Валери Иванов
Между рай и ад

Да няма кой да те посрещне,

когато уморен се връщаш у дома,

и да се чувстваш в изнемога — грешник,

в чертога на любимата жена;

да търсиш в изневярата пощада,

да искаш да си вече друг,

душата ти безпаметно да страда,

че всъщност си безупречен съпруг;

и този някой — гневно, за награда —

да сочи в теб предателска вина,

че в брака си горял на клада,

за да опазиш чиста любовта;

че дръзнал си по мъжки да ругаеш,

че бесен бил си от досада…

Не може, драги, за това да знаеш,

щом всичко е дилема и тирада…

Ти можеш да гадаеш кой си тръгва,

че няма път напред и връщане назад,

че съвестта започва да послъгва

в живота между рай и ад.

 

Това е то.

Объркване до изнемога —

ръка в ръка, сърце в сърце…

И молиш за спасение Бог,

почти подгънал колене.

Защото имаш право да живееш,

да бъдеш истински обичан,

но ако не можеш да го проумееш —

палачът — жребий те посича!