Лоис Макмастър Бюджолд
Наемниците на Дендарии (11)

Единадесета глава

Седмица по-късно положението все още беше в негови ръце.

Наближаваха крайната цел на пътуването и Майлс все по-често се отбиваше в командната зала на наемническия кораб. Даум трябваше да се срещне със своите хора на астероидния пояс на планетата, в някаква рафинерия за редки метали. Съоръжението се оказа подвижна система от свързани помежду си спътници, с разперени между тях обширни площи на елементи за слънчево захранване. Мигаха само няколко прожектора, останалата част тънеше в мрак.

Осветлението е минимално, съоръжението вероятно не работи, прецени Майлс. Дали пък е в почивка? Едва ли — беше прекалено скъпо, за да бъде затворено заради биологичния ритъм на собственика си. По правило пещите трябва да работят на непрекъснат режим, особено когато страната води война. Товарни шлепове с руда трябва да чакат на опашка пред площадката за кацане; други — поели готовата продукция, би трябвало да потеглят в компанията на охранителен ескорт…

— Правилно ли отговарят на опознавателните кодове? — попита Майлс и с мъка се сдържа да не тръгне напред-назад из залата.

— Да — кимна Даум, който също изглеждаше напрегнат.

И на него не му харесва гледката, каза си Майлс.

— Не трябва ли инсталация с толкова важно стратегическо значение да се охранява по-добре? Пелианците и озеранците със сигурност биха я извадили от строя, нали? Къде са ви патрулните кораби?

— Не зная — овлажни устни Даум без да откъсва поглед от екрана.

— Имаме пряка връзка, сър — обади се свързочникът на наемниците.

На екрана се появи фелицианец, облечен в униформа на полковник.

— Фехун! — извика с облекчение Даум. — Слава тебе, Господи!

Майлс изпусна въздуха от гърдите си. В един кратък, но ужасен миг в съзнанието му изплува предположението, че няма да успее да разтовари нито стоката на Даум, нито своите пленници. И това, което го чака после. Ботари правилно беше преценил, че след седмицата върховно напрежение всички ще бъдат на прага на изтощението. Майлс едва се държеше на крака, единственото му желание беше всичко да приключи и да си почине.

В залата се появи лейтенант Торн. Усмихна се и отдаде чест, а Майлс си представи лицето му в момента, в който разбере измамата. Стомахът му се сви на топка. Отвърна на поздрава и побърза да насочи вниманието си към разговора на Даум. Може би ще успея да съм някъде по-далеч когато пружината щракне, въздъхна с надежда той.

— … наближаваме — завършваше изречението си Даум. — Къде са хората? Базата изглежда мъртва.

По екрана пробягаха електростатични искри, после униформеният сви рамене.

— Преди няколко седмици отблъснахме мощно нападение на пелианците. Слънчевите батерии са повредени, всеки момент очакваме ремонтните бригади.

— Как вървят нещата у дома? Освободихме ли Баринт?

Ново електростатично смущение. Седнал зад бюрото си, полковникът бавно кимна с глава:

— Бойните действия се развиват добре.

На бюрото пред него имаше фигурка на кон, направена от запоени помежду си употребявани електронни компоненти. Без съмнение дело на някой талантлив служител в рафинерията, търсил занимание в свободното си време. Майлс си спомни за дядо си, после се запита какви ли са конете на Фелиция. Дали технологическият упадък е толкова голям, че отново са се завърнали към кавалерията?

— Чудесно! — извика Даум, очевидно доволен да види познато лице. — Забавих се на Бета прекалено дълго, какви ли не мисли минаваха през главата ми… Радвам се, че всичко е наред. Като слезем долу ще те черпя едно питие, стари приятелю! Ще се чукнем за здравето на Премиера… Как е Мирам?

Смущения по трасето.

— Семейството е добре — важно отвърна полковникът.

Нови смущения.

— Бъди готов за инструкциите по окачването.

Майлс спря да диша. Кончето се появи до лявата ръка на полковника, а само допреди миг беше вдясно.

— Добре — усмихна се Даум. — После ще си поговорим, без проклетите смущения по трасето… Ти ли си причина за тези бели снежинки?

