Аманда Куик
Любов по неволя (28)

27

— Знаела е, че той не я обича, но е вярвала, че двамата са свързани с нещо много по-важно и по-трайно — разказваше Лавиния.

— Метафизична връзка, искате да кажете? — Джоан вдигна вежди и в погледа й се изписа презрение. — С мъж като Невил? Бедната жена е живяла с илюзии.

— Не знам дали е виждала споразумението им в светлината на метафизиката. — Лавиния остави чашата си на масичката. — Съмнявам се. Тя употреби думата партньорство.

— Проклятие. — Тобиас, който се бе разположил удобно в най-голямото кресло, й хвърли мрачен поглед. — Точно тази дума ли трябваше да използваш?

— Констанс е вярвала, че е незаменима за своя съпруг. Че той е имал нужда от нея. Във всеки момент от живота си — тайния и явния. — Лавиния се обърна към Джоан и продължи: — Тя се е смятала за интелигентния партньор. За водач и движеща сила на съвместната им работа. Тя е разработвала стратегията. Тя е уреждала всички възникващи въпроси.

— Тя е отровила Филдинг. — Джоан се взираше мрачно в чая си.

— Вече се разбрахме, че бедната жена е луда — напомни й меко Лавиния.

— Точно така. — Тобиас скръсти ръце в скута си. — Затова семейството я прибра в строго охранявана частна лудница. Ще остане там до края на живота си. Никой няма да обръща внимание на безумните й приказки. Ще крещи и ще бушува на воля.

Джоан вдигна глава от чая си.

— Освен това е убила няколко от любовниците на Невил. И се е опитала да ме подмами и да ме убие вечерта на бала.

— Години наред е понасяла стоически любовните истории на съпруга си — обясни Лавиния. — Внушавала си е, че те са без значение. Както за него, така и за нея.

Джоан изкриви лице.

— И е била права.

— Така е — кимна Лавиния. — Успяла е да убеди себе си, че връзката й с Невил е по-важна от плътското удоволствие, което той е намирал при другите жени. Удоволствието е преходно. Освен това, доколкото разбрах, то е било за нея само болка. Тя не е понасяла страстта и не я е искала.

Тобиас промърмори нещо неразбрано. Лавиния го погледна въпросително, но той не си направи труда да повтори думите си. Тъмният му, загадъчен поглед се отправи към огъня. Лавиния се обърна отново към Джоан.

— Ако се вгледаме малко по-внимателно в сърцето на бедната жена — продължи тя, — ще открием, че Констанс е мразила другите жени. Когато е разработила стратегията си да издигне Невил за водач на Блу Чеймбър, вече е имала убедително извинение да се отърве от тях. Просто е внушила на Невил, че нещастните жени представляват потенциална заплаха за издигането му.

— Невил е знаел какво прави тя — намеси се Тобиас. — И е бил съгласен. Несъмнено е подкрепял доводите й за убийствата. И е харесвал скулптурите. Доставяло му е извратено удоволствие да ги гледа. Като си спомням срещата ни в нощта, когато го накарах да направи признание, разбирам, че в действителност не призна да е извършил убийствата. Каза само, че знае за всички убити жени.

— Мръсната работа е била предоставена на Констанс. — Лавиния се загледа в огъня. — Тя е била щастлива да урежда тези дребни проблеми вместо него. Ала когато е прочела дневника и е установила, че някога Джоан е имала връзка със съпруга й, е изгубила контрол над страха и гнева си.

Джоан тъжно поклати глава.

— Прави сте. Тази жена наистина е луда.

— Лудите развиват своя логика — напомни й кротко Лавиния. — Констанс бързо се е убедила, че вие представлявате сериозна заплаха за връзката й с Невил. Опасявала се е, че когато Невил поеме контрола на Блу Чеймбър, двамата ще се върнете към интимната си връзка.

По тялото на Джоан пробяга тръпка.

— Как е могла да си помисли, че ще се върна при този ужасен мъж? Аз се отвращавам от него.

— Тя го е обичала по свой начин — обясни тихо Лавиния. — Не е била в състояние да си представи, че някоя друга жена не го иска.

Тобиас се раздвижи и протегна скования си крак към огъня.

— В объркания й ум вие сте единствената между някогашните му любовници, която би могла да го отнеме от нея. Защото можете да предложите всичко онова, което му дава тя, и дори още повече.

Джоан поклати глава.

— Толкова е тъжно.

Лавиния се покашля.

— Наистина. Когато е прочела съобщението, което днес следобед изпратих на Тобиас, е осъзнала, че не съм спряла разследванията си. Стигнала е до къщата на мисис Воун няколко минути преди мен, защото е дошла със собствената си карета. Заради дъжда аз не намерих наемна карета и трябваше да вървя пеша. Сигурно е влязла и е ударила мисис Воун с машата.

