Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Лъки Стар (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lucky Starr and the Big Sun of Mercury, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 17 гласа)

Информация

Източник
sfbg.us

Издание:

Айзък Азимов. Врагът от Сириус. Фантастични романи

Изд. Атлантис, София, 1993

Превод от англ.: Григор ПОПХРИСТОВ

Художник: Текла Алексиева, Жеко Алексиев

Печат: Полипринт, Враца

Формат: 130×200 мм. Офс. изд. Тираж: 15 000 бр. Страници: 489. Цена: 32.00 лв.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне на анотация (пратена от drvar)
  3. — Добавяне

15. ПРОЦЕСЪТ

На следващия ден, малко преди два часа след обяд, Лъки престъпи прага на Пивърейловия кабинет.

Другите вече се бяха събрали. Д-р Пивърейл, който седеше зад старо и отрупано с папки бюро, му кимна с любезна усмивка, на която Лъки отговори само с едно сериозно „Добър ден, сър“.

Всичко много напомняше вечерта на банкета. Кук беше тук, разбира се и както винаги изглеждаше нервен и някак си изтощен. Седна в едно огромно кресло от дясната страна на д-р Пивърейл, а дребното тяло на Бигман се сви и почти се загуби в също така огромното кресло от лявата му страна.

Присъствуваше и Майндс със своето изпито начумерено лице и сплетени пръсти, които отвреме-навреме се разделяха, за да барабанят по бедрата му. До него седеше безучастен д-р Гардома. Тежките му клепачи се повдигнаха, за да хвърли неодобрителен поглед на влизащия Лъки. Шефовете на отдели също бяха тук.

Всъщност, единственият участник в банкета, който отсъствуваше сега, беше Ъртейл.

— Можем да започваме — заговори веднага с тихия си глас д-р Пивърейл. — Най-напред няколко думи за мистър Стар. Разбирам, че Бигман ви е описал събирането като съд. Моля ви, бъдете уверен, че не е нищо подобно. Ако трябва да има съд, а аз се надявам, че не е необходимо, той ще се състои на Земята с квалифицирани съдии и законни адвокати. Тук ще се опитаме само да съставим доклад, който да бъде предаден на Научния съвет. — Д-р Пивърейл подреди някои неща на бюрото си и продължи. — Позволете ми да обясня защо е необходим подробен доклад. На първо място, в резултат на проникването на мистър Стар на Огряваната от Слънцето страна беше обезвреден саботьорът, който разстройваше проекта на Майндс. Последният се оказа сириусианско производство, но вече не функционира. Мистър Стар…

— Да? — обади се Лъки.

— Въпросът бе толкова важен, че си позволих да ви разпитвам веднага щом ви донесоха в купола, докато все още бяхте в полусъзнание.

— Спомням си твърде добре — каза Лъки.

— Бихте ли потвърдили сега някои от отговорите, за да бъдат записани?

— Да.

— Първо, замесени ли са други роботи?

— Роботът не каза, но не вярвам да е имало други.

— Но той със сигурност не е заявил, че е единственият робот на Меркурий, нали?

— Не, не е.

— Тогава може да има много други.

— Не мисля.

— Все пак това е вашето собствено мнение. Роботът не е казал, че няма други.

— Не, не каза.

— Много добре. Тогава колко сириусианци са били замесени?

— Роботът не би казал. Така е бил инструктиран.

— А посочи ли къде е разположена базата на сириусианските нашественици?

— Не каза нищо подобно. Изобщо не спомена за сириусианци.

— Но роботът беше сириусианско производство, нали?

— Той си призна.

— Аха — усмихна се кисело д-р Пивърейл. — В такъв случай, мисля, е очевидно, че на Меркурий има сириусианци, които действуват срещу нас. Научният съвет трябва да бъде осведомен за това. Трябва да се организира претърсване на Меркурий, а ако сириусианците ни се изплъзнат и напуснат планетата, поне ще осъзнаем по-добре сириусианската заплаха.

— Да не забравяме въпроса за местните форми на живот, доктор Пивърейл — намеси се неловко Кук. — Научният съвет трябва да бъде информиран и за тях. — Той се обърна към събранието. — Вчера бе заловено едно от съществата и…

— Точно така, доктор Кук — прекъсна го с известно отегчение старият астроном. — Разбира се, че Научния съвет ще бъде информиран. Въпреки това първо трябва да бъде решен сириусианският въпрос. Другите неща трябва да отстъпят пред лицето на непосредствената опасност. Аз например предлагам доктор Майндс да изостави своя проект докато Меркурий не стане безопасен за земляните.

