Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Quo vadis, 1895 (Пълни авторски права)
- Превод от полски
- , 1980 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,7 (× 108 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Хенрик Сенкевич. Quo vadis
„Народна култура“, София, 1980
Редактор: Иван Голев
Przelozyli z polskiego A. Ganczewa-Zografowa, K. Kujew i L. Andrejczin
Henryk Sienklewicz. Quo vadis
PIW, Warszawa, 1968
Издание:
Автор: Хенрик Сенкевич
Заглавие: Quo vadis
Преводач: Анастасия Ганчева-Зографова; Кую Куев; Любомир Андрейчин
Език, от който е преведено: полски
Издание: второ
Издател: Народна култура
Град на издателя: София
Година на издаване: 1980
Тип: роман
Националност: полска (не е указано)
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5802
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Quo vadis (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
Тази статия е за романа. За други значения вижте Quo vadis (пояснение).
| Quo vadis | |
| Quo vadis | |
 | |
| Други имена | Камо грядеши |
|---|---|
| Автор | Хенрик Сенкевич |
| Създаване | |
| Първо издание | 1895 г. Полша |
| Оригинален език | Полски |
| Вид | Роман |
| Издателство в България | „Народна култура“, 1971 г. |
| Преводач | Анастасия Ганчева-Зографова, Куйо М. Куев, Любомир Андрейчин |
| Quo vadis в Общомедия | |
Quo vadis (на полски: Powieść z czasów Nerona; от латински – „Къде отиваш“) е исторически роман на полския писател Хенрик Сенкевич от 1895 г. Заглавието е заимствано от житието на Симон Петър, който напускайки Рим, среща Христос и го пита: „Господи, къде отиваш?“. След като Христос отговаря, че се връща в Рим, за да бъде разпънат отново на кръста, Петър се отказва да напусне Рим и се връща, за да приеме мъченическата смърт.
Действието се развива в античен Рим, около 64 г., по времето на император Нерон. Това е изключителната история за падението на една от най-великите империи, за разврата и падението на ценностите, но и за спасението (в лицето на новата християнска вяра).
Главни действащи лица са: император Нерон, Петроний, Виниций, Лигия.
Романът носи на Хенрик Сенкевич Нобелова награда за литература през 1905 г.
Сюжет
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
Младият августианин Марк Виниций се влюбва в Лигия, дъщеря на вожда на едно от варварските племена, граничещи на север с Римската империя. Тя е изпратена като заложница в Рим като гаранция за мир като съвсем малко момиче и е израснала в дома на Авъл Плавций, бивш римски военачалник. Жената на Плавций – Помпония Грецина, е тайна християнка и възпитава Лигия в духа на новото учение. Виниций е влюбен до полуда и иска на всяка цена да има Лигия. Чичо му Петроний, влиятелен патриций, ползващ се с доверието и приятелството на Нерон, успява да уреди насилственото преместване на Лигия в дома на Виниций. Лигия, въпреки че също е тайно влюбена във Виниций, не желае да напуска дома на Плавций и да става наложница на младия патриций заради християнската си вяра. Тя успява да избяга от Виниций и се скрива в един от бедните римски квартали заедно с верния си слуга Урс. Отчаяният Виниций успява да я намери след дълго търсене, но силният Урс го наранява сериозно. Въпреки всичко лошо, сторено от Виниций в безумното му търсене, християните го приемат приятелски и го лекуват дълго време, водени от филантропичните си възгледи. Младият августианин е силно впечатлен от новото учение, проповядващо мир, любов и обич към враговете, непознати на неговото войнишко сърце. В бедната колиба, където е лекуван, живеят Лигия, Урс и Апостол Петър, един от учениците на Христос, който запленява душата на Виниций с думите си, кръщава го и благославя любовта на младия патриций и Лигия.
Безгранично щастлив, Виниций отива по задължение заедно с императора в Анций, градче близо да Рим. Цезарят, за когото са по-важни музиката и изкуството, отколкото римския народ и държавата, желае да бъде велик артист и да остави диря в историята, задминавайки Омир, Вергилий и Орфей.
