Шърли Бъзби
Среднощен маскарад (14)

ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА

Устата на Мелиса пресъхна, кръвта заби лудо в слепоочията й. Без да може да реагира, тя проследи с поглед как Доминик сведе лице към нейното. Леката милувка на устните му я накара да потръпне от наслада. Постара се да прикрие реакцията на тялото си и отвърна глава настрана.

— Ами ако аз не желая да се любя с теб? — попита задавено тя. Не смееше да го погледне, тъй като й беше по-лесно, когато красивото му лице не беше непрекъснато пред очите й. Устните му продължиха да милват бузата й, топлият му дъх, ухаещ на бренди, опари кожата й, когато тихо произнесе:

— О, разбира се, че искаш, скъпа…

Мелиса трябваше да положи отчаяни усилия, за да се почувства засегната от самоувереността му. Ала в чувството за обида се примеси замайващо очакване. Без да обръща внимание на тежестта в стомаха, тя хвърли бърз поглед към него и веднага си пожела да не го беше направила — леката подигравка в сивите очи усили възбудата й. Трябваше да разкъса тази сладка мъгла, с която Доминик я беше обвил без никакви усилия.

— Досега не бях срещала такава надменност! — прошепна тя.

— Може и така да е, но ти забравяш, че вече съм те целувал и съм те държал в обятията си — а тогава нямаше нищо против близостта ми — заяви сухо той.

— Тогава… беше различно — заекна тя. — Не бяхме женени.

Очите му просветнаха развеселено.

— Разбирам. Приемала си прегръдките ми само защото не сме били женени.

Мелиса си пое дълбоко дъх и се постара да обясни.

— Исках да кажа друго. Тази сватба просто не биваше да става и… — Тя се поколеба и прибързано заключи: — Мисля, че не е правилно да консумираме брака си още днес.

Доминик, станал отново сериозен, запита раздразнено:

— А кога ще го направим — ако зависеше от теб?

Добила известна увереност в себе си, Мелиса отвърна небрежно:

— Може би след няколко седмици, когато се опознаем по-добре.

Доминик изпухтя презрително.

— Скъпа моя, трябва да ти обясня едно: във всички други области имаш пълна свобода на действие, но тъй като именно физическото желание беше онова, което ни заведе пред олтара, аз нямам никакво намерение да изоставям съпружеските си задължения.

Сърцето й подскочи болезнено.

— Щом така смяташ, аз няма да те спра. Можеш да правиш с мен, каквото искаш — промълви с мъченическа физиономия тя и дълбоко въздъхна: — Ще се принудя да търпя присъствието ти в леглото си, за да не ме обвиниш в неизпълнение на моите задължения.

Мелиса очакваше бурна реакция от страна на съпруга си — гняв, отвращение, разочарование, — но за нейно учудване Доминик избухна в смях.

— Много добре — отговори делово той. — Ти ме предупреди, че нямаш намерение да проявиш отзивчивост, а аз от своя страна те предупреждавам, че съм решен да си доставя всички възможни удоволствия. — Още преди Мелиса да осъзнае значението на думите му, телените очила бяха смъкнати от носа й. — И първото от тези удоволствия ще бъде да те освободя от тази смешна роля!

Доминик изгледа сърдито старите очила, отвори прозореца и ги запрати надалеч в мрака.

— Готово — прошепна меко той. — Отдавна трябваше да го направя. — Той погледна Мелиса с такава настойчивост, че дъхът й спря. — А сега предстои същинското удоволствие.

Като плаха сърна, стресната от хищно животно, Мелиса направи скок встрани, за да се спаси. Ала Доминик улови раменете й и с дразнеща лекота я притисна до себе си. Тялото му се разтърсваше от трудно подтискан смях. Той приближи уста до ухото й и пошепна:

— Помни, че трябва да изпълниш съпружеските си задължения без съпротива.

Вбесена, неспособна да устои на собствената си възбуда, Мелиса го изгледа мрачно. При тази интимна близост съпротивата й се топеше като сняг на слънце. Потискайки предателската реакция на тялото си, тя процеди през стиснати зъби:

— Как се осмели да хвърлиш очилата ми! Имам нужда от тях!

Мъжът поклати глава.

