Пери О’Шонеси
Мечът на правосъдието (30)

ГЛАВА 25

— Областният съд на Ел Дорадо обявява сесията за открита в присъствието на негова чест съдия Флахърти — обяви пълномощникът Кимура, който заместваше обичайния пристав на Флахърти.

— Заявявам своето присъствие — каза Флахърти.

Розовеещата му кожа бе хванала лек тен, а около него се носеше неофициална лятна атмосфера. Въпреки че често започваше така, бързата смяна на настроението му си беше негова запазена марка. Всеизвестно бе, че често успяваше да побърка за нула време и защитата, и обвинението, и съдебните заседатели, както се шегуваха чиновниците в съда. Белоглав и закръглен, приличаше на весел стар елф в свежата юлска сутрин. Нина подозираше, че той нарочно култивираше този ефект.

— Хенри Макфарланд, представляващ народа, ваша чест.

Хенри приличаше на котка, която е погълнала нещо много по-голямо от канарчето. Какво ли бе замислил? Не беше известен с потайността си. Това я правеше още по-нервна.

Барбара Банинг не беше до него. А би трябвало. Нещо се случваше.

— Нина Рейли, представляваща обвиняемата Никол Зак, ваша чест.

Отвън в ехтящата чакалня седяха Тим, Дария и Бет. Нина искаше потенциалните свидетели да са й подръка. Засега Ранкин още не се бе появил, въпреки че Пол бе обещал да го доведе. Зад банката до нея седеше Ники, която просто не можеше да избере по-неподходящо държане за съд. Косата й бе прясно боядисана в огненооранжево, внимателно обработена на кичури с гел. Цялото й същество излъчваше луда нестабилност. Джинсите й бяха разкъсани, дрипавият й червен пуловер — провиснал, а лицето й бе забулено от обичайния буреносен облак.

Ох, добре. Поне не беше боядисала и кожата си в червено, татуирала лицето си или сложила халка на езика си специално за случая. Въпреки храброто изражение и потропващите лакирани в черно нокти Нина долавяше страха, който я бе обзел. Ужасена бе и просто не можеше да се удържи да не трепери.

„Мога да го понеса“ — помисли си Нина, но не биваше и двете да се тресат като птички през зимата срещу Хенри, затова си наложи да застане неподвижно.

— Да започваме. Разбирам, че не ви харесват заключенията, направени от кръвната експертиза, които бяха изложени на предварителното изслушване, нали така, защитник? — обърна се към нея Флахърти.

Изглежда, не приемаше много на сериозно обжалването й. Беше чел хиляди жалби, написани проформа от адвокатите по криминалните дела, защото те бяха очаквани и нормални. Само едно на сто от изслушванията по алинея 995 водеха до промяна в посоката на случая. Но никога не можеш да разбереш какво си мисли Флахърти, докато не избухне.

— Ни най-малко не ми харесват, съдия. Както виждате от бележката, придружаваща обжалването ми, свидетелят никога не е заключавал, че по меча има кръв от обвиняемата. Доста потанцува около това, но не го каза. Без това заключение не съществува ни най-малко свидетелство, че…

— Ни дете, ни коте, а?

Закачливостта му я възпламени.

— Едно шестнайсетгодишно момиче е обвинено в убийство първа степен без достатъчни основания — каза тя със силен и ясен глас. — Няма да е първа степен, ако не е извършвала углавно престъпление, ваша чест. Както стоят нещата, няма свидетелства, че тя е влизала вътре в къщата или дори че е правила подобен опит.

— Не може ли да се извади заключение, че се е готвила да извърши грабеж заради простия факт, че е била в чужда собственост през нощта и се е крила? — попита Флахърти.

Наведе се настрани, когато един от чиновниците му прошепна нещо.

Нина почака да обърне цялото си внимание към нея.

— Това не е ситуация, когато напълно непознат влиза в чужда собственост през нощта. Доктор Сайкс е бил неин чичо. И преди е била в къщата му, дори е плувала в басейна. Не можете да предположите, че се е канила да граби, само от тази информация.

