Иван Събчев
Балканският шампион

Цвятко Георгиев — име, което едва ли има казанлъчанин от старото поколение, пък и от по-младото, да не го познава. Име на спортиста-легенда, колоездача, донесъл много слава на родния спорт и на града ни, където за първи път са качва на колелото.

Това било през 1932 година. Младежът Цвятко гледа колоездачни състезания. И нали лесно се пали, качество, което и по-късно му помага, но и понякога му вреди, решава и си купува обикновено колело. Слага му бегачно кормило и ето го новоизкалъпения бегач на колодрума. Тайно върти до късна доба, никой да не го види, нали си бил тогава и малко стеснителен. Добре, че са били истински добри приятели от „Арсенал“, където работи, иначе заради тази негова стеснителност Казанлък сигурно нямаше да може да се гордее със свой Балкански шампион.

Та те едва го склоняват в 1933 година да участва в състезанието по колоездене за юноши от цялата страна. Печели с лекота бързината, а на издръжливостта побеждава с една обиколка преднина.

И оттук започва блестящата състезателна кариера на Цвятко, която го извежда на най-високите върхове. През 1936 година става шампион на България по бързина, в която дисциплина остава непобедим до края на кариерата си. Две години е държавен първенец на колокрос. Два пъти е шампион на издръжливост и два пъти — на шосе. Участвува и печели много състезания. Най-големия си успех обаче Цвятко постига на Балканското първенство по колоездене, което се провежда през 1940 година в Букурещ. Става двоен балкански шампион — на спринтовата дисциплина бързина и състезанието на шосе. Особено оспорвано протича шосейното състезание.

На лъскавия асфалт на Букурещкия булевард на старт застават двадесет колоездачи от България, Румъния, Гърция и Турция. По време на състезанието опит за откъсване правят няколко колоездача, между които и Цвятко, но безуспешно. Шампионската титла фактически се решава в последните четиристотин метра. Превит на две над кормилото, вложил в действие всичките си нерви и мускули, напред от групата излиза Цвятко, следван от румънец и друг българин. Започва изключителна борба между тримата до самия край, където Цвятко със страхотен спринт пресича пръв финалната лента.

Запитан след завръщането му в Казанлък как е станал балкански шампион, Цвятко вяло отговаря:

— И аз не зная!

Многото състезания, контактите с много и различни хора, славата правят от стеснителния Цвятко истински спортист, който всячески, но с изключителна честност и откровеност, навсякъде защитава правотата. За него напълно важи популярната поговорка „Право куме, та в очите!“.

Да, но на едно състезание в София за купата „Чинцано“ за нарушение правилата срещу него, вместо да каже за това на съдиите право в очите, хвърли колелото си и… бе декласиран.

Наскоро му напомних за този случай, на който и аз бях очевидец, а той се затюхка:

— Остави!… Остави!… И днес все още не мога да си го простя. Със спечелването на това състезание ставах носител на купата за трети път и тя ставаше моя… Как ти се струва? Лесно ли се понася да изпуснеш купа от чисто сребро, която на тогавашните пари струваше цели петнадесет хиляди лева!…

Силата на Цвятко беше в неговия феноменален спринт, който той използваше най-рационално не само в бързината, но и в силовата дисциплина — издръжливостта.

И имаше защо.

И в миналото при колоездачните състезания се проявяваха спонсори. Обявените от тях дарения-награди се печелеха на премийните спринтове. Почти през цялото време на състезанието по издръжливост кънтеше гласът на говорителя:

— На спечелилия единадесетата обиколка, Петър Матев дава награда живо прасе по избор!

Цвятко, който по това време е почти на края на колоната, настръхва, скача на педали и се понася в неудържим спринт. Публиката, изпълнила до краен предел колодрума, става права и с възторжени възгласи следи, как той по най-високата част на пистата се носи като вихър, как с лекота преминава покрай цялата колона и пресича пръв финалната лента.

И, разбира се, след време, прави кочина и угоява избраното от него прасе.

В резултат на такива награди Цвятко пари за бръснене и подстригване не дава; по месец без стотинка да плати яде печени кебапчета и сърба шкембе чорба осигурява си безплатна поправка на обувките, печели много парични премии и т.н., и т.н.

Многото спортни отличия — медали, купи, грамоти и други, с които е бил награждаван Цвятко, говорят красноречиво за един голям спортист, за човек, който е отдал цялата си душа и сърце на колоездачния спорт, за един наистина голям Балкански шампион.