Хелън Митермайър
Лунна красавица (19)

Осемнадесета глава

Пътят на всяко коварство е дълъг и труден!

Лао Цзъ

Йона бе уморена духом и телом. Дори мускулите на лицето й я боляха от прекалено многото усмивки. Тя седеше на един издигнат подиум до краля, но не изпитваше никакво въодушевление, никаква радост. Салонът гъмжеше от най-различни хора, подобно на гъши пух, натъпкан в юрган, който се е скъсал и разпилял в преддверията. В двореца на Малкълм цареше непрестанна глъч, но макар кралят да харесваше тази обстановка, Йона се чувстваше така, сякаш главата й ще се пръсне, а очите и ушите й гърмяха от силния смях, постоянното бръщолевене и оглушителната музика. Повдигаше й се от противната миризма на пот, храна и разлято вино. Червата й се бунтуваха срещу вареното говеждо със зеленчуци. Копнееше да се усамоти в стаята си. Само ако Айнър бе още в двореца, но той беше заминал преди няколко дни, за да провери един слух за Магнъс. Щеше да последва следата и може би най-накрая да намери владетеля на Синклер. Може би след толкова много разочарования най-после ще…

Въпреки своята бдителност и преструвките си, Йона бе научила твърде малко неща и надеждата й да открие Магнъс жив и здрав бе започнала да отслабва. Отчаяно вярваше на първоначалната вест на Торбьорн.

Вече изминаваше втора седмица от деня на пристигането й, но още не бе получила никакво известие. Сърцето й бе обвито в лед като езеро през зимата. Черпеше сили единствено от надеждата — една надежда, която бавно избледняваше и чезнеше.

— Какво мислите за пиршеството, принцесо Аздис Йона? — попита Малкълм.

— Жонгльорите са великолепни. Без съмнение те са от Кремона. — Престори се на заинтересувана от играта им. Кралят бе много проницателен и щеше да разбере, че нещо не е наред. Трябваше да бъде по-внимателна.

— Така е. Вие сте пътували, милейди — рече Малкълм с усмивка. — Дълбоко съм впечатлен от вашите познания.

— Аз също, господарю.

Сърдечният смях на краля бе внезапно прекъснат.

— А, ето го и новия ни съюзник, барон Килдър. Струва ми се, че той ви харесва, скъпа. Кани ви на танц.

— Поласкана съм — излъга Йона. Ако можеше да съди по строгото изражение на Малкълм, и той не обичаше нортумбриеца. Йона се изправи на крака, когато широкоплещестият благородник я покани на танц.

— Грижете се за принцесата, лорд Килдър. — Малкълм се усмихваше, но независимо от това, в гласа му се бе прокраднала ледена нотка.

Килдър се поклони учтиво и поведе Йона надолу по подиума към каменния под, който вече гъмжеше от танцуващи.

Йона бе благодарна, че бързите стъпки, поклоните и завъртанията на официалния дворцов танц не изискваха от нея да стои близо до своя партньор. Струваше й се, че очите му са като живи змии, които се стремят да се увият около нея.

Тя бе изпитала физическа неприязън към Килдър след първия си танц с него скоро след пристигането й. Докато танцуваха, ръката му се бе задържала върху нея малко по-дълго, отколкото позволяваше благоприличието. Няколко пъти бе проявил дързостта да се намеси, когато други я канеха на танц. Йона забеляза, че макар доста хора да мразеха барона, малцина се осмеляваха да му се опълчат. Независимо че се опитваше да го прикрие, принцесата силно се възмущаваше от явните му интриги, с които целеше да предяви правата си над нея. В този момент Йона се опита да прогони отвращението, което присъствието му събуждаше у нея, и да се съсредоточи върху сложния дворцов танц.

Един мъж наблюдаваше присъстващите от ъгъла в салона, но каменната подпора, която се извиваше до тавана, закриваше лицето му. Магнъс бе пристигнал в двореца на Малкълм преди доста дни, но брадясалото му лице и умишлено приведената му стойка бяха подходяща маскировка. Търсеше предателите — тези, които го бяха разделили нарочно от неговите войници по време на една битка, за да може да бъде заловен от Килдър.

Със свито сърце гледаше как Йона и баронът танцуват. Нортумбриецът обръщаше специално внимание на съпругата му по време на пребиваването й както денем, така и всяка вечер. Неведнъж бе го видял да язди редом с нея на лов и в тези случаи тя приличаше на богиня, възседнала бял кон. Сега най-големият му враг танцуваше пред очите му с неговата жена. В момента ненавиждаше Йона, макар разумът му да говореше, че тя не би могла да откаже този танц.

