Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 9 гласа)
Източник
litclub.com

Гори във пладнята просторът,

немеят листите от зной.

Прозорецът стои разтворен,

а в стаята умира той.

 

Какво ли вижда? Той сънува

поляни, сенки, дървеса

и струва му се, че дочува

на свойте спомени гласа.

 

Във този миг една латерна,

запяла под едно дърво,

от прага на нощта безмерна

го връща в светлия живот.

 

Каква ръждива сянка има

под слънчевия лъч димът!

Гори денят неумолимо,

червените стрехи горят.

 

Но сънищата му не спират

да го зоват и мамят пак

и сякаш извори извират

из свирещия стар сандък.

 

Латерната звучи безгрижно

в натегналия огнен зной.

Лежи студен и неподвижен

и вече я не чува той.

 

1935 г.

Край
Читателите на „Смърт“ са прочели и: