Бренда Джойс
Завоевателят (20)

20

Гай отведе Сейдри в къщата и двамата влязоха в голямата зала. Алис, която играеше с двете си рунтави кученца, вдигна учудено глава. Гай се обърна към Сейдри:

— Чакайте го тук.

Сейдри сведе поглед. Сърцето й беше пълно с отчаяние. Моркар беше хвърлен в подземието зад къщата. Освен това беше ранен. Някой трябваше да се погрижи за раните му. А тя беше длъжна да му помогне да избяга!

Алис, която милваше копринената козина на кученцето си, попита пронизително:

— Какво става тук? Защо моят господар е пожелал да го чакаш?

— Появи се Моркар, Алис — отговори беззвучно Сейдри. — Норманинът го взе в плен.

Алис пое шумно въздух.

— Ами Едуин?

Сейдри хвърли мрачен поглед към Гай.

— В този момент Едуин препуска към Елфгар начело на сто воини, за да прогони норманина в морето!

Ролф влезе в залата със звънтящи шпори. Лицето му беше напрегнато, очите искряха.

— Разкажи ми повече, скъпа — проговори учтиво той.

Сейдри се извърна рязко.

— Нали ме чухте!

— Вярно ли е това? — изкрещя Алис и закърши ръце.

Сейдри се обърна към нея.

— Как не те е срам! Единственото, което те притеснява, е, че връщането на братята ни би могло да осуети сватбата ти. Винаги ли мислиш само за себе си?

— За кого другиго да мисля, Сейдри? Може би за теб? Ти, която мърсуваш с годеника ми! Да не мислиш, че не знам? Ти искаш да попречиш на сватбата ни само защото го искаш за себе си. Не заради Едуин!

— Стига! — изръмжа Ролф. — Лейди Алис, оставете ни сами. И ти, Гай.

Алис се изчерви като рак, понечи да каже нещо, но само щракна пръсти и излезе от залата, следвана от кученцата си. Гай също се оттегли. Сърцето на Сейдри биеше болезнено в ребрата й. Какво ли възнамеряваше норманинът?

Погледът му беше леден.

— Моите съгледвачи не откриха и следа от сто въоръжени саксонци, Сейдри. Искам да узная истината!

Младата жена преглътна буцата страх, която беше препречила гърлото й.

— Скрили са се. Но не знам къде.

Мъжът я гледаше мълчаливо. Сейдри се опита да скрие треперещите си ръце в гънките на полата.

— Би трябвало да те е страх — проговори опасно тихо Ролф. — Да изпитваш смъртен страх.

Тя трябваше да го помоли за прошка даже ако това означаваше да падне на колене пред него. Но нямаше да го направи. Никога. Само го погледна, без да мръдне от мястото си, с разширени от ужас тъмносини очи.

— Храня опасението, че твоето присъствие в дома ми е като на змията в градината — каза след малко Ролф.

Сейдри не отговори.

— Вероятно знаеш — продължи мрачно мъжът — какво е наказанието за измяна?

Сърцето се качи в гърлото й и едва не я задуши. Дали щеше да заповяда да я бичуват? Или направо щеше да я прати на бесилката? Тя навлажни пресъхналите си устни.

— Да. — Гласът й едва се чуваше.

Ролф се заразхожда напред-назад като лъв в клетка. Мълчанието продължи безкрайно, като ставаше все по-мъчително. Най-сетне той се обърна и я прониза с поглед.

— Но не е измяна, ако случайно си срещнала брат си в гората.

Коленете й омекнаха. Какво облекчение!

— Сейдри!

— Да, милорд.

— Ти ме омагьоса, затова ти прощавам, но те предупреждавам, че следващия път няма да има милост. Ако извършиш предателство, ще бъдеш наказана като предателка. Разбра ли ме?

Кръвта пулсираше в слепоочията й. Тя преглътна мъчително и успя да произнесе едва чуто: „Да“.

— Разбра ли ме? — повтори рязко той. И на неговото слепоочие пулсираше вена.

— Да — прошепна тя.

— Тогава се махни от очите ми, преди да съм променил решението си.

Сейдри скръсти ръце на гърдите си.

— Милорд?

Очите му святкаха от гняв.

— Сейдри…

— Моля ви… може ли да превържа раните на брат си?

— Не! Излез оттук!

Сейдри се обърна, направи няколко колебливи крачки в посока към вратата, после изведнъж побягна. Щом излезе на чист въздух, тя се облегна на една бъчва и се опита да спре треперенето на тялото си. Спаси се на косъм от най-тежкото наказание и сега благодареше от все сърце на бога, на Свети Едуард в светилището му в Уестминстър и на Свети Кътбърт. Но страшната действителност оставаше: Моркар беше пленник на норманина.

И тя беше единствената, която можеше да му помогне.

Сейдри много бързо измисли как да улесни бягството на Моркар.

Щеше да поръси яденето на войника, който го пазеше, със стрити билки. Той щеше да заспи, след което тя щеше да отвори вратата на затвора и да освободи брат си. Конят щеше да го чака в горичката.

След това всичко зависеше от него.

Дотогава тя не биваше да мисли за заплахата на норманина.

Ала когато излезе от къщата и тръгна към гората, за да събере билки, Сейдри установи уплашено, че Гай върви на крачка след нея. Когато спря, и той спря.

— Сър — попита мрачно тя, — защо ме следвате като сянка?

— Лорд Ролф ми заповяда да ви придружавам навсякъде — отговори учтиво младият рицар.

Сейдри извърна лице, за да скрие стъписването си. После продължи пътя си. Щеше да събере билките, които й трябваха, а по-късно щеше да помисли как да се отърве от Гай, за да освободи брат си. Ужасът й нарасна, когато вечерта Гай пренесе нара си до нейния и се изтегна да спи. Значи норманинът беше решил да я охранява ден и нощ. Сейдри почака малко и се надигна. Когато се запъти навън, Гай я последва.

— Искам само да удовлетворя естествените си нужди — изфуча тя.

— Съжалявам, госпожице — отговори той. — Но където сте вие, там ще бъда и аз.

Побесняла от гняв, Сейдри вирна брадичка и се запъти към храстите. Гай вървеше по петите й, само учтиво й обърна гръб, докато се облекчаваше. Когато се върна в залата, яростта я заслепяваше.

Независимо от късния час — вече беше след полунощ, — тя изкачи стълбата и заудря с юмрук по вратата на голямата стая. Норманинът отвори веднага и застана пред нея чисто гол с бдителен поглед. Когато я видя, напрежението изчезна от погледа му и отстъпи място на весели искри. Сейдри се изчерви и устреми поглед към гърдите му. Гай, който стоеше зад нея, се покашля.

Ролф избухна в тих смях.

— Какво щастливо съвпадение — заговори ухилено той. — Жената от сънищата ми се яви пред мен от плът и кръв точно в момента, когато имам най-голяма нужда от нея.

Това не беше смешно, никак даже. Лицето на Сейдри пламтеше, но тя вдигна поглед и го погледна право в очите.

— Нямате ли срам? Или сте решили да се представите пред мен в целия си блясък?

Ролф отметна глава назад и отново избухна в смях.

— Всъщност би ми било много приятно да ти се покажа, Сейдри.

Гласът му прозвуча толкова изкушаващо, че сърцето й спря да бие.

Ролф се обърна към Гай.

— Чакай я долу.

— Не, останете! — възпротиви се Сейдри. Разбира се, Гай не обърна внимание на възражението й и се запъти към стълбата. Когато се обърна отново към Ролф, тя хвърли бърз поглед към слабините му и с ужас отбеляза, че членът му набъбва. — Не можете ли да се покриете?

— Защо, след като вече си тук? — отвърна шеговито той.

— Но аз съм тук не заради това, което си мислите — произнесе дрезгаво тя и отново устреми поглед към рамото му.

Ролф се обърна, влезе в стаята и посегна към панталона си. Сейдри гледаше като замаяна мускулестия му гръб и твърдия задник. За малко да забрави защо го бе потърсила в стаята му.

Ролф напъха крака в панталона си, наметна тънка риза и я покани с широк жест. Сейдри мина през прага, но остана в близост до вратата. Сега, когато гневът й беше отслабнал, забеляза, че норманинът е в необичайно добро настроение. Тя хвърли бърз поглед към каната с вино на раклата и се запита дали именно в нея не трябваше да се търси причината за веселостта му. Той забеляза погледа й и се ухили.

— Желаеш ли чаша вино, Сейдри?

— Отвращавам се от норманските лозя — отговори надменно тя.