— Не и за онова, което смятам да направя — промърмори дрезгаво той и посегна към косата й, за да извади фуркетите от строгия кок. Само след секунди медноцветните къдрици нападаха по изваяните рамене. Доминик огледа доволно свършената работа, видя зачервените бузи и кехлибарените очи на Мелиса, затъмнени от неподдаващо се на определение чувство. Страх? Копнеж? Гняв? Доминик не можеше да го определи, но не се разтревожи от това. Вече не можеше да устои на изкушението и устните му се впиха в нейните. От гърлото му се изтръгна дрезгав стон. Той я зацелува като умиращ от жажда, отдавайки се изцяло на настойчивото, примитивно усещане, което го обзе при допира до устните й. Искаше да я възбуди, да я вкуси, да се наслади на сладостта й. Изследва бавно кораловите устни, после натискът се засили. Тази жена беше истинско предизвикателство за него. Изкушаваше го с всяка частица от тялото си, отнемаше му способността да разсъждава. Целувката му стана почти брутална.

Уловена в ръцете му, пленница на собственото си тяло, Мелиса се разтърси от непознати досега сладостни тръпки. Нищо не можеше да се сравни с усещането за жадния мъжки език, изпълнил устата й.

Той вземаше всичко, което му се предлагаше, без да прикрива дивото желание, което бушуваше във вените му. Мелиса с болка осъзна колко е безпомощна. Тя престана да се съпротивлява и се отдаде на прегръдката му, забравила всичко на света освен Доминик и сладката омая, която се излъчваше от него.

Мелиса беше почнала да смята, че няма нищо по-възбуждащо от тази целувка, когато силните мъжки ръце я притиснаха до твърдите му хълбоци и я потриха о набъбналата му мъжественост. Ето че се беше излъгала. Усещането беше толкова силно, че й се зави свят. Колко хубаво беше да усети, че е обект на такова силно желание. Ала тази мисъл изчезна, както се беше появила. Доминик беше открил копчетата на гърба и когато роклята се плъзна по краката й, Мелиса подскочи уплашено.

Разярена, че бе допуснала това, Мелиса се откъсна от устните му и прошепна, без да си дава сметка, че гласът й звучи умолително:

— Престани! Веднага престани… моля те!

Притворил очи, Доминик я гледаше с непроницаема физиономия. Дали разбира, че иска от мен нещо невъзможно? — питаше се безпомощно той. Толкова я желаеше, че слабините му пулсираха болезнено; тя беше неговата съпруга, това беше първата им брачна нощ, защо трябваше да спре точно сега? Той я погледна и поклати глава.

— Не мога… Аз те желая и ще те взема, все едно искаш ли или не. — Погледът му се плъзна по белите рамене и пълните гърди, освободени от тесния корсаж, и устните му пламнаха от желание да ги вкусят. Крайно време беше да свали тази глупава рокля! Все пак той се постара да откъсне поглед от прелестите й и я погледна в очите. — Мелиса, каквито и да са причините за този брак, ние вече сме женени и ще останем мъж и жена до края на живота си. Аз не исках този брак — всъщност, аз изобщо нямах намерение да се женя, — но тъй като допуснах да ме уловиш в този прастар женски капан и двамата трябваше да се подчиним на традицията, възнамерявам да направя брака ни истински. — Усмивката му издаваше съжаление. — Странно… Представял съм си всевъзможни затруднения, но никога не съм помислял за проблеми в леглото.

Думите му бяха правилно прицелени и Мелиса усети остро пробождане в сърцето. Тайно в себе си обаче трябваше да признае, че съпругът й е прав. Досега винаги беше реагирала бурно на близостта му и той нямаше как да не да приеме, че жена му с готовност ще го последва в леглото. Но тя в никакъв случай не можеше да му признае, че също го желае и че перспективата да стане негова жена я изпълва с нетърпеливо очакване. Тъй като осъзнаваше болезнено, че Доминик не споделя нежните й чувства, Мелиса взе твърдото решение да крие от него, че съвсем не е безчувствена към чара му. Никога нямаше да му позволи да надникне в сърцето й! Изгледа го дръзко, отметна глава назад и промърмори:

— Е, по всичко личи, че си се излъгал.

Самоуверената му усмивка накара сърцето й да забие по-бързо.

— Излъгал съм се значи? — повтори небрежно той. — Не, скъпа, не съм — само че за момент забравих възбуждащата ти противоречивост.

