Робърт Бърнс
Моето щастие

Доволен съм с малко и с малко богат,

и грижи смутят ли покоя ми, брат,

със чашка и с песен — за първи ли път? —

ги пращам, по дявола нека вървят!

 

Понякога стискам от мъка пестник,

но бой е живота, а ти си войник!

Безгрижният нрав е богатство за мен:

пред никой не скланям глава унизен.

 

Гнетят ме нещастия, скърби и страх!

Но вечер с другари — лекувам и тях!

Когато сме стигнали читави, брат,

защо да си спомняме злото назад?

 

Съдбата ми — кранта, се спъва навред.

Към зло, към добро ли, да кара напред!

Аз своята участ, добра или зла,

ще срещна усмихнат с „добре си дошла“.