— Наистина ли?

— Да.

— Но норманските плодове носят силни семена — нима не знаеш?

— Не си играйте с думите. Знаете какво имам предвид.

Сините очи засвяткаха.

— Има нормански плодове, които със сигурност ще ти се усладят.

Сейдри отново пламна от смущение.

— Вие сте пиян!

— Имам всички основания да празнувам.

— О, да — каза горчиво тя. — Можете да представите главата на брат ми пред онова копеле, вашия крал.

Веселостта му изчезна.

— Точно така.

— Искам да ме освободите от присъствието на Гай. Нямам нужда от пазач.

— Значи искаш, така ли? — Мъжът вдигна развеселено едната си вежда.

— Исках да кажа, моля ви за това — побърза да се поправи тя.

Той се облегна лениво на перваза на камината и я повика при себе си.

— Можеш да поискаш от мен всичко, за което мечтае сърцето ти.

Сейдри примигна смаяно.

— Ела тук и поискай от мен онова, което желаеш, Сейдри. Тази нощ съм много щедър. — Усмивката му беше безкрайно чувствена.

Сърцето й биеше лудо, нервите й бяха опънати до скъсване.

— Не говорите сериозно.

— Напротив — възрази тихо той. — Говоря напълно сериозно. Не знаеш ли, че можеш да получиш от мен всичко, за което копнееш?

Тя го погледна невярващо.

— Особено… — Погледът му обходи жадно стройната й фигура. — Особено когато стоиш пред мен само по тънка риза, когато очите ти са потъмнели от гняв, а пълните ти устни са леко отворени… може би дори за мен…

Сейдри потрепери.

— Разпусни косата си — помоли той с мекия глас, от който тя се боеше като от огън.

— Какво?

— Никога не съм я виждал разпусната. Искам да те видя. Направи ми това удоволствие, Сейдри.

— Не съм дошла да ви правя удоволствие — проговори със стегнато гърло тя. — Дойдох да ви помоля да ме освободите от охраната на сър Гай. Той не ме изпуска от очи дори когато отивам да удовлетворя естествените си нужди. Това е унизително.

Погледът му се плъзна по закръгленостите й с видима наслада.

— Не ти вярвам — проговори провлечено той.

Сейдри се изчерви.

— Разпусни косата си — прошепна нежно той. — Моля те.

Норманинът не й заповядваше, той молеше. Думичката се плъзна от устата му като мед, но тя бе сигурна, че я употребява извънредно рядко. Въпреки това не можеше да изпълни желанието му.

Преди да е осъзнала какво става, Ролф застана пред нея и развърза панделката, която държеше плитката й. Сейдри не посмя да се помръдне, не посмя дори да си поеме дъх, когато пръстите му разплетоха сръчно дебелата плитка и разпуснаха копринената медноцветна коса по раменете и гърдите й чак до хълбоците.

Тя не можеше да отмести очи от пламтящия му поглед. От гърлото му се изтръгна дрезгав звук, много подобен на стон. Тя трябваше да му избяга, докато имаше сила да го стори. Гърбът й се удари във вратата, но мъжът я последва и отново зарови пръсти в прекрасната й коса.

— Загубен съм — прошепна едва чуто той и тя го погледна изумено. — Аз съм безвъзвратно загубен.

Ръцете му обхванаха тила й.

— Ти ме омагьосваш, Сейдри.

Всъщност той ме омагьосва, помисли си тя. Големите му ръце бяха толкова топли. Погледът й се впи в устата му, която беше съвсем близо, и тя си пожела да усети целувката му. В този миг в съзнанието й изникнаха два неканени образа: на Алис, която спеше в стаичката над голямата зала, и на Моркар, който беше заключен във влажното подземие. Те я накараха да се отдръпне.

— Не ме докосвайте, моля ви!

— Една целувка — пророни дрезгаво той. — Само една целувка, Сейдри.

Той я притегли към себе си. Тя направи безпомощен опит да се освободи, но той не го забеляза. Изстена гърлено и завладя устните й. Устата му я засмука и устните й се отвориха като от само себе си, меки и покорни. Тялото й се отпусна и се сгуши в него.

Устните му продължиха към шията й и тя се изви, за да му се предложи. Той я милваше с устни и език и издаваше гърлени звуци. Устата му намери ухото й.