Думите му съдържаха твърде много истина, за да може да я оспори. Вместо гнева, които изпитваше досега, Мелиса едва устоя на напора да избухне в луд смях.

От вниманието на Доминик не убягна потръпването на устните й, той също се засмя и я вдигна на ръце.

— Стига толкова сме приказвали — произнесе решително той и сивите му очи засвяткаха дяволито.

Разкъсвана между желанието да се присъедини към смеха му и напора да му залепи една плесница, Мелиса престана да се съпротивлява. Доминик беше просто неустоим и тя трябваше да се примири с факта, че още от самото начало битката е била загубена. Ала изреченото в пристъп на гняв признание, че никога не е искал да се омъжва за нея, се вкорени дълбоко в паметта й. Решена да опази глупавото си сърце от още болка, тя проговори високомерно:

— Би трябвало да знаете, мистър Слейд, че се съгласявам само за да изпълня съпружеския си дълг.

Доминик я изгледа широко ухилен, после меко я положи на леглото.

— Аз също ще изпълня своя съпружески дълг — по най-добрия начин.

Без да бърза, той издърпа колана на халата си и го захвърли настрана. Мелиса едва успя да погледне мускулестите, гъсто обрасли с черни косъмчета гърди, преди лицето му да се сведе към нейното и устните му отново да завладеят цялото й същество. Безсилна, тя се отдаде на омаята, излъчваща се от силното му тяло.

Беше се страхувала, че той ще се нахвърли върху нея като диво животно, но сега, след като си бяха казали всичко, мъжът й сякаш не бързаше да упражни правата си и се задоволяваше с целувки, които едва не я накараха да обезумее. А когато ръцете му тръгнаха да изследват тялото й, я заля вълна на чисто, първично удоволствие. Забравила всичко около себе си, тя лежеше, без да се помръдва, без да мисли за нищо друго, освен за онова, което правеше Доминик с нея. Топлите му устни се плъзгаха по гърдите й, обикаляха около връхчетата, а когато се сключиха около кораловото зърно, от гърдите й се изтръгна сладостен стон. В слабините й нахлу вихрено желание и тя престана да мисли. Дори през ум не й мина, че Доминик беше подготвил грижливо тази еротична вихрушка.

Реакцията на Мелиса, която издаваше желание, го окуражи да продължи да атакува сетивата й. Устните му се отделиха от гърдите и се върнаха към устата й. Ръцете му се спуснаха надолу по разголената й плът.

Преди Мелиса да успее да протестира, Доминик беше съблякъл и останалите й дрехи. Той се отмести малко настрана и с едно-единствено движение захвърли купчинката бельо на пода. После огледа със замъглени от страст очи стройното голо тяло и възхитено сравни кадифената кожа със затоплен от слънцето мед върху цъфнала лавандула. В неподвижното й тяло срамът се бореше със страстта.

Доминик си остави време да я разгледа, омаян от стройните бедра и дългите, добре оформени крака. Погледът му с труд се откъсна от меките кичурчета между стегнатите бедра, преди да продължи нататък. Мелиса беше всичко, което един мъж можеше да си пожелае. Неспособен да се задоволи само с гледане, Доминик положи длан върху корема й и започна да описва кръгове около пъпа.

— Ти си прекрасна — произнесе задавено той. — Много по-прекрасна, отколкото в сънищата ми.

И той я целуна отново, с още по-бурна страст. Ръцете му се сключиха около стройната талия. Топлината и твърдостта на тялото му уплашиха Мелиса. Гърдите й бяха погребани под мускулестия му гръден кош. Краката й бяха притиснати между неговите, а в средата… в средата пулсираше мощно набъбналата му мъжественост.

Загубена във вихрушката на непознати, изпълнили цялото й същество чувства, Мелиса отговаряше сляпо на целувките на Доминик и желанието й се увеличаваше с всяка изминала минута. Целувките вече не бяха достатъчни, не й стигаха и парещите милувки на опитните му ръце. В утробата й гореше глад за още и този глад я тласкаше да се притиска силно към него и чувствено да се извива под тялото му. Доминик стенеше задавено. Поривът да се потопи дълбоко в девственото й тяло, за да облекчи болезнено пулсиращото желание, беше нетърпим. Той я притисна меко върху завивката и ръцете му се заровиха между бедрата й.