Магнъс отмести поглед от двойката и заоглежда тълпата, както правеше от четири дни. Предателят щеше скоро да се издаде или да се покаже, но шотландецът се нуждаеше от време, за да разучи двореца. Килдър беше успял да го хвърли в тъмница, но кой му бе помогнал?

През първата седмица след пристигането си в двореца на Малкълм Магнъс се движеше далеч от погледа на благородниците. Навърташе се около кухненските помещения и конюшните, подслушваше разговорите на хората там, за да разбере кои са гостите. Когато дочу, че всъщност Тостиг и Малкълм са подписали мирен договор, едва не се задави от яд. Но Синклер бързо сподави гнева си и зачака подходящия момент.

През тази нощ Магнъс се свърза със своя верен приятел от детството Дауъл Маккензи, който живееше в двореца. Макар да притежаваше собствена земя и огромно богатство, Дауъл предпочиташе двореца, но Магнъс му се доверяваше, тъй като той бе прочут воин. Маккензи му разказа защо Малкълм и Тостиг се бяха съгласили на мирни преговори и освен това му зае някои от дрехите си.

— С теб имаме почти еднакви размери, Синклер — заяви шотландският боец, — но тази риза ти е малко тясна. — После се засмя, но бързо възвърна сериозния си вид. — Ако си дошъл да отмъстиш на Килдър, то аз ще те пазя. На Малкълм това ще му хареса донякъде.

— Знам. Но една схватка в двореца на Малкълм не би разрешила въпроса. Трябва да разбера как Килдър успя да ме залови.

— Мислиш ли, че в някой от клановете, които се биха на твоя страна, има предател?

— Да. Може би. Аз имам врагове. — Наистина бе предаден. Все още се ядосваше, че беше надвит, че бе пленен от един враг. Винеше немарливостта си за това, слепотата си към коварството на някои от своето обкръжение. Но ще намери предателя и ще го убие.

Магнъс се сети за този разговор, когато намести карираното наметало на Маккензи върху раменете си. Трябваше да намери наметало е цветовете на собствения си клан. Кормак и Кенет бяха в двореца, но още не беше ги уведомил за присъствието си. Още не бе готов.

Отново погледна към танцуващите. Не мисли за това, че съпругата ти е с най-големия ти враг, помисли си той. Въпреки това душата му се късаше от ярост всеки път, щом нортумбриецът докоснеше Йона по ръката или обгърнеше кръста й. Не можеше да я гледа е този мъж. Нима го бе забравила?

Освен това Магнъс се дразнеше, че тя се облича в най-хубавите си дрехи. По време на съвместния им живот никога не бе виждал разкошните рокли и прекрасните бижута, с които се кичеше тук. Нито пък скъпоценните камъни идваха от хазната на Синклер. Изглеждаше като същинска кралска особа. По роклята й блестяха скъпоценни камъни, както по косата и ръцете й. Тя бе най-прелестната от всички красавици в двореца на Малкълм.

Докато Магнъс наблюдаваше танцуващите, Кенет прекоси салона точно пред него, мрачно устремен към тях. Явно бе усетил, че Килдър се държи прекалено свободно с Йона, затова грубо го стисна за рамото.

Магнъс се намираше твърде далеч от тях, а освен това глъчката, музиката и силният смях му попречиха да чуе очевидно гневните им думи. Но успя да види как ръката на Килдър се плъзна към камата му и веднага тръгна към тях. Той бързо си проправи път през тълпата, при което присъстващите го познаха и зашепнаха зад гърба му. „Но това е Синклер!“ — мълвяха те и когато Магнъс застана до брат си, всички бяха вперили погледи в него. Магнъс гледаше единствено Килдър.

— Не пипайте камата си, бароне, иначе ще ме принудите да опръскам пода с вашата кръв. А това ще го направи твърде хлъзгав за танцуващите.

Дори когато Кенет възкликна, а Йона изхлипа името му, Магнъс не отмести погледа си от барона. Тя се олюля, но той не се поддаде на порива си да отиде до нея. Знаеше много добре, че не трябва да проявява каквато и да е слабост пред такъв смъртен враг.

Музиката заглъхна, тъй като повечето от гостите извърнаха погледи към драматичния спор в средата на салона. Понесе се развълнуван шепот, а някои посегнаха към оръжието си. Но когато Малкълм се изправи, всички се умълчаха и застинаха по местата си.

