Атанас Далчев
Ти познаваш този миг

Часовете капят върху пода.

Ти не спиш и слушаш сред нощта

стоновете кротки на комода

и бръмчението на съня.

 

В тъмнината лудо профучава

като вихър бърз автомобил,

хвърля сенките на пътя право

в стаята и отминава в миг.

 

Стига той, за да раздвижи — светъл —

заедно със голите стени

и това, което във сърцето

си събирал мълком толкоз дни.

 

Ти познаваш този миг единствен

и под лампата във своя кът

жънеш тежки посеви от мисли

и следиш как думите растат.

 

И когато скитниците морни

се завръщат призори дома,

виждат още твоя тих прозорец

да гори в нощта.

 

1934 г.