха да се дуелират — ту напред, близо до ръба на скалата, ту назад, сред скупчилите се воини. Туниките на двамата плувнаха в пот. Макар да бяха получили рани, които кървяха, никой не отстъпваше.

Вперила поглед в съпруга си, Йона се молеше: „Майко Божия, закриляй Магнъс. Той е моят съпруг и е доста отслабнал от затворничеството си. Не е достатъчно силен да се бие, както противникът му. Той е силен мъж, но въпреки това сега е твърде изтощен. Помогни му!“

Слънцето вече залязваше, но дуелът продължаваше, без да става по-ожесточен. И двамата съперници знаеха, че им предстои дълга битка, затова внимателно премерваха крачките си и всеки се опитваше да надхитри другия. Дори и най-малкото разсейване можеше да се окаже фатално.

Магнъс усещаше крайно напрежение. Съзнаваше, че времето, прекарано в тъмницата, беше отслабило издръжливостта му. Но неговата непоколебимост, разпалвана от силен и неудържим гняв, му вдъхваше нови сили. Килдър бе отличен воин — издръжлив като вол и хладнокръвен като отровна змия. Явно двубоят му доставяше удоволствие и не се биеше само по заповед на своя крал. Побоите и убийствата поддържаха духа му. Магнъс се опита да заблуди противника си и едва не получи смъртоносен удар.

Килдър се усмихна, при което Магнъс прозря, че той е усетил отслабващите му удари. Не след дълго щеше да се възползва от това. Трябваше да се подготви. Затова рискува и широко замахна с ръка, което го откри достатъчно, за да предизвика барона.

Килдър се стрелна като светкавица и му нанесе смъртоносен удар.

Магнъс се отдръпна настрана, макар да беше доста късно, и се изви, вдигайки меча си. Килдър залитна към Магнъс вследствие на мощния си удар, при което мечът на Синклер го прониза в корема.

Нортумбрийците изругаха високо, но един от по-старшите воини хвърли бяло парче плат. Двете противникови страни се измериха е поглед и сякаш по мълчаливо споразумение свалиха оръжието си. Магнъс кимна с глава на нортумбрийците да излязат напред, за да изнесат барона на своите щитове.

Йона изтича до съпруга си и го прегърна през кръста.

— Не се напрягай, милейди. Сам ще се изправя. — Положи ръка на главата й, неспособен да спре да трепери.

— Знам. — Без малко да извика. По тялото му кървяха толкова много рани. Подутините на лицето и гърдите му се бяха зачервили, но скоро щяха да посинеят.

Айнър го подкрепи от другата страна, а Кенет смени Йона.

— Заведете го в нашето крило — каза тя с разтреперан глас. — Трябва да се погрижим за него.

Принцесата последва войниците, но нечия ръка на рамото й я спря. Глен, който вървеше близо зад нея, изръмжа недоволно на чужденеца, осмелил се да я докосне. Йона също изгледа намръщено мъжа, облечен в цветовете на Скийн.

— Какво искате? Побързайте. Трябва да се погрижа за съпруга си.

— Не искам да ви сторя никакво зло, милейди. Аз съм Торгил от Йона. Бях знаменосец на Еруик Скийн, но мой господар е Ензло Скийн, вашият дядо. Той не искаше сега да бъдете наранена от сина му по някакъв начин. Беше ми заповядано да предотвратя тази опасност. — Йониецът се усмихна тъжно. — Бих изпълнил волята му, но имаше достатъчно герои. — Сниши глас. — Вашият дядо копнее да ви види, принцесо, и се надява да не таите лоши чувства към него.

— Дори и след смъртта на сина му?

— Заповяда ми да ви защитавам от сина му. Какъв е вашият отговор, милейди? Милордът остарява.

Йона изгледа продължително този мъж.

— Аз също бих желала да сложим край на враждата. Предайте на дядо ми, че е добре дошъл във владенията на Синклер и на остров Айн Хелга.

Торгил се поклони ниско.

— Ще отведа войниците си и ще предам отговора ви. Обещавам ви, че в най-скоро време ще получите известие от него, милейди.

Йона кимна и се запъти към замъка, напълно забравила за пратеника на дядо си.

— Хайде, Глен. Трябва да се погрижим за нашия господар.

Вражеската войска се оттегляше под зоркия поглед на Дъгълд и на стотина шотландци и викинги. Но когато нортумбрийците вдигнаха Килдър, Дъгълд им викна да спрат.

— Това е мечът на Синклер. Ще го вземем. — Със силен замах той издърпа оръжието от тялото на Килдър. — Вече можете да отнесете вашия пълководец. За днес войната на тази земя приключи. — Вдигна бялото парче плат, хвърлено от нортумбрийците в знак, че се предават, и избърса кръвта от меча на своя господар.