— Искам този убиец да се арестува! — изрева Килдър в настъпилата тишина. — Искам главата му!

— Аз пък искам да запазите тишина — заяви Малкълм, когато от тълпата се изтръгнаха ядосани викове. Войниците на краля тръгнаха из навалицата и безшумно изпълняваха заповедта му, докато спря всеки шум.

Кралят се усмихна на Магнъс.

— Виждам, че не си призрак.

Магнъс му се поклони леко.

— Не, не съм. Но щях да бъда, ако…

— Искам този убиец да се екзекутира! — прекъсна го Килдър. — Той уби двама от моите хора в собствения ми замък. Нима кралят ще ми откаже правото на удовлетворение? Нима ще откаже да ми даде главата му?

Малкълм изгледа нортумбриеца, после кимна към Магнъс.

— Отговори на обвиненията му.

— Избягах от проклетия му затвор — непринудено отвърна Магнъс. — Тогава убих двама от стражите му.

Той осезаемо долавяше стъписването на Йона, сякаш ръката й го докосваше, но въпреки това не се издаде, нито я удостои е поглед. Не отмести очи от Килдър, освен когато се наложи да отговори на Малкълм.

— Ти се нуждаеше от помощ, за да ме оплетеш в мрежата си, Килдър. Скоро ще узная кой е бил този изменник.

Окото му не трепна, когато баронът извади меча си. От много месеци не го бе сполетявал такъв късмет. Един дуел със злодея щеше да го удовлетвори. Смъртта на Килдър щеше да компенсира мъките му.

Магнъс тъкмо посягаше към своя меч, независимо че Малкълм им извика да спрат, когато Йона рязко се извърна към барона и го срита зад коляното. Той се олюля и принцесата се нахвърли върху ръката, в която държеше меча си.

— Стойте! — извика тя. — Нима искате да предизвикате бъркотия в двореца точно когато се е постигнало споразумение за мирен договор?

С всички сили стисна ръката му, макар да усети как мускулите му се издуха, за да се измъкне от нея. Баронът беше в отлична форма — охранен, обучен и готов за двубой. Докато Магнъс едва стоеше на краката си.

Последните й думи разтърсиха Магнъс и го върнаха към прекрасните дни, които бяха прекарали заедно на Айнхалоу. Дали друг мъж бе споделил магията й оттогава, дали силната й страст бе изгаряла някой друг и го бе извисявала до звездите? В душата му се надигна отново ревността, която го измъчваше по време на трудното му пътуване към двореца на Малкълм. Никога не му бе казвала, че го обича. Какво ли би могло да я спре да не потърси утеха в друг мъж, след като го смяташе за мъртъв? По дяволите! Ще я убие, ако му е сложила рога.

Магнъс й хвърли бегъл поглед, когато тя се извърна към него, и ясно долови молбата й. Нямаше да настоява за дуел. Като кимна веднъж, Синклер отстъпи назад.

Лицето на Килдър се сгърчи от усилията му да овладее кръвожадността си.

— Няма да развалям празника. Но ще предявя обвиненията си чрез своя крал. — Впери очи в шотландския крал. — Тостиг ще дойде всеки момент тук.

— Вие сте в пълното си право — отговори Малкълм. — Тостиг все още е добре дошъл за мирните преговори. — Макар да говореше спокойно, очите му блестяха. — Тук сте в пълна безопасност, барон Килдър. Всички ние, включително и вашият крал, ще ви изслушаме внимателно. Какво ще кажете, Магнъс Синклер?

— С охота приемам възможността да разкажа истината.

— Така да е. Ще свикаме съвет веднага щом успеем да съберем хората, които ще представляват съда. Заедно е Тостиг и моя милост. Кой ще говори от ваше име, барон Килдър?

Магнъс настръхна, когато баронът се подсмихна. Каквито и намерения да имаше, те предвещаваха лошо за Магнъс и за клана му. Кръвта в жилите на Магнъс се смрази, тъй като Килдър за миг спря погледа си върху Йона.

— Скола, нортумбрийският писар, и Еруик Скийн, един от вашите хора, от остров Йона. — Той се усмихна, тъй като Йона отстъпи назад, онемяла. Баронът й се поклони. — Не бива да се изненадвате, че избирам вашия способен роднина, милейди. Той е изключително надарен човек и мой добър приятел. Изглежда, раздаването на правосъдие е семейна черта.

— Моите почитания, сър — изрече тя с официален й студен тон. В очите на барона се четеше жестокост, от която я побиха тръпки. Изведнъж усети нечия ръка на гърба си, но знаеше, че бе Магнъс. Тя се изправи и надменно вдигна брадичката си, след което се обърна към краля: — С ваше разрешение и с позволението на съпруга си, аз ще говоря от негово име пред съда.

