Виктор Пелевин
Върколашки метаморфози (45)

* * *

Остана ми да кажа съвсем малко. Дълго живях в тази страна и разбирам какво означават такива срещи, разговори и съвети да държиш връзка със службите. Няколко дни преглеждах различни стари ръкописи и ги горих. Преглеждането им всъщност беше да им хвърлям един поглед по диагонал, преди да ги хвърля в огъня. Например, най-много бяха стиховете:

Муха безкрила ти недей да бъдеш, чуй —

Последна Туле сплита ти венец;

не бой се от нощта: тук бродя аз, Ай Хуй,

и тайнственият черен пес Пиздец…

Стиховете ми беше най-мъчно да ги горя: така и не ги бях показала на никого. Но какво да се прави — тайнственият Пиздец беше прекалено зает. Оставаше ми само една задача, която вече наближава края си (тъкмо затова разказът ми минава от миналото към настоящето). Същата задача, която преди дванайсет века ми възложи Жълтия господин. Трябва да разкрия на всички лисици как да стигнат до свободата. Всъщност вече почти го направих — остана само да събера всичко казано в проста и ясна инструкция.

Вече казах, че лисиците сами си внушават илюзията за този свят чрез опашките си. Символично това е знакът уроборус, около който съзнанието ми се върти толкова векове, доловило великата тайна, която е скрита в него. Змията си е захапала опашката…

Неразрушимата връзка между опашката и съзнанието е фундаментът, на който се гради светът, такъв, какъвто го познаваме. Нищо не може да се вмъкне в този причинно-следствен пръстен и да го разкъса. Освен едно нещо. Любовта.

Ние, плътениците, превъзхождаме хората много и в много. Но също като тях ние почти не познаваме истинската любов. Затова тайният път за изход от този свят е скрит от нас. А той е толкова лесен, че направо не е за вярване: можеш да скъсаш веригата на самохипнозата просто с едно умствено движение.

Сега ще предам това ненадминато учение с надеждата, че то ще помогне за освобождаването на всички, които имат сърце и опашка. Тази техника, изгубена в дълбоката древност, я открих наново аз, лисицата Ай Хуй, за благото на всички същества при обстоятелствата, описани в тази книга. Ето пълното изложение на тайния метод, известен в древността като „опашката на пустотата“.

1. Отначало плътеникът трябва да постигне що е това любов. Светът, който по инерция създаваме ден след ден, е пълен със зло. Но ние не можем да разкъсаме порочния кръг, понеже не умеем да създаваме нищо друго. Любовта има съвсем различна природа и именно затова е толкова малко в живота ни. По-точно, животът ни е такъв именно защото в него няма любов. Онова, което хората мислят за любов, в повечето случаи е телесно привличане и родителски инстинкт, умножени по социалното тщеславие. Плътенико, не се уподобявай на безопашатата маймуна. Помни кой си!

2. Когато плътеникът постигне що е любов, той може да напусне това измерение. Но преди това трябва да си уреди сметките: да се отблагодари на онези, които са му помогнали в пътя му, и да помогне на онези, които се нуждаят от помощ. После плътеникът трябва десет дни да пости и да мисли за непостижимата тайна на света и за безкрайната му красота. Освен това плътеникът трябва да си припомни злите си дела и да се покае за тях. Трябва да си спомни поне десет свои най-зли деяния и да се разкае за всяко. При това от очите на плътеника поне три пъти трябва да бликнат искрени сълзи. Тук не става въпрос за глупава сантименталност — плачът прочиства психическите канали, които ще се задействат на третия етап.

3. Щом описаната подготовка приключи, плътеникът трябва да изчака деня след пълнолунието. В този ден трябва да стане рано сутринта, да се умие ритуално и да отиде на усамотено място, където няма да го види никой човек. Там трябва да си настръчи опашката и да седне в поза лотос. Ако не можете да седите в поза лотос, не е проблем — можете да седнете на някой пън или да си донесете стол. Важното е гърбът да е изправен и опашката да достигне пълната си дължина. После правите няколко дълбоки вдишвания и издишвания, пораждате в сърцето си максимално силна истинска любов, извиквате високо името си и отпращате тази любов в опашката, възможно по-надолу.

Всеки плътеник веднага ще разбере какво означава да отпратиш любовта в опашката си. За всеки плътеник обаче това е толкова немислимо и излизащо от рамките на всички конвенции, че сигурно всички ще ме сметнат за луда. Въпреки това всичко е точно така — тъкмо оттук минава тайният път към свободата. Ще стане приблизително това, което става, когато мехурче въздух попада във водещ към сърцето кръвоносен съд. И това ще е достатъчно да спрем мотора на самовъзпроизвеждащия се кошмар, в който се лутаме от началото на времето.

Ако зародената в сърцето любов е истинска, след вика ви опашката ви за секунда ще спре да създава този свят. Тъкмо тази секунда е мигът свобода, който е повече от достатъчен, та завинаги да напуснете пространството на страданието. И щом тази секунда настъпи, плътеникът ясно ще осъзнае какво трябва да прави по-нататък.

Постигнах и знанието как може да избяга от този свят безопашатата маймуна. Мислех да оставя подробна инструкция и за нея, но нямам време. Затова накратко ще кажа най-важното. Ключовите точки на учението са същите, както и по-горе. Първо безопашатата маймуна трябва да зароди в душата си любов, като почне от най-простите й форми и постепенно се издигне към истинската любов, която няма нито субект, нито обект. После трябва да преосмисли целия си живот и да разбере нищожеството на целите си и злонамереността на пътищата си. И понеже разкаянието й обикновено е лъжовно и краткотрайно, трябва да се просълзи заради злите си деяния не по-малко от трийсет пъти. И накрая маймуната трябва да извърши магично действие, аналогично на описаното в точка трета, но като има предвид, че няма опашка. Затова безопашатата маймуна първо трябва да осъзнае как създава света и с какво си създава илюзии. Съвсем лесно е, но наистина нямам време да го обяснявам.

Ще кажа за нещо по-важно. Ако докато върви по Пътя, плътеникът намери нова пътека към истината, не бива да я забулва в объркани символи и ритуали, както правят безопашатите маймуни. Трябва веднага да сподели откритието си с другите плътеници в най-проста и ясна форма. Но трябва да помни, че единственият верен отговор на въпроса „какво е истина?“ е мълчанието и че който заговори, просто не разбира нищо.

Това всъщност е всичко. Ей сега Nat King Cole ще свърши и ще си кажем онова „адиос“, за което мечтая от толкова столетия. Ще стане така: ще допиша тази страница, ще я сейвна, ще пъхна лаптопа в раницата и ще яхна колелото. Рано сутрин на трамплина в Битцевската гора няма никакви хора. От много отдавна ми се искаше да скоча от него, но все ме беше страх, че няма да мога. Вече обаче знам как се прави.

Ще изляза в самия център на празната утрин, ще събера в сърцето си цялата си любов, ще завъртя педалите и ще се засиля нагоре. И щом стигна върха и колелата на колелото се откъснат от земята, ще извикам високо името си и ще спра да създавам този свят. Ще настъпи невероятна секунда, различна от всички други. След това този свят ще изчезне. И тогава — най-после — ще разбера коя съм.