Майкъл Крайтън
Състояние на страх (11)

СЕНЧЪРИ СИТИ
Вторник, 24 август
08:45

Адвокатската фирма „Хасъл и Блак“ се помещаваше на пет етажа в една офис сграда в Сенчъри Сити. Бяха напредничава, социално ангажирана фирма. Представляваха много холивудски знаменитости и богати активисти, отдадени на екологични каузи. Фактът, че освен това представляваха и три от най-големите строителни компании в Ориндж Каунти, ставаше обществено достояние доста по-рядко. Но както се изразяваха партньорите, това поддържаше фирмата в равновесие.

Евънс беше постъпил на работа тук заради многобройните екологично активни клиенти и най-вече заради Джордж Мортън. Той беше един от четиримата адвокати, които работеха на пълно работно време за Мортън и неговата любима благотворителност — Националния фонд за природните ресурси или НФПР.

Въпреки това Евънс още беше младши сътрудник и следователно офисът му беше малък и с изглед към плоската стъклена стена на небостъргача от другата страна на улицата.

Евънс се зае да прегледа документите върху бюрото си. Обичайните неща, които се прехвърляха към младшите служители. Един договор за преотдаване под наем на жилищна площ, договор за комплексно трудово възнаграждение, писмено проучване за обявяване на банкрут, данъчен формуляр и две чернови на предупредителни писма за завеждане на искове от името на клиентите му — едното на художник срещу една галерия, която отказваше да му върне непродадените платна, и едно от любовницата на Джордж Мортън, която твърдеше, че служителят на паркинга в Суши Року е одраскал мерцедеса й, докато го е паркирал.

Любовницата, Маргарет Лейн, беше бивша актриса с лош нрав и склонност към завеждане на съдебни искове. Винаги когато се почувстваше пренебрегната от Джордж — което се случваше все по-често през последните месеци, — си намираше причина да съди някого. И искът неумолимо се озоваваше на бюрото на Евънс. Той си отбеляза да се обади на Марго. Не мислеше, че искът й има шанс да бъде зачетен, но нямаше да му е лесно да я убеди.

Следващото беше пространно изложение от един дилър на BMW от Бевърли Хилс, който твърдеше, че кампанията „Какво би карал Исус?“ е навредила на бизнеса му, защото осъждала луксозните автомобили. Явно автосалонът му се намираше близо да някаква църква и богомолците тормозеха служителите му на минаване след службата. На търговеца това не му харесваше, но на Евънс му се струваше, че според баланса продажбите му тази година са по-високи от предишната. Записа си да поговори и с него по телефона.

После провери имейлите си, разчисти двайсетина предложения да си уголеми пениса, десет оферти за успокоителни и още десет да си направи нова ипотека сега, преди лихвите да започнат да се покачват. Имаше само няколко важни имейла, първият от Хърб Лоуенстайн, който молеше за среща. Лоуенстайн беше старшият партньор по сметката на Мортън. Занимаваше се предимно с управление на недвижимите му имоти, но работеше и върху други инвестиционни аспекти. Когато ставаше въпрос за Мортън, управлението на недвижимите имоти си беше работа на пълен работен ден.

Евънс тръгна по коридора към офиса на Хърб.

 

 

Лиза, помощничката на Хърб Лоуенстайн, слушаше по телефона и когато Евънс влезе, затвори и каза виновно:

— Говори с Джак Никълсън.

— Как е Джак?

— Страхотен е. Тъкмо завършва един филм с Мерил. Имаше известни проблеми.

Лиза Рей беше двайсет и седем годишна, с живи очи и неутолим глад за клюки. Евънс отдавна беше свикнал да разчита на нея за всякакъв вид вътрешна информация.

— За какво съм му притрябвал на Хърб?

— Нещо за Ник Дрейк.

— За какво е съвещанието утре в девет?

— Не знам — каза тя така, сякаш този факт я изпълваше с недоумение. — Нищичко не успях да разбера.

— Кой го свиква?

— Счетоводителите на Мортън. — Погледна телефона на бюрото си. — А, затворил е. Можеш да влизаш.