— Искам те, Сейдри — прошепна пламенно той. — Тази нощ, сега, като насън. — Ръцете му се стегнаха около нея, той я притисна към вратата, отри хълбоците и възбудената си мъжественост в горещото й тяло. — Кажи да, Сейдри — настоя той и целуна нежната кожа на тила й. — Тази нощ е само наша, Сейдри, скъпа моя. — Той я вдигна на ръце.

Сейдри беше като упоена и не забеляза как я отнесе на леглото. Никога преди това не я беше молил, никога не бе проявявал нежност и пламенност. Винаги заплашваше, настояваше, изискваше подчинението й, сякаш бяха на война. А сега се държеше като нежен любовник — и тя се поддаде на изкушението. Знаеше какво предстои и го искаше.

А той, воинът с непогрешим инстинкт на роден победител, също го знаеше. Положи я меко върху широката постеля.

— Моля те — прошепна дрезгаво той, помилва гърдите й и легна върху нея.

Съвестта й отново се обади. Гневният поглед на Моркар я прониза. Той беше пленник, норманинът щеше да го обеси. Мъглата на чувственото опиянение се вдигна, силата на волята се върна.

Отчаяна, тя го отблъсна от себе си.

— Не! Не, никога! Аз ви мразя, норманино! Брат ми гние в затвора, сестра ми спи в съседната стая. Утре ще се венчаете за нея и ще споделите леглото й. Кога ще обесите Моркар? Наистина ли очаквате да ви се подчиня?

Мъжът лежеше върху нея, но бе престанал да я милва. Дъхът му излизаше на мощни тласъци.

— Значи идваш при мен посред нощ, а после ме отблъскваш? — попита опасно тихо той. — Играеш опасна игра, Сейдри. Съвсем малко ми остава, и ще те взема. Нищо няма да ме спре. — Той се потърка заплашително в слабините й.

Сейдри лежеше скована и неподвижна. Желанието й отстъпи място на леден страх.

— Алис чува всяка дума.

— Тя спи.

— Съмнявам се. Аз ще се разпищя и годеницата ви няма да се зарадва, когато види как бъдещият й съпруг насилва собствената й сестра.

— Само преди минута нямаше да бъде насилие.

Сейдри преглътна горчивата истина.

— Загубих си ума, но това няма да се повтори. Пуснете ме!

— Ти ме подлудяваш! — процеди през зъби той и притисна устни в косата й. Тялото му падна тежко върху нейното, членът му пулсираше до бедрото й. — Това е мъчение — изръмжа той. — Най-ужасното мъчение.

Сейдри не смееше да се помръдне, за да не предизвика гнева му. След като разумът й се върна, тя се уплаши ужасно, че сестра й, чиято стая беше съвсем близо, е подслушала цялата сцена.

Сейдри не можеше да надделее вътрешното си раздвоение. Трябваше да остане спокойна и да се възползва от желанието на норманина да я има! Но не се чувстваше достатъчно силна и се боеше, че в решаващия момент пак ще я обземе грешно желание.

Тялото му й тежеше. Тя беше пленница в леглото му. По някое време усети как той се отпусна и прегръдката му се разхлаби. Сейдри се опита да се измъкне изпод него, за да се освободи. Хватката му веднага се стегна. Той не искаше да я пусне. Тя стисна зъби и остана да лежи неподвижна, зачака страхливо следващата чувствена атака.

Но тя не дойде. Ролф опря лице до бузата й, ръцете му я притиснаха към силното тяло. Въздъхна няколко пъти, после дишането му стана равномерно и дълбоко. Сейдри наостри уши. Нима беше заспал? Толкова ли много вино беше изпил?

Мислите й отново потекоха бързо, дори трескаво.

Норманинът спеше, Гай беше долу в залата, тя беше свободна, без охрана. Сърцето й биеше до пръсване. Гай беше убеден, че тя е в леглото на норманина. Можеше да се спусне от прозореца по въже от усукани чаршафи, да приспи пазача на затвора с упойващо питие, да приготви кон и да освободи Моркар…

Сейдри се измъкна предпазливо изпод заспалия мъж. Скочи от леглото, промъкна се на пръсти до вратата и се ослуша. В къщата цареше тишина. Ако Алис беше будна и беше подслушала сцената в покоите на норманина, нека продължи да си мисли най-лошото. Свободата на Моркар беше много по-важна.