Прочерох доста противоречиви коментари за тази книга. Като цяло моето мнение за нея се заключава в един цитат, който ми се заби в съзнанието и едва ли някога ще го напусне….дори се намира още на 1вата страница : " Нещата имат собствен живот..цялата работа е да им пробудиш душата." За мен това се отнася и за „Сто години самота“ …"пробуди ли се душата" на книгата, тя наистина оживява и придобива голяма стойност и смисъл за този, в чиито ръце се намира. Хареса ми изключително много, прочетох я на един дъх, открих в нея много повече от това, което очаквах да намеря, но въпреки всичко задължително след около 10 години ще я прочета отново, тъй като сега, за почти 20те ми години живот, я почувствах по един начин, но далеч по-любопитно ми е как бих погледнала на нея с вече по-голям житейски опит, защото смятам, че книгата, прочетена на нов етап от живота, оставя различен оттенък, поражда нови чувства и може би води до различни заключения, но все пак за това ще мога да се убедя след време :D .
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.