Майкъл Крайтън
Състояние на страх (33)

КЪМ СТАНЦИЯ УЕДЕЛ
Сряда, 6 октомври
08:04

Евънс зяпаше през тесния прозорец на херкулеса. Вибрацията на витлата му действаше приспивно, но гледката отдолу не му даваше да заспи — километър след километър сив лед, тук-там нашарен с гъста мъгла и стърчащи черни скали. Едноцветен, лишен от слънце свят. Огромен.

— Огромен — каза Кенър като ехо на собствените му мисли. — Хората нямат представа колко голяма е Антарктика, защото на повечето карти присъства като тясно поле в долния край. В действителност Антарктика е съществен елемент от земната повърхност и изключително значим фактор за климата ни. Тя е голяма, един и половина пъти колкото Европа или Съединените щати, и на нея се падат деветдесет процента от леда на планетата.

— Деветдесет процента? — възкликна Сара. — Искаш да кажеш, че на останалата част от света се падат само десет?

— Всъщност, като се има предвид, че четири процента са в Гренландия, всички останали ледници на света — Килиманджаро, Алпите, Хималаите, Швеция, Норвегия, Канада, Сибир — ледът на всички тях съставлява само шест процента от леда в планетарен мащаб. Почти всичката замръзнала вода на нашата планета е в Антарктика. На много места ледът е дебел до осем-девет километра.

— Нищо чудно, че се вдига толкова шум около топенето на тукашните ледове — каза Евънс.

Кенър не каза нищо. Санжонг клатеше глава.

— Стига бе, момчета — каза Евънс. — Антарктика определено се топи.

— Всъщност няма такова нещо — каза Санжонг. — Мога да те насоча към различни източници на информация по въпроса, ако искаш.

— Докато ти спеше, със Санжонг си говорихме как най-добре да ти изясним положението, предвид колко зле си информиран — намеси се Кенър.

— Зле информиран? — повтори невярващо Евънс.

— Не знам как иначе би могло да се нарече — каза Кенър. — Може и да си искрен в загрижеността си за опазването на околната среда, Питър, но истината е, че просто не знаеш за какво говориш.

— Вижте какво — възкликна той. Едва сдържаше гнева си. — Антарктика се топи, това всички го знаят.

— Мислиш, че като повтаряш нещо, то ще стане истина? Данните сочат, че само една сравнително малка част, наречена Антарктически полуостров, се топи и губи огромни парчета лед във вид на айсберги. Именно това се появява в новините и по вестниците година след година. Но като цяло континентът става по-студен, а ледът — по-дебел.

— На Антарктика става по-студено?

Санжонг беше извадил един лаптоп и го свързваше към малък портативен принтер. Отвори капака на лаптопа.

— Решихме — каза Кенър, — че ще е най-добре сам да прегледаш някои неща. Защото е твърде досадно да се опитваме да ти обясняваме всичко.

От принтера бавно заизлиза лист. Санжонг го подаде на Евънс.

Доран, П. Т., Приску, Д. К., Лайънс, У. В., Уолш, Д. Е., Фаунтън, А. Г., Макнайт, Д. М., Мурхед, Д. Л., Вирджиния, Р. А., Уол, Д. Х., Фритцен, К. Х., Маккей, К. П., и Парсънс, А. Н., 2002, „Антарктическото климатично захлаждане и реакцията на земните екосистеми“, „Нейчър“ 415: 517–20

От 1986 до 2000 централните антарктически долини са се охлаждали със седем градуса по Целзий на десетилетие и студът е нанесъл значителни поражения на екосистемите.

 

Комисо, Дж. К., 2000, „Променливост и тенденции в антарктическите повърхностни температури, измерени на място и чрез сателитни инфрачервени измервания“, „Джърнъл ъф Клаймит“ 13: 1674–96

Както сателитните данни, така и наземните станции показват леко захлаждане през последните двайсет години.

 

Джогин, И., и Тулачик, С, 2002, „Положителен баланс на масата при ледените потоци Рос, Западна Антарктида“, „Сайънс“ 295: 476–80

Страничните радарни замервания показват, че ледът в Западна Антарктида нараства с 26,8 гигатона на година, което бележи промяна в тенденцията към топене от последните шест хиляди години.