Учудени възклицания разцепиха тишината. Мнозина отвориха уста от почуда, а други заклатиха глави.

Малкълм присви очи. После вдигна ръка, след което настъпи мълчание. Само Килдър се усмихваше.

— Говорила съм пред Аалтинг — продължи Йона — и съм предявявала искове както на благородници, така и на простолюдието. Имам необходимите познания.

Магнъс кимна леко.

— Аз съм съгласен.

Кралят също кимна.

— Обявявам съгласието на Магнъс Синклер и отбелязвам, че нортумбрийският барон посочи защитниците си. След като и двамата се спогодиха да решим въпроса чрез съд, аз също ще дам съгласието си. — Когато се усмихна, сякаш лицето му се озари. — Магнъс, не сте споделяли с мен за дарбите на жена си. — После погледна Йона. — Освен това сте и лечителка — добави той на исландски.

Принцесата се поклони.

— Вярно е, че е страшно надарена — рече Магнъс — и е белязана от боговете.

Йона долови острия сарказъм в гласа му и го изгледа внимателно, удивена от промените в него. Беше един непознат, е брада, по-твърд, по-слаб и с кръвожадни очи. Усмивката му бе по-студена от ледниците около Исландия, а лицето му беше непроницаемо и излъчваше непоколебимост.

Без да забележи втренчения поглед на жена си, Магнъс огледа Килдър. Баронът знаеше, че Йона е била защитник по най-различни дела. Без съмнение Скийн му беше казал. Дали знаеше за злодеянието на вуйчо й над нея? Дали този съд не бе измислен, за да го унищожи, но и за да нарани съпругата му с ужасното преживяване от детството й?

— Празникът продължава — заяви Малкълм и кимна на музикантите. — Синклер, вие не носите своето каре. Защо? Трябва да се присъедините към мен на моята маса и да ми разкажете всичко.

— Добре, ще дойда. — Хвана Йона за лакътя и я поведе към Малкълм.

Но Килдър го спря, тъй като застана пред него е лице към краля. Макар да се държеше почтително, в гласа му се четеше непоколебима решителност.

— Не мисля, че моят случай ще бъде подпомогнат от това, че Синклер ще ви изложи факти, които аз бих сметнал за неверни, Ваше Височество.

Магнъс се наежи и сви ръцете си в юмруци. Изведнъж усети, че някой го докосна и погледна към Йона.

— По-добре да не разказваш нищо, преди да свикаме съвета — посъветва го тя.

Килдър се изсмя дрезгаво.

— Послушайте помощничката си, Магнъс Синклер. Това може да предизвика лошите страни в душата ви.

Магнъс се постара да изглежда невъзмутим.

— Истина е, че само глупакът реве като магаре. Вярвам, че ще потвърдите това мнение пред гостите, Килдър.

— Достатъчно! — изрева Малкълм и слезе от подиума. Откъсна Йона от съпруга й и я отведе настрани. — Тези дворцови препирни не са много приятни за слуха — промърмори той. — Както и за мирния договор.

— На вашите услуги, Ваше Височество — разсеяно отговори Йона и погледна през рамо към съпруга си.

— Синклер, вие ще умрете — заплаши Килдър през зъби.

— Един от нас ще умре със сигурност. — Магнъс се вторачи в своя враг. Дали той бе неизвестният грамаден злодей, който витаеше в сънищата му след смъртта на родителите му? Разкъсван от силен гняв, той попита: — Ходили ли сте някога в Нормандия и Британия, Килдър? — Очите на барона се разшириха. От изненада? Или от страх?

— Да… но преди много години — отвърна той, сякаш мереше думите си. — Защо питате?

— Чудя се дали е възможно да сме се срещали там — загадъчно поясни той и се извърна да каже нещо на брат си.

Мисълта за коварната смърт на родителите разпали гнева в душата му. Оттогава Килдър бе остарял с десет години. Макар да беше маскиран, водачът на нападателите, отнели живота им, явно бе едър мъж с ръста на Килдър. Може би е бил той. Точно в този миг би трябвало баронът да умре по хиляди причини, но най-вече, задето се бе опитал да сплаши Йона. Копнееше да отиде до нея, но се спря, за да поздрави Кенет. Двамата братя си стиснаха ръцете.

— Смятахме… — започна Кенет, но се отказа, тъй като гласът му затрепери.

