Сидни Шелдън
Спомени от полунощ (23)

22. Глава

Поверителна информация

Запис на психоаналитичен сеанс с Катерин Алегзандър

К: Съжалявам за закъснението, Алан. В последния момент свикаха съвещание в кантората.

А: Няма нищо. Делегацията от Атина още ли е в Лондон?

К: Да. Смятат да си тръгнат към края на следващата седмица.

А: Ти като че с нетърпение чакаш да си заминат? Имаше ли неприятности с тях?

К: Не. Но не ме напуска някакво особено чувство.

А: Особено ли?

К: Трудно ми е да ти обясня. Сигурно ще ти прозвучи доста глупаво, но има нещо необичайно в тези хора.

А: И какво е то?

К: Карат ме да се чувствам някак особено. Миналата нощ сънувах отново онзи мой кошмар.

А: С давенето ли?

К: Да. Доста време не ме беше спохождал. Но този път сънят бе по-различен.

А: Разкажи ми.

К: Беше по-реален. А и не свърши така, както свършваше обикновено. А: А как?

К. Опитваха се да ме удавят, но не успяха и аз се озовах на сигурно място.

А: В манастира ли?

К: Не зная точно. Възможно е. Имаше и градина. Някакъв мъж ме посети. Мисля, че съм сънувала нещо подобно и преди, само че този път видях лицето и мъжа.

А: Позна ли го?

К: Да. Беше Константин Демирис.

А: Значи го видя в съня си и…

К: Алан, това не е само сън. Това е истински спомен. Изведнъж си спомних, че Демирис ми даде онази златна брошка.

А: Искаш да кажеш, че подсъзнанието ти е съхранило нещо, което действително се е случило, така ли? Сигурна ли си?

К: Убедена съм. Константин Демирис ми донесе брошката в манастира.

А: Беше ми казала, че някакви монахини те измъкнали от езерото и те прибрали.

К: Точно така.

А: Катерин, знае ли някой друг, че си била при тях?

К: Не, мисля че не.

А: Тогава как Константин Демирис е разбрал?

К: Ами… не зная. Но съм сигурна, че беше така. Събудих се страшно изплашена. Сякаш сънят бе някакво предупреждение. Чувствам, че ще се случи нещо ужасно.

А: Често пъти кошмарите имат такова въздействие върху нас. Кошмарът е един от най-старите врагове на човека. Думата произхожда от средновековния английски „nitz“ или „нощ“ и „mare“ — „таласъм“ Ако се вярва на предразсъдъците, кошмарът се появява след четири часа сутринта.

К: Да не би да искаш да кажеш, че имат реален смисъл?

А: Понякога имат. Колридж например пише: „Сънищата не са сенки, а същността и нещастието на моя живот.“

К: Вероятно придавам на всичко това прекалено голямо значение. Инак се чувствам добре. Има един човек, за който бих искала да поговоря с теб, Алан.

А: Да, кажи.

К: Казва се Атанас Ставич. Съвсем младо момче, пристигнало тук в Лондон, за да учи медицина. Имал е доста труден живот. Надявам се, че ще можеш един ден да се срещнеш с него и да му дадеш съвет как да постъпи.

А: С най-голямо удоволствие. Защо се мръщиш?

К: Просто си спомних нещо.

А: Да?

К: Пълно безумие е.

А: Подсъзнанието ни не прави разлика между безумие и здравомислие.

К: Става дума за съня, в който Демирис ми подари брошката.

А: Е?

К: Чух съвсем ясно как нечий глас ми казва: „Той ще те убие.“

Трябва да прилича на нещастен случаи. Не искам някой да идентифицира тялото й. Имаше много начини да я ликвидира. Трябваше да помисли за подробностите. Излегнат на леглото, той се замисли за тях и неочаквано усети, че е получил ерекция. Смъртта е върховен оргазъм. Да, той знаеше как да го направи. Беше толкова просто. Нямаше да остане нищо от нея. Константин Демирис щеше да бъде доволен.