Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бараяр (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Warrior’s Apprentice, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 65 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (октомври 2000)
Допълнителна корекция
Диан Жон (2011 г.)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

НАЕМНИЦИТЕ НА ДЕНДАРИИ. 1995. Изд. Лира Принт, София. Роман. Превод: [от англ.] Веселин ЛАПТЕВ [The Warrior’s Apprentice / Lois McMaster Bujold]. Формат: 21 см. (130×200 мм.). С твърда корица. Страници: 384. Цена: 110.00 лв. ISBN: 954-8610-02-7 (не е отпеч.).

История

  1. — Добавяне на анотация
  2. — Добавяне
  3. — Корекция

Двадесета глава

Бетианската нощ беше гореща, въпреки огромния предпазен купол над предградията на Силика. Майлс докосна сребърните кръгчета на челото и слепоочията си. Надяваше се, че няма да се разлепят от потта. Премина през митническия контрол на Бета с медицинското удостоверение за имплантация на фелицианския пилот, би било глупаво фалшивите кръгчета да се разлепят точно сега.

Край предпазния купол, увиснал над жилищния комплекс, в който се намираше апартамента на баба му, бяха подредени красиви дръвчета, осветени от скрити прожектори. Сградата беше строена преди въвеждането на задължителните предпазни куполи и затова се намираше изцяло под земята. Майлс взе ръката на Ели Куин и лекичко я потупа.

— Вече почти стигнахме. Още две стъпала надолу… Точно така… Баба ми ще ти хареса… Работи като отговорник на животоподдържащата апаратура в Университетската болница на Силика, следователно знае към кого да се обърнем за твоята операция… Сега пред теб е вратата…

Иван влезе пръв, прегърнал огромния си куфар. Хладен въздух погали лицето на Майлс, притесненията му за фалшивите имплантации започнаха да се топят. Минаването през митницата с фалшиви документи беше трудна работа, изискваща много нерви… Но ако беше разкрил истинската си самоличност, несъмнено щеше да бъде арестуван, а бетианските юридически процедури щяха да се точат Бог знае докога… Време за такива неща просто нямаше.

— Ето, сега ще се качим в асансьора… — изведнъж се задави, изпусна една сподавена ругатня и безпомощно се втренчи в човека, който излизаше от клетката. Човекът, когото най-малко искаше да види от всички обитатели на тази планета по време на краткия си престой. Тав Калун.

Очите на Калун сякаш щяха да изскочат от орбитите си, лицето му придоби цвета на изпечена тухла.

— Ти! — изкрещя той, задави се и заплашително тръгна към Майлс. — Ти!…

— Добър вечер, господин Калун — направи опит да се усмихне Майлс. — Точно вас търсех…

Ръцете на Калун сграбчиха реверите му.

— Къде е кораба ми?

Озовал се притиснат до стената, Майлс изведнъж се разтъжи от отсъствието на сержант Ботари.

— Имах малък проблем с вашия кораб… — започна успокоително той.

— Къде е? — разтърси го Калун. — Какво направихте с него, разбойници такива?

— Страхувам се, че остана на Тау Верде. Повреда в Неклиновите пръти… Но ви нося парите… — Усмивката му трябваше да бъде спокойна и жизнерадостна.

Хватката на Калун отказа да се разхлаби.

— Не ти ща проклетите пари! — изръмжа той. — Луд ме направиха след твоето заминаване… Разследване от кого ли не, лъжи и проследяване… Агентите на Бараяр разпитваха моите служители, моята любовница и нейната съпруга!… А междувременно разбрах какъв пущинак си ми заложил срещу кораба, проклет мутант! Сега ще ти изпия кръвчицата! Приготви се за ТЕРАПИЯТА на Тайните служби, които всеки момент ще бъдат тук!…

Откъм Ели Куин се разнесе неясно мърморене, което Майлс преведе като: „Какво става?“

Калун я забеляза едва сега, подскочи към нея, после успокоено се обърна.

— Не мърдай! — предупредително изръмжа той. — Намираш се под граждански арест! — После пристъпи към стената, на която имаше автомат за обществени комуникации.

— Иван, дръж го! — изкрещя Майлс.