Докато Виниций заедно със свитата на Нерон е в Анций, в Рим избухва страшен пожар. Понася се слух, че императорът, търсейки поетично вдъхновение, е запалил града. Виниций веднага заминава за Рим. В пламъците на пожара младият августианин търси отчаяно Лигия и я намира в християнската общност, приютила се край града след чудовищното бедствие. Императорът, уплашен от надигащото се народно недоволство, стоварва вината за подпалването на пожара върху християните. Почти всички християни са заловени и пратени в римските затвори, очаквайки още по-страшна съдба. Нерон организира невиждани дотогава зрелища, за да угоди на римската тълпа, която се ръководи от максимата „Хляб и зрелища“. На арените в специално построени амфитеатри християните са разкъсвани от диви животни, разпъвани на кръст, избивани от гладиаторите и запалвани като факли. Христовите слуги посрещат смъртта безстрашно и смело, мислейки единствено за мъките на Агнеца и очакващия ги след мъченическата смърт живот. По-голямята част от християните в Рим са избити, а Лигия лежи в Мамертинската тъмница заедно с верния си слуга Урс. Жестокият император подготвя страшно зрелище: на арената Лигия е завързана за огромен бик, а Урс трябва да го пребори, за да я спаси. Пред любопитните погледи на римския народ и пред ужасения взор на Виниций се разиграва епична битка. Огромният лигиец хваща бика за рогата и след титанична болба успява да убие бика с голи ръце и да спаси Лигия. Римският народ е възхитен, а Нерон е принуден да освободи Лигия пряко волята си. Двамата влюбени заминават за Сицилия, където да бъдат в безопасност.
Нерон продължава да преследва християните, а след като разкрива заговора на Пизон, екзекутира голям брой влиятелни патриции. Самият Петроний е принуден да се самоубие. Над апостолите Петър и Павел от Тарс надвисва голяма опасност. Петър решава да избяга от Рим, за да се спаси от сигурна смърт. Но по пътя среща ослепително видение – неговият учител Исус Христос. Петър Го пита: „Quo vadis, Domine“ („Къде отиваш, Господи?“). Исус му казва, че отива в Рим, за да бъде разпнат втори път, понеже след бягството на Петър няма кой да пасе божието стадо. Тогава апостолът решава да се върне в Рим. След няколко дена е разпънат на кръст на Ватиканския хълм, а над лобното му място днес се издига катедралата, носеща неговото име. Апостол Павел също загива мъченически за Христовата вяра.
Но заедно с хилядите мъченици започва да загива и управлението на Нерон. Народното недоволство се изражда в бунт на галските и испанските легиони под предводителството на Галба, а императорът е принуден да бяга. За да не бъде заловен от преследвачите си, той се самоубива.
Герои
В романа се появяват:
- Августианци – най-близките хора от кръга на император Нерон (съветници).
- Патриции – могъщи римски семейства в сената, заемат най-високите длъжности, участват във военни експедиции.
- Римски граждани – свободни хора, но не особено богати (търговци, занаятчии, а също и свободни бедни).
- Роби – често военнопленници, нямат права, сред тях се открояват гладиаторите.
Исторически герои[1]
- Клавдия Акте – освободена робиня и любовница на Нерон, тя погребва тялото на императора.
- Авъл Плавций – консул, управител на Панония и на Британия, съпруг на Помпония Грецина.
- Лукан – поет, племенник на Сенека, близък спътник на Нерон. Участва в заговора на Пизон, за което е осъден на смърт и се самоубива.
- Нерон – римски император, управлявал в годините 54 – 68. През 65 г. той брутално потушава заговора на Пизон срещу себе си. Той се самоубива във вилата на освободения Фаон.
- Св. Апостол Павел
- Петроний – elegantiae arbiter, учител по добър вкус, римски патриций, обект на завист на Тигелин, замесен в заговора на Пизон, се самоубива. В творчеството на Сенкевич той е чичо на Марк Виниций, епикуреец, естет и отказва да участва в сюжета.
- Св. Апостол Петър
- Пизон – консул, през 65 г. водач на заговора срещу Нерон.
- Помпония Грецина – съпруга на Авл Плавций, според съобщението Тацит всъщност е бил изправен пред съда от съпруг поради подозрение в изповядване на чуждестранно суеверие.
- Попея Сабина – втората съпруга на Нерон, също негова жертва – умира по време на втората си бременност, изритана от императора.
- Луций Аней Сенека – поет, писател, римски философ стоик, бивш учител на Нерон. Участник в заговора на Пизон, той се самоубива.
- Тигелин – преториански префект, верен поддръжник на Нерон, съперник на Петроний за благосклонността на императора.
- Веспасиан – по-късно римски император, управител на Африка по времето на Нерон. Той се прочува с това, че дреме по време на представленията на императора, за което изпада в немилост[2].
- Вестин – консул, първата му съпруга е Стацилия Месалина, първоначално една от най-близките приятелки на Нерон, след това убита от него.
Измислени герои
- Марк Виниций – римски патриций, военен трибун. Влюбва се в Лигия и става християнин под нейното влияние.
- Лигия (Калина) – дъщеря на предводителя на варварското племе лигии, заложник в Рим, отгледана от Авъл Плавций и Помпония Грецина. Християнка, обичана от Марк Виниций. Тя обаче отказва да стане любовница на Виниций и бяга с помощта на Урс. Благодарение на нея младият патриций претърпява трансформация, ставайки християнин. Тогава Лигия се съгласява да се омъжи за него.