 

Томпсън, Д. У. Дж. и Соломон, С, 2002, „Интерпретация на последните климатични промени в южното полукълбо“, „Сайънс“ 296: 895–99

Антарктическият полуостров се е затоплил с няколко градуса, а вътрешността бележи известен спад в температурите. Ледените шелфове се отдръпват, но морският лед нараства.

 

Петит, Ж. Р., Жузел, Ж., Рейно, Д., Барков, Н. И., Барнола, Ж. -М., Шапела, Ж., Дейвис, М., Делегю, Г., Делмот, М., Котяков, В. М., Льогран, М., Липенков, В. И., Лориу, К., Пепен, Л., Риц, К., Салцман, Е., и Стивенард, М., 1999, „История на климата и атмосферата за последните 420 000 години според Востокското ледено ядро, Антарктика“, „Нейчър“ 399: 429–36

През последните четири междуледникови епохи за периода от 420 000 години Земята е била по-топла, отколкото днес.

 

Андерсън, Дж. Б., и Андрюс, Дж. Т., 1999, „Радиовъглеродни ограничения върху движението на ледените полета в море Уедел, Антарктика“, „Джиолъджи“ 27: 179–82

Днес се топи по-малко антарктически лед, отколкото през последната междуледникова епоха.

 

Лиу, Дж., Кари, Дж. А., и Мартинсън, Д. Г., 2004, „Интерпретация на променливостта на антарктическия морски лед в днешни дни“, „Джиофизикал Рисърч Летърс“ 31: 10.1029/2003 QLO18732

След 1979 г. Антарктическият морски лед се увеличава.

 

Виас, Н. К., Даш, М. К., Бандари, С. М., Каре, Н., Митра, А., и Панди, П. К., 2003, „За тенденциите в количеството на морския лед според наблюдения с OCEANSAT–1 MSMR“, „Интърнешънъл джърнъл ъф римоут сенсинг“ 24: 2277–87

Тенденцията към увеличаване на морския лед навярно се засилва.

 

Паркинсън, К. Л., 2002, „Тенденции в продължителността на морско-ледения сезон в южния океан, 1979–99“, „Анес ъф Глейсиолъджи“ 34: 435–40

В по-голямата част от Антарктика сезонът на морския лед се удължава, днес той е с двайсет и един дни по-дълъг, отколкото през 1979 г.

— Добре де, тук се говори за леко захлаждане — каза Евънс. — Виждам и друго — затопляне на полуострова с няколко градуса. Това определено ми се струва по-значимо. А този полуостров всъщност представлява доста голяма част от континента, нали? — Той метна листа настрани. — Честно казано, не съм впечатлен.

— Полуостровът е два процента от площта на континента — каза Санжонг. — А ако трябва да съм откровен, изненадан съм, че не коментираш най-значимия факт в данните, които прочете току-що.

— Който е?

— Когато по-рано каза, че Антарктика се топи — продължи Санжонг, — знаеше ли, че тя се топи през последните шест хиляди години?

— Не с точност.

— Но по принцип го знаеше, така ли?

— Не — каза Евънс. — Не знаех.

— Мислеше, че топенето в Антарктика е нещо ново?

— Мислех, че се топи по-бързо отпреди — каза Евънс.

— Може би няма смисъл да си правим труда — каза Кенър.

Санжонг кимна и понечи да прибере компютъра.

— Не, не — каза Евънс. — Това, което казвате, ме интересува. Склонен съм да преосмисля становището си и да изслушам всяка нова информация.

— Вече я чу — каза Кенър.

Евънс вдигна листа и го сгъна грижливо, после го прибра в джоба си и изсумтя:

— Тези проучвания сигурно са финансирани от въгледобивната промишленост.

— Сигурно — съгласи се Кенър. — И това навярно обяснява нещата. Но пък всеки е платен от някого. На теб кой ти плаща заплатата?

— Адвокатската фирма, за която работя.

— А на нея кой й плаща?

— Клиентите. Имаме няколкостотин клиенти.

— И ти работиш за всички тях?

— Лично аз ли? Не.

— В действителност по-голямата част от работата ти е за клиенти, свързани с природозащитни каузи — уточни Кенър. — Така ли е?

— В голяма степен. Да.

