Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Династията дьо Варен (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Conqueror, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 90 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?

Издание:

Бренда Джойс. Завоевателят

ИК „Ирис“, 2001

Редактор: Румяна Маринова

Коректор: Румяна Маринова

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от alba)

10

Сейдри вървеше с големи крачки през високата папрат, като отстраняваше широките пера с полите си. От време на време се навеждаше към дребните жълти цветенца, късаше нежнозелени листчета и ги слагаше в кошницата си. После продължаваше пътя си, като небрежно разбулваше ниските храсти. И всичко това само заради проклетия норманин! Ако й беше върнал торбичката, сега нямаше да събира пресни билки. Беше смъртно уморена, умираше от глад и копнееше да се изтегне на сламеника си и да потъне в дълбок сън без сънища.

Но мисълта за Тор я накара да продължи търсенето. Тор, старото вълчо куче на Едуин, с когото беше отраснала, се беше сбил с едно силно селско куче й едва бе оцелял. По тялото му имаше многобройни рани от ухапване. Сънотворното, което Сейдри бе дала на Гай, смесено с корени от мандрагора и валериана, щеше да намали болките и да го приспи. Кучето страдаше мъчително, а Сейдри не можеше да понесе най-добрият й приятел от детските години да страда. Все още не беше намерила всички необходими билки, а вече се здрачаваше. В торбичката й имаше достатъчно стрити на прах билки, за да помогне на Тор. Сейдри изруга и си пожела да беше истинска вещица. Тогава норманинът щеше да плати скъпо и прескъпо за деянията си!

Той и проклетото му наказание!

Защо я бе наказал по този извратен начин? Само за да задоволи похотта си? Тя се изчерви от срам и гняв, защото споменът беше жив в съзнанието й. Той беше длъжен да се ожени за Алис. Тази мисъл беше възмутителна, причиняваше й гадене. Най-страшният й враг беше заграбил семейното имение, земите, всичко. А после видя пред себе си Алис, която му търкаше гърба. Представи си как Ролф ще я целува — както беше целувал нея, Сейдри. Тя спря и пое дълбоко въздух, за да се успокои.

Сейдри не беше ревнива. Тя мразеше норманина и всичко, което беше свързано с него. Той беше смъртен враг на рода й, натрапник, завоевател. Той беше завзел онова, което принадлежеше на братята й, а тя ги обичаше с цялата сила на сърцето си. Той беше жесток и студен — беше опожарил Кесоп, без да му мигне окото. Не, тя не беше ревнива. Но каква жестока подигравка на съдбата, че този човек беше едва ли не единственият, който не се плашеше от вида й и на всичкото отгоре я желаеше. И точно този мъж беше норманин, следователно тя можеше само да го мрази!

Трябваше да говори с Алис; не беше възможно сестра й да желае тази женитба. Щеше да стори всичко по силите си, за да я предпази от брака — даже ако това означаваше да отрови натрапника.

Не. Никога досега не беше използвала лечебното си изкуство, за да прави зло на хората или животните. Трябваше да се озове в напълно безизходна ситуация, преди да приложи наученото от баба си във вреда на друг човек, а не за лечение. Не, трябваше да намери друг път за действие.

 

 

В голямата зала на господарската къща Ролф седеше начело на дългата маса редом с Алис. Носеше широка риза, вълнен панталони обувки, но верният меч беше на колана му. Спътниците му бяха насядали около него и се хранеха с апетит; онези, които не бяха успели да си намерят място, ядяха прави. Гай седеше отдясно на господаря си, Ателстън беше на стола, отляво на Алис. Годеницата докосна ръката на норманина с тесните си бледи пръсти.

— Не харесвате ли виното ни?

Виното беше отвратително на вкус, но саксонската бира беше още по-лоша.

— Поносимо е.

— Но вие почти не се храните — отбеляза Алис. — Не ви ли е вкусна вечерята?

