Лари Нивън
Пръстенов свят II (4)

Трета глава
ПРИЗРАК СРЕД ЕКИПАЖА

Беше му хубаво да се събуди зареян сред спални плоскости… докато си спомни.

Кхмий ръфаше сурово месо от плешка. На Вундерланд често програмираха синтезаторите на храна да обслужват представители на повече от една раса. Кзинтът се откъсна от яденето, само колкото да отбележи:

— Всичко в кораба като че е направено от хора. Дори корпусът е могъл да бъде купен на който и да е от човешките светове.

Подобно на дете в утроба, Луис висеше в безтегловност със затворени очи и присвити колене. Нямаше как обаче да забрави отново къде е попаднал. Промърмори:

— Стори ми се, че совалката има вид на джинксианско изделие. Разбира се, построена е по поръчка, но на Джинкс. А за леглото си какво ще кажеш? От Кзин ли е?

— Изкуствени влакна. Наглед обаче е от кожата на кзинт. Не се съмнявам, че тези гадости се продават тайно на хора с особено чувство за хумор. Бих изпитал огромно удоволствие да открия производителя…

Луис се пресегна и натисна бутона за изключване на полето; след миг бавно се спусна към пода.

Навън беше нощ — звезди с остър блясък и покрита от кадифен мрак околност. Дори ако някак се докопаха до скафандри, каньонът можеше да е и на обратната страна на планетата. Или пък отвъд черния рид, закриващ част от звездното небе. Как да узнаят?

Видя, че автоматичната кухня има две клавиатури — с надписи на интерезик и на „Речта на героите“. Тоалетните пък бяха една срещу друга. Набра закуска, с която се надяваше да подложи на изпитание програмата в синтезатора.

Кзинтът изръмжа:

— Положението ни интересува ли те изобщо?

— Погледни си под краката.

Кхмий приклекна и се вторачи през прозрачния под.

— Ъхъ… ясно. Хипердвигателят е изработен от кукловоди. Значи с този кораб Най-задния е избягал от Флотата на световете!

— Да не забравиш и прехвърлящите дискове. Кукловодите ги поставят само на собствената си планета. А ето че Най-задния ги е използвал, за да стовари при мен наети от него хора.

— Следователно е откраднал кораба и дисковете. Луис, не ми се вярва, че има подкрепата на останалите кукловоди. Може би е добра идея да се доберем до световете им.

— Кхмий, не ти ли хрумна, че тук трябва да има микрофони?

— Нима искаш да си меря думите заради един тревопасен?

— Хайде, ще ти угодя! Да обсъдим положението си… — Депресията му се изливаше в мрачен присмех, пък и защо не? Нали неговият драуд беше у Кхмий? — На един откачалко хрумнало да отвлече човек и кзинт. Няма съмнение, че честните кукловоди ще бъдат ужасени от това. Очакваш ли, че ще ни пуснат да хукнем към къщи и да разправим случката на Патриарха, който — уверен съм — прави всичко по силите си да изгради цяла флота от подобия на „Далечен изстрел“? Такива кораби могат да стигнат световете на кукловодите за четири часа. Е, и още три месеца за изравняване на скоростта в нормалното пространство…

— Достатъчно!

— Тандж! Ако си искал да разпалиш поредното сражение, имаше още по-сгоден случай! Нали Несус ни разказа как кукловодите са се намесили в наша полза по време на Първата война между хората и кзинтите. Не държа да ми признаеш дали си посмял да споделиш това с някого.

— Настоявам веднага да смениш темата.

— Няма проблем. Само че се сетих нещо… — Понеже най-вероятно разговорът им се записваше, трябваше да си подбира думите внимателно. — В момента аз, ти и Най-задния сме единствените в изследваното пространство, които знаем какво са вършили кукловодите.

— И ако ние с теб изчезнем на Пръстенов свят, Най-задния няма да ни жали вечно? Схванах намека. Но той дори не подозира, че Несус прекали в приказките си пред нас.

„Ще научи, щом си пусне записа — безмълвно отвърна Луис. — Моя грешка.“ Да си мери думите заради един тревопасен, а? Нахвърли се свирепо върху поднесената му от машината закуска.

Избра съставките да са и прости, и трудни — половин грейпфрут, шоколадово суфле, печено на скара бяло месо от моа, кафе „Синята планина на Ямайка“ с бита сметана отгоре. Повечето неща бяха приятни на вкус, само битата сметана му се стори неубедителна. Но какво ли да каже за месото от моа? Един генетик бе възпроизвел отново птицата през двадесет и четвъртия век… или поне твърдеше, че е успял. А сега синтезаторът се бе опитал да повтори резултата от неговите усилия. Е, действително имаше плътността и вкуса на птиче месо.

И изобщо не можеше да се сравни с включената в главата жица.