— Може ли, ваша чест?

— Давай, Хенри.

Сега заел мястото си на тепиха, Хенри разлистваше известно време записките си и си прочистваше гърлото.

— Майката на обвиняемата е признала, че момичето е било ядосано на чичо си за някакво въображаемо зло, което им е сторил. Без да казва на майка си къде отива, тя се е измъкнала от къщи, взела е без разрешение каяка и е доплувала до собствеността на Сайкс. Тези действия не са толкова невинни, както се опитва да ви убеди защитата.

Отпечатъците й са навсякъде по стъклото…

— Но не и на бравата — прекъсна го Нина. — Значи няма свидетелства за намерение…

— Чакайте си реда, защитник. Тийнейджърите обичат да се промъкват насам-натам. Спомням си моята младост през палеозойската ера. — Изчака да получи одобрителния смях на репортерите от вестниците и собствения му съдебен екип. — Обичах да се промъквам в къщата на момичето, което ми бе разбило сърцето. Седях в храстите и гледах светлината от прозореца й на втория етаж. Мечтаех си под луната, после си отивах вкъщи. Чак след година разбрах, че всъщност живее в съседната къща. — Последва още хилеж.

— Имаме свидетел, който казва, че момичето е откраднало нещо от басейна. Това е Луис Гарибалди.

— Обжалвам, ваша чест. Атакувам всичките й показания — отвърна Нина — въз основа на факта, че тя не е могла да разбере с осезанията си какво прави там обвиняемата.

— Ще стигнем и дотам. Но нека да поговорим за кръвните свидетелства — намеси се Флахърти. — Хенри, в твоето писмо твърдиш, че си поставил обвиняемата в къщата, защото има доказателства, че кръвта на обвиняемата е намерена върху оръжието, с което е извършено убийството.

— Това е така, ваша чест. Прекарах един час с детектив Дитмар по време на предварителното изслушване, проверявайки методите й и стъпките, които е предприела, за да стигне до своето заключение.

— И какво е това заключение? — попита Флахърти с най-застрашителния си тон.

— Моля?

— Къде точно в протоколите от изслушването, които аз прочетох неколкократно, трябва да добавя, без вашето писмо да ми помогне много, вие питате вашия свидетел дали тя може да потвърди с някаква степен на сигурност, че втората кръвна проба по меча съвпада с тази, взета от обвиняемата?

Хенри се зарови в собствените си папки.

— Навсякъде е в показанията на детектив Дитмар, ваша чест. Подразбира се от всички показания. Тя потвърждава, че съществува разумна вероятност, голяма вероятност за съвпадение, вижте страница седемдесет и седем, редове от дванайсет до двайсет от протоколите.

— Така е. Но къде казва, че вероятността е достатъчно голяма, че да се заключи еднаквост? — Ние се нуждаем от правдоподобност на тезата, ваша чест. А „висока вероятност“ много добре кореспондира с правдоподобност.

— Защо? Защото е повече от малка вероятност? Нови правила ли измисляме в момента? Пред нас имаме едно солидно изследване, предоставено ни от госпожа Рейли, която сочи, че „голяма вероятност“ всъщност представлява една съмнителна прилика. Чувствам се длъжен да уважа забележката й и да взема предвид изследването й, както апелира тя. Очевидно съвпадане представлява деветдесет и осем процента вероятност или повече. Връщайки се към показанията на вашия свидетел, усещам силно нежелание да прави каквито и да е изводи. Това, мисля, се подразбира от цялостните й показания.

