Отиде си Габриел Гарсия Маркес…
Прочетох го някъде и ми замириса на влага, на гнила дървесина и развалена риба, на тамян и на цветя.
И чух свирката на вечно плуващ кораб и пърхане на ангелски крила.
И усетих неистов глад за храна, плът и любов.
Лек път.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.