- Урс – след кръщението си Урбан. Той служи на майката на Лигия, след смъртта ѝ обещава да защити дъщеря ѝ. Характеризира се с огромна физическа сила.
- Главк – от гръцки произход, лекар, християнин.
- Крисп – фанатичен християнин, много радикален, умира на кръст по време на игри.
- Юнис – робиня и любовница на Петроний, избира смъртта чрез самоубийство с любимия си, вместо освобождение и живот сред неговите богатства.
- Хилон Хилониди – гръцки философ. Живее от обучение на случайни хора и измами. Гладен е за пари – дава християни на Нерон за работа и злато, преди това е продал семейство Главк в робство. Той се обръща в края на романа (повлиян от отношението на Главк, умиращ на кръста).
- Германин Гуло – роб, възпитател и учител на Марк Виниций.
Източници
Външни препратки
- „Quo vadis“ на сайта
„Моята библиотека“
|
ХХII
Една вечер сенаторът Сцевин посети Петроний и поведе с него дълъг разговор за тежките времена, в които живееха, и за цезаря. Той говореше така открито, че Петроний, макар да бяха приятели, взе да се държи предпазливо. Изказваше недоволство, че светът се е обърнал наопаки и се е побъркал и че всичко това най-после сигурно ще свърши с бедствие, по-страшно от пожара на Рим. Говореше, че дори августианите са отчаяни, че Фений Руф, вторият префект на преторианците, едва понася, и то по принуждение, гнусната власт на Тигелин и че целият род на Сенека е крайно възмутен както от отношението на цезаря към стария учител, така и от отношението му към Лукан. Накрая започна да сочи примери за недоволството на народа, а дори и на преторианците, голяма част от които Фений Руф съумял да спечели.
— Защо говориш това? — запита го Петроний.
— От загриженост към цезаря — отговори Сцевин. — Имам далечен роднина между преторианците, който се казва Сцевин, тъй както и аз, и от него зная какво става в лагера. Недоволството расте и там… Калигула също беше луд — и виж какво стана! И ето, намери се Касий Хереа… Страшна беше тая постъпка и навярно няма нито един между нас, който би я похвалил, а все пак Хереа освободи света от едно чудовище.
— Тоест — отвърна Петроний — казваш така: „Аз не хваля Хереа, но той беше чудесен човек и нека боговете ни дадат колкото може повече такива като него.“
Но Сцевин промени разговора и започна неочаквано да хвали Пизон. Възхваляваше неговия род, благородството му, неговата привързаност към жена му, а накрая неговия разум, спокойствието му и дарбата му да предразполага хората.
— Цезарят е бездетен — каза той — и всички виждат в лицето на Пизон негов приемник. Без съмнение всеки би му помогнал да вземе властта. Обича го Фений Руф, родът на Анеевците му е изцяло предан. Плавций Латеран и Тулий Сенецион биха се хвърлили в огъня за него. А също и Наталис, и Субрий Флавий, и Сулпиций Аспер, и Афраний Квинциан, и дори Вестин.
— От тоя последния Пизон няма да има особена полза — отвърна Петроний. — Вестин се бои от собствената си сянка.
— Вестин се бои от сънища й духове — отговори Сцевин, — но той е делови човек, когото с право искат да назначат консул. Той тайно е против преследването на християните, затова не трябва да го осъждаш, тъй като и ти държиш да престанат тия безумия.
— Не за себе си, а за Виниций — каза Петроний. — Заради Виниций бих искал да спася една девойка, но не мога, защото съм загубил благоволението на Меднобрадия.
— Как така? Нима не забелязваш, че цезарят отново се сближава с теб и започна да ти говори? И ще ти кажа защо. Той се кани пак да замине за Ахея, където ще пее гръцки песни, съчинени от него. Той много се е запалил за това пътуване, но същевременно трепери при мисълта за подигравателното отношение на гърците. Мисли си, че го чака или невиждан триумф, или нечуван провал: нужен му е добър съветник, а той знае, че никой не може да му даде по-добър съвет от тебе. Това е поводът, заради който благоволението му към теб се връща.
— Лукан би могъл да ме замести.
— Меднобрадия го мрази и го е обрекъл на смърт в душата си, търси само външен повод, защото той винаги търси външни поводи. Лукан разбира, че трябва да се бърза.
— Кълна се в Кастор! — каза Петроний. — Възможно е. Но имам още един начин да си възвърна бързо благоволението на цезаря.
— Какъв?
— Да повторя пред Меднобрадия това, което ти ми каза преди малко.
— Аз нищо не съм казал! — извика с безпокойство Сцевин.