Калун се изплъзна от ръцете на Иван с изненадваща за едрото му тяло пъргавина. Наклонила глава на една страна, Ели Куин внимателно следеше хода на събитията. В следващия миг направи две малки крачки встрани и изведнъж се оказа на пътя на Калун. Коленете й леко се прегънаха, ръцете й намериха ризата му. За миг останаха в странната поза на двойка балетисти, в следващия Калун вече летеше във въздуха. Гърбът му влезе в болезнено съприкосновение с пода на фоайето, въздухът излетя от устата му с остро свистене. Ели се завъртя, стъпи с крак на врата му и започна да извива ръцете му на гърба.

В следващия миг се намеси и Иван, най-сетне успял да се съвземе от изненадата.

— Как го направи? — попита той Ели, в очите му се четеше възхищение.

— Имам доста тренировки с вързани очи — сви рамене Ели. — Помагат за равновесието…

— Какво ще го правим, Майлс? — попита Иван. — Наистина ли може да те арестува, независимо от разплащането, което предлагаш?

— Насилие! — изграчи Калун. — Телесна повреда!

— Страхувам се, че може — въздъхна Майлс и оправи дрехите си. — В нашия договор има някои доста мръсни клаузи… Виж какво, на второто ниво има един килер… По-добре да го замъкнем там, преди да ни е заварил някой…

— Отвличане! — изгъргори Калун. Иван го сграбчи и започна да го тика към кабината на асансьора.

В просторния килер откриха руло тънка жица.

— Убийство! — изпищя Калун когато видя, че пристъпват към него. Майлс му запуши устата и очите на дебелия бетианец страховито се белнаха. Когато приключиха с увързването, тялото му вече приличаше на някаква гротескна оранжева мумия.

— Куфарът! — кратко заповяда Майлс. Иван отвори капака и двамата започнаха да тъпчат пазвата на пленника с пачки бетиански долари.

— … Тридесет и осем, тридесет и девет, четиридесет хиляди! — броеше Майлс.

— Знаеш ли, в тая работа има нещо средновековно… — почеса се по главата Иван.

Калун въртеше очи и напрегнато мучеше. Майлс издърпа парцала от устата му.

— … Плюс десет процента! — задъхано рече дебелакът.

Майлс побърза да върне парцала на мястото му, после отброи още четири хиляди долара. Куфарът видимо олекна. Излязоха и заключиха вратата на килера след себе си.

* * *

— Майлс! — радостно извика баба му и протегна ръце да го прегърне. — Слава Богу, че капитан Димир е успял да те открие. Хората от посолството са много разтревожени. Корделия съобщи, че баща ти няма да може да отложи дебатите в Съвета на графовете за трети път… — Видя Ели Куин и уплашено възкликна: — О, Боже!…

Майлс я запозна с Иван, а Ели представи като приятелка от далечна планета, която няма къде да отседне. Побърза да подметне, че разчита единствено на баба си за предстоящата операция. Госпожа Нейсмит само поклати глава.

— Още някоя от твоите щуротии, нали? — промълви с лек укор тя, а Майлс я благослови в душата си.

Насочиха се към дневната. Майлс се отпусна на дивана и сърцето му се сви при спомена за Ботари. Дали смъртта на сержанта няма да се превърне в стара рана, която ще го наболява при всяка промяна на времето?

Сякаш прочела мислите му, госпожа Нейсмит вдигна глава и попита:

— Къде са сержанта, Елена?… Сигурно пишат обяснения в посолството… Изненадана съм, че са те пуснали да ме посетиш… От думите на лейтенант Крой останах с впечатлението, че ще те качат на първия куриерски кораб за Бараяр още в мига, в който се появиш…

— Още не сме ходили в посолството — притеснено призна Майлс. — Идваме направо тук.

— Нали ти казах първо да се отбием в посолството — обади се Иван, но Майлс му направи знак да мълчи. Баба му внимателно го изгледа.

— Какво се е случило, Майлс? Къде е Елена?