Хърб Лоуенстайн се изправи и се ръкува небрежно с Евънс. Беше оплешивяващ мъж с приятно лице, приятни маниери и леката отнесеност на зубрач-смотаняк. Офисът му беше украсен с десетки снимки на семейството му, бюрото направо се огъваше под тях. Разбираше се добре с Евънс, ако не за друго, поне защото напоследък, винаги когато трийсетгодишната дъщеря на Мортън я арестуваха за притежание на кокаин, Евънс беше този, който отиваше посред нощ да й внесе гаранцията. В продължение на години това го беше правил Лоуенстайн и сега беше много доволен, че може да спи необезпокояван до сутринта.

— Е — каза той, — как беше в Исландия?

— Добре. Студено.

— Всичко наред ли е?

— Ами да.

— Между Джордж и Ник имам предвид. Всичко наред ли е там?

— Така мисля. Защо?

— Ник се притеснява. Обажда ми се два пъти през последния час.

— За какво?

— Докъде сме стигнали с дарението на Джордж за НФПР?

— Това Ник ли го пита?

— Има ли някакъв проблем там?

— Джордж иска да го отложим за известно време.

— Защо?

— Не каза.

— Заради онзи Кенър ли?

— Не каза. Каза само да го забавим. — Евънс се зачуди откъде Лоуенстайн е разбрал за Кенър.

— Какво да кажа на Ник?

— Кажи му, че още работим и че не можем да посочим конкретна дата за превода.

— Но няма проблем там, нали?

— Поне аз не знам за проблем.

— Добре. Ще си остане между тези стени. Кажи ми — има ли проблем?

— Възможно е да има. — Евънс си помисли, че Джордж рядко задържа плащания по благотворителни дарения. А и беше доловил известно напрежение по време на краткия им разговор предната вечер.

— За какво е съвещанието утре сутрин? — попита Лоуенстайн. — В голямата конферентна.

— Не знам.

— Джордж не ти е казал?

— Да.

— Ник е много разстроен.

— Е, това не е необичайно за него.

— Чул е за онзи Кенър. Според Ник Кенър иска да ни създаде неприятности. Че е един вид антиприродозащитник.

— Съмнявам се. Той е преподавател в МТИ. И то по някаква екологична дисциплина.

— Според Ник ще ни навлече неприятности.

— Не знам.

— Чул ви е с Мортън да си говорите за Кенър в самолета.

— По-добре да престане да подслушва.

— Тревожи се за отношението на Джордж към него.

— И с право — каза Евънс. — Ник е прецакал голям чек. Бил е депозиран на чужда сметка.

— Чух. Грешка на някой от доброволците. Не можеш да виниш Ник за това.

— Само че така не се печели доверие.

— Бил е депозиран по сметката на Международното общество за защита на дивата природа. Голяма организация. А и парите се превеждат обратно, може вече и да са преведени.

— Това е добре.

— Какво е твоето отношение към всичко това?

— Никакво. Просто правя онова, което поиска клиентът.

— Но ти го съветваш.

— Ако ми поиска съвет. Което засега не е направил.

— Говориш така, сякаш самият ти си изпаднал в немилост.

Евънс поклати глава.

— Хърб. Не виждам да има някакъв проблем. Налице е само отлагане. Толкоз.

— Добре — каза Лоуенстайн и посегна към телефона. — Ще се опитам да успокоя Ник.

 

 

Евънс се върна в офиса си. Телефонът звънеше и той го вдигна.

— Какво ще правиш днес? — попита Мортън.

— Нищо особено. Бумащина.

— Това може да почака. Искам да отидеш да провериш как стоят нещата с иска на вануту.

— За Бога, Джордж, всичко е още в етап на подготовка. Поне още няколко месеца ще минат, докато заведат иска в съда.

— Прескочи дотам — каза Мортън.

— Добре, те са в Калвър Сити, ще им звънна и…

— Не. Не се обаждай. Иди.

— Но те не очакват…

— Точно така. Именно. После ми се обади какво си открил, Питър.

И затвори.