Магнъс поклати глава.

— Не сега, братко. Ще говорим по-късно, когато сме сами. — Зашари с поглед из салона. — Къде е чичо ни?

Кенет сви рамене.

— Не знам, но предполагам, че вечеря сам. Има една жена…

— Разбирам — прекъсна го Магнъс, а на лицето му светна усмивка. — Що се отнася до жените…

— Да. Иди при жена си, Магнъс. Ще си поговорим по-късно.

Магнъс се обърна и нетърпеливо се запъти към подиума. Изведнъж обаче забави крачките си, тъй като видя как Малкълм се навежда над Йона с усмивка на лице. Дори кралят нямаше право да докосва жена му! Постепенно стихващият гняв, който го изгаряше от момента, когато за пръв път се събуди в подземната тъмница, отново закипя в него. Дали кралят бе един от ухажорите й? Или чувствата й бяха спечелени от някой враг?

Магнъс се изкачи на подиума, но не зае мястото си отдясно до монарха, а застана до жена си. Гневно стрелна с поглед царедвореца, който се осмели да му направи кисела физиономия от стола си.

— Махай се.

Придворният изчезна.

Малкълм се ухили.

— Дворцовите ти маниери са изгубили своята изтънченост, Магнъс.

— Ще се постарая да я възвърна — промърмори той.

Монархът се изсмя отново и се обърна наляво.

Магнъс се отпусна на пейката до масата. Един прислужник напълни чашата му с бира. Гаврътна я на два пъти, след което протегна чашата си, за да я напълнят отново.

Виждайки това, Йона даде воля на гнева си, предизвикан от силното й стъписване от появата му и от хладнокръвното му пренебрежение на танцувалната площадка.

— Защо се забави? — хладно попита тя.

Той се изви рязко към нея.

— Говорех с барона… последния ми тъмничар.

— Значи си бил там — промълви Йона, а очите й се премрежиха от сълзи със стихването на гнева й.

Магнъс се намръщи.

— Какво искаш да кажеш? — попита той.

Принцесата понижи глас.

— Торбьорн открадна няколко коня от васалите на барона.

— Това е добре.

— Чуй ме. Докато се е пазарял с коняря, в замъка е настъпила голяма суматоха. Някой споменал, че един шотландец е избягал. Никой не знаел името му. Но няколко души го били видели и го описали като грамаден мъж. — Йона погледна тълпата и наклони глава, като дари е усмивка всички, вперили очи в нея и Магнъс. — Айнър ми съобщи това и три дни по-късно отплавахме за двореца на Малкълм. Дойдохме тук, за да те намерим.

— Наистина ли? — Магнъс не можа да сдържи саркастичния си тон. — А аз смятах, че си дошла да танцуваш и да лудуваш, исландска принцесо.

Язвителните му думи предизвикаха отново гнева й.

— Колко предвидливо от твоя страна да осъзнаеш, че и аз имам нужда от развлечения в живота си.

Йона му обърна гръб, при което Магнъс се навъси. Защо, по дяволите, се засегна толкова много? Нима бе вехнала в някой затвор през всичките изминали месеци? Напротив, бе пирувала и се бе радвала на ласкателства в двореца. Можеше да се закълне, че с усмивки и кокетничене бе успяла да покори сърцето на всеки мерзък царедворец тук.

В този момент до него се приближи Елизабет, която се бе омъжила за потомък на рода Мак’Дъгъл след вестта за смъртта на Магнъс. Бе протегнала ръце напред, а в очите й блестяха сълзи. Магнъс дари предишната си любовница с по-широка усмивка, отколкото бе възнамерявал.

— Добра среща, Елизабет.

— Милорд, вашето присъствие е радост за мен. — Тя му се поклони дълбоко, след което леко кимна в посока към Йона.

— Сега виждам защо си в двореца — хапливо подметна Йона, достатъчно тихо, за да я чуе само Магнъс.

— Сприхавостта, както и саркастичният тон, не ти правят чест, Йона. — Принцесата понечи да стане, но Магнъс я стисна за ръката. — Няма нужда да даваш на придворните хиени храна за клюките им — посъветва той жена си, после се извърна обратно към Елизабет, която все още стоеше пред него. Тъй като тя не бе на подиума, едрият й бюст почти се опираше на масата, а деколтето й бе съблазнително и доста отворено. Роклята й бе от ефирна материя, която гъделичкаше въображението и събуждаше желания за флирт. — Благодаря за загрижеността ви, Елизабет.

