Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Стен (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sten, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (2009)

Издание:

ИК „Бард“, 2002

ISBN 954-585-305-0

Поредица: „Избрана световна фантастика“ №90

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: Петър Христов, „Megachrom“

История

  1. — Добавяне

Глава 4

Думите на барона се блъскаха и кънтяха във високия таван на свивката на тръбата. Стен долавяше откъслечни фрази.

— Храбри души… Първопроходци на Вулкан… загинаха за благото на Компанията… имената им не ще бъдат забравени… нашите тридесет милиона граждани винаги ще помнят…

Стен все още се чувстваше вцепенен.

Един гражданин, излизащ от работната си смяна, започна да си пробива ядно път с лакти през тълпата от петдесетина плачещи мигрита. После разбра какво става, постара се да изпише на лицето си съжаление и се шмугна в един от страничните коридори.

Стен не го забеляза.

Продължаваше да се взира втренчено в тавана, към многократно увеличения прожектиран образ на барона. Мъжът беше застанал в частната си градина, облечен в лека вееща се роба, каквито екзеците обличаха при официални церемонии.

Беше подбрал грижливо облеклото си за траурната церемония. Въобразяваше си, че мигритата ще се впечатлят и ще се трогнат от неговата загриженост. За Стен той не представляваше нищо повече от една малко по-бичеврата и по-лицемерна версия на Съветника.

Стен бе успял да се съвземе някак си през първата седмица… да оцелее след шока. Но все пак умът му продължаваше да напипва загубата подобно на човек, който продължава да усеща призрачното присъствие на крайника, от който са го лишили.

Повечето време бе прекарал сгушен в празния апартамент. На определени интервали автоматът за доставка на храна потропваше на входната врата и от време на време той излизаше в коридора, колкото за да хапне нещо от пневматичните подноси със синтетична храна.

Дори бе изпитал известна благодарност към Компанията затова, че го бяха оставили самичък. Така и не беше го разбрал тогава, научи го едва след години — че Компанията просто е следвала стандартните процедури, описани в „Поведение спрямо оцелели близки след фатални промишлени аварии“.

В процеса на приглушаване и канализиране на скръбта всичко, от ярките изрази на съчувствие от страна на началниците на Амос и Фрийд и на детските учители, до кредитните подаръци „В знак на съчувствие“, усвоими в най-близкия увеселителен център, беше изчислено много точно. Особено изолацията — най-малко от всичко Компанията имаше нужда от потънали в скръб близки, мотаещи се из коридорите, които да напомнят на останалите колко тънка е границата между живота и смъртта в този изкуствен, изграден само за печалба свят.

Кънтящите траурни слова на барона изведнъж станаха за Стен нищо повече от безсмислен шум. Той се обърна да си тръгне. До него бе застанал някой. Стен го погледна и замръзна. Беше Съветникът.

— Вълнуваща церемония — каза мъжът. — Трогателно. Много трогателно.

После подкани Стен към един щанд за напитки край транспортната лента и го покани да седне. Вкара картата си в слота и натисна бутона. Робосервитьорът избълва две напитки. Съветникът отпи глътка от кутията си и млясна. Стен се втренчи тъпо в кутията пред себе си.

— Разбирам скръбта ти, млади Стен — каза Съветникът. — Но всички неща възкръсват и израстват от пепелта.

Извади нещо от джоба си и го постави на масата пред Стен. Беше лична пластична карта, с надпис отгоре „КАРЛ СТЕН, 0385-УЧ.–2-МИГР-НЕКВ“. Стен се зачуди кога са успели да му щракнат снимката, отпечатана на предната страна на картата.

— Разбрах, че си бил много загрижен какво ще стане с теб, след неизбежния период на траур. В края на краищата ти нямаш работа. Нямаш кредити, нито средства за издръжка, и така нататък.

Замълча и отпи нова глътка.

— Проучихме досието ти и решихме, че заслужаваш специално отношение. — Съветникът се усмихна и почука картата с жълтия нокът на показалеца си.

— Решихме да ти дадем пълни права на работещ гражданин, с всички произтичащи от това привилегии. Месечен кредит като на пълнолетен мъж. Пълен достъп до всички услуги за отдих. Твой собствен дом — всъщност същия, в който си отрасъл.

Съветникът се наведе напред за трогателния финал на словото си.

— От утре, Карл Стен, ти ще заемеш достойното място на баща си в почетните монтажни линии на Вулкан.

Стен седеше безмълвен. Съветникът сигурно си мислеше, че трябва да изпитва благодарност.

— Разбира се, това означава, че ще трябва да отработиш годините, останали от договора на баща ти — мисля, че бяха някъде към деветнайсет. Но пък Компанията опрощава времето, останало от задълженията на майка ти.

— Много щедро от страна на Компанията — отрони Стен.

— Разбира се. Определено. Но както често е изтъквал пред мен самият барон Торесен в честите ни приятелски беседи в неговата градина, бих добавил — „благото на нашите работници трябва да се поставя над всичко друго“. Той много често обича да казва: „Щастливият работник е продуктивен работник“.

— Не се и съмнявам.

Съветникът отново се усмихна, потупа Стен по ръката и се изправи. Поколеба се малко, след което пъхна отново картата си в слота и набра няколко бутона. Зевът на щанда избълва още две напитки.

— Почерпи се, гражданино Стен. От мен. И нека да съм първият, който има удоволствието да те поздрави.

Отново потупа Стен, обърна се и тръгна по улицата. Стен зяпна след него. Вдигна двете кутии с питиетата и бавно ги изля.