— На безопасно място, но не е с мен — отвърна младежът. — А сержанта го убиха, почти три месеца оттогава… При нещастен случай…

— О — възкликна госпожа Нейсмит, помълча малко, после вдигна глава: — Признавам, че така и не разбрах какво толкова намира в него майка ти, но едновременно с това зная, че липсата му ще се почувства твърде остро… Искаш ли да се обадиш оттук на лейтенант Крой? — Забеляза имплантациите по челото му и добави: — Това ли беше целта на петмесечните ти скитания? Да получиш квалификацията на пилот за топлинни скокове? Според мен е било излишно да го правиш тайно… Корделия положително би те подкрепила…

Майлс притеснено попипа сребристите кръгчета.

— Фалшиви са — призна с въздишка той. — Използвах чужди документи, за да мина през митницата…

— Майлс! — загрижено го изгледа госпожа Нейсмит. — Какво става? Нима появата ти тук има нещо общо с гадните политически игри на Бараяр?

— Страхувам се, че е така — отвърна Майлс, после премина към същността на нещата. — Бабо, искам да чуя всичко, което знаеш след отпътуването на Димир!

— Според информацията на майка ти, Съвета на графовете те обвинява в предателство и те призовава да се явиш пред него. Делото ще се гледа съвсем скоро…

Майлс хвърли многозначителен поглед към Иван, който замислено загриза нокътя си.

— Очевидно има много задкулисни машинации — продължи госпожа Нейсмит. — Не мога да разбера половината от посланията на дисковете, които ми изпрати майка ти. Само бараярец може да се ориентира в този политически хаос, който би трябвало да се самоунищожи още преди много години… Успях да схвана, че обвинението в измяна трябва да се измени в нарушение на някакъв закон на Ворлупулус, или нещо подобно, плюс опит за незаконно узурпиране на трона…

— Какво?! — скочи на крака Майлс, пронизан от ужас. — Това е лудост! И през ум не ми е минавало да искам мястото на Грегър! Да не ме мислят за луд?! Ако целта ми беше такава, аз бих тръгнал да установявам контрол върху Имперската армия, а не да създавам някаква мършава наемническа флота!

— Значи НАИСТИНА си създал такава флота? — разшириха се очите на баба му. — Аз пък мислех, че това са само слухове… Сега вече обвиненията, за които съобщава Корделия, имат известна логика…

— Какво казва мама?

— Че баща ти има големи неприятности с някакъв граф Вор… как му беше името…

— Вордрозда?

— Да, точно той…

Майлс и Иван си размениха многозначителни погледи.

— Опитвал се да го накара да подкрепи по-тежкото от обвиненията, макар да не разбирам с каква цел, след като наказанието е едно и също…

— Успял ли е?

— Вероятно… Поне такава беше информацията, донесена от последния куриерски кораб…

— Умно, много умно… — промърмори Майлс и продължи да крачи напред-назад. — Може би…

— И аз нищо не разбирам — оплака се Иван. — Узурпацията е далеч по-тежко обвинение!

— Но по него аз съм напълно невинен. Освен това то е явно скалъпено. Достатъчно е да се явя пред Съвета и да го отрека… Докато нещата със закона Ворлупулус стоят другояче — него аз действително съм нарушил, макар и неумишлено. Което означава, че ако се явя на процеса и говоря истината, — нещо, за което трябва да дам клетва — ще ми бъде доста по-трудно да се измъкна сух…

Иван довърши изгризването на втория си нокът.

— Какво те кара да мислиш, че твоята вина или невинност ще има нещо общо с изхода на делото?

— Моля? — изви вежди госпожа Нейсмит.

— Всичко опира до политиката — въздъхна Майлс. — Един Бог знае колко гласоподаватели ще привлече на своя страна Вордрозда, преди да представи доказателства на съда, преди да призове някакви свидетели… Не може да не разполага с такива, иначе едва ли би посмял да се забърка в тази игра…

— Мен ли питаш? — начумерено го изгледа Иван.

— Теб ли? — изгледа го някак разсеяно Майлс, после очите му изведнъж се избистриха: — Ами да… Точно теб! Ти си ключа към загадката! Но все още не мога да открия ключалката, в която трябва да те напъхам…

Иван го погледна така, сякаш не можеше да се види в ролята на ключ.

— Защо? — попита той.

— Преди всичко защото Хесман и Вордрозда ще те мислят за мъртъв, стига да не обявим официално за своето завръщане.

— Какво?! — объркано го погледна госпожа Нейсмит.