— Ваша чест, ако рядко срещаната кръв, която сме открили върху меча, не е на Никол Зак, ние сме изправени пред случайност от петнайсет хиляди към едно — каза спокойно и логично Хенри. — Това го има в показанията. Това дори за Тахо е малка вероятност. Всъщност огромното мнозинство от човечеството няма подобна кръв. Този научен метод е още нов. И понякога се получават грешки, но нашите експерти са ни предоставили свидетелства, че по меча има от кръвта на момичето. Силни свидетелства, които не могат да се пренебрегнат. Те не са абсолютно доказателство, но си струват. А стандартите на предварителното изслушване не изискват повече. Трябва да се прецени има ли като цяло вероятност да е бил извършен грабеж или да е съществувало намерение за извършването му. В допълнение към кръвните улики тя е забелязана да взима кутийката от басейна, само на метри от кабинета на доктор Сайкс. Отпечатъците от пръстите й са на стената до кабинета на доктор Сайкс. Съдът трябва да вземе предвид и тайното й промъкване в двора, показанията на майка й и така нататък.

— Ясно — каза Флахърти, но не изглеждаше убеден.

Нина видя какво се задава и се въздържа да си отвори устата.

— Мисля, че тук си объркал крачката, Хенри — продължи Флахърти. — Не си изтръгнал този извод от детектив Дитмар, а то е единственото нещо, от което трябва да заключа, че обвиняемата е била в кабинета. А това представлява проблем за обвинението, тъй като убийство първа степен се постановява, ако съществува вероятност да е извършено и углавно престъпление.

— Мога да извикам тук детектив Дитмар, за да даде показания само след десет минути, ваша чест — предложи Хенри. — Това е малък проблем и можем да го премахнем с допълнителни показания — възстановяваше се бързо, прехвърляйки се незабавно към резервния си план и в посоката, в която Нина се надяваше, че ще тръгне.

— Но показанията вече са записани. Изслушване 995 е основано само на протоколите от предварителното изслушване.

— О, не — бързо възрази Хенри. — Имам право да предоставя допълнителни улики, за да изправя малки пропуски в информацията, ваша чест. Алинея 995 б го позволява. Ако защитата не го знаеше, нямаше да направи изследването си.

Нина кимна с глава.

— Прекланям се пред по-широките ви познания — каза тя.

Хенри я погледна подозрително.

— Мисля, че можем да изчакаме половин час — Флахърти погледна към секретаря си, който кимна в знак, че ще има време за това.

— И защитата може би ще се нуждае от малко време — каза Нина. — За кръстосан разпит. В зависимост от показанията.

— Естествено — неохотно се съгласи Хенри, защото нямаше избор.

— Добре — каза Флахърти, — щом така искате. Ще се оттеглим за обедна почивка и след това ще продължим.

Извън залата Дария се приближи до Нина. Днес здравомислието беше надделяло в избора на дрехи. Бет или някой друг я беше завел до собствения си гардероб и й бе казал какво да прави. Носеше къса пола само няколко сантиметра над коляното.

— Господин Макфарланд изглеждаше бесен — каза тя, а гласът й бе изпълнен със съмнения. — Добре ли мина?

— Засега добре.

— Засега. — Думите се изплъзнаха от устата на Дария и се оформиха като голям токсичен облак над тях. Сложи ръка пред бледорозовите си устни. — Съжалявам. Разбира се, че можете да го направите. Просто се тревожа.

— Дария… Дария, ще ми направиш ли една услуга? — попита Нина.

— Каква?

— Погледни ме в очите веднага и се закълни, че не ти си убила съпруга на сестра си. Че ти си отишла там и той вече е бил мъртъв. Ще го направиш ли за мен?

— Мислиш, че бих прекарала дъщеря си през всичко това само за да се спася? Кълна се! Кълна се!

— И тя не се опитва да те прикрие? Не те е видяла да го извършваш? Тя не разчита, че ще уредя намалена присъда, защото е малолетна.

— Казах ти, не! Не!

Нина продължаваше да се мръщи.

— Не е честно — яростно извика Дария. — Ти си мислиш, че съм идиот. Дрипла. Не мога да си намеря работа. Неталантлива мечтателка и лоша майка.

Нина се опита да я прекъсне, ала Дария вдигна ръка.

