Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Princess of the Veil, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 58 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?

Издание:

Хелън Митермайър. Лунна красавица

ИК „Хермес“

История

  1. — Добавяне

Дванадесета глава

Любовта прави човека смел.

Лао Цзъ

Магнъс забеляза отчаяния й израз, забеляза как тя се стегна в очакване на наказанието си. Опита се да смекчи собственото си изражение, макар вътрешно да кипеше от гняв. По дяволите! Колко време е носила това бреме. Само да пипнеше този кучи син… Отърсвайки се от отмъстителните си мисли за многобройните смъртни мъчения, на които смяташе да подложи Скийн, той се усмихна.

— Да излезеш ли искаш, Йона? Ако е така, ще те придружа. Нали съм ти съпруг.

Думите му я смаяха и тя едва не припадна.

— Нима не разбираш какво ти казвам, Синклер? Аз съм омърсена… и вече не мога да имам деца. Имаш пълното право да ме изгониш. Мога да остана тук със Спес и Марта.

— Ако желаеш, те могат да останат, но мъжът ти също ще остане при теб. — Той приближи до нея и докосна ръката й. — Днес е първата ни брачна нощ, нали?

— Да, но ти несъмнено не… Искам да кажа, че можеш да анулираш брака ни. Споделих с теб мъката си, Синклер, и… — Зави й се свят. Замая се. Боеше се, че ще изпадне в несвяст за пръв път в живота си.

Магнъс се засмя.

— А сега по закон можеш да ме наричаш Магнъс, както аз мога да ти викам Йона.

— Но… ти отдавна се обръщаш към мен с това име.

Той се усмихна и я придърпа към себе си.

— Така е. — Когато се наведе дотолкоз, че устните им почти се долепиха, Магнъс усети как тя потрепери. — Можеш да ме целунеш. Благоприличието позволява една жена да целуне съпруга си.

Дори когато устните им се докоснаха, тя се обади:

— Магнъс, опасявам се, че не си ме слушал. Казах ти, че аз съм омър…

Той страстно впи устни в нейните и продължително я целуна, обзет от лудо желание. Дишайки учестено, Магнъс леко повдигна главата си. Едва когато сърцето му се поуспокои, той проговори:

— Никога не казвай това за себе си, лейди Синклер. Това би ядосало съпруга ти много.

Смаяна, Йона успя само да види как устните му се доближават отново до нейните. Коленете й омекнаха, а тялото й се топеше.

— Можеш… да… ме… наричаш… Йона. — Тя въздъхна и притваряйки очи, се отпусна в обятията му. Нямаше сили да спори още. Самото признание я бе изтощило. Трябваше да се довери на Господ, че всичко ще бъде наред. Може би беше глупаво от нейна страна, че повярва на думите му, но копнееше да е така, сега и завинаги, докато той не й докажеше, че е сгрешила, хвърляйки я в морето от стръмните скали на Айн Хелга.

Магнъс се втренчи в нея за миг, възхитен от прекрасното й лице, чиято кожа беше по-нежна от коприна. После се поддаде на желанието си да целуне примамливия белег, който се виеше в лявата страна. Допирайки устни до него, цялото му същество се разтърси от плам и необуздана страст. Жадно захапа мястото около белега, дишайки учестено, сякаш току-що бе изкачил тичешком някоя стръмна скала. Тя се опита да се дръпне назад, но той я стисна още по-здраво, притискайки я плътно до себе си.

— Не, скъпа.

— Белегът… — прошепна тя.

— Той те прави още по-красива — успокои я Магнъс.

Силно озадачена от действията си, Йона опита да се съвземе. Имаше странното усещане, че душата й отлита, краката й сякаш се отделиха от пода и тя се понесе нанякъде.

— Магнъс…

— Йона — гальовно произнесе той.

Долови страстта, разпалена у нея, и усети нейното колебание. Независимо от това, тя беше обаятелна, едва сега Магнъс разбра как Цирцея е успяла да омагьоса Одисей и хората му. Йона нямаше нужда от билета, за да го омае. Беше се оженил за чародейка, макар че тя не подозираше за силното си въздействие.

Той впи поглед в нея. Изгаряше от желание да я обсипе с целувки. Харесваше сочните й устни и начина, по който те се извиваха в краищата си, образувайки очарователни трапчинки.

— Йона — повтори Магнъс името й.

Тя бавно отвори очи, а той бързо впи устни в нейните. После я целуна по бузата и започна страстно да я милва по гърба.

— Това… това ми доставя удоволствие — прошепна Йона, заеквайки. — Макар да нямам никакъв опит в тези неща.