— Цяла Шотландия плаче от благодарност за избавлението ви, милорд. — Тя въздъхна и прекрасните й очи се навлажниха леко.

— Не цялата страна — прошепна Йона.

— Със съпругата ми ви благодарим, добра ми Елизабет. — Магнъс подмина думите на жена си. — Надяваме се да ни посетите в нашия дом веднага щом се върнем там. — Едва не трепна, когато Йона го срита под масата.

— Бях страшно опечалена, когато научих за смъртта ви — продължи Елизабет.

— Забелязах това — миловидно заяви Йона. — Та нали Куберт Мерсийски ви утешаваше.

Магнъс би се изсмял на хитрия ход на съпругата си, но това щеше да прозвучи страшно грубо. Йона фучеше като разярена котка. Това му достави удоволствие, тъй като никога не я бе виждал в такава светлина.

Елизабет гневно стрелна Йона с очи, после се поклони на Магнъс.

— Може би скоро ще се видим, милорд.

— Може би. — Инстинктивно отмести крака си и едва не получи още един силен ритник от съпругата си.

Над Магнъс и Йона надвисна тежко мълчание, след като Елизабет бавно се отдалечи.

— Бъди така добър да пуснеш ръката ми — най-накрая рече тя, — бих желала да стана.

— Много рядко някоя жена успява да държи езика зад зъбите си дълго колкото теб, жено.

Магнъс я огледа. Тя бе прелестна, по-красива, отколкото на Айнхалоу. Тези сладки спомени го крепяха, докато бе в тъмницата. Сега Йона го гледаше гневно. Това би трябвало да го подразни, но вместо това, му напомни за страстните й ласки. Внезапно желание за любов се надигна у него и той веднага се изправи.

Магнъс се поклони на краля.

— Бих желал да се оттегля заедно със съпругата ми в нейните покои. Ненадейната ми поява, както и предположението й, че съм мъртъв, я разстроиха силно. — Йона пак го срита, когато й помогна да се изправи на крака.

Малкълм кимна.

— Изборът ти е добър, Магнъс Синклер. Жена ти е изключителна красавица.

— Съгласен съм.

— И смятам, че твоята съпруга прикрива изненадата си доста добре, Синклер, но… — Кралят махна с ръка. — Имаш позволението ми да се оттеглиш. На твое място също бих потърсил усамотението на спалнята си, ако съм бил разделен от невястата си толкова продължително време. — После се усмихна. — Няма нужда да се изчервявате, милейди. Това е естествено.

Йона се поклони, без да отговори.

Магнъс взе ръката й, сложи я върху своята и заедно закрачиха през огромния салон към стълбите. Изпратиха ги с усмивки и поклони, макар не едно зорко око да ги следеше. Йона пожела лека нощ на мнозина, а Магнъс само безмълвно кимаше.

Двамата излязоха от салона и се заизкачваха по каменните стъпала, които водеха към стаите за гости.

— Няма да спя с теб — ядно прошепна Йона.

— Йона, ти си моя жена. Би било неприлично да спим отделно.

— Не използвай собствените ми думи. — Тя се изскубна, когато ръката му се плъзна по гърба й. Но съжали за поведението си, щом го огледа по-добре. Бе по-слаб, бе страдал. Дали се чувстваше добре?

— Мога да ти сваря горещо питие от мляко, вино и подправки.

— Не тази вечер. Спомням си, че имаше най-хубавото дупе в цяла Шотландия, милейди.

— Грубиян! — Та нали той ухажваше Елизабет!

— Съпруг. — Изражението й му се нравеше.

— Изобщо не се надявай, че ще спиш в моята стая.

— Налага се.

— Длъжна съм да се погрижа за теб, ако се нуждаеш от това. Но ти нямаш нужда. В мое присъствие флиртуваш със своята любовница…

— Не можех да я изхвърля от трапезата.

— Ти… ти я гледаше влюбено.

Силната й ревност му допадна. Поне за момента прогони съмненията му. Явно не й бе безразличен, а това му помогна да устои на гнева и раздразнението й.

С гордо вдигната глава Йона подмина Глен, който пазеше пред вратата й. Глен погледна Магнъс, кимна леко и отново зарея поглед в пространството.

Магнъс последва жена си в спалнята и затвори дебелата врата зад гърба си.

След като влязоха в стаята с каменни стени и с тежки гоблени, които се поклащаха леко от силния вятър, идващ от Северно море, Йона го погледна в очите.

— Ти си по-едър, затова ще спиш на леглото. Аз ще спя пред…

— И двамата ще спим в леглото. Твоя работа е дали ще удостоиш е любов съпруга си.

