Айзък Азимов
Голямото слънце на Меркурий (14)

13. РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ЕДИН ДУЕЛ

Бигман напредваше с леки движения на краката, които се превръщаха в бавни грациозни крачки. Изглеждаше сякаш беше на пружини.

В известен смисъл бе така. Гравитацията върху меркурианската повърхност е почти равна на тази върху марсианската, а Бигман беше напълно привикнал към нея. Студените му сиви очи наблюдаваха зорко и отбелязваха всяко полюляване на тялото на Ъртейл и всяко трепване на мускулите му.

Малките грешки в преценките, дори само при запазване на равновесието, бяха неизбежни в гравитация, към която човек не е привикнал.

Бигман заподскача внезапно от крак на крак и насам-натам в едно неравномерно движение, което приличаше на забавен танц и беше напълно объркващо.

— Какво е това? — попита, загубил търпение, Ъртейл. — Марсиански валс ли, що ли?

— Един от видовете — отвърна Бигман.

Ръката му се стрелна и юмрукът срещна брадата на Ъртейл. Едрият мъж залитна.

— Браво, момче! — ахна публиката.

Бигман стоеше с ръце на кръста и чакаше Ъртейл да възстанови равновесието си.

Той стори това за пет секунди. Едно червено петно имаше сега отстрани на брадата му и две още по-червени от гняв на двете бузи.

Той замахна мощно с полуотворената длан на дясната си ръка, сякаш да премахне завинаги жилещото насекомо пред себе си.

Ударът обаче не срещна нищо и повлече Ъртейл след себе си. Бигман се беше навел, оставяйки частица от инча между себе си и ръката на Ъртейл със сигурната преценка на една съвършена координация на тялото. Усилието на Ъртейл да спре своя неточен удар го обърна е гръб към Бигман.

Дребосъкът леко го ритна по задника. Оттласкването му позволи лесно да отскочи назад върху другия крак, а Ъртейл падна бавно с нелепи движения по лице.

Сред наблюдаващите ги избухна смях.

— Промених си намерението, Ъртейл. Обзалагам се — извика някой.

Ъртейл с нищо не показа, че го е чул. Той отново бе с лице към Бигман, а от ъгъла на устата му капчица полутечна слюнка се стичаше надолу по брадата.

— Увеличете гравитацията! — извика дрезгаво той. — Увеличете я до нормалната!

— Какво има, дебеланко? — подигра го Бигман. — Ни ти ли е достатъчно предимството от четиридесет фунта?

— Ще те убия! Ще те убия! — викаше Ъртейл.

— Хайде де — подкани го подигравателно с ръка Бигман.

Но Ъртейл не си беше загубил напълно ума. Той обикаляше около Бигман, подскачайки малко тромаво.

— Краката ми ще привикнат към тази гравитация, буболечко, а частта, която докопам, ще бъде изтръгната от тялото ти.

— Хайде, давай!

Сред зрителите настъпи неловко мълчание. Ъртейл стоеше разкрачен и приведен с широко разперени ръце. Той запазваше равновесие, очевидно вече привикнал към гравитацията.

В сравнение с него Бигман беше фиданка. Той бе грациозен като танцьор, но все пак изглеждаше ужасно малък.

Бигман сякаш не беше обезпокоен. Той подскочи напред с внезапно отблъскване от пода, което го изхвърли високо във въздуха. Ъртейл се хвърли към издигащата се фигура, но Бигман вдигна краката си и се приземи зад своя противник, преди последният да успее да се обърне.

Последваха гръмки аплодисменти и Бигман се усмихна.

Той почти направи пирует, гмуркайки се под едната от огромните ръце, които го заплашваха и нанесе саблен удар по бицепса на Ъртейл.

Мъжът подтисна вика си и отново се обърна. Вече запазваше зловещо спокойствие при всички демонстративни провокации. Бигман, от друга страна, използуваше всяка възможност да подиграе Ъртейл и да го подтикне към необмислени действия, които биха го извадили от равновесие.

Той атакуваше и отстъпваше, нанасяйки бързи редки удари, които, макар и леки, жилеха.

Едно ново уважение към Ъртейл се оформяше в главата на дребния марсианец. Приятелчето го заслужаваше. Пазеше своя периметър като мечка, която парира атаката на ловджийско куче. Бигман беше ловджийското куче, което можеше само да се върти по края, да се зъби и ръмжи, и да се пази от лапите на мечката.

С огромното си космато тяло, кръвясали очички и покрито с четина лице Ъртейл дори приличаше на мечка.

— Бий се, приятелче — подиграваше се Бигман. — Само аз правя зрелището.

Ъртейл бавно поклати глава.

— Ела по-близо — каза той.

— Разбира се — отвърна Бигман, стрелкайки се към него. Със светкавично движение улучи челюстта на Ъртейл и почти мигновено след това се мушна под ръката му и отскочи настрана.