Кратки смущения, после полковникът рече:

— Свързочното ни оборудване претърпя известни повреди при атаката на пелианците… — Кончето отново се завърна вдясно, по екрана затичаха бели линии. — Чакай инструкциите! — Кончето пак отиде вляво. Майлс беше готов да изкрещи.

Овладя се с усилие на волята и направи знак на свързочника да изключи линията.

— Капан! — обяви той.

— Какво?! — смаяно вдигна глава Даум. — Фехун Бенар е стар мой приятел! Никога не би предал нашата…

— Изобщо не си разговарял с полковник Бенар. Това беше компютърна симулация.

— Но гласовите отпечатъци…

— Те наистина са негови, но записани предварително. На бюрото му имаше нещо, което постоянно се местеше по време на електростатичните смущения. А самите смущения се вкарваха в линията нарочно, за да прикрият пропуските. Проявили са небрежност, тъй като ясно личи, че отговорите на полковника са записвани по различно време…

— Пелианци! — презрително изръмжа Торн. — Нищо не могат да направят като хората!

Лицето на Даум посивя:

— Но той не може да бъде предател!

— Разполагали са с достатъчно време, за да го пречупят — каза с въздишка Майлс. — Начини за това колкото щеш! Бас държа, че преди няколко седмици наистина е имало нападение на пелианците, но то за съжаление не е било отблъснато…

Край на всичко. Ще бъдат пленени. РГ-132 и неговият товар ще бъдат конфискувани, а Даум ще бъде взет в плен. Що се отнася до Майлс и хората му, те ще извадят голям късмет ако не бъдат разстреляни на място, а само интернирани. После го чака връщане в Бараяр, съответният скандал. Бетианецът Калун ще подаде граждански иск с Бог знае какви претенции, накрая ще трябва да се изправи и пред най-страшния съд — този на баща му. Запита се дали няма да попадне в затвора на Бета, ако се откаже от третостепенния дипломатически имунитет… Не, не става. Бетианците не затварят нарушителите на закона, а се захващат да ги лекуват…

Очите на Даум бяха разширени, прозрението ги направи тъжни и някак далечни.

— Прав сте, сър — прошепна той. — Сега какво ще правим?

Мен ли питаш, отчаяно въздъхна Майлс. На мен най-много ми трябва помощ… Помощ, помощ! Очите му бавно обходиха лицата на присъстващите. Даум и Елена, Баз и техническия екип на наемниците, Торн и Аусън… Гледаха го с интерес и доверие — сякаш беше кокошката, която ще снесе златно яйце… Ботари както обикновено подпираше стената, лицето му бе напълно безучастно.

— Питат защо прекъснахме връзката! — обади се развълнувано свързочникът.

— Пусни им малко музика — дойде на себе си Майлс. — После им окачи на екрана надписа „техническа неизправност“ и ги помоли да почакат…

Офицерът по комуникациите широко се усмихна и кимна с глава.

Е, добре. Спечелихме деветдесет секунди. Аусън, все още с гипсирани ръце, изглеждаше толкова болен, колкото се чувстваше Майлс. Без съмнение мислеше как ще обяснява на адмирала позорното си пленничество. Торн с мъка сдържаше вълнението си. Това лейтенантче май ще получи блестящ реванш за седмицата унижения, мрачно помисли Майлс. При това отлично го знае…

— Някакви заповеди, сър? — изпъна се насреща му Торн.

Господи, нима не разбират, че вече са свободни, въздъхна Майлс. После в главата му проблесна безумна надежда. ТЕ РЕШИХА ДА СЕ ВЪРНАТ С МЕН У ДОМА, ТАТКО! НИМА МОЖЕХ ДА ГИ СПРА?

Торн е опитен боец, познава кораба като петте си пръста, борави с лекота със системите на въоръжение. Освен това кипи от решителност… Майлс изправи гръб и впи очи в лицето на наемника.

— Стажант Торн! — дрезгаво изръмжа той. — Мислиш ли, че си способен да командваш боен кораб?

Торн застана мирно.

— Да, сър! — вирна брадичка той.