Тонът му я накара да изтръпне.

— Не аз бях човекът, който толкова бе побеснял долу в салона, че оглеждаше всеки до мен е омраза!

— Действах инстинктивно. — Подсмихна се, тъй като изражението й омекна. — По принцип съм разумен мъж.

— Ха! Ти? Но защо, аз…

Преди да успее да го иронизира по-силно, Магнъс се върна до вратата, отвори я и нареди нещо на Глен.

— Какво каза на Глен? — подозрително попита тя, щом той се приближи отново до нея.

— Поисках вода, за да се изкъпя.

— О-о.

Йона изобщо не откъсна очи от него, докато той крачеше из стаята, явно забравил за присъствието й. Магнъс засвири глухо с уста, при което принцесата поклати глава. Колко бе глупаво от негова страна да прави това! Старите хора в Исландия биха казали, че вика зли духове.

След няколко минути пристигнаха прислужници с бакърени кофи, от които излизаше пара. Те довлякоха една тежка метална вана със себе си и я поставиха пред камината.

След като слугите си отидоха, Магнъс се съблече, влезе във ваната и започна да се къпе.

Йона се приготви да му държи една сърцераздирателна поучителна реч за безочието му, тъй като не бе се свързал веднага с нея след бягството си, за своеволието му, за обидните му намеци, но видът на неговото тяло я отвлече от мислите й. Все още беше доста добре сложен, но какво или кой го бе белязал така? От глава до пети бе нашарен със синини, мехури, следи от ухапвания и саблени рани. В душата й пламна силен гняв, подхранван от необуздано желание за мъст при вида на тези белези. Бързо отиде до шкафа и извади шепа лечебни билки, после се върна до ваната и ги пусна в нея.

Те образуваха пяна и мехури във водата, а отгоре се понесоха най-различни благоухания. Магнъс вдигна очи към Йона.

— Благодаря ти.

Тя кимна леко, при което на лицето му се появи широка усмивка. Той се потопи до врата, като трепна и стисна зъби от болка, стенейки от удоволствие. Когато намокри главата си, за да я насапуниса, разбра, че ръцете й го бяха изпреварили. Йона започна да масажира главата му, като нежно го насапунисваше и леко пипаше е лечителските си длани. Той затаи дъх.

— В кой ад си бил, Синклер? — Пръстите й се плъзгаха по кожата му, но спираха на раните и следите от ухапванията. — Бих искала да разбера кой е сторил това.

Възмутеният й шепот го накара да сграбчи ръцете й и да ги стисне нежно.

— По-добре недей. Всичко свърши.

— Тялото ти е белязано от глава до пети. Някъде дори е забрало гной. Темето ти е пълно със следи от ухапвания и зараснали рани. От плъхове ли? — Гласът й затрепери.

Магнъс кимна утвърдително, след което отново облегна главата си назад и се взря в жена си.

— Не се безпокой, лечителко моя. Сега съм по-добре от всякога.

Йона се сепна от думите му, тъй като долови скрития им смисъл.

— Варварин — промълви тя.

Магнъс се засмя. Почувства загрижеността й. Желаеше я силно. Състрадателното й изражение стопли сърцето му, както нищо друго, откакто бе затворен в тъмницата. Толкова му бе липсвала. Мисълта за нея му бе помогнала да не изгуби здравия си разсъдък в онази черна дупка.

— Толкова си слаб — прошепна тя — и още повече белязан… — Задави се от вълнение.

— Няма значение. — Улови дланите й в своите и я завъртя така, че да застане до него. — Всичко наред ли е при теб, лейди Синклер?

Топла вълна заля тялото й.

— Всичко е наред. Земите на Синклер са печеливши. В хазната влизат пари от селяните…

Магнъс се засмя и стисна ръцете й още по-здраво, когато усети, че тя иска да се отдръпне.

— Не, милейди, остани. Засмях се на практичността ти, а не на амбициите ти. От уредбата на владенията на Синклер, както и от доверените ми управители в тях, бях сигурен, че новините ти ще са добри. Години наред баща ми мислеше как да ръководи наследените от майка ми и от самия него земи. И намери доста удачно решение.

Но внезапно лицето му помръкна и Йона се наведе над него.

— Май и ти имаш лоши помисли, Магнъс Синклер? Не само аз имам тайни.

Той се поколеба за миг, после кимна.

