Атанас Далчев
Вятър

В мрачините стремглаво политнал,

с остър писък разсякъл просторите,

разлюля моя дом като кораб

и разтърси могъщо вратите.

 

И с корава ръка по стъклата

побеснял блъсна лудо прозореца

и прозореца с трясък разтворил,

вътре втурна се бурният вятър.

 

Като острия смях на безумен

се разсипа стъклото в следите му

и зимния студ на горите

бясно вятърът хвърли върху ми.

 

По стената развя като знаме

и размята високо завесата,

и от бялата свещ ми отнесе

като жълт и повехнал лист пламъка.

 

Аз издигам с проклятие ръцете си

и те срещам със тежко проклятие,

повилнял и стремителен вятър,

в леден камък превърнал сърцето ми.