— Може би е така. Но това не означава, че не обичам Ники. Не означава, че ще я изпратя в затвора само за да се спася. За бога! Как можеш да си помислиш, че бих затънала толкова. Как смееш! Всичко е, както ти казах: отидох там, Бил беше мъртъв, а онова яке висеше на храстите… Кой друг може да е бил?

Нина не отговори. Усмихна се окуражаващо на Ники, която се приближи до тях.

— Мисля, че можеш да запазиш този цвят на косата си поне до следобеда.

 

 

Скоро стана един и половина и Нина зае мястото си зад банката на защитата. Обзе я ново безпокойство. Денис Ранкин все още не се бе появил или обадил в съда с извинение, въпреки че бе получил надлежно призовката си за явяване пред съда.

Трябваше й Ранкин! Дали да не поиска удължаване на заседанието? Флахърти щеше да се почувства изигран, когато разбере, че тя му е сервирала трима нови свидетели. Можеше лесно да откаже да ги изслуша, като изтъкне като причина общото си раздразнение. Трябваше да се държи много ниско, ако искаше да вземе показанията. Трябваше да разчита на Пол да открие Ранкин и да го доведе по някакъв начин.

 

 

Пол направи грешка, като даде възможност на Уиш да изпробва новия му мустанг. Съжали за това веднага, когато той наби спирачките на първото мокро кръстовище.

— Велико! — каза Уиш и рязко зави. Пол протегна ръка, за да се предпази от удар с глава в стъклото. — Чудесни спирачки, страхотно ускорение — продължаваше Уиш. — Човече, ако не ми беше продал пикапа си, щях да ти я открадна.

Освен златотърсач Ранкин се оказа и лицензиран гемолог и Пол без усилия откри домашния му адрес. Въпреки че прекарваше много време в пустинята, притежаваше къща близо до калифорнийската земеделска станция за инспекция в малкото градче Майерс, на няколко километра от Тахо по пътя към Ел Пасо.

— Наляво или надясно? — попита Уиш, като се приближиха до кръстовището.

— Ъ… — Пол с едно око проверяваше картата, а с другото следеше пътните знаци. — Тук сме. Завий надясно по „Гризли маунтин корт“.

Завиха на деветдесет градуса. Уиш умело паркира пред къщата и изключи мотора.

— Колите не престават да стават все по-добри и по-добри.

Пол излезе.

— Ти стой отпред. Ако излезе от тази врата, хвани го. Но помни. Много е едър и сигурно е въоръжен. Знам, че няма да иска да дава показания, следователно може да се стигне до бой. Не предприемай неоправдани рискове с този човек.

Сериозно ти говоря.

— Какво ще кажеш аз да извикам, а ти да го хванеш?

Пол не отвърна. Не виждаше кола или гараж до скромната вила, която явно приютяваше Денис Ранкин. След като внимателно отвори полусрутената дървена порта, той се поспря, за да се увери, че върху му няма безшумно да се нахвърли някой доберман. След това обиколи къщата и пробва кухненската врата. Отвори се лесно. Явно в това градче хората не се бояха от непознати, които се мотаят из дворовете им и пробват вратите им. Това му бе само от полза.

Влезе тихо. Като се изключат купът сметки и планината от мръсни чинии, които явно никога не бяха виждали сапун, той можеше да бъде в кухнята на всеки мотел. Ослуша се за телевизор или радио или поне за електрическа самобръсначка. Всичко, което да подскаже, че в къщата има нещо живо. Пристъпи напред и замръзна. Този път дочу нещо.

Обърна се към дневната и измъкна пистолета си, но там нямаше никой. В спалнята откри източника на шума. Радиоапарат. Единствената друга стая бе с размерите на дневна, но там бе матракът, раздрипан юрган и две възглавници. Върху дървено бюро в ъгъла имаше купчина камъни. Щяха да почакат за някой друг път, защото днес трябваше да открие Ранкин. Пол внимателно затвори външната врата, докато чу щракването на ключалката.