— Сънувам един великан, въплъщение на злото. Дълбоко в душата си съм убеден, че е мъж — макар старият Терил да смята, че може и да е жена. Тези кошмари започнаха, след като родителите ми бяха убити от маскирани неизвестни нападатели, които се опитаха да убият и мен, и брат ми. Може би един ден ще успея да проумея смисъла на този сън и ще разбера кои са убийците.

Колко странно! — помисли си Йона съчувствено. Магнъс бе преживял нейния ужас, макар и по различен начин. Тя знаеше, че родителите му са били подло убити, но не знаеше, че той е бил свидетел на престъплението. И двамата бяха белязани толкова рано от жестоката съдба и бяха видели как предишните им щастливи семейства се разпадат.

— Много е мъчително да страдаш сам.

— Да. — Магнъс целуна дланите й.

— Нашите народи се разбират добре — промълви тя и неволно посегна да приглади мократа коса по челото му.

— Интересувах се за теб.

— Аз съм… добре. — Беше й по-лесно да гледа на него като на пациент. Като мъж Магнъс бе изключително властен и привлекателен. Още при първата им среща той бе проникнал дълбоко в душата й и бе пробудил в нея чувства и страсти, за чието съществуване тя изобщо не бе предполагала. Йона мразеше уязвимостта си, не мразеше мъжа. — Добре съм — повтори тя. — Работите на Айн Хелга вървят добре.

Магнъс изведнъж скочи на крака, при което оплиска е вода каменния под. Макар ваната да го успокояваше, не можеше да издържи на едно място толкова дълго време.

— Сега се чувствам чист — заяви той. — Веднага щом се върнем в земите на Синклер, ще се потопя в морето. Какво ще кажеш да пийнем малко греяно вино преди лягане?

Преди Йона да успее да му отговори, той се озова до вратата, чисто гол, и я отвори, след което даде някакви заповеди шепнешком.

Затова вместо да легне пред камината, завита с кожи и готова за сън, принцесата седна със съпруга си, отпивайки от топлото вино, и се заслуша в неговия разказ за престоя му в затвора.

— Криеш много неща от мен, Магнъс — най-накрая каза тя, — ето защо смятам, че е било много по-ужасно, отколкото го описваш.

Той й се усмихна, но очите му останаха студени и безжизнени. Нямаше да се успокои, докато не разплетеше загадката за неговото нагласено залавяне.

— Наистина бе ужасно — съгласи се той, — но сега трябва да водим друга битка, в която да победим. Имам нужда от твоята защита, скъпа. Как ще действаш по-нататък?

— Ще следвам закона. И ще победим. — Тя се умълча. — Но вуйчо ми…

— Глупак — заяви Магнъс и изпи на един дъх виното си. — Ще умре бавно.

— Сигурно няма да предположи, че аз… аз бих ти казала за…

Магнъс протегна ръце към нея, вдигна я от постелята и я сложи в скута си.

— Неговите предположения не променят резултата. Той те е наранил. Не се смилявай над тази свиня. Винаги е бил престъпник. — Целуна я по челото и почувства приятния й парфюм. Рози! Къде ли го бе намерила? — Изглежда ми някак странно, че след няколко новолуния ще отпразнуваме една година от сватбата ни, милейди. Ако трябва да кажа истината, струва ми се, че оттогава е изминала цяла вечност.

— Така е. — Тя затвори очи, за да се полюбува на силното му тяло. Почти бе забравила топлината и сигурността, които се излъчваха от него.

Магнъс я взе на ръце, занесе я в леглото и се изтегна до нея.

— Наистина ли ще ми откажеш, Йона?

Не бе длъжен да й задава този въпрос. Имаше пълното право да я притежава. И двамата съзнаваха това. Но той не можеше, никога не би го сторил насила. Двамата го знаеха много добре. Винаги се бяха любили е взаимно желание и всеотдайно. Никога не би се отнесъл към нея така, сякаш тя е лека жена.

Йона протегна ръце към него и обгърна врата му.

— Аз съм твоя съпруга, Магнъс Синклер.

— Това никога не излиза от ума ми. — Целуна я по устните, при което сърцето му заби лудо.

После се люби бавно и блажено с жената, която бе обсебила мислите му. Каквито и подозрения да се таяха дълбоко в съзнанието му, те не охладиха страстта му. Нейната съблазнителна красота, както и разпаленият в сърцата им плам, премахнаха всякакво съмнение.

Йона се отдаде на мъжа, който бе останал жив в мислите й, чието лице бе изниквало пред очите й ежечасно, макар да го смятаха за мъртъв. Тя му се отдаде, без каквото и да е съмнение или колебание. Обичаше го.