Ръката на Ъртейл се придвижи донякъде, но много закъсня и движението остана недовършено. Той леко се олюля.

— Опитай пак — каза той.

Бигман се опита отново. Този път се изви, гмурна се под другата му ръка и завърши с лек поклон, получавайки одобрителните викове на публиката.

— Опитай пак — изхриптя Ъртейл.

— Разбира се — отвърна Бигман и отново се стрелна.

Този път Ъртейл се беше подготвил добре. Не мръдна нито глава, нито ръка, а само издаде десния си крак напред.

Бигман направи лъжливо движение във въздуха или по-скоро се опита без да успее да го завърши. Глезенът му бе достигнат и грубо прикован за момент от обувката на Ъртейл. Бигман извика от болка.

Бързото движение отнесе Ъртейл напред, а Бигман с отчаян тласък в гърба му го ускори.

Този път обаче попривикналият към гравитацията Ъртейл не залитна много и успя да възстанови равновесието си по-бързо, докато Бигман се движеше несръчно наоколо с парещ го глезен.

Ъртейл атакува с бесен вик, а Бигман, завъртайки се на здравия крак, не беше достатъчно бърз. Дясното му рамо бе уловено от един юмрук подобен на свински бут, а десният му лакът от другия. Двамата паднаха заедно на пода.

Вик на неодобрение се изтръгна почти едновременно от всички зрители.

— Спрете борбата — извика Кук, който ги наблюдаваше с пепеляво-сиво лице, но никой не му обърна внимание.

Ъртейл се изправи на крака, повдигайки малкия марсиаиец, сякаш бе перце. Бигман се бореше да стъпи на пода с изкривено от болка лице.

— Мислеше се за много умен, като ме накара да се бия при слаба гравитация — подшушна на ухото му Ъртейл. — Още ли мислиш така?

Бигман не си губеше времето в мислене. Той трябваше да стъпи поне с единия крак на пода… или да го задържи върху колянната капачка на Ъртейл, защото десният му крак попадна за момент върху него. Той направи точно това. После се отблъсна силно и дръпна тялото си назад.

Ъртейл залитна напред. Това само по себе си не бе опасно за него, но балансиращите го мускули надцениха действието на слабата гравитация и за да запази равновесие, той се наклони назад. Тогава Бигман, който очакваше тази реакция, премести тежестта си и го блъсна с всичка сила.

Ъртейл се намери на пода така ненадейно, че зрителите не успяха да разберат как стана това. Бигман се поосвободи и стъпи на крака, но не успя да измъкне дясната си ръка. Той постави лявата ръка върху китката на Ъртейл и го удари рязко с коляно по лакътя.

Ъртейл изохка и охлаби хватката, сменяйки положението си, за да запази от счупване ръката си. Бигман със светкавична бързина използува своя шанс. Докато държеше китката на Ъртейл, той извъртя ръката си и я освободи напълно. После я постави над лакътя на Ъртейл. И така, вече държеше лявата му лапа с двете си ръце.

Противникът му се изправи с мъка на крака, а в това време тялото на Бигман се огъна и тръбните му мускули се издуха от усилието. Вдигна се, следвайки линията, по която се изправи и Ъртейл.

Мускулите на Бигман в комбинация с инерцията от Ъртейловото изправяне откъснаха това огромно тяло от пода като във филм със забавени движения, демонстрирайки човешките възможности в едно слабо гравитационно поле.

С напрегнати до скъсване мускули Бигман изхвърли тялото на Ъртейл още по-нагоре и после го пусна, наблюдавайки параболичната му траектория. Движението изглеждаше нелепо бавно за земните представи.

Вперили поглед в двамата, всички бяха изненадани от внезапната смяна на гравитацията. Пълното земно притегляне ги удари със силата и скоростта на гръмотевица, а Бигман падна на колена, извил болезнено навехналия си глезен. Зрителите също изпопадаха, викайки в хор от болка и учудване.

Бигман улови само миг от това, което се случи с Ъртейл. Смяната на гравитацията го бе заварила почти в най-високата точка от параболата и рязко го стовари на пода. Главата му се удари с трясък в предпазната ограда на един от генераторите.

Бигман се опита да проясни размътения си мозък, изправяйки се с мъка на крака. Той забеляза проснатото на пода тяло на Ъртейл и коленичилия до него Кук.

— Какво се случи? — попита Бигман. — Какво стана с гравитацията?

Останалите повториха въпроса като ехо. Доколкото Бигман можеше да установи, Кук единствен не бе изненадан от промяната.

— Остави гравитацията — отвърна Кук. — Ъртейл е пострадал.

— Боли ли го? — попита Бигман.

— Вече не — отвърна Кук, докато се изправяше. — Сигурен съм, че е мъртъв.

