Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Merchant of Venice, –1598 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Alegria (2009)

Издание:

Уилям Шекспир. Събрани съчинения. Том 2

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1998

Художник: Петър Добрев

ISBN 954-9559-36-Х

История

  1. — Добавяне

ТРЕТА СЦЕНА

Стая в дома на Шейлок.

Влизат Джесика и Ланчилото.

 

ДЖЕСИКА

        Повярвай, съжалявам, че си тръгваш.

        Тоз дом е ад, но ти, немирен дявол,

        разсейваше му пъклената скука.

        На добър път! Вземи един дукат[31]!

        Довечера във новия ти дом

        ще бъде гост Лоренцо. Дай му скришом

        това писмо! И сбогом! Не желая

        баща ми да ни види!

 

ЛАНЧИЛОТО

        Сбогом! Езикът ми немее от голямата печал… ба! Прекрасна невернице, прелестна еврейко! Ако някой християнин не се е изхитрил да помогне при майсторенето ти, значи нищо не разбирам от тези работи! Глупачки-сълзи, още малко и ще размият скалата на мъжеството ми! Прощавай!

 

ДЖЕСИКА

        И ти прощавай, драги Ланчилото!

 

Ланчилото излиза.

 

        Ах, черен грях — сама да се червя

        от срам, че дъщеря съм на баща си!

        Но ако дъщеря съм му по кръв,

        не съм му и по нрав. Лоренцо, мили,

        удръж си ти на думата и аз,

        приела нова вяра, в твоя храм

        ръка за вечна вярност ще ти дам!

 

Излиза.

Бележки

[31] Дукат — венецианска златна монета от XIII в., разпространила се по-късно из цяла Европа.