— Вкусна ми е — отговори разсеяно той, макар че не беше хапнал почти нищо. Погледът му отново обходи залата. Къде ли се беше запиляла Сейдри?

Не искаше да отиде толкова далеч. Беше ядосан и все още се гневеше, че тя бе посмяла да го излъже само за да задоволи някакъв необясним каприз. А после се осмели да влезе в покоите му, докато той седеше гол във ваната. Тогава не можа да устои на грешното си желание да я целуне. Да му измие гърба — това беше възможно най-мекото наказание, което можеше да й наложи. Но когато грабна торбичката си и се опита да избяга, той забрави повелите на разума и се подчини на инстинкта си на ловец. Посегна и я сграбчи. Ако не бе дошла Алис, щеше да я вземе насред стаята.

Той я желаеше безумно, а трябваше да запази самообладание. Все пак в скоро време щеше да стане съпруг на сестра й. Много лордове на негово място щяха да се оженят без колебания за едната и да си вземат другата за любовница. Сейдри беше само незаконна дъщеря на стария граф. Но Ролф не можеше да си го позволи. Когато сметна Сейдри за обикновена селянка, той се втурна да я преследва без колебание и я хвърли на земята, за да се позабавлява с нея. Но сега знаеше, че тя е сестра на бъдещата му жена. Искаше да е друг човек, да не се плаши от двуженството, да се венчае за Алис и да си вземе Сейдри за любовница. Но това не беше в характера му, сърцето не му го позволяваше.

Значи трябваше да се откаже от нея. Трябваше да положи свещена клетва, че ще се владее.

Но къде беше изчезнала?

— Милорд, да заповядам ли да ви приготвят нещо друго, което да отговаря повече на вкуса ви?

Загрижеността на лейди Алис започваше да го изнервя. При това малката просто се боеше да не го загуби като съпруг. Тя държеше да се омъжи, защото знаеше много добре, че времето й е минало и не може да разчита на подходящ съпруг.

Ролф понечи да я успокои, но в момента не беше в настроение за любезности.

— Лейди Алис, вечерята е отлична, но аз нямам апетит. Защо сестра ви не е в залата?

Алис видимо се скова.

— Сейдри прави, каквото й харесва. Често яде със слугините в кухнята и аз намирам, че там й е мястото. Понякога не я виждаме с дни. Кой знае къде се скита, за да упражнява магьосническите си изкуства.

Ролф закипя от гняв. Изведнъж блъсна стола си и скочи.

— Как смеете да се противопоставяте на указанията ми!

Алис изписка уплашено и притисна устата си с две ръце.

— Прощавайте! Бях забравила, че ми забранихте да говоря за нея. Но това е истината!

— Езикът ви издава ревност.

Алис изпъна рамене.

— Не мога да ревнувам копелето на една курва.

— Махнете се от очите ми! — заповяда грубо той. — Ядосахте ме.

Алис побледня и избяга нагоре по стълбата към покоите си.

Ролф се обърна към Ателстън.

— Защо лейди Алис мрази толкова сестра си? — Той говореше с приглушен глас и само седящите наблизо мъже го чуха.

— Правилно сте забелязали, милорд — отговори спокойно възрастният мъж. — Тя ревнува.

— Ако не беше толкова зла, щеше да е приятна гледка за окото.

— Не е виновна само тя. Причината е в майка й.

— Разкажете ми. — Ролф се отпусна отново на стола си.

— Граф Елфгар обичаше първата си жена повече от всичко на света. Лейди Мод му роди двама чудесни сина, силни и здрави момци. Ала скоро се разболя и не можеше да посреща съпруга си, както подобава на добрата жена.

Ролф вдигна рамене.

— В това няма нищо необичайно.

— Старият граф продължи да я обича с цялото си сърце. Не си потърси други жени.

Ролф се засмя скептично.

— Така ли? А нима Сейдри не е доказателство за противното?