— Скоро ще имаш — обеща мъжът й, запленен от нейната невинност. Радваше се, че никой не беше докосвал жена му интимно и любящо. Той ще бъде първият и тя ще забрави за злините, сторени от вуйчо й. След като убие Скийн и го нареже на парчета, той ще хвърли тялото му на вълците…

Сърцето му едва не се пръсна от гордост заради жената, с която щеше да споделя леглото си в следващите години. Обезчестена от един мерзавец, тя беше предпочела да запази мъчителната тайна в душата си, за да не рискува живота на своя народ и семейството си, въвличайки ги във война. Беше истинска принцеса. Докато му разказваше тази случка, тя нито захленчи, нито се оплака, а просто описа накратко подлото деяние на вуйчо си.

Едва когато Йона се изви, за да се отскубне от прегръдката му, той осъзна, че бе я стиснал здраво в ръцете си. Пусна я и тя отстъпи назад.

— Какво има?

— Нали свършихме? — Младата жена направи опит да се усмихне. — Или не е така?

Магнъс я зяпна е недоумение, но бързо схвана положението и се усмихна. Беше помислила, че я целува за лека нощ. И съдейки по изражението й, тя не знаеше дали да се радва, или да съжалява. Без съмнение Йона се страхуваше да му се отдаде.

— Но, милейди, ние едва започнахме. Надявам се, че си от — починала добре през изминалите няколко дни. — Със задоволство отбеляза, че тя се изчерви. Тази принцеса изобщо не кокетничеше. Явно знаеше за какво говори той, макар да не бе вкусвала от истинското удоволствие на любовта между мъжа и жената.

Магнъс се наведе и я взе в обятията си. Усети, че тя потрепери.

— Не се бой, Йона. Ще ти бъде хубаво, няма да ти причиня болка.

— Как можеш да говориш така? Спомням си болката, беше страшно силна. — Несъзнателно тя бе проговорила на исландски. Усмивката на Магнъс й подсказа, че е разбрал. — Започваш да разбираш нашата викингска реч.

— Така е. Редно е един мъж да разбира езика на съпругата си. — Нямаше нужда да й казва, че бе настоял Айнър и Глен да го научат на някои думи, защото доста се дразнеше от факта, че образованата му жена владееше галски отлично, докато той едва успяваше да измънка нещо на исландски.

— В такъв случай ще ти повторя, че болката ми е добре позната — продължи тя на галски.

Магнъс отново се ядоса. Реши да претърси всяко кътче на остров Йона, но да намери Скийн. За момент спря в опита си да сдържи гнева си, след което я понесе към леглото.

— Ще бъдеш доволна.

— Но аз не мога да те даря с наследник.

— Кенет е моят наследник.

Той я положи на леглото и легна до нея. Най-накрая беше успял и това го развълнува. Щяха да изживеят заедно една страстна нощ.

— Трябва да помислиш за рода — сериозно каза тя, като се обърна към него, забравила за миг къде се намират.

— Помислих и за клана. Затова се ожених за теб. — Нямаше намерение да прозвучи така, но усети, че тя се засегна. Въздъхна и направи нещо необичайно за него — даде й обяснение: — Бих се оженил за принцесата на Исландия дори и да не можех да се прежаля да легна с теб, Йона. Но чуй ме, жено. Искам да се любим, а това няма нищо общо с твоя викингски род. Иска ми се и ти да го желаеш. — Смаяното й изражение го разсмя. — Май открих как да те накарам да млъкнеш. Трябва само да ти кажа, че те намирам за доста привлекателна жена и ти ще онемееш. Това е едно изключително важно откритие и смятам, че ще ми свърши добра работа през следващите години. — Магнъс посегна да свали булото, придържащо косата й. Златисторусият водопад се разпиля на възглавницата. Докато тя лежеше неподвижно, хипнотизирана от погледа му, той свали богато украсената й нощница.

— Май трябва да седнеш, за да съблека и ризата ти.

Изглежда, едва тогава тя осъзна, че лежеше в леглото му, в прегръдките му, докато той я събличаше, и се отдръпна назад. Но той я сграбчи през кръста и я повдигна към себе си, докато лицата им почти се допряха.

— Как ти се струва леглото, Йона? — попита Магнъс на лош исландски.

— Мисля, че е удобно за спане. — Смехът му я разсмя, но това не й помогна да успокои нервното биене на сърцето си. Трябваше, според предсказанието, да разбере своята участ на Айн Хелга. Може би Магнъс бе нейната съдба…

— Да, удобно е за спане — съгласи се той. — Но по-късно. — Нямаше да я остави да заспи, преди да се любят.

