Читателски коментари (за „Сто години самота “ от Габриел Гарсия Маркес)

  • 1. Александър77 (2 октомври 2015 в 13:47)

    Може би не е моя тип литература, но тази книга не успя да ме грабне изцяло. В никакъв случай не мога да кажа, че творбата е лоша или дори, както съм чувал някои хора да се изразяват, гнусна и безсмислена. Основната идея за самотата много ярко и силно е предадена във всеки един от героите. Като цяло, книгата буквално прелива от идеи и житейски истини, може би дори прекалено много. Някак си разпиляна ми се струва. Имаше моменти, в които се усмихвах от очарованието на магическите символи и хиперболи на Маркес и други моменти, в които сякаш събитията просто се редуваха едно след друго. Така го усетих. Пак казвам, идеите са много, разнообразни и дълбоки, но самата фабула не наелектризира вътрешното усещане. Маркес толкова се е съсредоточил върху магическия реализъм, че на моменти наистина изпуска реализма и остава само магията. Това е хубаво от гледна точка на идеите, но не и за развитието на романа. Още след първите стотина страници основната идея на книгата е абсолютно прозрачна. Нататък самотата вече не търпи промени. Мисля да прочета други произведения на автора и след това пак да се върна на „Сто години самота“.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.