— Едва след много години граф Елфгар се утеши с красивата доячка Ени, майката на Сейдри. Мод беше на умиране и графът беше болен от отчаяние. Ени беше красива, млада и обичаше да се смее. След смъртта на Мод се роди Сейдри, весело, здраво момиченце. Елфгар обичаше малката си дъщеря, бих казал дори, че я обожаваше. Той предложи на Ени да се омъжи за главния надзирател на крепостните, но Ени обичаше само графа и отказа да вземе друг. Остана в кухнята и Сейдри израсна в къщата. Беше навсякъде: в кухнята, в залата, в оборите, бродеше из горите. Хората знаеха, че е дъщеря на графа и тъй като не беше от благороден произход, тя се ползваше с всички свободи. Баща й я обичаше, братята й я обожаваха и всичко щеше да свърши добре, ако графът не беше взел за съпруга лейди Джейн, майката на Алис.

— Какво стана после?

— Граф Елфгар, който се бе влюбил в младата слугиня, съзнаваше, че не може да я направи своя законна съпруга, но пожела да има още законни наследници и се ожени за Джейн, която му донесе земите по северната граница. Това стана една година след раждането на Сейдри. Джейн беше пълна противоположност на Ени: студена, злобна и изпълнена с омраза особено когато разбра, че съпругът й има любовница и не е в състояние да се откаже от нея. Джейн му роди Алис, но Елфгар продължи да намира утеха при Ени. Престана да посещава леглото на съпругата си, но продължи да се отнася към нея с уважение. Джейн мразеше съперницата си и дъщеря й. Алис бе закърмена от най-ранни години с отровата на майка си. Тя намрази сестричката си още преди да е проходила.

— Графът не е ли имал и други жени?

— Нашият господар беше необикновен човек. Имаше нужда от една-единствена жена, която да го обича искрено и пламенно. След смъртта на Мод той обичаше само Ени. Сейдри е единственото му незаконно дете.

— Лейди Алис се опита да ми втълпи, че Сейдри е само едно от безбройните незаконни деца на баща й.

— Може би тя вярва в лъжите си, а може би и не.

— Вие сте мъдър като годините си, саксонецо.

— А вие сте по-мъдър от годините си, норманино.

Ролф се усмихна едва забележимо и Ателстън отговори на усмивката му.

— Вярно ли е, че Сейдри изчезва за цели дни? — Тази мисъл му беше крайно неприятна. Особено когато стомахът му се преобърна от тревога.

— Рядко се случва. — Ателстън го погледна пронизващо. — Задавате твърде много въпроси за сестрата, милорд.

Ролф срещна открито погледа му.

— Тя е красива жена. В началото вярвах, че именно тя ми е обещана за съпруга. При дадените обстоятелства мисля, че това е разбираемо.

— Не се ли боите от злия й поглед?

Ролф се изсмя сухо.

— И вие ли я смятате за вещица?

— О, да, тя е вещица — отговори съвсем сериозно Ателстън. И баща й го знаеше. Но е добра вещица.

— Тя е жена от плът и кръв и има нужда от мъж. — А предателското сърце му подсказа: моята жена, създадена е за мен.

— Напълно сте прав, милорд. Но тази нощ тя упражнява магьосническата си сила.

— Какво, за бога, искате да кажете? — изгърмя Ролф и юмрукът му тресна по масата с такава сила, че съдовете се разклатиха.

— Тази нощ Сейдри броди из гората, за да събере необходимите билки за Тор.

— Обяснете думите си, саксонецо.

Ателстън съвсем спокойно разказа на възбудения Ролф кой беше Тор и как беше пострадал.

— Значи това момиче броди нощем из гората, и то без придружител, само за да събере лековити треви за някакво си старо куче? — попита смаяно Ролф. В следващия миг скочи и заповядана хората си да привършат с вечерята. — Веднъж завинаги ще сложа край на нощните й скитания!