— Чакайте — извика бързо Майндс. — В проекта са вложени много пари, време и усилия…

— Казах само, докато на Меркурий стане безопасно. Нямам предвид изоставянето на проекта „Светлина“ въобще. Но поради необходимостта да се постави на преден план сириусианската заплаха трябва да сме сигурни, че няма да се даде възможност на покровителя на Ъртейл, сенатора Свенсон, да осуети това наше намерение, занимавайки ни с второстепенни въпроси.

— Искате да кажете, — намеси се Лъки, — че желаете да подарите на сенатора Свенсон една изкупителна жертва в лицето на Бигман с вързани ръце и крака и надлежно поставен етикет. А докато той се занимава с Бигман и го разкъсва на парчета, преследването на сириусианците ще може безпрепятствено да продължи.

— Изкупителна жертва ли, мистър Стар? — попита астрономът, повдигайки учудено белите си вежди. — Ние искаме само да изясним фактите.

— Добре, тогава продължавайте — каза Бигман, въртейки се неспокойно на стола си. — Ще получите фактите.

— Чудесно — продължи д-р Пивърейл. — Желаете ли да започнете вие, като основно действуващо лице? Разкажете със собствени думи всичко, което е станало между вас и Ъртейл, но по възможност по-кротко. И не забравяйте, че целият ви разказ ще бъде записан на звуков микрофилм.

— Искате ли да се закълна? — попита Бигман.

— Това не е официален съд — поклати глава Пивърейл.

— Както обичате — отвърна Бигман и с учудващо безпристрастие разказа историята. Започна с това, как Ъртейл го обиди на ръст, продължи през срещата в мините и завърши с дуела. Не спомена само заплахите на Ъртейл за съдебен процес срещу Лъки Стар и Съвета.

След него д-р Гардома потвърди случилото се при първото спречкване между Ъртейл и Бигман и описа за протокола и разигралата се сцена. Той продължи с описание на лечението на Ъртейл след завръщането му от мините.

— Той се възстанови бързо от хипотермията — каза д-р Гардома. — Не го питах за подробности, а и той не каза нищо. Но за Бигман попита. Когато отвърнах, че Бигман е напълно здрав, по изражението на лицето му прецених, че го мрази повече от всякога. От държането на Ъртейл не личеше, че Бигман е спасил живота му, нито забелязах да е обладан от чувство за признателност.

— Това си е ваше мнение — намеси се бързо д-р Пивърейл — и бих препоръчал да не объркваме протокола с такива изявления.

Следващият по ред беше д-р Кук. Той концентрира вниманието си върху двубоя.

— Бигман настояваше да се бият — каза той. — Това е. Стори ми се, че ако уредя боя да се състои при слаба гравитация, както предложи Бигман, и пред свидетели, нищо лошо няма да се случи. Можехме да се намесим, ако нещата станат сериозни. Страхувах се, че ако откажа, боят между тях може да се състои без свидетели и да има тежки последствия. Разбира се, те едва ли можеха да се окажат по-тежки от тези, които се получиха на практика. Аз обаче не успях да ги предвидя. Признавам, че трябваше предварително да се консултирам с вас, доктор Пивърейл.

— Разбира се, че трябваше — съгласи се д-р Пивърейл. — Но факт е, че Бигман е настоявал да се бият и двубоят да се състои при слаба гравитация, нали?

— Точно така.

— И той ви увери, че при тези условия ще убие Ъртейл.

— Точните му думи бяха „ще убия подлеца“. Мисля обаче, че го каза в преносен смисъл. Сигурен съм, че не е планирал истинско убийство.

— Имате ли някакви забележки във връзка с това? — обърна се д-р Пивърейл към Бигман.

— Да, имам. И тъй като д-р Кук изказва становище по въпроса, аз искам да го разпитам.

— Това не е съд — каза д-р Пивърейл, който изглеждаше изненадан.

— Слушайте — започна разпалено Бигман, — смъртта на Ъртейл не беше нещастен случай, а убийство и аз искам да ми позволите да докажа това.