Отвън Уиш стоеше до колата. Пол пъхна сметките в джоба си.

— Карай обратно по магистрала петдесет. На ъгъла има заведение за хранене.

Пътуваха около минута към магистралата. Уиш паркира където му бе указано.

— Защо спираме тук? — попита Уиш. — Гладен ли си?

— Това е любимият ресторант на Ранкин.

— Храната за подобни места се приготвя в Китай и се превозва дотук с много бавни лодки — заключи Уиш, сбърчил нос.

— Да, но има предимството да е само на две карета. Такива неща се харесват на типове като Ранкин. — И на типове като Пол, когато е в настроение.

Пол излезе, отиде до вратата и надникна вътре.

— По дяволите! — възкликна той и ядно ритна вратата. Ранкин би могъл да бъде навсякъде — пиян в казиното на Рино, в Санта Фе, сред пустинята, с гадже в някой от безбройните крайпътни мотели. Извади сметките и започна да ги изучава.

 

 

Детектив Дитмар се опитваше да обясни думата „висока“ вероятност и този път Хенри се бе надвесил над нея, а тя се опитваше да помогне, но без да прекрачва истината.

— Ако кръвта, открита върху меча, не е на обвиняемата, какви други тестове бихте могли да проведете и до какви заключения бихте стигнали?

— При нормални обстоятелства бихме могли напълно да изключим обвиняемата като възможност.

— Това означава, че бихте могли да дадете нулева вероятност.

— Е, не нулева, но незначителна.

— И вие сте направили това заключение, след като сте тестували кръвта от меча, причинил смъртта на доктор Сайкс?

— Да.

— И според вашата най-добра професионална оценка откриването на трети алел в изследванията дава силно и убедително свидетелство, че към кръвта на жертвата е открита кръвта и на Никол Зак?

— Да — това е убедително свидетелство.

— Възможно ли е да сте сгрешили по време на тестовете?

— Винаги съществува малка вероятност за грешка, но на практика има съвпадение на този необичаен трети алел, който е открит и в кръвта на обвиняемата, а това показва, че няма грешка при изследванията. Мога да заложа репутацията си, че тестовете са точни. Нашата лаборатория е много прецизна.

— Според експертното ви мнение съществува съвпадение, така ли е?

Тя се поколеба.

— Обикновено не обявяваме съвпадение при един-единствен тест…

Нина се изправи и каза:

— Знаете ли, ваша чест, когато за последно проверих законите, оказа се, че от вас не се предполага да подвеждате собствения си свидетел. Или да го подлагате на кръстосан разпит, или да слагате думите в устата…

— Перифразирайте въпроса си — съгласи се Флахърти.

Хенри отново се опита, но единственото, което успя да получи, отново бе прословутата висока вероятност за съвпадение.

— Значи казвате, че пробата вероятно идва от обвиняемата? — попита Хенри.

— Ваша чест — обади се Нина, — протестирам. Той се опитва да накара свидетел да направи юридическо, а не фактологическо заключение.

— Използването на думата „вероятност“ отново и отново няма да принесе към версията ти, Хенри. Започва да ми лази по нервите, трябва да призная. Можеш ли да обобщиш всичко това?

Ако можеше да се съди по напрежението в раменете му, Хенри най-сетне си беше признал, че е изгубил тази престрелка. Върна се на банката си и започна да подрежда папките, за да си спечели време за размисъл.

Не е толкова добър колкото Колиър, прецени Нина. Тези мисли, вместо да повдигнат духа й, още повече я изнервиха. Това оставаше на Флахърти място за маневриране, а той беше изключително непредвидим.

Хенри заговори:

— Нямам никакви други въпроси към свидетеля, но бих искал да изчистя всеки дефект в информацията по случая, като призова в залата госпожа Луис Гарибалди. Защитата твърди, че на предварителното изслушване не сме успели да установим основния факт дали госпожа Гарибалди може да види басейна и околностите му в двора на Бил Сайкс. Ще поправим пропуска за трийсет секунди. Тя чака пред вратата.

