Робърт Бърнс
На едно десетгодишно момиче

Растеше розов храст веднъж

край пътя, в цъфналата ръж,

и беше цял окъпан в дъжд

                в едно сребристо утро.

 

Недълго слънцето блестя,

и розата се разцъфтя —

и тъй прекрасна беше тя

                в това сияйно утро.

 

Скорчето в тъмната гора

запя в прохладната зора

и срещна с бисерни пера

                настъпващото утро.

 

Ще дойде ден в тоя кът

в мъха до мократа му гръд

скорчетата му ще цвърчат

                в едно лъчисто утро.

 

Тъй този, който в хлад и зной

е бдял над твоя чист покой,

ще наградиш, скорец ти мой,

                със песни в ранно утро.

 

За него ти — уханен цвят,

цъфтиш на тоя божи свят

и него, който тръпне в хлад,

                ще сгрееш като утро.