— Ще бъде ли вярно, ако кажем, че заплатата ти се плаща от клиенти с интереси в опазването на околната среда?

— Би могло да се каже.

— Просто питам, Питър. Ще бъде ли вярно да се каже, че природозащитници ти плащат заплатата?

— Да.

— Добре. Тогава ще бъде ли вярно да се каже, че твоето мнение по различни въпроси е продиктувано от работата ти за природозащитници?

— Не, разбира се…

— Искаш да кажеш, че не си платен лакей на природозащитното движение?

— Не. Работата е там, че…

— Искаш да кажеш, че не вървиш по гайдата на природозащитниците? Че не повтаряш като папагал лозунгите на една огромна машина за набиране на средства и медиен натиск — една мултимилиардна пълноправна индустрия — със собствени частни интереси, които не винаги съвпадат с интересите на обществото?

— Дявол го взел…

— Това вбесява ли те? — попита Кенър.

— Дяволски си прав, че ме вбесява!

— Добре — каза Кенър. — Сега вече знаеш как се чувстват учените, когато обективността им се поставя под съмнение чрез гнусни намеци като онези, които ти направи преди малко. Със Санжонг ти предоставихме подбрана, проверена на високо научно ниво интерпретация на данните. Направена от няколко групи учени от няколко различни страни. А твоята реакция беше първо да я пренебрегнеш, а след това да я нападнеш по принцип. Ти не коментира данните. Не изтъкна контрааргументи. Просто я окаля с намеци.

— О, майната ти — каза Евънс. — Мислиш си, че имаш отговор за всичко. Но работата е там, че никой не е съгласен с теб. Никой на света не вярва, че Антарктика става по-студена.

— Тези учени вярват — каза Кенър. — Те са публикували данните.

Евънс вдигна ръце.

— Да вървят по дяволите. Не искам да говоря повече за това.

Тръгна към предната част на самолета и седна там, скръсти ръце и впери поглед през прозореца.

Кенър се обърна към Санжонг и Сара.

— Някой иска ли кафе?

 

 

Сара наблюдаваше Кенър и Евънс с известно неудобство. Макар през последните две години да беше работила за Мортън, тя съвсем не споделяше страстта на работодателя си към природозащитните каузи. През цялото това време бе поддържала бурна, вълнуваща връзка с един красив млад актьор. Времето им заедно представляваше безкрайни серии от страстни вечери и нощи, гневни скандали, затръшнати врати, сълзливи одобрявания, ревност и изневери — и всичко това я бе ангажирало повече, отколкото беше склонна да признае. Истината беше, че НФПР и другите екологични интереси на Мортън я занимаваха само доколкото го изискваше пряката й работа. Поне докато кучият му син — актьорът — не се появи на страниците на „Пийпъл“ с млада актриса от телевизионния сериал, в който участваше и той, и Сара не реши окончателно, че това е краят, изтри онзи глупак от указателя на мобилния си телефон и се хвърли с главата надолу в работата си.

Но иначе и тя споделяше същата обща идея за състоянието на света като Евънс. Може би Евънс беше по-агресивен в отстояването на възгледите си и по-склонен да се доверява на общоприетото мнение, но в основни линии тя беше съгласна с него. А ето че Кенър хвърляше съмнение след съмнение върху всичко това.

И сега можеше само да се пита дали Кенър наистина е прав за всичко, което твърди. И да се чуди как двамата с Мортън се бяха сприятелили.

— Говорили ли сте за всичко това с Джордж? — попита тя.

— През последните седмици от живота му — да.

— И той спореше ли с теб като Евънс?

— Не. — Кенър поклати глава. — Защото вече знаеше.

— Какво знаеше?

Прекъсна ги гласът на пилота по интеркома:

— Добри новини. Облаците над Уедел се разкараха и след десет минути кацаме. За онези от вас, които никога не са кацали на лед, коланите се стягат ниско, а оборудването трябва да е добре прикрепено. Няма майтап.

Самолетът се сниши в бавен обиколен заход. Сара погледна през прозореца към неравната шир от бял, покрит със сняг лед. В далечината се виждаха редици сгради в ярки цветове — червено, синьо, зелено — построени на една канара, надвиснала над бурния сив океан.

— Станция Уедел — каза Кенър.