— Добре тогава. Предоставя ни се възможност за интересно тактическо упражнение! — Баща му беше използвал тази фраза, за да опише нападението срещу Комар. — Разполагаме с около минута, после пелианците ще бъдат вдигнати под тревога. Как би постъпил в качеството си на командир? — Скръсти ръце пред гърдите си и вирна глава — като един от най-гадните екзаминатори в донаборната си комисия.

— Ще прибягна до системата „Троянски кон“ — без колебание отвърна Торн. — Ще пленя екипът, изпратен да плени нас, а после ще завладея станцията отвътре. Доколкото разбирам, ние имаме желание да я предпазим от разруха, нали?

— Не е зле, не е зле — промърмори Майлс и потърси в арсенала си звуци, които биха подхождали на опитен военен инструктор. — Но има опасност от вражески кораби, скрити някъде наоколо. Как ще се защитиш от тях, ако приемем че вече си завладял станцията? Допускаш ли, че на тази рафинерия има някакви оръжия?

— Само след няколко часа тя може да ги има — обади се Даум. — Стига да успеем да разтоварим антирадиационната апаратура за борба с МАЗЕРИ^[1], която носим на борда на РГ-132. След това можем да пренасочим енергията на захранващите сателити, а дори и да поправим слънчевите батерии…

— Анти-мазери? — учудено промърмори Аусън. — Нали казахте, че превозвате военни съветници?

— Не забравяй, че личният състав е силно ограничен и не можем да си позволим човешки загуби! — повиши тон Майлс, сякаш за да заглуши думите на гиганта. — Особено дендарийски офицери! — Върху лицето на Торн се изписа замислено изражение и Майлс се уплаши, че е прекалил. Само това остава — да му върне топката и да си измие ръцете! — Стажант Торн! — остро го изгледа той. — Искам да ме убедите, че превземането на имобилна станция няма да бъде необмислен акт!

— Слушам, сър. Почти сигурно е, че охраняващите кораби, които могат да ни създадат проблеми, са от озерански произход. Просто защото корабостроителната промишленост на пелианците е доста изостанала и те не разполагат с биотехнологиите, необходими за кораби с топлинно ускорение. Същевременно ние разполагаме с всички кодове и правилници на Озер, докато те не знаят нищо за нашите, съставени на Дендарии… Мисля, че ще мога… че ние ще можем да ги завладеем…

Нашите? На Дендарии?

Майлс тръсна глава и заповяда с ясен, нетърпящ възражение глас:

— Много добре, стажант Торн. Започвай операцията! Ще се намеся само в краен случай, имаш пълна свобода на действие!

Натика ръце дълбоко в джобовете. Както за да подчертае решимостта си, така и за да не започне да си гризе ноктите от страх…

— Тогава насочете кораба към площадката за кацане — рече Торн. — Не е нужно да им съобщаваме за намеренията си. Междувременно аз ще подбера хората за абордажа… Ще разрешите ли да взема командор Джесек и командор Ботари?

Майлс мълчаливо кимна с глава, а Ботари засмука въздух през стиснатите си зъби. Вживял се в ролята на капитан, Торн се обърна и изтича навън, следван от избраните „съветници“. Лицето на Елена грееше от възбуда, а очите на Баз колебливо проблеснаха, устата му механично предъвкваше навлажнена пура. Този път лицето му има по-добър цвят, отбеляза Майлс.

Аусън седеше неподвижно, лицето му бе мрачно и ядосано, в очите му се четеше подозрение и срам. Този скоро ще изригне, прецени Майлс и се наведе към ухото на гиганта.

— Стажант Аусън, искам да ти напомня, че все още се водиш в списъка на болните… — прошепна той.

Бинтовалите ръце рязко се повдигнаха.

— Още онзи ден трябваше да ми свалят проклетия гипс! — оплака се Аусън.

— Позволи ми да подчертая, че аз обещах командирски пост на стажант Торн, но не посочих на кой кораб ще служи — продължи Майлс. — Офицерът трябва да умее не само да издава заповеди, но и да им се подчинява. Всеки ще бъде подложен на индивидуален тест, всеки ще получи съответната награда… Продължавам да наблюдавам и теб…

— Има само един кораб!