Отново я целуна по устата и за негова радост, тя не се дръпна. Ръцете й дори обгърнаха раменете му, макар и боязливо. Обсипа я с дълги и страстни целувки, без да потиска вътрешния си плам. Вдигна глава и видя, че тя диша учестено, притворила очи.

С рязко движение Магнъс свали копринената й риза, при което тя остана гола. После захвърли собствените си дрехи така, сякаш бяха парцали. Целувайки я пламенно, той не можа да се сдържи и помилва млечнобялата й кожа, изгарян от силно желание.

Една особено интимна милувка накара Йона да се дръпне, при което той доволно се засмя.

— Всичко е наред — успокои я Магнъс. Но долови уплахата й в последвалата усмивка. Отново я обсипа с целувки, влагайки цялата си страст и търсейки взаимност. Намери устата й и тя с охота разтвори устните си. Това го разпали още повече.

Йона се дръпна назад.

— Винаги ли е така, Магнъс?

— Не! — Никога не беше се чувствал така.

Объркана от бурната му реакция, Йона погледна недоумяващо. Възможно най-нежно той я придърпа към себе си, разкъсван от силни чувства.

— Повечето хора никога не са изживявали това тъй добре пазено тайнство, което двамата опознаваме в момента, Йона.

— О-о!

Ръцете и устата му бяха достатъчно красноречиви. Тя не успя да сподави изтръгналия се от гърдите й стон. Тогава чувствата й надделяха над разума и тя се замята и заобръща като перце в бурно море.

Докато я целуваше, той обсипваше тялото й с ласки, издаващи сластолюбивите му помисли. Усещаше как Йона тръпне под него. Тя излъчваше топлина, от която горещата му кръв закипя неудържимо. С огромно удоволствие си помисли, че съпругата му щеше да вкуси от страстта, която го изгаряше и него. Също така се изненада, че тя предизвикваше тъй силен изблик на чувства у него. Сърцето му заби лудо, когато усети, че Йона го целува все по-пламенно. Невинността й не й позволяваше да разбере колко близо го бе тласнала до мига на върховно блаженство и с викингския си инат беше разменила ролите им, довеждайки го до екстаз, вместо да го остави да задоволи първо нея.

За миг той отдели устните си от Йона.

— Ще ти доставя удоволствие — отново й обеща той, след което устните му се плъзнаха по брадичката и шията й и продължиха надолу.

— Магнъс? Това благоприлично ли е? — тихо попита тя.

— Напълно, принцесо моя — дрезгаво отговори той. После обсипа с целувки корема й, който се сви от обзелата я възбуда. Беше обмислил предварително как да я люби, но добрите му намерения бавно да разпали страстта й скоро рухнаха. Желаеше я безумно и трябваше да потиска нагона си, така както никога досега. Върна се обратно към нейните прекрасни обли гърди. Дишайки неравномерно, Магнъс се спря, вдигна глава към нея и се взря в очите й. От тях се излъчваше такава съблазън, каквато струеше от цялото й тяло.

— Между нас няма място за свян, Йона. Отдавайки се на любовта, скъпа, ще забравиш страха си. Чуваш ли ме?

— Да — с мъка изрече тя, а ръцете й потрепериха около него. Влудяваше я с желанията, които събуждаше у нея. Дишането й напомняше на пърхащи криле. Думите й присядаха. — Магнъс…

— Всичко е наред, малка моя — каза той и наведе устни към гърдите й.

Йона извика името му, без да се усети. Той плъзна ръце надолу и тя почувства как душата й се отваря, сякаш бе разцъфнал от слънцето цвят, жадуващ за все повече и повече светлина. Въпреки обзелата я страст, тя се боеше от болката. Утешителните думи на Магнъс не бяха в състояние да я успокоят и щом дланите му се доближиха до венериния й хълм, тя отново охладня и притеснено се отдръпна.

Магнъс веднага долови промяната в нея и я притисна към себе си. Зарови глава в шията й и прошепна:

— Не се бой. Няма да ти причиня болка.

Целуваше я бавно, плъзгайки тялото си надолу. Задъхана, Йона го наблюдаваше със страх и се чудеше каква щеше да бъде следващата му стъпка. Въздържайки се да не извика, тя се стегна, макар частица от нея да жадуваше инстинктивно за ласките му.

Когато Йона започна да трепери и да се тресе от възбуда, Магнъс се отскубна и се плъзна нагоре. Той бавно и нежно я направи жена. Изведнъж спря да се движи.

— Йона, за мен ти си девствена.