Майлс й разказа за изчезналия кораб на капитан Димир. Докосна челото си, после се извърна към Иван:

— И това е истинската причина за този маскарад… Ако не броим Калун, разбира се…

— Тоя Калун всеки ден се отбива тук да те търси — обади се баба му. — Ако искаш да запазиш анонимността си, без съмнение трябва да го държиш под око!

— Ами… Благодаря за предупреждението — отвърна Майлс и се обърна към Иван: — Ако корабът на Димир е претърпял авария, това несъмнено е дело на външен човек… Същият, който веднага ще тръгне подир нас, ако имаме глупостта да се появим в посолството…

— Умът ти е изкривен точно толкова, колкото и гърба… — изгледа го Иван, после сконфузено добави: — А бе да не би да си лепнал болестта на Ботари?… Имам чувството, че на гърба ми е изрисувано биволско око[1]!

Майлс се усмихна, възбудата му непрекъснато се засилваше.

— Събуди ли се най-сетне?

Мозайката на събитията се подреждаше в главата му с отчетливо потракване.

— Знаеш ли? — мечтателно добави той. — Ако искаш да проникнеш с изненада в стаята, в която те чака врага, няма никакъв смисъл да надаваш боен вик пред вратата й…

* * *

Съкратиха посещението си до минимум. Изсипаха съдържанието на куфара на пода в гостната на бабата и се заеха да разпределят пачките бетиански долари. Майлс имаше доста дългове на Бета, включително и първоначалната „инвестиция“ на баба Нейсмит. А самата тя прие ролята на дистрибутор изненадващо кротко, без очакваните възражения.

Най-голямата купчина бе заделена за новото лице на Ели Куин. Когато баба му спомена приблизителната стойност на операцията, Майлс замалко не се задави. А когато се отделиха пари за всички дългове, в ръката му остана една доста тъничка пачка.

— Господи, Майлс! — ухили се подигравателно Иван. — Нима ще се окаже, че имаш и печалба? В такъв случай си първият от рода Воркосиган, който прави това в течение на пет поколения! Сигурно се дължи на бетианската кръв, която тече в жилите ти…

— Това става семейна традиция, а? — промърмори Майлс и претегли банкнотите върху дланта си. — Баща ми се разделил с 275,000 марки един ден преди да изтече мандата му на регент, само за да уравновеси баланса с този, който е имал шестнадесет години по-рано — при встъпването си на тази длъжност!

— Така ли? — вдигна вежди Иван. — За пръв път го чувам.

— Защо според теб не ни подновиха покрива миналата година? — попита Майлс. — Мама страшно много съжалява… За покрива, разбира се… Иначе играта не била лоша… Всеки измислял тайни местенца за заравянето на парите… В крайна сметка отишли в сиропиталището…

Обзет от любопитство, Майлс натисна няколко клавиша и на екрана потекоха цифрите на днешния обменен курс. Фелицианските милифениги вървяха 1206 за един бетиански долар, но все пак присъстваха в бюлетина. През миналата седмица бяха стрували 1459…

Станаха и се отправиха към изхода.

— Пътуваме с фелициански куриерски кораб — поясни на баба си той. — Следователно един ден преднина ще ни бъде напълно достатъчна… След това можеш да се обадиш в посолството и да ги освободиш от напрежението…

— Добре — усмихна се тя. — Бедният лейтенант Крой вече е убеден, че ще завърши кариерата си като пазач на някой забравен от Бога склад…

— А, щях да забравя Тав Калун — спря се на прага Майлс.

— Да?

— Знаеш ли килерчето на чистачката на втория етаж?

— Мисля, че се сещам къде е — погледна го притеснено госпожа Нейсмит.

— Моля те да направиш така, че утре сутринта някой да се отбие там. Но не по-рано…

— Няма и да си помисля — увери го тя.

— Хайде, Майлс! — обади се зад гърба му Иван.

— Само още секунда.

Върна се обратно до мястото, където седеше Ели Куин. Сложи пачката в ръката й и я накара да свие юмрук.

— Бойна премия! — прошепна в ухото й той. — За това, което направи преди малко във фоайето. Заслужи си парите!

Целуна ръката й и се втурна след Иван.

Бележки

[1] Грешка на преводача: по-правилно е да се преведе директно „мишена“. Бел.Mandor.