При това първо интимно докосване Мелиса се вцепени и инстинктивно понечи да се отдръпне, но Доминик беше подготвен за реакцията й.

— Недей — пошепна той. — Остави ме да ти покажа… Силното желание в гласа му я накара да потръпне от щастие. С въздишка, в която се примесваха отдаване и възбуда, тя се отпусна и предостави най-интимната си част на търсещите му ръце. Устните му се сключиха около чувствителното зърно на гърдата и натискът в слабините й се увеличи до непоносимост. Когато пръстите на Доминик разтвориха меките кичурчета между бедрата й, тя забрави задръжките си и започна да стене от удоволствие, открила за първи път интимните тайни на тялото си. Тласкана от дива страст, тя се надигна насреща му и трескаво впи нокти в коравия му гръб.

— Доминик — пошепна задавено тя. — Искам те… О, моля те… Доминик улови ръцете й и я покри с тялото си, тласкан от същото мощно желание.

Топлината и тежестта на тялото му възбудиха още повече Мелиса. Когато усети натиска на твърдия му член между бедрата си, дъхът й спря. Притисна се до него, копнееща за пълно сливане и въпреки това уплашена. Струваше й се толкова грамаден и заплашителен, ала пламъкът на страстта изгори и тези последни съмнения. Той беше нейният мъж, единственият, който бе съумял да пробуди страстта й. Безпомощна, тя се отпусна в прегръдката му и прошепна до устните му:

— Вземи ме, Доминик… Направи ме твоя жена.

Мелиса усети, че Доминик възприе думите й, но дори не заподозря с какво щастие го дариха те. Забравил всичко около себе си, той впи устни в нейните и проникна в утробата й с един-единствен мощен тласък.

Прободена от остра болка, Мелиса изплака, заби нокти в гърба му и едва се удържа да не изпищи отново. Тя се опита да го отблъсне, но Доминик беше сключил ръце около китките й и не я пускаше.

— Много съжалявам — прошепна дрезгаво той. — Няма как. — Той я целуна отново и задържа с последни усилия напора на страстта си. Нямаше нищо по-прекрасно от това пълно съединение на телата им. Искаше вечно да я чувства така под себе си, мека и гореща. Тази жена беше като огън и вино в обятията му, тя олицетворяваше всичко, за което беше копнял.

Понесена от хаоса на объркването и шока, Мелиса усети, че болката намаля и меките му движения в утробата й започнаха да й харесват. Вече беше негова жена. Тази мисъл я накара да забрави и последната частица неловкост и да се потопи изпяла в бездънните удоволствия на любовта.

Тя се нагоди инстинктивно към движенията му и притисна стройните си хълбоци към неговите. Останала без дъх, отворила широко очи, тя се движеше под него, понесена във вихъра на чувственото удоволствие.

Доминик не беше сигурен, че жена му ще достигне до оргазъм още първия път, и когато усети мощните тръпки, разтърсили тялото й, страстта му достигна връхния си предел. Преживял собствената си връхна точка, той я притисна силно до себе си, зарови лице в златните кичури и потъна в сладостта на умората.

Мелиса лежеше безмълвно, сгушена в топлото му тяло. Плахост и смущение заключваха устните й. Доминик също мълчеше, не можейки да намери правилните думи за този миг. За първи път се беше любил с девственица и тя беше неговата съпруга. Ако беше друга жена, щеше да се сбогува с една последна целувка и да промърмори нещо за нова среща, ала жената, която се беше сгушила в него, не беше някоя от многобройните му любовници, а собствената му съпруга. Освен това нямаше желание да напусне леглото й, напротив, доставяше му огромно удоволствие да я усеща до себе си, след като първата бурна страст бе отшумяла. Още повече, той усещаше, че желанието му отново се пробужда — а това го тревожеше. Като цяло, реакцията му беше обезпокояваща. Най-страшно беше неканеното предчувствие, че е на път да извърши най-голямата глупост в живота си. Ако не внимаваше, щеше да се влюби в собствената си съпруга и да се превърне в ослепял от любов глупак като брат си Морган. Опита се да си втълпи, че е естествено да изпитва такова вълнение след първото любене с такава красива и страстна жена. Това е напълно нормално, повтаряше си упорито той, всеки мъж на мое място би реагирал така на близостта й. Той разтърси глава и се опита да прогони неприятните мисли. Убеден, че е намерил задоволително обяснение на състоянието си, той привлече Мелиса към себе си и потърси устните й.