— Магнъс… — Разплакана от щастие, тя протегна ръце, за да прегърне мъжа, който й даряваше един нов свят. Разкъсваха я силни, необясними страсти. Не можеше да проумее защо тялото й се обливаше в топлина, защо притискаше този мъж до себе си. Не чувстваше никаква болка — напротив, у нея се разпалваше все по-силен огън. Той се дръпна назад, но Йона мигновено го хвана, после уплашено го пусна.

— Свършихме — прошепна тя.

— Още не сме започнали, скъпа.

Промушил едната си ръка под тила й, той потъваше в нея, изпивайки с устни въздишките й. После се вдигна на лакти, но тя го обгърна е ръце, за да го задържи до себе си. Най-накрая се предаде и влезе в ритъм е тласъците му, оставяйки се да я научи на този неостаряващ танц на любовта.

— Точно така — промълви той.

— О, Магнъс! Но какво е това?

— Животът, Йона, животът. — Изпаднал в неудържим екстаз, Магнъс не можа да каже нищо повече и продължи да гали и люби партньорката си. Пъхна ръка между телата им, за да я обсипе е още ласки. Тя блажено стенеше, докато му отвръщаше, неспособна да се сдържи. Беше го прегърнала така, сякаш никога нямаше да го пусне.

Изведнъж се вкопчиха един в друг и се издигнаха нагоре, тръпнейки от върховна наслада. От обзелия ги екстаз двамата изпаднаха почти в несвяст.

Магнъс се съвзе пръв. Претърколи се по гръб и придърпа Йона върху гърдите си. С известно усилие успя да хвърли едно одеяло върху тях, после я прегърна.

— Йона, добре ли си?

Тя кимна и гъстата й коса се разстла върху него, подобно на копринена покривка. Той се засмя. Йона вдигна глава, макар да бе изтощена до краен предел.

— Това ли правят мъжете и жените всяка нощ? — сънливо запита тя и се прозя. — О, извинявай. Не исках да прозвучи неучтиво.

— Ни най-малко, скъпа — отвърна Магнъс и се подсмихна. — Ще ти отговоря, че мъжете и жените трябва да имат голям късмет, за да изживяват това всяка нощ. — Вторачи се в очите й, когато тя облегна брадичката си на гърдите му. — Знам, че ти беше приятно. Почувствах страстта ти.

Йона се изчерви.

— Наистина изпитах удоволствие, каквото никога не съм предполагала, че съществува. — Той вдигна вежди озадачено и тя се опита да обясни: — Е, аз съм в такава възраст…

— Йона, казах ти, че не си стара. Ти си една красива и привлекателна жена. Младоженка. — При тези думи тя отново се изчерви и той осъзна колко много бе я трогнал с тях. — Ще се любим всяка нощ, и всяка сутрин, и всеки следо…

— Магнъс Синклер, ти си… развратник. — Йона се опита да изглежда строга, но не можа да сдържи усмивката си. Никога не бе се чувствала така облекчена, така спокойна, сякаш тялото й още се носеше във въздуха.

— Ако аз съм развратник — поправи я той, — то ще трябва да направя и теб такава. — После я целуна.

Не й се нравеше самодоволната му усмивка, която показваше, че той беше усетил нейната спонтанна и пламенна реакция на ласката му.

— Мога да отвърна на милувките ти. — Придобила смелост от първото си любене, тя го погали, усещайки как мускулите му се свиват под пръстите й. — Приятно ли ти е?

— Да — каза той, но я хвана, когато тя се опита да плъзне ръката си по-надолу. Йона се изтръгна и продължи към целта си, а той стисна зъби, за да не изстене.

Докато го галеше, по тялото й се разля топлина. Понечи да се усмихне, но всяка нейна клетка тръпнеше от възбуда и изненада.

— Но това не е възможно. Не исках…

Той се засмя и започна нежно да я милва.

— Може би си магьосница, Йона?

Смехът й я изненада. Как така се засмя за нещо толкова сериозно? Изобщо не можеше да проумее отношенията между мъжа и жената.

Магнъс я обърна по гръб и се взря в очите й.

— Трябва да си починеш, Йона. Става късно. — Беше толкова нежна, макар да се любеше за пръв път. Закле се никога да не й причини болка, никога да не й припомня за престъпното деяние на вуйчо й.

— Не ми се спи — възпротиви се тя.

— Да не би да виждам в синьо-зелените ти очи покана?

— Не се опитвам да ви съблазня, сър — избухна тя, смутена от факта, че той беше успял да прочете мислите й. Много й се искаше да разбере дали отново би могла да полети сред звездите. Това беше прекрасно изживяване, но тя не искаше да издава силното си желание. Той вече беше удовлетворен.