Тишината, настъпила при изявлението на Бигман, продължи не повече от няколко секунди. Последваха смутени шушукания.

— Аз се заемам с разпита на д-р Кук — гласът на Бигман се извиси до пронизителен писък.

— Предлагам да разрешите на Бигман да го извърши, доктор Пивърейл — каза хладно Лъки Стар.

Старият астроном имаше много смутен вид.

— Всъщност, аз не… Бигман не може… — запелтечи той и млъкна.

— Първо, доктор Кук, откъде Ъртейл е узнал пътя, по който Лъки и аз тръгнахме в мините? — попита Бигман.

— Не подозирах, че е знаел пътя — изчерви се Кук.

— Той не беше ни последвал директно. Използувал е път, успореден на нашия, сякаш е възнамерявал да ни догони и следва в непосредствена близост без да разберем, а ние да си мислим, че сме сами и никой не ни следи. За да стори това, той трябва да е знаел предварително пътя, по който смятахме да минем. А ние съставихме този план с вас и никой друг. Лъки не го е издал на Ъртейл, нито пък аз. Тогава кой?

Кук се огледа неспокойно, сякаш търсеше помощ.

— Не зная — отвърна той.

— Не е ли очевидно, че този човек сте вие?

— Не. Може би е подслушвал.

— Той не може да чуе знаците върху една карта, доктор Кук… Но нека продължим. Аз победих Ъртейл и ако гравитацията бе останала като нормалната меркурианска, той щеше да е още жив. Тя обаче не остана, а внезапно отскочи нагоре до нормалната земна гравитация, точно за да предизвика убийството на Ъртейл. Кой направи това?

— Не зная.

— Вие пръв се озовахте при тялото на Ъртейл. И какво правехте? Уверявахте се, че не е мъртъв, нали?

— Това ме обижда, доктор Пивърейл… — обърна Кук пламтящото си лице към своя шеф.

— Обвинявате доктор Кук в убийството на Ъртейл? — попита с раздразнение д-р Пивърейл.

— Вижте какво — каза Бигман. — Внезапната смяна на гравитацията ме дръпна към пода. Когато се изправих на крака, всеки от останалите или също се изправяше или още беше на пода. Не можете да станете бързо, когато на гърба ви се стоварят без предупреждение от 75 до 150 фунта. Но Кук беше успял. Той не само бе на крака, но и бе коленичил до тялото на Ъртейл и се бе надвесил над него.

— Какво доказва това? — попита Кук.

— Доказва, че не сте паднал, когато се повиши гравитацията, иначе нямаше да стигнете там навреме. А защо не сте паднал? Защото сте очаквал повишаването й и сте се подготвил за него. А защо сте очаквал да се повиши? Защото сам сте преместил ръчката.

— Това е лудост! — извика Кук, обръщайки се към д-р Пивърейл.

Но д-р Пивърейл гледаше своя помощник поразен от ужас.

— Позволете ми да възстановя случката. Кук е действувал заедно с Ъртейл. Единствено по този начин последният е могъл да научи нашия път в мините. Кук му е сътрудничил от страх. Може би Ъртейл го е изнудвал. Във всеки случай, единственият начин да се отърве от Ъртейл е бил да го убие. Когато казах, че мога да убия подлеца при слаба гравитация, може да съм го подсетил как да го стори, а докато ние се биехме, той е стоял до превключватела и е чакал. Това е всичко.

— Чакай! — извика настойчиво, почти шокиран, Кук. — Всичко това е… всичко това е…

— Няма защо да се оправдавате с мен — каза Бигман. — Ако теорията ми е вярна, в което съм сигурен, Ъртейл сигурно притежава нещо написано или нещо записано на магнетофонна лента или филм, с което да заплашва Кук. В противен случай той не би стигнал до убийство. Така че претърсете вещите на Ъртейл. Сигурно ще намерите каквото търсите.

— Аз съм съгласен с Бигман — каза Лъки.

— Предполагам, че това е единственият начин да се уредят нещата — каза слисаният д-р Пивърейл. — Все пак, как…

Д-р Кук, явно загубил самообладание, стоеше бледен, разтреперан и безпомощен.

— Чакайте — помоли той със слаб глас. — Ще ви обясня.

