Робърт Бърнс
Нощен разговор

Той:

Ти спиш ли милинка? Ела!

Недей бъди със мене зла!

Такава вън лежи мъгла,

измръзнах цял почти.

 

Такъв е студ, такъв е мраз,

краката си не чувствам аз.

От милост тази нощ у вас

поне пусни ме ти.

 

Напразно чукам аз отвън.

Изглежда, твоя тежък сън

до утре кроткия ми звън

не може да смути.

 

Пусни ме ти за тая нощ,

за тая нощ, за тая нощ.

Поне от милост тая нощ

при теб ме приюти.

 

Тя:

Успял ли си във тоя мрак

да стигнеш лесно моя праг,

то значи можеш лесно пак

да си отидеш ти.

 

Навън сега е зла тъма,

но тая глупава мома,

която с теб преспи сама,

какво ще я слети?

 

Премаза нечий крак жесток

цветеца в цъфналия слог

и нека тоя скъп урок

тъги да ми спести.

 

Ловеца птичка оня ден

примами и уло̀ви в плен.

Това е друг урок за мен,

той скръб ще ми спести.

 

Навън лежи такава нощ,

такава нощ, такава нощ!

И гости във такава нощ

не искам аз, прости