Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Лавиния Лейк/Тобиас Марч (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Slightly Shady, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 56 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?

Издание:

Аманда Куик. Любов по неволя

ИК „Ирис“

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Евелина)

1

Нервният дребосък, който му бе продал дневника, го предупреди, че шантажът е опасно занимание. Някои от записките в дневника на камериера можели да му струват живота. Може би е прав, но по-важното е, че могат да ме направят много богат, мислеше си Холтън Феликс.

От години печелеше препитанието си в игралните салони. Беше добре запознат с всички възможни рискове и още много отдавна бе проумял, че късметът не се усмихва на онези, които не притежават решителност и здрави нерви.

Аз не съм глупак, каза си той, когато потопи перото в мастилницата и написа последното изречение от своето послание. Нямаше намерение оттук нататък да печели пари с шантаж. Щеше да престане веднага щом събере достатъчно, за да плати най-належащите си дългове.

По-добре е да запазя дневника, размишляваше Холтън. Тайните, които крие, може да се окажат много полезни, ако някой ден отново изпадна в трудно положение.

Стресна го силно чукане по вратата. Погледът му спря за миг върху последния ред от заплахата, която бе съчинил толкова грижливо. Мастилено петно подчертаваше думата „съжалявам“. Гледката на унищоженото послание го ядоса. Толкова се гордееше със своите остроумни, добре обмислени и добре формулирани писма. Беше работил много, за да съгласува днешното послание с характера на получателя. От мен можеше да излезе известен писател, може би дори втори Байрон, повтаряше си горчиво той, ако обстоятелствата не ме бяха принудили да печеля прехраната си в игралните салони.

В сърцето му се надигна гняв. Всичко щеше да бъде много по-лесно, ако животът не беше толкова несправедлив. Ако баща му не беше убит на дуел след спор при игра на карти. Ако отчаяната му, загубила всяка надежда майка, не бе умряла от треска малко преди синът й да навърши шестнадесет години. Ако беше имал по-добро детство, сигурно щеше да постигне много в живота. Щеше да се движи в най-изисканото общество, да има много приятели. За съжаление го лишиха от предимствата, които имаха другите мъже.

Затова беше принуден да се грижи сам за оцеляването си. Затова беше стигнал до изнудване. Но един ден със сигурност щеше да заеме мястото, което му се полагаше. Закле се, че ще го постигне. Един ден…

На вратата отново се почука. Някой от кредиторите му, без съмнение. Беше оставил разписки за дълг във всички игрални салони в града.

Холтън смачка писмото в юмрук и стана. Прекоси с две крачки малката стая, застана пред прозореца, вдигна завесата и погледна навън. Улицата беше пуста. Който и да бе почукал, явно се бе отказал да говори с него. Но на стълбата лежеше пакет.

Холтън отвори вратата и се наведе да вдигне пакета. В този миг забеляза края на тежко палто. От сянката изникна едра фигура.

Тежката маша улучи главата му със смъртоносна точност. Светът на Холтън Феликс се пръсна на хиляди парченца. Ударът заличи с един замах всичките му неизплатени дългове.