— Какво щастие, че художничката не е пострадала сериозно — промълви Джоан.

— Мисис Воун ми каза, че гъстата коса и дебелото боне са отнели част от силата на удара. Свлякла се на пода, но въпреки ужаса си съобразила, че трябва да се престори на мъртва. Мисля, че аз пристигнах тъкмо навреме, за да предотвратя втория удар.

Джоан се обърна към Тобиас.

— Как стана така, че пристигнахте точно навреме в изложбения салон на мисис Воун? Нали съобщението на Лавиния не е стигнало до вас?

Тобиас се усмихна.

— О, разбира се, че ме намери. Момчето продало съобщението на шпионина на лейди Невил, но като истински малък бизнесмен го донесе после и на мен. За съжаление това означаваше доста голямо закъснение.

— Разбирам. — Джоан стана и изпъна ръкавиците си. — Това най-после е краят, нали? Много се радвам, че сте жива и здрава, Лавиния. Искам още веднъж да изразя благодарността си за всичко, което вие и мистър Марч направихте за мен.

— Както вече ви казах, това е част от услугата — отговори Лавиния и също се изправи.

Джоан се усмихна.

— Онова, което ви казах вчера, все още е в сила. Аз съм ви много задължена. Ако има нещо, което бих могла да направя за вас, моля ви да дойдете при мен.

— Благодаря ви — отговори Лавиния. — Но не мога да си представя, че ще ми се наложи да потърся вашата помощ.

— Аз също. — Тобиас стана и раздвижи скования си крак. После отиде до вратата, за да я отвори пред Джоан. — Но Лавиния и аз ценим високо великодушното ви предложение.

В очите на Джоан светна задоволство, примесено с лека подигравка. Мина през вратата, но в коридора отново спря.

— Ще бъда много разочарована, ако не ме включите в някои от бъдещите си разследвания. Моля ви, имайте предвид желанието ми. Убедена съм, че ще е безкрайно забавно.

Лавиния загуби ума и дума. Тобиас не реагира.

Джоан наклони глава за сбогом, обърна се и се запъти към входната врата, където мисис Хилтън чакаше да я изведе.

Тобиас затвори вратата на кабинета и отиде до витринката, където Лавиния съхраняваше бутилката с шери. Напълни две чашки и безмълвно подаде едната на партньорката си. После се настани отново в своето кресло.

Двамата дълго седяха мълчаливо един до друг и се взираха в танцуващите пламъци в камината.

— През нощта, когато намерих писмото на Карлайл, което изобличаваше Невил, се почувствах избраник на щастието — заговори тихо Тобиас. — Но веднага си помислих, че може да е фалшификат. Че нарочно са го сложили на място, където всеки би могъл да го намери. Или поне човек, който знае как да търси.

— Само някой, решен да унищожи Невил, би могъл да направи подобно нещо.

— Твърде възможно е лейди Невил да е сложила писмото на място, където да го открият — кимна Тобиас.

— В началото на тази история лейди Невил е искала само мисис Доув да умре. Не е искала смъртта на мъжа си, докато не е станало очевидно, че е унищожил всичките й честолюбиви планове.

— Има още един човек, който знаеше, че в онази нощ ще претърся къщата на Невил. Човек, който разполага с подходящите криминални връзки, за да вкара едно фалшифицирано писмо в дома на високопоставена личност и да го скрие в спалнята на господаря.

Лавиния го погледна втренчено.

— Точно така.

Отново настана мълчание.

— Спомняш ли си, че веднъж споменах пред теб другите слухове, за които Смайлинг Джек ми разказа в „Грифон“? — попита след малко Тобиас. — Слуховете за битката в подземния свят кой да контролира Блу Чеймбър.

— Спомням си. — Лавиния отпи глътка шери и остави чашата си. — Тогава предположих, че фантастичната история, която ти е разказал Джек, не е била нищо повече от улични слухове. Нямаше никаква причина да вярваш в необоснованите му твърдения.

— Сигурен съм, че си права. — Тобиас затвори очи, облегна глава на възглавниците и внимателно разтри ранения си крак. — Но за да се развеселим, хайде да предположим, че в слуховете за криминална война има зрънце истина. Бихме могли да извлечем много интересни заключения за изхода на този конфликт.

— Прав си. — Лавиния се поколеба за миг. — От всички онези, които имат връзка с Блу Чеймбър, остана жива само Джоан Доув.

— Първото интересно заключение.

Последва дълго мълчание.

— Тя има чувството, че ни е длъжница — обясни Тобиас с безизразен глас.

— Иска да се обърнем към нея, ако имаме нужда от нещо.

— Намира, че ще е забавно да бъде част от нашите разследвания.

Пламъците в камината весело пращяха.

— Май имам нужда от още една чаша шери — заяви след малко Тобиас.

— Аз също.