Виктор Пелевин
Върколашки метаморфози (1)

Експертно заключение

Настоящият текст, известен и под названието „Ай Хуй“, е неумела литературна фалшификация, направена от неизвестен автор през първата четвърт на XXI век. Повечето експерти са съгласни, че е интересен не самият ръкопис, а методът, по който започва разпространяването му. Текстовият файл, озаглавен „Ай Хуй“, уж бил открит в хард диска на портативен компютър, намерен при „драматични обстоятелства“ в един московски парк. За режисировката на тази акция свидетелства милиционерският протокол, в който се описва находката. Същият, според нас, дава добра представа за виртуозните технологии на съвременния пиар.

Протоколът е истински, има всички печати и подписи, но не се знае точното време на съставянето му — горната част на първия лист с датата е отрязана при подшиването на протокола в папката, преди същият да бъде даден за съхранение в края на календарната година, както изискват служебните инструкции. От протокола се вижда, че интересът на сътрудниците на милицията е бил предизвикан от странни природни явления в Битцевския парк в Южния административен район на град Москва. Гражданите наблюдавали над дърветата синкаво зарево, кълбовидни мълнии и множество петоцветни дъги. Някои от дъгите приличали на балони (според показанията на свидетелите на произшествието цветовете им сякаш преливали един през друг).

Епицентър на аномалията е широко празно място в края на парка, където е разположен трамплинът за скокове с велосипед. До трамплина е открита полустопена рама от велосипед „Canondale JeKill 1000“ и остатъци от колелета. Тревата в радиус десет метра около трамплина е изгоряла, като изгорялото петно има формата на правилна петолъчка, тревата извън очертанията не е пострадала. До велосипедната рама са намерени женски дрехи: джинси, маратонки, бикини тип „седмичен“ с надпис „Неделя“ и тениска с избродиран отпред надпис „скиf“.

Доколкото може да се съди по снимките в протокола, третата буква на въпросната дума прилича повече на кирилско „и“, отколкото на латинско „U“, а и к-то също е изписано като на кирилица, с къса предна чертичка. Може да се предположи, че не става въпрос за анаграма на „fuck“, както твърди в монографията си М. Лейбман, а за руската дума „скиф“^[1]. Това се потвърждава от „да, азиатци сме“ на гърба на тениската — несъмнена алюзия към стихотворението на А. Блок „Скити“, което М. Лейбман очевидно не е чел.

До дрехите е намерена раница с портативния компютър, описан, както вече споменахме, в протокола. Никоя от споменатите вещи не е повредена и по тях няма следи от огън, което свидетелства, че са били подхвърлени на местопроизшествието вече след като в тревата е било прогорено звездообразното петно. По въпросното събитие не е възбудено наказателно дело.

Съдбата на (уж) открития на хард диска текст е добре известна — отначало той се разпространява в кръговете на окултните маргинали, след това е издаден като книга. Оригиналното название на текста дразни с непристойността си дори днешните книгоиздатели търгаши, така че той е преименуван на „Свещена книга на плътеника“.

Текстът, разбира се, не заслужава никакъв сериозен литературоведчески или критически анализ. Въпреки това ще отбележим, че в него виждаме толкова гъста мрежа заимствания, подражания, отгласи и алюзии (да не говорим за просташкия език и за изключителния инфантилизъм на автора), че въпросът за автентичността или достоверността му изобщо не може да представлява интерес за един истински специалист по литература, текстът е интересен изключително като симптом на дълбокия духовен упадък, който изживява нашето общество. Псевдоизточната поп метафизика пък, с която авторът толкова държи да се изфука пред също такива унили неудачници като себе си, които не са я и помирисвали, може да предизвика у сериозните, успели в живота хора единствено състрадателна усмивка. Държим да уверим московчани и гостите на столицата, че чистотата и редът в Битцевския парк са както винаги на висота и че московската милиция денонощно охранява спокойствието и сигурността на разхождащите се. И най-важното, другари — нека в живота ви винаги има място за радостна песен!

 

ТЕНГИЗ КОКОЕВ, майор,

началник на РМУ„Битца-център“

МАЙЯ МАРАЧАРСКАЯ, ИГОР КОШКОДАВЛЕНКО,

кандидат на филологическите науки

ПЕЛДИСШАРМ,

водещ на телевизионното предаване „Караоке за Главното“