„Аз и Макиавели“ — помисли си Нина. Хенри сам беше повикал Луис. Беше твърде хубаво, за да е истина.

Луис влезе вътре весела, прекалено весела за артрита, който сигурно я измъчваше. Въпреки че носеше градски дрехи, в нея си личеше градинарят. Самата тя приличаше на глухарче с бялата си коса и доброто настроение, което се излъчваше от нея.

Прекалено добро.

Хенри й посветѝ пет минути. Той поправи пропуска, предизвикал протеста на Нина, като доказа, че Луис действително може да наблюдава басейна и донякъде около него. След това поиска от нея да разшири малко показанията си. Тя добави още за потайните маниери на Ники, как е следяла Сайкс от храстите, също, че Ники изчакала Сайкс да се прибере в кабинета, за да се втурне и да открадне кутийката. След това уточни, че Ники тръгнала към вратата на кабинета, преди тя самата да прекрати наблюдението си.

— Благодаря — каза доволен Хенри. Сигурно си помисли, че е успял.

Нина извади химичния анализ, предоставен й от Джинджър предишния ден. Той бе извлечен от червения еликсир, с който Луис бе снабдила Пол. Това бе последвано от много интересен разговор с Бет Сайкс за странните навици на съседката й преди лягане.

— Добър ден, госпожо Гарибалди — поздрави я Нина.

— Добър.

— Денят ви беше добър, нали?

— Както винаги.

— Кажете ми, госпожо Гарибалди, какво сте правили, преди да погледнете през прозореца през онази нощ?

— Почакайте да помисля. Към девет винаги сядам на креслото си и чета.

— Доколкото знам, имате артрит?

— Да, имам го от години. Но го контролирам. Аз съм билкар и зная как да се грижа за себе си.

— Вие си имате… как да го нарека… лаборатория? В мазето обработвате тревите си, нали така?

Луис кимна, като се усмихна.

— Значи вашият следовател ви е споменал?

— Да, така е. Да се върнем на въпроса: значи към девет вие сте се настанили в креслото, нали? Ядохте ли нещо, пихте ли?

— Не, само обичайното си лекарство. Треви, които ми помагат да спя по-добре.

— Как наричате лекарството, което взимате?

— Моят червен еликсир. Взимам го в девет всяка вечер.

Точно това бе казала и Бет. Беше срещнала преди година Луис по пижама през нощта да си пее весели песнички. Съседката обяснила, че си взела двойна доза от еликсира за тази нощ, защото артритът й се обаждал, и Бет я завела до дома й, като се погрижила да я настани в леглото. Бет твърдеше, че откакто я познава, Луис и за секунда не е преставала да се усмихва.

— За какво са всички тези приказки за билки и еликсири, ваша чест? — поиска да узнае Хенри. — Какво общо има с видяното от тази дама?

— Всичко има общо с това, което е видяла тази дама — отвърна невъзмутимо Нина.

— Страхувам се, че съм съгласен с областния прокурор — каза Флахърти.

— Мога ли да се приближа? — попита Нина. Тя и Хенри се събраха до съдията и Нина прошепна: — Атакувам показанията на този свидетел поради липса на състоятелност и имам нужда от една-две минути.

— Но ние изяснихме, че тя може да вижда…

— Дефектът в показанията е много по-сериозен.

— Не сме забелязали други пропуски.

— Възнамерявам съвсем законно да я разпитам за осезанията й през нощта на убийството.

— Възразявам, тя е видяла каквото е видяла.

— Нейните осезания през онази вечер не са обичайните. Съдия, дайте ми минута-две.

— На мен ми изглежда интелигентна и емоционално позитивна. Но продължете с въпросите си.

Хенри седна, поклащайки глава, а Нина се обърна към Луис, която не преставаше да се усмихва.

— Вие споменахте моя следовател мистър Ван Уегънър?

— Да.

— Той дойде да си поговорите и вие сте го завели долу в мазето, нали?

