Хенрик Сенкевич
Quo vadis (15)

XV

Петроний до Виниций:

„По доверен роб ти изпращам от Анций това писмо и при все че ръката ти е свикнала повече с меча и копието, отколкото с перото, смятам, че ще ми отговориш по същия пратеник и без излишно бавене. Оставих те на добра следа и изпълнен с надежда, вярвам, че или вече си утолил сладката жажда в обятията на Лигия, или пък ще я утолиш, преди истинският зимен вятър да е повял от върховете на Соракте над Кампания. О, мой Виниций! Нека твоя учителка бъде златокосата богиня на Кипър, а ти пък бъди учител на тази лигийска зора, която бяга от слънцето на любовта. И помни винаги, че мраморът, и най-скъпият дори, е нищо и че той получава истинска стойност едва тогава, когато ръката на ваятеля го превърне в художествено творение. Бъди такъв ваятел и ти, carissime! Да любиш само, не е достатъчно, трябва да умееш да любиш и трябва да умееш да учиш да те любят. Наслада изпитва и плебеят, и животните дори, но истинският човек по това се отличава от тях, че я превръща в едно благородно изкуство и когато я изпитва, съзнава това, съзнава каква божествена стойност има тя и така насища не само тялото, но и душата си. Често, когато си помисля колко пуст, несигурен и досаден е нашият живот, идва ми на ум, че ти може би си избрал най-добре и че не дворът на цезаря, а войната и любовта са двете единствени неща, за които си струва да се роди и да живее човек.

Във войната ти беше щастлив, бъди такъв и в любовта. А ако те интересува какво става при двора на цезаря, то аз от време на време ще ти съобщавам. И така, ние седим тук в Анций и се грижим за нашия неземен глас, но винаги чувстваме ненавист към Рим и през зимата възнамеряваме да отидем в Байе, за да излезем пред публиката в Неапол, жителите на който, като гърци, ще ни оценят по-добре от вълчето племе край бреговете на Тибър. Ще се стекат хора от Байе, от Помпей, от Путеола, от Куме, от Стабий, ръкопляскания и венци не ще ни липсват и това ще ни насърчи за пътуването до Ахея, за което се готвим отдавна. А паметта на малката Августа? Да! Още я оплакваме. Пеем химни, съчинени от нас, и ги пеем така, че сирените от завист са се скрили в най-дълбоките пещери на Амфитрита. Биха ни слушали обаче делфините, ако не им пречеше шумът на морето. Нашата болка още не се е уталожила, затова я показваме във всевъзможни пози, на които ни е научила скулптурата, като при това зорко следим дали тя ни отива и дали хората могат да доловят нейната красота. Ах, мой скъпи! Ще си умрем като шутове и комедианти.

Тук са всички августиани и августианки, без да смятаме петстотинте ослици, в млякото на които се къпе Попея, и десетте хиляди слуги. Понякога е и весело. Калвия Криспинила застарява; казват, че е измолила Попея да й позволи да се къпе веднага след нея. На Нагидия Лукан удари плесница, подозирайки я във връзка с един гладиатор. Спор проигра жена си на кости в полза на Сенецион. Торкват Силан ми предложи за Евника четири кестеняви коня, които сигурно ще спечелят надбягването тази година. Не се съгласих, а благодаря и на теб, че не я прие. Колкото за Торкват Силан, той, клетникът, не се и досеща, че вече е по-скоро сянка, отколкото човек. Неговата смърт е решена. А знаеш ли каква е неговата вина? Това, че е правнук на божествения Август. Няма спасение за него. Такъв е нашият свят.

Надявахме се, както ти е известно, Тиридат да дойде тук, а пък Вологез написа оскърбително писмо. Понеже покорил Армения, моли да му я оставят за Тиридат, ако ли не, пак няма да я даде. Чиста подигравка! Решихме — война. Корбулон ще получи такава власт, каквато имаше великият Помпей през време на войната с морските разбойници. Нерон се колебаеше: той, изглежда, се бои от славата, която Корбулон би спечелил, ако победи. По едно време мислеха да поверят върховното командване на нашия Авъл. Противопостави се Попея — добродетелта на Помпония за нея, изглежда, е трън в очите.

Ватиний ни обеща някакви си необикновени гладиаторски борби, които щял да устрои в Беневент. Гледай докъде могат да стигнат в наше време шивачите. Въпреки поговорката: ne sutor supra crepidam, Вителий е потомък на шивач, а Ватиний — роден син. Може и сам да е опъвал конеца. Истрион Алитур вчера представи великолепно Едип. Питах го да ми каже, като евреин, дали християни и евреи не е едно и също? Отговори ми, че евреите имат своя религия от древността, а християните са нова секта, която възникнала неотдавна в Юдея. По времето на Тиберий там разпнали на кръст един човек, чиито последователи се множат от ден на ден й го смятат за бог. Мисля, че те не признавали никакви други богове, а особено нашите. Не разбирам какво им пречи.