— Пълен си с предположения, а това е лош навик…

— А ти си пълен с… — Аусън стисна зъби и му хвърли продължителен, изпълнен с подозрение поглед.

Майлс се извърна към Даум и кратко нареди:

— Съобщи им, че сме готови за инструкциите.

* * *

Майлс изгаряше от желание да се включи в боя, но със смайване откри, че наемниците не разполагат с достатъчно малък за размерите му брониран скафандър. Ботари изпусна нескрита въздишка на облекчение, но младежът нямаше никакво намерение да се отказва. Реши да участва в абордажа с обикновен скафандър, като се включи някъде сред втората вълна на нападателите.

Ботари почти се задави от изумление и гняв.

— Заклевам се, че ще те нокаутирам и ще седна отгоре ти, само ако се опиташ да се доближиш до подобно облекло! — изрева той.

— Това е неподчинение, сержант! — просъска в отговор Майлс.

Ботари стрелна с поглед наемниците, които вече навличаха бронираните скафандри в дъното на помещението, увери се, че никой не може да ги чуе, и гневно отвърна:

— Нямам никакво намерение да ескортирам безжизнения ти труп обратно до Бараяр, за да го хвърля в краката на баща ти и да кажа: „извинявайте графе, това е положението!“

Майлс усети, че Ботари е на прага на побесняването и леко смекчи тон:

— А ако бях изкарал приемните изпити? Тогава как щеше да ме спираш?

— Щях да си подам оставката, но да запазя честта си! — изръмжа едрият мъж.

Майлс се усмихна и отстъпи. Задоволи се с внимателна проверка на екипировката и оръжието на тези, които попаднаха в първата група. Седмицата усилена подготовка и почистване дадоха неочакван от никого резултат — екипът изглеждаше в страхотна форма, оръжието и скафандрите блестяха като нови. Дойде време да проверим на практика колко струва тази красота, въздъхна в себе си младежът.

Особено внимание отдели на бронята на Елена. Преди да завинти шлема й, Ботари лично провери кабелите на комуникационния панел — една напълно излишна операция, използвана за маскировка на последните, дадени шепнешком инструкции.

— И се дръж по-назад, в името на Бога! — примоли се Майлс. — Задачата ти е да следиш поведението на войниците в боя и да ми докладваш. Едва ли ще можеш да я изпълниш, ако… — Преглътна последните думи, замаян от видението на всички ужасни неща, които могат да сполетят една красива жена във вихъра на боя. После светкавично се овладя и довърши: — … ако си в първите редици…

Трябва Господ да ми е взел акъла, за да приема молбата на Торн!, прокле се със закъснение той.

Косите й бяха скрити от шлема, това още повече подчертаваше решителните черти на лицето й. Сякаш е древен рицар, въздъхна в себе си Майлс. И едновременно с това светица! Високите скули позволяваха да се видят правилните черти на лицето й, поруменялата кожа светеше като жива на бледата светлина на контролния екран, устните й бяха полуотворени и издаваха възбуда.

— Да, милорд — прошепнаха те. — Благодаря ти.

Ръката й в тънка ръкавица се уви около пръстите му.

— Благодаря ти за честта, Майлс — тихо добави тя. Не беше регулирала сервоусилвателите и пръстите му се оказаха почти премазани. Но Майлс беше готов по-скоро да се раздели с ръката си, отколкото да прогони прекрасния миг. Единствено леко разширените му зеници реагираха на болката. Какво направих, Господи, запита се със свито сърце той. Та тя прилича на истинска валкирия!

Обърна се към Баз и го дръпна настрана.

— Направи ми една услуга, командор Джесек! — прошепна напрегнато той. — Дръж се близо до Елена и гледай да не надига глава… Тя е… доста развълнувана.

— Разбира се, милорд — енергично кимна Джесек. — Няма да се отделям от нея!

— Хм — въздъхна Майлс, дал си сметка, че молбата му е възприета доста буквално.

