Читателски коментари

(за „Сто години самота“ от Габриел Гарсия Маркес)

  • 1. Весела Куцарова (18 март 2010 в 11:26)

    Още си спомням как прочетох този роман за пръв път — имах нужда да спирам след няколко глави и да чета нещо друго, защото чувствах че се задушавам от потопа емоции, които ме заливаха, сякаш се давех в тях. Ослепително ярка книга — с цветове и чувства, които са мъчително реални. Не забелязах магическото в този реализъм, защото той е потресаващо истински и чувствен и дори безкрайния дъжд не е по-впечатляващ от начина, по който Маркес ни кара да забравим за собствената си реалност. Това е безспорно най-„големият“ му роман …, но аз предпочитам „Любов по време на холера“, който макар и по-овладян и уж по-класически, носи всичките белези на уникалния му стил и при цялата си мрачна красота не е толкова обсебващо реален.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.