Читателски коментари

(за „Сто години самота“ от Габриел Гарсия Маркес)

  • 1. Георги (21 февруари 2016 в 00:33)

    Бях на 23–24 години, когато я прочетох, в руски превод. Никаква преграда не усетих, както някои от пишещите във форума — напротив, бях като омагьосан и няколко месеца само за нея говорех, бях станал пълен досадник дори за приятелите, които обичаха литературата. Голямо преживяване беше за мен. По-късно излезе българския превод. Да бъда простен от преводача, но тогава не ми хареса — толкова силно беше първото впечатление, а и руснаците имаха добра преводаческа школа. Сега чета българския превод с голямо удоволствие, магията действа.

    Някой спомена за Параграф 22. Същия случай — първо на руски, много ме зарадва, смеех се на глас; после българския превод не ми хареса. Не съм имал след това случай да я прочета на български след години, може и да ми хареса.

    С Томас Ман съм се мъчил упорито първите 50-на страници, напр. Вълшебната планина, Д-р Фаустус, но след това вече навлизах в мисленето му, стила, ритъма, и им се наслаждавах.

    Хубави времена, вече чета малко.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.