Всички направиха кръг около тялото.

— По-добре да извикаме доктор Гардома — предложи Бигман като едва чу думите си.

Беше му хрумнала една велика мисъл.

— Ще си имаме неприятности — отбеляза Кук. — Ти го уби, Бигман.

— Силата на гравитацията го е сторила — възрази Бигман.

— Трудно ще бъде да се обясни. Ти го хвърли.

— Ще се справя с всяка неприятност. Не се безпокойте.

Кук облиза устни и се огледа.

— Ще отида да доведа доктор Гардома — каза той.

Гардома пристигна пет минути по-късно и краткостта на прегледа бе достатъчно доказателство, че Кук е бил прав.

Лекарят се изправи, бършейки ръце с носната си кърпа.

— Мъртъв е — каза мрачно той. — Фрактура на черепа. Как стана това?

Няколко души заговориха едновременно, но Кук им даде знак да млъкнат.

— В борба между Бигман и Ъртейл, които си имаха зъб.

— Между Бигман и Ъртейл ли? — избухна д-р Гардома. — Кой позволи това? Луди ли сте да очаквате от Бигман да устои на…

— Спокойно — намеси се Бигман. — Аз съм цял целеничък.

— Точно така, доктор Гардома — каза ядосан Кук. — Не той, а Ъртейл загина. А Бигман настояваше да се бият. Не отричате, нали?

— Признавам, че беше така — отвърна Бигман. — Но казах, че борбата трябва да се състои в условията на меркурианска гравитация.

— Меркурианска гравитация? Тук? — учуди се д-р Гардома и погледна ходилата си, сякаш да се увери, че сетивата не го лъжат и той е наистина по-лек, отколкото се чувствува.

— Меркурианската гравитация вече я няма — каза Бигман, — защото псевдогравитационното поле бе превключено в решителния момент на пълна земна гравитация. Бам! Това уби Ъртейл, а не аз.

— Поради каква причина псевдогравитационното поле е било включено на земно равнище? — попита Гардома.

Гробно мълчание.

— Може да е станало късо… — започна Кук.

— Глупости — Прекъсна го Бигман. — Ръчката на главния включвател е бутната нагоре. Това не може да стане от самосебе си.

Последва неловко мълчание.

Един от техниците се прокашля.

— Може би, развълнуван от борбата, някой е минал близо до него и без да забележи е бутнал ръчката с рамо — каза той.

Другите бързо се съгласиха с него, а един от тях извика:

— Космос, точно това е станало!

— Ще трябва да докладвам подробно за инцидента — отбеляза Кук. — Бигман…

— Значи съм арестуван за убийство, така ли? — попита спокойно Бигман.

— Н-не — отвърна несигурно Кук. — Аз няма да ви арестувам, но ще трябва да докладвам и накрая ще бъдете арестуван.

— Аха… Е, все пак благодаря за предупреждението.

За първи път, откакто се бе завърнал от мините, Бигман се сети за Лъки. Голяма неприятност го чака, когато се върне, помисли си той.

И все пак едно странно вътрешно вълнение изпълваше дребния марсианец, защото беше сигурен, че ще се отърве от неприятностите… и ще може да покаже някои неща на Лъки по време на процеса.

— Бигман! — извика някой.

Всички вдигнаха погледите си. По рампата от горните равнища слизаше Пивърейл.

— Велики Космос! Бигман, долу ли сте? И ти, Кук? Какво става тук? — попита почти кисело накрая той.

Изглежда никои не беше в състояние да каже нито дума. Погледът на стария астроном падна върху проснатото тяло на Ъртейл.

— Мъртъв ли е? — попита леко изненадан той. За учудване на Бигман Пивърейл изглежда загуби интерес към случилото се. Той дори не дочака да му отговорят и се обърна към Бигман.

— Къде е Лъки Стар? — попита той.

Бигман отвори уста, но от нея не излезе никакъв звук.

— Защо питате? — успя накрая да промълви той.

— Още ли е в мините?

— Ами…

— Или е на Огряваната от Слънцето страна?

— Ами…

— Космос, човече, на Огряваната от Слънцето страна ли е?

— Искам да знам защо питате — настоя Бигман.

— Майндс — отвърна нетърпеливо Пивърейл — е на Огряваната от Слънцето страна със своя флитър^[1] и проверява района, покрит с неговите кабели. Периодично го прави.

— Така ли?

— Така. И той е или луд, или прав като казва, че там видял Лъки Стар.

— Къде? — извика веднага Бигман.

Доктор Пивърейл сви неодобрително устни.

— Значи е там. Достатъчно ясно е, къде. Очевидно вашият приятел е имал малка неприятност с един механичен човек, с един робот…

— Робот ли?

— И според Майндс, който не е кацнал, но чака да изпратим хора. Лъки Стар е мъртъв!