Бе свикнал да живее с тази депресия през част от времето си. Знаеше, че я изпитва заради сравнението с насладата. Вярваше, че депресията е обичайното състояние на човечеството. Да стане пленник на луд извънземен с незнайни цели не влошаваше с почти нищо състоянието му. Единственият истински ужасен факт в това черно утро беше необходимостта да се откаже от драуда.

Щом свърши, набута мръсните съдове за рециклиране. И попита Кхмий:

— Какво искаш, за да ми върнеш драуда?

Кзинтът изсумтя.

— Че ти какво можеш да предложиш?

— Обещания, скрепени с честната ми дума. И една съвсем прилична домашна пижама.

Опашката на Кхмий проряза въздуха.

— Някога ми беше полезен спътник. В какво ще се превърнеш, ако ти дам драуда? В лигавеща се твар. Не, ще го задържа.

Луис реши да се захване с упражненията си.

При гравитация, наполовина от стандартната, опората на една ръка е сравнително проста работа. Но не и ако са сто поред. После двеста ножични скокове, пръстите на ръцете допират тези на стъпалата…

Кхмий го гледаше с любопитство. По някое време подхвърли:

— Чудя се защо ли Най-задния е загубил почетното си положение.

Луис не отговори. Бе пъхнал краката си под долната спална плоскост и правеше много бавно коремни преси.

— И какво ли се надява да намери в космодрума на ръба? Пръстените за намаляване на ускорението са твърде големи дори за да ги помръдне. Дали не иска да вземе нещо от корабите там?

Луис стана и набра на клавиатурата още две бедрени кости от моа. Изтри мазнината от тях и започна да ги подхвърля, все едно бяха големи бухалки. Едри капки пот сякаш неохотно се стичаха по лицето и тялото му.

Опашката на кзинта се мяташе неспокойно. Големите розови уши се прибраха покрай главата, за да не ги докопа врагът. Кхмий явно се гневеше. Негова си работа.

Кукловодът се появи изведнъж зад непробиваемата стена. Бе променил стила на украса по козината си — просветващи точици вместо опалите… и беше сам. Вторачи се в тях и нареди:

— Луис, включи си драуда!

— В момента нямам тази възможност. — Пусна тежестите на пода и попита: — Къде е Прил?

— Кхмий, дай драуда на Луис!

— Къде е Харлоприлалар?!

Огромна космата ръка стегна гърлото му. Той ритна назад с цялата си сила. Кзинтът само изохка, но намести необичайно внимателно драуда в контакта.

— Пусни ме.

Кхмий го остави на мира и Луис се свлече на пода. Вече се бе досетил, както и кзинтът, разбира се. Чак сега започваше да осъзнава колко е искал да види Прил… да я освободи от земната полиция… не, просто да я види.

— Харлоприлалар е мъртва. Моите агенти са ме измамили. Знаели са, че жената от Пръстенов свят е умряла преди осемнадесет години. Ако остана, за да ги измъкна от скривалищата им, това би могло да ми отнеме още осемнадесет. Или хиляда и осемстотин! Човешкият космос е прекалено обширен. Нека си задържат откраднатите пари.

Луис кимаше усмихнат, макар да знаеше колко ще боли, щом свали драуда. Чу Кхмий да пита:

— Как е умряла?

— Не понесла човешкото лекарство за дълголетие. В Обединените нации вече смятат, че се е различавала значително от хората. Остаряла извънредно бързо. Само година и пет месеца след пристигането си на Земята вече била мъртва.

— Тогава… — проточи Луис. — Още съм бил на Кзин… — Това го озадачи. — Но тя имаше свое лекарство, по-добро и от нашето. Донесохме цял криогенен контейнер, пълен с него.

— Бил е откраднат. Нищо друго не знам.

Откраднат ли? Нали Прил не бе обикаляла по улиците на Земята, та да я оберат обикновени апаши! Учените на Обединените нации може и да са отворили контейнера, за да изследват веществото, но са имали нужда само от един микрограм… Сигурно никога нямаше да научи историята докрай. После са държали приятелката му затворена, за да измъкнат — преди да умре — всичко, което е знаела.

О, как щеше да боли! По-късно.

— Няма защо да се бавим повече. — Кукловодът се настани на тапицираната си скамейка. — Вие ще пътувате в състояние на стазис, за да пестим запасите. Имам допълнителен горивен резервоар, но ще го включим едва преди навлизането в хиперпространството. Така ще стигнем до целта с пълни собствени резервоари. Кхмий, искаш ли да дадеш име на нашия кораб?

— Готвиш се да търсиш слепешката, затова ти е нужно повече гориво? — усъмни се кзинтът.

— Само в космодрума на ръба, никъде другаде. Е, как ще наречеш кораба?

— Назовавам го „Гореща игла на дознанието“.

Луис се усмихна, питайки се дали кукловодът разбра намека. Техният кораб вече носеше името на кзинтски инструмент за изтезания. Устите на Най-задния стиснаха две лостчета и ги дръпнаха едно към друго.