Тигелин вече явно ми показа своята неприязън. Досега все още не се е справил с мен; но той все пак има голямо преимущество. Животът му е по-мил и е по-голям негодник от мен, а това го сближава с Ахенобарба. Те двамата рано или късно ще се разберат, а тогава ще дойде и моят ред. Кога ще стане това, не зная, но понеже и без това ще стане, срокът не е важен. А дотогава трябва да се забавляваме. Животът сам по себе си не би бил лош, ако не беше Меднобрадия. Заради него човек понякога е принуден да се отвращава от себе си. Суета е да се смята борбата за неговото благоволение като някакво цирково надпреварване, като някаква игра, като някаква борба, в които победата, ласкае самолюбието на човека. Наистина често си обяснявам всичко това така и все пак понякога ми се струва, че и аз съм като Хилон и с нищо не съм по-добър от него. Когато той няма вече да ти е необходим, изпрати ми го. Поздрави от мен твоята божествена християнка и най-важното — помоли я от мое име в отношението си към тебе да не бъде риба. Пиши ми как си със здравето, разкажи ми за твоята любов, умей да любиш, учи да любят и прощавай!“

Виниций до Петроний:

„Лигия все още я няма! Ако не беше надеждата, че скоро ще я намеря, ти не би получил отговор, защото, когато животът омръзне на някого, на него не му е до писма. Исках да проверя дали Хилон не ме мами и тази нощ, когато дойде за парите на Евриций, загърнах се във войнишки плащ и тръгнах незабелязан след него и момчето, което му бях дал. Когато стигнаха до мястото, следях ги отдалеч, прикрит зад един пристанищен стълб, и се убедих, че Евриций не е измислена фигура. Долу до реката няколко десетки хора разтоварваха на светлината на факли камъни от един голям сал и ги слагаха на брега. Видях как Хилон се доближи до тях и почна да говори с някакъв старец, който след малко падна в нозете му. Другите го заобиколиха, надавайки викове на удивление. Пред очите ми момчето подаде кесията на Евриций, който, след като я взе, почна да се моли с вдигнати ръце, а до него коленичи и друг, сигурно неговият син. Хилон говори още нещо, което не можах да дочуя, и благослови както двамата коленичили, така и другите, като правеше във въздуха кръстен знак, който те вероятно почитат, защото всички коленичиха. Идваше ми да сляза при тях и да обещая три такива кесии на този, който би издал Лигия, но се боях да не попреча на Хилон и след като размислих, отидох си. Това стана около дванадесет дена след заминаването ти. Оттогава Хилон идва при мен няколко пъти. Разправяше ми, че сред християните го уважават. Каза, че ако не е намерил досега Лигия, то е, защото те, християните, в самия Рим вече били неизброимо множество, така че не всички се познават и не знаят всичко, което става между тях. Освен това били предпазливи и говорели малко; той обещава, че щом се добере до старейшините, които те наричали презвитери, щял да изтръгне от тях всички тайни. С неколцина вече се запознал и се опитвал да ги разпита, но предпазливо, да не би от привързаност да събуди подозрение и да затрудни работата. И макар че ми е тежко и вече нямам търпение, чувствам, че той има право и чакам.

Той се научил още, че те имат общи места за молитва, които често се намират извън градските порти в изоставени къщи, а дори и в аренарии. Там те отдават почит на Христа, пеят и се угощават. Такива места имало много. Хилон предполага, че Лигия нарочно не ходи там, където отива Помпония, за да може в случай на съд и разпит Помпония смело да се закълне, че не знае къде се е укрила Лигия. Може би презвитерите са я посъветвали да бъде предпазлива. Когато Хилон сам огледа тия места, ще ходя с него и аз и ако боговете ми позволят да съзра Лигия, кълна ти се в Юпитер, че този път не ще ми се изплъзне от ръцете.

Мисля постоянно за местата, където се молят. Хилон не иска да ходя с него. Страхува се, но аз не мога да седя у дома. Ще я позная веднага, дори ако е преоблечена или забулена. Те се събирали да се молят нощем. Познал бих навсякъде гласа й, всяко нейно движение. И аз самият ще отида преоблечен и ще оглеждам всекиго, който влиза или излиза. Постоянно мисля за нея и затова ще я позная. Хилон трябва да дойде утре и ще отидем. Ще вземем със себе си оръжие. Няколко мои роби, които бяха разпратени из провинцията, се върнаха с празни ръце. Но сега съм сигурен, че тя е тук, в града, може дори да не е далеч. Аз и сам посетих вече много къщи под предлог, че търся да наема някоя. При мене ще й бъде сто пъти по-добре, защото там живее цял мравуняк беднотия. Нищо няма да пожаля за нея. Пишеш, че добре съм избрал; да, избрал съм си грижа и терзание. Първо ще отидем в тези домове, които са в града, после извън градските стени. Надеждата очаква нещо от всяко утро, иначе не би могло да се живее. Ти казваш, че човек трябва да знае да люби и аз умеех да говоря с Лигия за любовта. Но сега само копнея, само очаквам Хилон и в къщи е непоносимо. Прощавай.“