Петроний сложи ръка на рамото му:
— Ти нарече цезаря луд, предвиждаше, че Пизон ще бъде негов заместник, и каза: „Лукан разбира, че трябва да се бърза.“ С какво искате да бързате, carissime?
Сцевин пребледня и няколко мига те се гледаха един друг в очите.
— Няма да го повториш!
— Кълна се в бедрата на Киприда! Колко добре ме познаваш! Не! Няма да го повторя. Нищо не съм чул, но и нищо не искам да слушам… Разбираш ли! Животът е твърде кратък, за да има смисъл да се предприема нещо. Моля те само да посетиш днес Тигелин и да разговаряш с него толкова дълго, колкото и с мене, за каквото искаш.
— Защо?
— Защото, ако някога Тигелин ми каже: „Сцевин беше при тебе“, да мога да му отговоря: „Същия ден беше и при тебе.“
Като чу това, Сцевин счупи тояжката от слонова кост, която държеше в ръка, и отвърна:
— Нека злите уроки да паднат на тази тояжка. Ще отида днес при Тигелин, а след това на пир у Нерва. Нали ще бъдеш и ти? За всеки случай довиждане до в други ден в амфитеатъра, където ще се явят последните християни!… Довиждане!
— В други ден — повтори Петроний, като остана сам. — Значи, няма време за губене. Наистина съм нужен на Меднобрадия в Ахея, следователно може би ще се съобразява с мене.
И реши да опита последното средство.
Наистина на пира у Нерва цезарят сам пожела Петроний да седне насреща му, защото искаше да разговаря с него за Ахея и за градовете, където би могъл да се яви пред публиката с най-голям изглед за успех. Интересуваха го най-много атиняните, от които се боеше. Другите августиани слушаха тоя разговор съсредоточено, за да уловят трохи от мислите на Петроний и да ги представят по-късно за свои.
— Струва ми се, че досега не съм живял — каза Нерон — и че ще се родя едва в Гърция.
— Ще се родиш за нова слава и безсмъртие — отговори Петроний.
— Вярвам, че ще стане така и Аполон няма да бъде завистлив. Ако се върна с триумф, ще му принеса в жертва такава хекатомба, каквато никой бог досега не е получавал.
Сцевин започна да цитира стиховете на Хораций:
Sic te diva potens Cypri,
sic fratres Helenae lucida sidera,
ventorumque regat pater…[26]
— Корабът вече чака в Неапол — каза цезарят. — Бих искал да отпътувам още утре.
При тия думи Петроний стана и гледайки Нерон право в очите, каза:
— Ще позволиш, божествени, преди това да направя сватбен пир, на който ще поканя тебе пръв.
— Сватбен пир? Какъв? — попита Нерон.
— На Виниций с дъщерята на лигийския цар, която е твоя заложница. Тя наистина сега е в тъмницата, но, първо, като заложница, не може да бъде затворена и, второ, ти сам даде позволение на Виниций да се ожени за нея, а тъй като твоите решения, като решенията на Зевс, са неотменими, затова ще заповядаш да я пуснат от затвора, а аз ще я върна на избраника й.
Хладнокръвието и спокойната самоувереност, с която говореше Петроний, смутиха Нерон, който винаги се объркваше, когато някой говореше с него по този начин.
— Зная — отвърна той, като наведе очи. — Мислех за нея и за тоя великан, който удуши Кротон.
— В такъв случай и двамата са избавени — каза спокойно Петроний.
Но Тигелин дойде на помощ на своя господар:
— Тя е в затвора по волята на цезаря, а ти сам каза, Петроний, че неговите решения са неотменими.
Всички присъстващи бяха запознати с историята на Виниций и Лигия и разбираха много добре за какво става дума. Затова млъкнаха, любопитни да чуят как ще завърши разговорът.
— Тя е в затвора поради твоя грешка и непознаване на правото на народите, въпреки волята на цезаря — отвори Петроний, като наблягаше на думите си. — Ти Тигелин, си наивен човек, но и ти не можещ да твърдиш, че тя е запалила Рим, защото, дори да твърдиш това, цезарят не би ти повярвал.
Но Нерон се беше вече овладял и започна да присвива късогледите си очи с израз на неописуемо злорадство.
— Петроний има право — каза той след малко.
Тигелин го погледна изумен.
— Петроний има право — повтори Нерон. — Утре ще й отворят вратите на затвора, а за сватбения пир ще говорим в други ден в амфитеатъра.
„Пак изгубих играта“ — помисли Петроний.
И когато се върна, в къщи, беше вече толкова сигурен, че е дошъл краят на Лигия, та на следната сутрин изпрати в амфитеатъра доверен освободен роб, за да се уговори с началника на сполиариума да получат тялото на девойката, защото искаше да го предаде на Виниций.