Атанас Далчев
Ангелът на Шартър

Не зная твоя чин, ни име

на ангелите във реда,

но знам, че ти в нощта откри ми

отново пътя към света.

 

И днес, спасен, смирен те славя,

прекрасен ангел божи, спрял

на Шартърската катедрала

върху зелената стреха̀.

 

Ти сякаш слиташ като птица

всред облаци и ветрове

и носиш в своята десница

не меч и смърт, а благовест.

 

Ти идваш не души да вземаш,

ти идваш да благословиш

еднакво всички: и човека

ведно със слабите треви.

 

И ето грее слънце: ден е.

Синее стихналата вис.

Светът блести, цъфти пред мене

като старинна стъклопис.

 

Със гордост Ил дьо Франс разгръща

поли, препълнени с кръстци,

и всякое дърво е къща

на орляк палави скорци.

 

Вървя край зидовете стари

и мостовете на града,

де отражения като пари

излъчва злачната вода.

 

И дето спра, все тъй те виждам

върху църковната стреха

от синкавата вис да слизаш

със благославяща ръка.

 

1937 г.