Всички се обърнаха към него.

Мършавите бузи на Хенли Кук бяха покрити с капчици пот. Почти умоляващо вдигнатите му ръце силно трепереха.

— Скоро след пристигането си на Меркурий Ъртейл дойде при мен — започна Кук. — Той каза, че ще прави разследване на обсерваторията. Каза също, че сенаторът Свенсон има доказателства за нейната неефективност и ненужност. Освен това според него било очевидно, че доктор Пивърейл трябва да се пенсионира, защото е вече стар и не е в състояние да носи отговорност. Ъртейл заяви още, че е логично да стана негов заместник.

— Кук! — извика д-р Пивърейл, който слушаше с израз на крайна изненада.

— Съгласих се с него — продължи мрачно Кук. — Вие сте твърде стар. Във всеки случай, аз върша цялата работа, докато вие сте зает с вашата сириусианска мания. — Той отново се обърна към Лъки. — Ъртейл каза, че ако му помогна в разследването, ще се погрижи следващият директор да бъда аз. Повярвах му. Всеки знае, че сенаторът Свенсон е влиятелен човек. Дадох му много информация. Част от нея бе написана и подписана от мен. Необходимо било за официалните документи при обсъждането. И тогава… тогава започна да ме държи в шах с написаната от мен информация. Оказа се, че той далеч повече се интересува от проекта „Светлина“ и от Научния съвет. Искаше да използува положението и да ме направи нещо като негов личен шпионин. Даде ми ясно да разбера, че ако откажа, ще отиде с дадената му от мен информация направо при доктор Пивърейл, което би означавало край на моята кариера и край на всичко. Караше ме да шпионирам за него. Трябваше да му дам информация за пътя, по който Стар и Бигман ще минат в мините. Държах го в течение на всичко, което вършеше Майндс. След всяко предадено сведение оставах все по-безпомощен. А след известно време разбрах, че един ден ще ме довърши, колкото и да му помагам. Такъв човек беше той. Започнах да чувствувам, че единственият начин да се спася е да го убия. Само ако знаех как… После при мен дойде Бигман със своя план да се бие с Ъртейл при слаба гравитация. Той бе абсолютно уверен, че ще го тръшне. Тогава си помислих, че мога… Шансът беше едно на сто или дори едно на хиляда, но какво щях да загубя? И така, аз застанах при командното табло на псевдогравитацията и зачаках своя шанс. Той дойде и Ъртейл умря. Работих перфектно. Мислех, че ще мине за нещастен случай. Дори Бигман да има неприятности, Съветът щеше да го избави от тях. Нямаше да пострада никой освен Ъртейл, а той хиляди пъти си го заслужаваше. Във всеки случай, това е цялата истина.

— При тези обстоятелства — каза с пресипнал глас д-р Пивърейл в последвалата тишина, — вие, Кук, разбира се, можете да се считате освободен от длъжност и под ар…

— Хей, почакайте — извика Бигман. — Изповедта още не е завършила. Слушайте, Кук, това бе вторият ви опит да убиете Ъртейл, нали?

— Вторият опит ли? — вдигна тъжните си очи Кук.

— Какво ще кажете за повредения топлоизолиращ скафандър? Ъртейл ни предупреди да внимаваме. Значи и на него му е бил направен този номер. Ъртейл изкара, че Майндс го е сторил, но той бе лъжец и не можеше да му се вярва за нищо. Аз бих казал, че вие сте се опитал да убиете Ъртейл по този начин, но той е открил повредата и ви е принудил да го преместите в нашата стая. После ни предупреди, за да помислим, че е на наша страна и за да причини неприятности на Майндс. Не е ли така?

— Не е! — извика Кук. — Не! Нямам нищо общо с този топлоизолиращ скафандър! Нищо!

— Хайде, хайде — започна Бигман, — няма да повярваме…

Тогава обаче стана Лъки.

— Всичко е наред, Бигман — каза той. — Кук няма нищо общо с топлоизолиращия скафандър. Можеш да му вярваш. Отговорен за повредата му е същият човек, който е отговорен за робота.

— Сириусианците ли имаш пред вид, Лъки? — попита Бигман, поглеждайки недоверчиво приятеля си.

— Никакви сириусианци — отвърна Лъки. — На Меркурий няма сириусианци и никога не е имало.