Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 8 гласа)
Източник
litclub.com

На Ал. Геров

Стаята полека потъмнява,

става тъмно като във гора.

Синеокото момче оставя

своята игра.

 

И привлечено от смъртен тропот,

от далечен тропот на коли,

спира пред големия прозорец:

пролетният дъжд вали.

 

Въздухът трепери, лястовици

режат като ножици дъжда

и вървят по електрическите жици

капчици вода.

 

Малкото момче във здрача слуша

как расте градинската трева

и растат на неговите устни

някакви слова.

 

И само̀ то почва да говори

с лястовиците, със вечерта,

със помръкналите кръгозори,

с бога и света.

 

1930 г.

Край
Читателите на „Синеокото момче“ са прочели и: