Разни

Послеслови

Сваляне на всички:

Разкази

Сваляне на всички:
[±]
Велимир Петров

Велимир Петров е роден на 5 април 1939 година в град Русе, където живее и твори и досега. Произхожда от семейство на банков чиновник и учителка, където всички изкуства са на почит. Семейни приятели са известни литератори и художници, които оформят мирогледа на Велимир от малък. Братът — Александър Петров (1929–1991) е литератор и педагог, автор на повести и разкази на спортна тема. Известната двойка художници — Катя и Димитър Диолеви отрано (петгодишен) ориентират Велимир към рисуването. От дете прякорът му е „художникът“, съпътстващ го през училищeто, казармата и нататък. Родителите свикват с мисълта, че ще е художник, но настояват „за да има професия“ да завърши прочутото русенско Техническо училище. Там усвоява различни технически дисциплини, като ковачество, шлосерство, стругарство, леярство, електротехника и радиотехника, авто-мото дело, които му дават сръчност и познания, полезни при творческите задачи в приложните изкуства, като металопластики, витражи, пространствени изложбени оформления и музеи. От самото начало на кариерата си Велимир е следвал естествената си любознателност и многостранчивост; проектира и в графичния дизайн.

Отбива военната си повиност в Гранични войски като радист.

Велимир Петров е международно известен български художник. Негови картини са представени в галерии и частни колекции в Европа, Съединените щати и Азия. Притежава уникален стил, определян от критиците като: „… експлозия от чувства и многобагрови пиршества за окото, невъзможни за копиране и епигонство…“ ; носител е на отличителни награди.

Велимир участва редовно в изложбите, организирани от Асоциацията на българските художници. Периодично представя и самостоятелни изложби от най-новите си творби. Включен в плановете на Министерството на културата и СБХ, представя българското изкуство в чужбина със самостоятелни и групови изложби.

Бил е щатен художник в Русенската опера и Главен художник на Окръжния съвет. Между наградите си, цени ранните: Младежка изложба в София (1971); Grand Prix в Унгария (1973); орден „Кирил и Методий“, златен (1983) и Почетен знак на Русе, златен (1989).

През 1992 година, след смъртта на любимия му брат — педагога и писател Александър Петров, самоубил се по здравословни причини, неиздържал на кошмарните болки и несгоди от неизлечима болест, Велимир — вече петдесет и три годишен, почувства неистова нужда да пише и то — хумор. Както той се шегува — писателската ниша в семейството се овакантява и той бърза да я заеме. Още първият му разказ се публикува във в. „Стършел“, където стършелите го приемат като свой събрат. От общо над двеста разказа, над тридесет са печатани във вестник „Стършел“. През 2007 година „Фондация сатирик“ му присъжда литературната награда „Чудомир“, за най-добър хумористичен разказ печатан за годината във в. „Стършел“, както и за цялостно творчество.

Връзки