Майкъл Крайтън
Състояние на страх (59)

КЪМ ЛОС АНЖЕЛИС
Понеделник, 11 октомври
18:25

В задната част на самолета Евънс пиеше мартини и гледаше монитора на стената. Имаха сателитна връзка с новинарския канал във Финикс. Водещите бяха трима, двама мъже и една жена, на извита маса. Надписът зад главите им гласеше „Загинали в каньона“ и явно се отнасяше за мъртвите мъже във Флагстаф, но Евънс беше превключил твърде късно и не успя да хване началото.

— Има и друга новина от щатския парк Маккинли, където предупреждение за порой спаси живота на триста ученици, излезли със семействата си на училищен пикник. Рейнджър Майк Родригес разказа на нашата репортерка Шели Стоун какво е станало.

Последва кратко интервю с офицер от пътния патрул, който се държа лаконично, както всъщност се очакваше. Нито Кенър, нито екипът му бяха споменати.

После показаха снимки на преобърнатия джип на Евънс, смазан на дъното на пропастта. Родригес обясни, че за щастие в колата не е имало никой, когато е била отнесена от придошлата река.

Евънс изгълта мартинито си.

После водещите отново се появиха на екрана и един от мъжете каза:

— Предупрежденията за поройни дъждове остават в сила, макар това явление да е нетипично за сезона.

— Изглежда, времето се променя — каза жената и отметна косата.

— Да, Марла, няма съмнение, че времето се променя. Повече за това ще ни разкаже нашият колега Джони Ривера.

Картината се промени — показаха по-млад мъж, явно синоптика на програмата.

— Благодаря, Тери. Здравейте на всички. Ако отдавна живеете в щата на Големия каньон, вероятно сте забелязали, че времето ни се променя. Учените потвърждават, че зад това се крие онзи стар пакостник, глобалното затопляне. Днешният порой е само един пример за бъдещите ни проблеми — все повече природни бедствия, като наводнения, торнадо и суша, всички те резултат от глобалното затопляне.

Санжонг сръчка Евънс и му подаде някакъв лист. Беше разпечатка от сведение за пресата, свалено от уеб сайта на НФПР: „… учените са съгласни, че в бъдеще ни чакат проблеми — все повече природни бедствия, като наводнения, торнадо и суша, всички те резултат от глобалното затопляне“.

— Този тип просто чете сведението за пресата? — попита Евънс.

— Така се прави в наши дни — каза Кенър. — Дори не си правят труда да променят някой и друг израз. Просто изчитат текста дума по дума. Не е нужно да казвам, че всичко това не е истина.

— Тогава какво предизвиква увеличението на природните бедствия в световен мащаб?

— Няма такова увеличение.

— Това доказано ли е?

— Нееднократно. Изследванията сочат, че през последното столетие няма увеличение в екстремните климатични условия. Нито през последните петнайсет години. Няма данни и за бъдещо увеличение. В интерес на истината, теорията за глобалното затопляне прогнозира по-малко природни бедствия от климатичен характер.

— Значи този тип дрънка пълни глупости?

— Точно така. Пълните глупости в сведението на НФПР.

На екрана синоптикът казваше:

— … се влошават толкова, че според последната новина — забележете — ледниците в Гренландия се топят и скоро ще изчезнат напълно. Тези ледници са дебели пет километра, приятели. Това е много лед. Ново изследване показва, че морското равнище ще се покачи със седем метра и повече. Така че — продавайте имотите си на плажа, докато е време.

— А това? — попита Евънс. — Чух го по новините в Лос Анжелис.

— Не бих го нарекъл новина — каза Кенър. — Учените в Ридинг направиха компютърни симулации, които навеждат на мисълта, че Гренландия би могла да загуби леда си след хиляда години.

— Хиляда години?

— Би могла.

Евънс посочи телевизора.

— Той не каза, че това може да се случи след хиляда години, броено от днес.

— Е — каза Кенър. — Просто пропусна да го спомене.

— Но ти каза, че не било нещо ново…

— Я ми кажи нещо. Ти лично прекарваш ли много време в чудене какво ще се случи след хиляда години?

— Не.

— А мислиш ли, че някой трябва да го прави?

— Не.

— Е, това е.

Изпи коктейла си и изведнъж му се приспа. Тялото го болеше — както и да се наместваше в седалката, нещо все го болеше: гърбът, краката, ребрата. Беше насинен и уморен до смърт. И малко пиян.

Затвори очи и се замисли за прогнозата за времето, която съобщава за събития, предстоящи след хиляда години.

Всичките съобщени така, сякаш предстоят утре и са въпрос на живот и на смърт.

След хиляда години.

Клепачите му натежаха. Главата му се отпусна на гърдите, после рязко се вдигна, защото се включи интеркомът.

— Затегнете коланите — каза пилотът. — Кацаме.