Мелиса реагира веднага на целувката му и без съпротива се понесе отново във вихрушката на чувственото удоволствие. Този път Доминик не беше мек и нежен, а сякаш тласкан от странно неспокойствие, но това беше още по-вълнуващо. Нейната собствена новосъбудила се страст се втурна срещу неговата. И тя за втори път изпита омаята, която може да се намери само в обятията на любимия човек.

Ала когато всичко свърши, когато страстта отшумя и отстъпи мястото си на хладния разум, Мелиса неохотно се замисли за положението, в което беше попаднала. Докато притискаше страната си до неравномерно повдигащите се гърди на Доминик, тя с болка осъзна, че нищо не се е променило. Той не я обичаше, беше се оженил за нея против волята си и тя не можеше да си представи, че ще продължи да споделя леглото с мъж, тласкан от низка страст, а не от любов.

За свой ужас Мелиса усети как очите й се пълнят със сълзи. В продължение на един дълъг миг тя почувства, че не може да удържи хълцането си. Стисна устни с все сила, примигна няколко пъти и се нарече нещастна глупачка, оставила се да бъде заблудена от измамния мъжки чар. След тази нощ вече нямаше нужда да си въобразява, че би могла да му откаже каквото и да било. Със сигурност нямаше да може да му откаже удоволствията на леглото — нали беше разбрала, че само едно докосване е достатъчно да сломи съпротивата й. Е, добре, можеше да признае пред себе си, че е завладяна от чара му, но никога нямаше да допусне този мъж да проникне в сърцето й — защото тогава всичко щеше да бъде загубено!

Не, тя трябваше да се държи съвършено естествено и да проявява максимално равнодушие. Затова край на копнеещите погледи и въздишки! Беше загубила първата битка, но това още не означаваше, че се е предала и се е превърнала в плаха, отстъпчива мишка…

Очите й засвяткаха и неукротимият й дух започна да кове планове как да покаже на скъпия си съпруг, че дори и да има власт върху тялото й, никога няма да завладее сърцето и разума й. Ако е искал слаба женичка, копнееща за мъжка опора, тогава не е трябвало да се отказва от прекрасната Дебора Боудън, каза си злобно тя. Едновременно с това изпита странна потиснатост, като си представи Доминик с Дебора. В глухата въздишка, която се изтръгна от гърдите й, беше примесен страх от бъдещето.

Доминик чу тихата въздишка и се обърна към нея с изненадващо мек глас:

— Да те оставя ли сама? Надявам се, че не съм ти причинил болка?

Мелиса поклати глава и плахо избягна погледа му.

— Какво означава това поклащане на главата? — промърмори дрезгаво мъжът. — Искаш да остана при теб или искаш да ми кажеш, че не съм ти причинил болка?

Мелиса хвърли бърз поглед към бронзовото лице, огряно от трепкащата светлина на свещите и отчаяно си пожела съпругът й да не беше толкова завладяващо красив. Тази къдрава черна коса, тези развеселени сиви очи, тази чувствена усмивка, изкривила устата му… Ала решението й да не го допуска близо до себе си беше необоримо.

Тя се постара да изглежда равнодушна и отговори на усмивката му. После отмести поглед и проговори небрежно:

— Приеми го, както искаш. За мен е все едно.

Това не бяха точно думите, които Доминик очакваше да чуе, а предизвикателно хладната й усмивка го ядоса. Той се беше надявал, че Мелиса ще го помоли да остане, и въпреки проявеното равнодушие неволно се поколеба, преди да се отдели от изкусителното й тяло. В тона му прозвуча раздразнение:

— Тогава ще го приема като отказ. Отговорила си с не и на двата въпроса.

Мелиса се надяваше от цялото си сърце мъжът й да не забележи какво усилие й е струвало да вдигне рамене и да се прозине изкуствено.

— Както желаеш. Във всеки случай аз съм уморена и бих желала да поспя. — С широко отворени очи и подчертана невинност в погледа тя заключи: — Тъй като изиграх добре ролята на покорна съпруга и понесох първото мъчение, смятам, че ще ми позволиш да остана сама в леглото си, нали?