— Милорд — погледна го Баз и колебливо понижи тон: — Това обикновено е работа на командира… Нямаш намерение да ме повишаваш, нали? По-скоро искаш да продължим театъра за онези… — Палецът му се стрелна по посока на наемниците, които Тори вече беше започнал да разпределя в бойни групи.

— Театър ли? — с нежелание го погледна Майлс. — Считай нещата за толкова истински, колкото и историята с наемниците от Дендарии… — Някак не му се искаше да хвърли груби лъжи в лицето на своя подопечен.

— Какво означава това? — вдигна вежди Баз.

— Ами… Ба… Един мой познат казваше, че смисъл има това, което влагаш в нещата, а не това, което вземаш от тях… Имаше предвид един истински Вор… — Направи кратка пауза, после добави: — Действай, командор Джесек!

Очите на Баз весело проблеснаха. Застана мирно и иронично отдаде чест:

— Слушам, сър!… ъ-ъ-ъ… Адмирал Нейсмит!

* * *

Придружаван плътно от Ботари, Майлс с неохота се върна в тактическата зала на наемниците, запълнена с монитори за пряко наблюдение. Вътре бяха Аусън и офицера за свръзка, а Даум се беше оттеглил в инженерното отделение заедно със заместника на убития пилот и даваше указания за стиковката.

Сега вече Майлс наистина започна да гризе ноктите си. Аусън щракна с пластмасовите обездвижващи шини на ръцете си, опитвайки се да постигне нещо като скръстване. Очите им се срещнаха, после и двамата побързаха да погледнат встрани.

— Какво даваш да си там сега, Дребосък?

Майлс не беше си дал сметка, че неудовлетворението му е видно за всички. Без дори да забележи обидния прякор, той вдигна глава и промърмори с дълбока искреност в гласа:

— Още петнадесет сантиметра от ръста си, капитан Аусън!

Наемникът се изсмя въпреки волята си, устата му се разкриви:

— О, разбирам… Напълно те разбирам!

Вниманието на Майлс бе привлечено от действията на офицера-свързочник, който започна да проверява телеметричните данни на всеки от групата за абордаж. Холовидният екран беше разделен на шестнадесет сектора за едновременно наблюдение и представляваше пълна бъркотия. Замисли се каква забележка да подхвърли без да издава пълното си невежество…

— Отлично — усмихна се той. — Сега може да чуваме и виждаме всичко, което виждат и бойците… — Вътре в себе си не можеше да определи кое от двете е по-важно, докато за един опитен командир това несъмнено не би представлявало трудност… — Къде е произведена тази система? Аз… никога не съм виждал подобен модел…

— Илирика — гордо отвърна Аусън. — Системата е вградена фабрично. Една от най-добрите на пазара.

— Аха… Коя от всичките е командор Ботари?

— Какъв е номера на скафандъра й?

— Шест.

— В горния десен край на екрана. Виждаш номера, нали? Под него е клавиатурата за звук и картина, за вътрешните им канали за свръзка, каналите между нас и тях… На практика оттук можем да контролираме всеки сервомотор на всеки скафандър…

Майлс и Ботари внимателно оглеждаха апаратурата.

— А не е ли малко объркващо за боеца, когато изведнъж се включите вместо него?

— Е, това се случва рядко… Позволява се задействане на лекарствените средства в костюма, издърпване на ранените от бойното поле… Честно казано, тази функция не ме въодушевява особено. Един-единствен път бях от тази страна и се опитах да изтегля ранен колега. Но скафандърът му беше толкова смачкан от експлозията, че почти нищо не функционираше. Изгубих почти цялата телеметрична информация и открих причината едва след като битката приключи. Оказа се, че главата му е откъсната, а аз цели двадесет минути съм се опитвал да прекарам през въздушните шлюзи един изстинал труп!…

— Често ли използвате системата? — попита Майлс.

Аусън прочисти гърлото си.

— Всъщност, използвали сме я два пъти… — Ботари изсумтя, а Майлс вдигна вежди. — Полетът ни продължи прекалено дълго… Всеки обича лесното, но нашето дежурство беше наистина безкрайно…

— И аз останах със същото впечатление — ледено го изгледа Майлс. Аусън се размърда от неудобство и предпочете да насочи вниманието си отново към екраните.