— Напротив, съблазняваш ме, скъпа моя. — Той прокара език по леко парфюмираната кожа на шията й.

Йона се дръпна назад намръщена, независимо че сърцето й биеше лудо.

— Магнъс Синклер, не си мисли, че…

— Знам само, че те желая, Йона. Изпитваш ли същото? — Едва когато тя кимна, той се засмя победоносно и я прегърна. — Искаше да ме излъжеш!

— Вярно е — призна тя, като отърка крака си в тялото му, изпитвайки приятно усещане. — Но не искам да изменям на себе си.

— Искам да те уверя, скъпа, че ще се стремя винаги да ти доставям радост и да изпълнявам всяко твое желание.

— Аз също искам да те направя щастлив!

— Ти вече ме направи щастлив. — Той се отдръпна настрани и отметна завивката, за да се полюбува на съвършеното й тяло, огряно от светлината на огъня.

Йона се съвзе бързо.

— Магнъс, не е…

— Не казвай, че е неприлично. Вече обясних, че не трябва да се срамуваме един от друг дори когато не сме на тъмно. — Той се полюбува на прекрасната гледка. — Сякаш множество скъпоценни перли греят в твоята плът, Йона.

— Но… но аз съм една обикновена жена — каза тя, опитвайки се да се закрие с разтрепераните си ръце. Но нали беше по-възрастна от повечето му любовници! Колко ли жени бе имал? При това всичките млади. И по-красиви. Тя го отблъсна.

Магнъс с лекота улови китките й с една ръка и ги вдигна над главата й.

— Ти си страстна жена, мила, и желанието ни да се любим е взаимно.

— Ти… ти си безочлив — избухна Йона, ядосана, че й припомня за собственото й поведение. Изобщо не беше възнамерявала да се държи така свободно.

Той я целуна по носа.

— Това е любимата ти дума, откакто започнахме да се любим, но искам да запомниш, че за нея няма място между нас. Ти даде обет да ми се подчиняваш, милейди.

Без да пуска ръцете й, той зашари с поглед по цялото й тяло, възхищавайки се от нейните едри бели гърди, от дългите й бедра… Когато стигна до лицето й, забеляза, че тя също го оглежда.

— Харесвам тялото ти, скъпа.

— И твоето не е лошо — важно каза тя, но се усмихна, тъй като той се тръшна на леглото и освободи ръцете й, заливайки се от смях.

Окуражена от изгарящата я страст и от привлекателния мъж, легнал до нея, тя се обърна по корем, при което се озова почти върху него. Взря се в ококорените му очи, после се отпусна върху него и го целуна.

След като се насити на устните му, тя започна да целува челото, скулите, клепачите му, обрамчени от гъсти кафяви мигли, носа му — с гърбица близо до върха, твърдата му брадичка.

Йона се плъзна надолу към неговите гърди, затвори очи и остави ръцете си да гледат вместо нея. Сърцето му заигра лудо от ласките й, напомняйки бушуващо море. Зарадва се от реакцията му, зарадва се, че беше успяла да го разтърси така, както той нея. Страстна вълна обля и двамата.

Кожата му беше хем груба, хем гладка, а окосмените му гърди гъделичкаха нежната й длан, докато тя слизаше още по-надолу.

— Гали ме, скъпа. — Когато този дрезгав вопъл се изтръгна от гърдите му, цялото му същество бе омагьосано от движенията й.

И двамата изстенаха блажено.

— Ти си една исландска вещица — каза той, дишайки учестено.

Замаяна от щастие, Йона го дари с усмивка.

— А това прилично ли е, милорд?

— Да, милейди, но само с мен. — Той прокара ръка по гръбнака й. — Не ме карай да те прекъсвам.

— Добре, няма.

Приглушеният й смях му подейства като ласка и събуди още повече страстта му.

— Как ви се сториха милувките ми, милорд?

— Приятни, милейди — каза той. — И то доста.

Те впиха устни един в друг, изгаряни от силно желание и възбуда, жадни за целувки, сякаш съществуването им зависеше от тях.

Магнъс хвана нейната дълга разпиляна коса в юмрука си, държейки я здраво, за да не мърда. Тя извика, но той заглуши воплите й със собствените си стонове. Двамата се сляха в едно, след което телата им се разтресоха от блажен екстаз.

Едва след няколко дълги минути възбудата им утихна. Магнъс прегърна Йона, притеснен от мисълта, че може да й е причинил болка с огнения си жар. Но тя се беше унесла и устните й се усмихваха. С въздишка я притисна по-близо до себе си и затвори очи.