Читателски коментари (за „Сто години самота “ от Габриел Гарсия Маркес)

Определено НЕ задоволи очакванията ми! Стилът, подредбата на мисли, героите и историята, като цяло, е меко казано не интересна. Мое мнение, не задължавам никого да е съгласен с мен :)

Книгата определено има и силни моменти (макар и малко). Не е точен пример, но на това се смях с глас:

" Показваше им стъпките, без да ги докосва, и тактуваше с метроном под учтивата бдителност на Урсула, която не остави гостната нито за миг, докато дъщерите й вземаха уроците. Тия дни Пиетро Креспи носеше особени панталони, съвсем гъвкави и прилепнали, и леки обувчици за танц.

— Няма какво толкова да се тревожиш — казваше Хосе-Аркадио

Буендия на жена си. — Тоя човек е педеруга. "

;-) :D