Кацането щеше да се осъществи всеки момент. Бойните групи бяха замръзнали в напрежение. РГ-132 правеше маневри по посока на съседната площадка, но от нея все още го делеше значително разстояние. Пелианците коварно дадоха разрешение за кацане първо на бойния кораб, очевидно разчитайки да приберат товарния на спокойствие. Майлс изпита съжаление, близко до отчаяние. Проклинаше се, че не измисли някакъв код за свръзка с Мейхю и сега не можеше да го предупреди за положението. Не смееше да рискува за връзка по открита линия, тъй като пелианците положително щяха да прихванат разговора. Сега единствената му надежда беше, че изненадващата атака на Торн ще накара войниците от съседната площадка да забравят за безобидния товарен кораб.

Тишината беше наситена с напрежение. Очите на Майлс се спряха на данните за физическото състояние на астронавтите. Пулсът на Елена беше спокоен — едва 80 удара в минута. Този на Джесек доближаваше 110. А колко ли е моят, запита се Майлс. Сигурно вече съм счупил световния рекорд!

— Противникът разполага ли с подобна апаратура? — попита внезапно той. В главата му се появи дръзка идея, в крайна сметка можеше да се окаже, че няма да е само пасивен наблюдател на събитията.

— Пелианците — не — отговори Аусън. — Монтирана е на някой от по-модерните кораби на Озеранската флота, но съвсем не на всички… Най-добре е въоръжена малката фрегата на капитан Тънг, произведена в Бета… — Във въздишката на наемника се долови завист: — Тя има абсолютно всичко!

Майлс се извърна към офицера за свръзка:

— Можеш ли да уловиш нещо подобно срещу нас? Дали не ни чакат със същите бойни скафандри?

— Не мога да кажа, защото са включени защитните им екрани — отвърна офицерът. — Но бройката на посрещачите е някъде около тридесет…

Челюстите на Ботари видимо се стегнаха.

— Торн чува ли ни?

— Разбира се.

— А те?

— Едва ли. Биха могли, но няма да проявят интерес. Нашите защитни екрани също действат, а те са заети с друго…

— Двама на един — промърмори Аусън. — Лошо разпределение!

— Сега ще се опитаме да станем по равно — каза Майлс и се извърна към офицера: — Можеш ли да дешифрираш кодовете им и да получиш техните телеметрични данни? Разполагаш с озеранските кодове, нали?

Онзи се замисли.

— Не става точно по този начин, но… — Очите му се извърнаха към показанията на апаратурата.

— Намислил си да завземеш скафандрите им? — светнаха очите на Аусън. — И да ги накараш да се изпозастрелят, нали? — Осветлението внезапно угасна. — По дяволите! Ще трябва да минем на ръчно управление. В момента, в който надушат какво става, онези гадове ще ни отрежат!

— Значи не трябва да надушват — усмихна се Майлс. — Ще прибегнем до партизанска тактика. Ти мислиш само за груба сила, стажант Аусън. А грубата сила не е по вкуса ми…

— Включих се! — възбудено извика офицерът за свръзка. От холовидните дискове изскочи втори кръг информация. — Десет от тях са в пълно бойно снаряжение, с бронирани скафандри. По всичко личи, че останалите са пелианци, облечени в обикновени скафандри. Но десетте са опасни!

— Прекрасно — промърмори Майлс. — Сержант, ела насам и заемай позиция зад монитора. — Изпука с пръсти, като пианист преди концерт. — Сега ще ти обясня какво имам предвид. Трябва да симулираме дребни, но многобройни повреди в управлението на скафандрите… — Насочи апаратурата към един войник, после изчисти телеметричните данни, касаещи физическото му състояние. — Гледай сега…

Насочи апаратурата към резервоара на гърба на войника, използван при корекции в безтегловното състояние с помощта на миниатюрни реактивни двигатели.

