Иван Събчев
Аз — авторът (Послеслов)

Родил съм се една година след първата световна война. Един вид, войнишко производство съм. Затова съм жилав и не се давам. Че как инак може да се обясни, че и сега още газя майката-земя, когато:

На шест годишна възраст (нали съм закърмен с мляко), пък съм и боазлия, понечих да суча направо от вимето на кравата ни. А тя такъв ритник ми даде, че ме намерили прострян чак във вътрешния ни двор.

Като черга в леденостудената вода на „Кайнарджа“ ме потопили, за да ме свестят, когато паднах от един орех.

През главата на галопиращ кон се преметнах, но за мой късмет, забих главата си в азмак и не я пръснах.

И в морето се давих, та на живо бяха ме оплакали.

Между другото, гърмян съм от пишман авджия с ловно чифте, стреснал се от изскочил му заек, та теглото ми се увеличи с десетина оловни сачми.

Ял съм гумен бой, с гумени обувки по главата ми, които скъсах още първия ден, след като ми ги купиха, дрянов бой — че отрязах едно дряново дръвче и т.н.

Зодия Дева съм, затова от малък съм си срамежлив. В гимназията, в час по български език, повече от минута се потих пред учителката си как да й обясня с ръце, че Омировата Андромаха е в положение, срамувайки се да кажа „бременна“.

Първата ми изява на страниците на официален печатен орган е една дописка, публикувана във в. „Искра“ през 1941 година, редактирана от Чудомир.

Оттогава са се изминали точно 53 години, през който период сътрудничех, сътруднича и сега и на много централни вестници и списания. В резултат на това петдесет и три години съм „тормозил“ читателите си да четат публикуваните мои стотици материали: дописки, статии, информации. На бял свят се пръкнаха и мои литературни произведения, между които и няколко спектакъла, които стъпиха и на театрална сцена, а един се изфука и се ококори и от екрана на българска телевизия.