— Да, защо?

— А защо сте го завели там?

— Исках да му помогна. Имаше лоша болка в крака и ме помоли за помощ. Не мисля, че живеем, за да обръщаме гръб на хората, които изпитват болка. Трябва да си помагаме.

— Дадохте ли му нещо против тази болка?

— Мисля, че да, да.

— От червения еликсир, нали?

— Предполагам.

— Дали сте му, нали?

— Малко, само за няколко дена.

— Какво има в този червен еликсир, който си взимате всяка вечер в девет, госпожо Гарибалди?

— О, просто малко билки, които събирам в полето.

— Искам да ви напомня, че сте се заклели да казвате истината и, между другото, да ви осведомя, че направихме анализ на този червен еликсир.

Луис въздъхна.

— Изглеждаше толкова мил човек. Това получавам, задето се опитах да му помогна.

— Какво има в червения еликсир?

— Не смея да кажа.

Нина погледна към доклада на Джинджър.

— Корени от кава?

— Да, малко.

— Жълт кантарион?

— Аха.

— Без да споменаваме кокаин, морфин и беладона?

Хенри скочи на крака кипнал.

— Възразявам! Този свидетел…

Но Луис се усмихваше.

— Брей-брей. Какво може модерната наука! Никога не съм си представяла, че можете да идентифицирате беладоната.

Последва кратък, но бурен смях. Веждите на Кимура почти се сляха с косата.

— Да вземем петминутна почивка — предложи Флахърти.

 

 

Нина излезе от съдебната зала щастлива, като разкършваше гръб и приглаждаше косата си, докато вървеше. Дария и Бет седяха една до друга, а Тим говореше по телефона, но нямаше и следа от златотърсача.

— Пол каза веднага да му се обадиш, когато излезеш — осведоми я Дария. — И Сенди се опитваше да се свърже с теб.

— Но нямам време… добре.

Бързо отиде до телефона на долния етаж и се обади на клетъчния телефон на Пол. Той веднага отговори.

— Имам следа — обясни той. — Редовно обядва в „Кантина“ на „Емералд бей роуд“.

— На какво разстояние сте от там?

— На няколко километра.

— Има ли задръствания?

— Успокой се, Нина. Ще го доведем веднага щом можем.

Трябваше да помисли. Нямаше време да се обади на Сенди. Погледна часовника си. Оставаха й две минути.

Показанията на Луис щяха да отпаднат. Показанията на Дитмар щяха да отпаднат. Препускаше бясно и вече беше постигнала целта, за която бе поискала изслушването. Обвинението в углавно престъпление щеше да бъде свалено.

Останалото беше въздушна кула, за да се прикрие фактът, че Ники е взела опалите. Дали все още имаше задължението като служител в съда да предаде опалите? Те щяха да инкриминират Ники! Дали имаше смисъл, след като вече не съществуваше компетентно свидетелство, че Ники е била в дома на Бил Сайкс през нощта на убийството?

Не знаеше. Беше разговаряла с експерт по съдебната етика и той бе заявил, че предаването на опалите ще е най-разумното решение. След като огледа стратегията й като експерт, той каза да, ще бъде добре, ако принадлежат на майката на обвиняемата, и не, няма да е добре, ако съдията погледне на нещата от друга страна. Затова бе решила да ги извади на бял свят днес, като в същото време обясни съществуването им.

Но сега… сега какво?

Предварително изготвените планове имаха тенденцията да се разпадат в съдебната зала. Нещата се променяха, а тя трябваше да реагира на всяка промяна в ситуацията.

Намаза с червило устните си и приглади дрехите си. Няма да каже на съдията, че опалите са в нейния офис. Нямаше да призове Ранкин, Тим и всички останали, които трябваше да докажат, че Ники има право над тях. Щеше да премълчи.

Основното й задължение бе да защитава клиента си. Ники можеше да попадне в беда, ако покаже скъпоценните камъни.

Нека опалите спят.