— Дано да не е някой прекалено нервен тип… — промърмори Майлс и даде пълна тяга. Едновременно с това включи прослушването на ефира. В репродукторите отекна истинска канонада от сочни псувни, после авторитетен глас поиска радио-мълчание. — Един вече е аут! — промърмори младежът. — Нищо не може да направи, преди да намери подходящо място за събличане…

Аусън избухна в смях.

— Ах ти, хитро дребно копеленце! Точно така, точно така!… — Извъртя се заедно със стола си, приближи се към контролното табло и внимателно изтегли данните на друг противников войник с малкото читави пръсти на ръцете си.

— Не забравяй за партизанската тактика — напомни му Майлс.

— Няма — кимна все още усмихнатият Аусън и се приведе напред: — Така, така… — Изправи се и на лицето му се разля победоносна усмивка: — Серводвигателите на скафандъра му работят с половин секунда закъснение, а изстрелите му ще попадат на десет градуса вдясно от целта!

— Отлично! — похвали го Майлс. — Мисля, че сега трябва да прекъснем, за да не бъдем разкрити. Ще се включим отново само при критична ситуация.

— Добре.

Корабът все повече се приближаваше до площадката за кацане. Вражеските войници се струпаха пред ръкавите от гъвкава пластмаса, които обикновено се използват за качване и слизане.

Изведнъж бойните групи на Торн излетяха от въздушните шлюзове, разположени в долната част на кораба, множество магнитни мини изтракаха по металното скеле на залата за посрещане. Наемниците бързо нахлуха в покритото помещение. Радио-мълчанието на врага бе изместено от хаотични крясъци.

Приведен над цифровите данни, Майлс тихичко си тананикаше. Жена-офицер от вражеската армия изви глава да даде заповед на взвода си, но в същия миг Майлс застопори шлема в това положение, а заедно с него и главата й. Насочи апаратурата към вътрешния коридор, все още извън достъпа на своите подчинени. Избра си един от войниците на противника и включи докрай плазмения лък, вграден в бронята на скафандъра му. От ръката на боеца изскочи буен пламък, той изненадано се дръпна. Искри и струи разтопен метал обляха пода, тавана и колегите му.

После потърси данните на Елена. Във визьора се виждаше вътрешността на тесен коридор, която се носеше насреща с огромна скорост. Елена натисна реактивните спирачки на скафандъра си, картината рязко се разклати. По всичко личеше, че изкуствената гравитация на площадката беше изключена. На няколко метра пред нея звучно се захлопна вакуумна ключалка. Тя стабилизира тялото си, насочи плазмения лък и проби широка дупка в стоманения капак. Понечи да се шмугне през нея, в същия миг оттатък се показа главата на вражески войник, очевидно решил да стори същото, но в обратна посока. Сблъсъкът беше предотвратен с цената на скърцане и стържене на сервомеханизмите, включени на обратна тяга.

Майлс трескаво потърси данните на противника върху екрана, но той се оказа пелианец и такива липсваха. Скафандърът му беше недосегаем. Усети тежките удари на сърцето си. На съседния екран битката между двамата се виждаше под друг ъгъл, Майлс изпита чувството, че се намира на две места едновременно. След кратък, но разтърсващ миг на ужас, той си даде сметка, че гледа през визьора на поредния озеранец в брониран скафандър. Озеранецът вдигна оръжието си и се прицели, от такова разстояние просто не можеше да сгреши…

Пръстите на Майлс улучиха данните на комплекта за първа помощ в скафандъра на врага. Време за колебание нямаше. Натисна яростно няколко бутона, изпращайки в кръвоносната система на противника всички лекарства, които влизаха в комплекта. От репродукторите се разнесе неясно охкане, пулсът върху екрана полудя, после блокира. През дупката се промъкна нов скафандър, този път с отличителните белези на „Ариел“… Дали не беше Баз? Плазменият сноп от оръжието му обля скафандъра на озеранеца и радиовръзката прекъсна.

— Кучи син! — изрева зад рамото му Аусън. — Кой те докара тук, по дяволите?!

Отначало Майлс реши, че става въпрос за облечения в броня войник, но после проследи погледа на Аусън, насочен към открития космос над площадката за кацане.

Над тях беше увиснал огромен озерански боен кораб.